Решение № 2246 от 02.04.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2246 гр. София, 02.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-7 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Гергана Коюмджиева при участието на секретаря Йоана П. Петрова като разгледа докладваното от Гергана Коюмджиева Гражданско дело № 20241100107718 по описа за 2024 година

Предявени в условията на обективно кумулативно съединяване искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл.143, ал.1 от ЗЗП, както и кондикционен иск с пр. основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД

Производството по делото е образувано по искова молба на М. Ф. А. ЕГН **********, чрез адв.Т. М. срещу „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД с ЕИК 000694749, с която са предявени обективно съединени искове за признаване за установено спрямо ответната банка нищожността на следните договорни клаузи: на чл. 1, ал.1, чл. 2, ал.1 и ал.3, чл.3, ал. 5, чл. 6, ал.2, чл.12, чл.17 и чл.23 от Договора за банков кредит № НL 41225 28.07.2008 г., както и нищожност на клаузите на чл. 1, ал.1, чл. 2, ал.1 и ал.3, чл.3, ал. 5, чл. 6, ал.3, чл.12, чл.17 и чл.23 от Договора за банков кредит от 26.05.2014 г., чл.2 от Допълнително споразумение от 06.07.2012 г.

По изложените в исковата молба и в молби уточнение от 7.10.2024г., и вх.№ 130894 от 26.11.2024г. обстоятелства ищецът е предявил и кондикционен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД да бъде осъдена „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД да върне сумите получени при начална липса на основание, в резултат на нищожните клаузи в Договора за банков кредит № НL 41225 28.07.2008 г. и в договор за кредит от 26.05.2014г. в общ размер от 63 000 лева. Претендира разноски.

В исковата молба се твърди, че на 28.07.2008 г. между страните е сключен Договор за банков кредит за покупка на недвижим имот № НL 41225. С кредита на ищцата бил отпуснат кредитен лимит в размер от 44 800 лева, по курс ,,купува“ за швейцарския франк към лева на ,,Юробанк И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ“ АД в деня на 1 усвояване на кредита, както следва: равностойността в швейцарски франкове на сумата от 4 670 лв. по курс ,,купува“ за швейцарския франк към лева на ,,Юробанк И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ“ АД в деня на усвояване на кредита за покупка на недвижим имот и равностойността в швейцарски франкове на сумата от 40 130 лв. по курс ,,купува“ за швейцарския франк към лева на ,,Юробанк И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ“ АД в деня на усвояване на кредита, за други разплащания.

Съгласно чл. 5 от договора крайният срок за погасяване (издължаване) на кредита, включително дължимите лихви е 420 месеца, считано от датата на усвояване на кредита - 04.08.2008 г. В клаузата на чл. 6, ал. 1 от договора е предвидено, че кредитополучателят погасява кредита на месечни вноски, включващи главница и лихва, с размер на всяка вноска, съгласно погасителен план към договора, представляващ неразделна част от него. Твърди, че договорените условия по чл. 1, ал.1, чл. 2, ал.1 и ал.3 от договора за банков кредит са неравноправни, тъй като не са уговорени индивидуално, както и че при същите липсва яснота и разбираемост.

Самото усвояване на средствата от своя страна също е формулирано неясно, като се твърди, че клаузата на чл. 2, ал. 3 е неравноправна.

Твърди се, че е неравноправна и разпоредбата на чл.3, ал. 5 от договора, съгласно която действащият БЛП на банката изобщо не подлежи договаряне. Същото се отнася и до чл. 6, ал.2 от договора, която задължава потребителя да плаща в швейцарски франкове вноските по кредита, които той трябва да осигурява по блокирана сметка, а ако не осигури дължимата сума на падежа, банката има право служебно да използва всички негови парични суми в сметки при нея и да ги превалутира, за да погаси вноската по кредита. Следва да се има предвид и чл. 17 от договора, в който е установено, че банката събира своите изискуеми вноски директно от сметките на кредитополучателите независимо в каква валута са те.

Превалутирането се извършва по едностранно определен от банката курс, който не се базира на обективни фактори и е неизвестен към момента на сключване на договора.

Ищецът твърди, че цитираните клаузи от договора не са разбираеми и ясни за кредитополучателя, като същият не е имал възможност да изрази информирано съгласие при сключването на договора, доколкото към този момент не е имал информация нито за каква стойност в швейцарски франкове се задължава, нито колко следва да върне, като не е ясен и размера на възнаграждението за ползването на паричните средства, което следва да заплаща. Единственото, което е ясно за потребителя, е че получава определена в друга валута парична сума, при неясен обменен курс, която сума трябва да върне с възнаградителна лихва, отново в неизвестен размер. Неяснотите не се преодоляват от факта, че в договора е изложен механизъм за превалутиране на сумите, доколкото в него липсва информация за приложимите курсови стойности при превалутирането.

2

Твърди се, че на 06.07.2012 г. между ищцата и ,,Бългериън Ритейл сървисиз“ АД /като частен правоприемник на ответната банка след извършена цесия/ е сключено Допълнително споразумение към Договор за банков кредит за покупка на недвижим имот № НL 41225 от 28.07.2008 г., с което страните се споразумяват, че задълженията по договора са, както следва: 26.23 шв.фр. – просрочена главница; 229.3 шв.фр. просрочена лихва; 17.44 шв.фр.– просрочени такси; 37 667 шв.фр.– редовна главница.

