Решение № 43 от 13.03.2023, Районен съд - Ботевград

РЕШЕНИЕ

№ 43 гр. Ботевград, 13.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, VI-ТИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Н.Ц.П. при участието на секретаря И.С.Т. като разгледа докладваното от Н.Ц.П. Административно наказателно дело № 20231810200031 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.59- 63 от ЗАНН.

Предметът на обжалване:

Електронен фиш серия К № *** издаден от ОДМВР-С., с които на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, на Д. М. Г., ЕГН ********** като законен представител на *** ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес в гр. С., ул. *** ***, ет*** ап*** е наложена „глоба” в размер на 400 (четиристотин) лева, за извършено от него нарушение по чл.21, ал.2, вр. ал. 1 от ЗДвП.

Становищата на страните:

В подадената жалба от Д. М. Г., чрез адв. В. Г. Б. САК е описано искане за отмяна на така издадения Електронен фиш като незаконосъобразен.

Според въззивника са налице нарушения на процесуалния и материалния закон при издаването на оспорвания фиш – последният имал характер на административен акт и следвало да отговаря на изискванията относно неговата форма и съдържание, каквито елементи /според жалбоподателя/ процесният фиш нямал, тъй като не било посочено подлежи ли на обжалване, в какъв срок и пред кой орган. Всички тези липси нарушавали правото на защита на жалбоподателя. Навежда доводи за неспазване разпоредбата на чл.

1

189, ал.4 от ЗДвП като се твърди, че не бил установен субекта на отговорност, не било посочено техническото средство заснело шофьора и не било ясно дали е било годно да определи скоростта на автомобила и не бил приложен клип, снимка във връзка със скоростта на движение. Според жалбоподателя не ставало ясно коя точно алинея на чл. 21 от ЗДвП е нарушил – дали по ал. 2 или по ал. 1, тъй като както било посочено в процесния фиш не било достатъчно и опорочавало процеса по налагане на наказание, с което допълнително били нарушили правото му на защита.

Въззивният жалбоподател редовно призован за съдебни заседания, не се явява и не изпраща представител.

Ответната страна ОД на МВР- С. редовно призована не изпраща представител в съдебно заседание. Постъпила е писмена защита, чрез гл. юрик. Поля Иванова, с която моли Съдът да остави без уважение жалбата на жалбоподателя като неоснователна и недоказана.

Претендира юрисконсултско възнаграждение и въвежда възражение за прекомерност на разноските на противната страна.

Ботевградският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и релевираните от страните доводи, приема за установено следното:

От фактическа страна:

Според процесния ЕФ на 24.05.2019г., в 16.10 часа, по АМ Хемус, км.

41+500 с посока на движение към гр.Варна, при ограничение на скоростта от 80 км/ч, въведено с пътен знак В-26, с МПС Хонда Акорд Турер, с регистрационен номер *** собственост на *** ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес в гр. С., ул. *** ***, ет*** ап*** е извършено нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство № ARH CAM S1.

При разрешена стойност на скоростта 80 км/ч., е установена скорост на движение на описания автомобил от 124 км/ч и е установена превишена стойност на скоростта 44 км/ч.

След изтичане времето за контрол е попълнен протокол за използване на АТСС от 24.05.2019г., рег. № *** г. /приложение към чл. 10, ал. 1 от Наредба № *** от *** г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата /обн. ДВ, бр. 36 от 19.05.2015 г. /, но който протокол се е подписал 2 съответното длъжностно лице.

След справка в ЦБД КАТ – МВР се установило, че превозното средство, с което е извършено нарушението е собственост на *** ЕООД, ЕИК *** , с управител и представляващ настоящия жалбоподател Д. М. Г..

Въз основа на заснемането – клип 11743с1, е издаден оспорваният електронен фиш на представителя на юридическото лице собственик на автомобила – Д. М. Г..

По делото липсват данни кога електронният фиш е бил връчен на жалбоподателя.

По делото липсват данни на основание чл. 189, ал. 5, изр.2-ро от ЗДвП жалбоподателят Д. М. Г., да е представил писмена декларация за друго лице, което да е управлявало автомобила в деня на нарушението.

Липсват данни и за представено писмено възражение по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства: протокол от проверката на мобилната система за видеоконтрол „ARH CAM S1”; заповед № ***г. и заповед №***г., и двете на Министъра на МВР, бланка на електронен фиш; удостоверение за одобрен тип средство за измерване №17.09.5126, снимков материал, справка за регистрация на Хонда Акорд Турер, с регистрационен номер *** справкаотговор за ограничаване на АМ Хемус, в района на км 41+500, които следва да бъдат кредитирани без резерви като единни, последователни и кореспондиращи по между си.

От тях се установява, че към инкриминираната дата валидно и надлежно е въведено и сигнализирано с пътен знак В-26 ограничение на скоростта от 80 км/ч при движение по участъка на АМ „Хемус“ на км 41+500.

От приложеното удостоверение за одобрен тип средство за измерване от Български институт по метрология, ведно с писмените доказателства към нея, се установяват видът на мобилната система, и обстоятелството, че същата е одобрена съобразно нормативните изисквания.

От самия снимков материал, автомобилът на жалбоподателя с ясно виждаш се регистрационен номер, модел и марка, е заснет от достатъчно разстояние, без около него да са заснети каквито и да било други автомобили, 3 чиято скорост евентуално би могла да бъде засечена вместо тази на автомобила на жалбоподателя. Снимковият материал, съгласно чл. 189, ал. 15 от Закона за движението по пътищата, като изготвено с техническо средство и система, заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, съставлява веществено доказателствено средство в административнонаказателния процес и като такова бе приобщено по делото.

От правна страна:

Административно наказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи електронни фишове е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в електронния фиш /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон.

Тъй като по делото няма данни електронния фиш да е бил връчен на жалбоподателя Г. и тъй като липсва яснота кога той въобще е научил за него, то съдът приема, че жалбата е подадена в срока по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП и е допустима. Подадена е също така и от процесуално легитимирано лице когато автомобилът е собственост на юридическо лице се наказва представителя му.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

При извършена служебна проверка за законосъобразност, противно на възраженията на жалбоподателя, съдът не констатира допуснати съществени процесуални нарушения на специалната процедура по издаването на електронния фиш, регламентирана в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Същата е приложена законосъобразно, при наличието на предпоставките за това, тъй като по делото безспорно е доказано, че процесното нарушение е установено и заснето с автоматизирано техническо средство/мобилната система за видеоконтрол „ ARH CAM S1, с каквито съгласно чл. 189, ал. 4 /изм., ДВ, бр.

54 от 2017 г, в сила към датата на нарушението/, може да се установяват и 4 заснемат нарушения в тази хипотеза. Съгласно § 6, т. 65 /нова, ДВ бр. 19/2015 г. /, "автоматизирани технически средства и системи" са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган, и мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес. Събраните писмени доказателства сочат, че АТСС, с което е установено и заснето процесното нарушение е мобилно многофункционално устройство за контрол на скоростта с вградено разпознаване на регистрационните номера и комуникации. Същото е одобрен тип средство за измерване от Българския институт по метрология съгласно удостоверение № 17.09.5126 със срок на валидност 07.09.2027г. Този документ удостоверява, че преносимата система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации, тип № ARH CAM S1, е вписана в регистъра на одобрените за използване средства за измерване и съответства с одобрения тип и с метрологичните изисквания. Въз основа на това съдът приема, че АТСС, с което е установено и заснето процесното нарушение на датата визирана в електронния фиш, е било технически изправно и годно да бъде използвано за установяване на нарушения на скоростния режим по реда на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, чл. 4 и чл. 5 от Наредба № *** от *** г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. Същевременно противно на твърденията в жалбата, използването на мобилното АТСС на съответното място за контрол е удостоверено с протокол /приложение към чл. 10, ал. 1 от наредбата/, съставен и подписан от обслужващия го полицейският служител, в който изчерпателно са посочени релевантните обстоятелства – идентификационен номер на използваното АТСС, точното място на контрол, въведения за него скоростен режим, режим на измерване, посока на задействане, началото и края на работната смяна и броя на установените нарушения. Записите в съдържанието му, съпоставени със съдържанието на процесния фиш, позволяват формиране на еднозначен извод, че протоколът е относим към описаното в него нарушение. Означените място на използване 5 на техническото средство – АМ Хемус, км. 41+500 с посока към гр.Варна, времето на работа с него, посоката на движение на контролираните превозни средства, установеният скоростен режим, дават основание да се приеме еднозначно, че на посочените в електронния фиш място, дата и час чрез техническото средство е установено нарушение при управление на визираното МПС, изразило се в превишаване на допустимата скорост от 80 км/ч., въведена с ПЗ В26, съгласно чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП.

Безспорно е идентифицирано и превозното средство, при управлението на което е извършено нарушението, както и измерената скорост на движението му при осъществявания контрол. Относимо доказателствено средство в тази насока представлява приложената снимка клип № 11743с1, в която са означени дата и час, точна локация, разрешена скорост /съответстващи на данните в протокола и ЕФ/, както и скорост на движение на заснетото превозно средство. Направения запис на нарушението и снимковото му визуализиране е доказателствено средство по чл. 189, ал. 15 от ЗДвП за установеното нарушение, за което е издаден електронния фиш. На снимковия материал се наблюдава именно автомобилът визиран в електронния фиш, заснет при приближаващ трафик, съответен на движението на превозното средство на жалбоподателя, поради което всяко съмнение чия скорост е регистрирало АТСС е изключено.

В случая не е дължимо обозначаване на мястото за контрол с ПЗ Е24, в каквато насока е била регламентацията на чл. 7 от Наредба № ***/*** г. до отмяната на нормата, обнародвана в ДВ, бр. 6/2018 г., в сила от 16.01.2018 г.

Съгласно разпоредбата на чл. 188, ал. 2 от ЗДвП е създадена законова презумпция по отношение на автора на деянието. Когато нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на моторното превозно средство. Чл.189, ал. 5 от ЗДвП предвижда, че в 14-дневен срок от получаване на фиша собственикът на превозното средство предоставя писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението. След като в предвидения срок не е подадена такава декларация правилно към административнонаказателна отговорност е бил привлечен законния представител на юридическото лице, собственик на 6 автомобила.