Към датата на подписване на споразумението БЛП за жилищни кредити в швейцарски франкове на "Юробанк България"АД е 7.2 %. Не е посочена методиката и формулата на промяна на БЛП и клаузата не е изготвена индивидуално.

Посочено е, че на 26.05.2014 г. между страните е сключен Договор за банков кредит № НL 66921 от 26.05.2014 г., като в клаузата на чл. 1 е отразено, че този договор се сключва за рефинансиране и превалутиране на задължението на ищцата по Договор за банков кредит за покупка на недвижим имот № НL 41225 от 28.07.2008г.

Твърди се, че средства по този договор не са отпуснати реално, а са рефинансирали предходния кредит. Сочи се, че в резултат на процесните неравноправни клаузи задълженията по предходния договор за кредит са нараснали до сума от 66 200 лв., независимо от факта, че задълженията по договора от 28.07.2008 г. повече от 6 /шест/ години са обслужвани редовно и непрекъснато.

В срока по чл.131 ГПК срок е постъпил отговор на исковата молба от ответника „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД. В същия е наведено възражение за недопустимост на исковата претенция поради липса на правен интерес. Твърди, че този кредит е погасен на 26.05.2014 г. чрез рефинансирането му чрез друг кредит от ответника, а именно договор за кредит HL66921/26.05.2014 година. Към момента договор за кредит HL 41225 и допълнителното споразумение от 06.07.2012 г. нямат действие между страните и отношенията свързани с него, са приключени. Счита, че ищецът няма правен интерес да оспорва неговите разпоредби като неравноправни - те вече са изчерпали своето действие и не се прилагат между страните. Счита, че ищецът няма качеството на потребител.

Сочи се, че в чл. 1, ал. 1 в договор HL 41225 от 2008г. ясно са посочени видът на валутата и равностойността на въпросния кредит. Сочи се, че процесният кредит е усвоен така, както е уговорен в договора и в Приложение № 1 към него. В чл. 2 от Приложение № I ясно е посочено, че се усвоява кредит в размер на 38 170 швейцарски франка. В Приложение № 1 е посочен и приложимият курс за швейцарски франк, по който страните с подписване на приложението са постигнали съгласие.

Ответникът поддържа, че размерът на кредита е част от основния предмет на договора. Като такъв не подлежи на преценка за неравноправност по на основание чл.

145, ал.1 и ал. 2 от Закона за защита на потребителите. Оспорва навадените в исковата молба твърдения във връзка с чл.2, ал.1 и ал.3. Оспорва твърдението за 3 неравноправност на чл.3, ал.5. Посочва, че сключването на договора за кредит при променлив лихвен процент се допуска от закона. Твърди, че ищцата сама е избрала кредит в тази валута. Оспорва твърденията за нищожност на чл. 12 и на чл. 17 от договора. Счита, че оспорените клаузи на договора за кредитса в съответствие с действащото законодателство. Оспорва, твърдението, че процесният договор за кредит е бил служебно превалутиран. Оспорва твърдението, че клаузите не са индивидуално уговорени. Навежда възражение за изтекла погасителна давност по договора за кредит 41225 и кредит 66921. Оспорва предявените искове по основание и размер.

В открито с.з. ищцата лично и чрез адв.Т. М. поддържа предявените искове.

Представя списък на разноски по чл.80 ГПК.

В открито с.з. ответника "Юробанк България"АД, чрез юрк.С. Т. оспорва исковете. Претендира разноски, като в хода на устни състезания навежда възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищцовия пълномощник.

Софийски градски съд, ГО, I - 7 състав, след като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства, съгл. разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК и чл.12 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно, а и се установява от писмените доказателства, че между банката (с предходно наименование "ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ Банк" АД, като кредитор от една страна, ищцата М. Ф. А. и Р.М.Щ. от друга страна като кредитополучатели е сключен Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 41225/28.07.2008 г., на основание на който банката се е задължила да предостави на ищцата кредитен лимит в швейцарски франка, в размер на равностойността в швейцарски франка на 44 800 лева по курс "купува" за швейцарски франка към евро на банката в деня на усвояване на кредита, от които равностойността на 4 670 лева за покупка на недвижимия имот (апартамент №11), описан в договора за кредит, и равностойността в швейцарски франкове на 40 130 лева - за други разплащания, а кредитополучателите са се задължили да върнат ползвания кредит, заедно с дължимите лихви в сроковете и условията на договора (чл. 1, ал. 1 от договора). В чл. 2 са уговорени условията за предоставяне и усвояване на кредита (вж. по-долу подробно за съдържанието на клаузата). Уговорено е крайният срок за погасяване на кредита да е 420 месеца, считано от датата на усвояване (чл. 5, ал. 1 от договора ). Уговорено е, че кредитът се погасява на месечни вноски, включващи главница и лихва, с размер на всяка вноска съгласно погасителен план (чл. 6, ал. 1 от договора). Уговорена е възнаградителната лихва за ползвания кредит (чл. 3, ал. 1), която се дължи от датата на първото усвояване на сумите по кредита (чл. 3, ал. 2). От съдържанието на договора се установява, че съдържа съществените условия на договора за банков кредит (по см. на чл. 430, ал. 1 и, ал. 2 ТЗ)./л.137- л.143 , том 1 от делото/

4

Съгласно чл. 2, ал. 1 разрешеният кредит се усвоява по посочената в договора сметка на кредитополучателя М. Ф. А. в швейцарски франка в банката и се ползва от кредитополучателя, при условията на, ал. 3 и, ал. 4. Съгласно чл. 2, ал. 2 разрешеният кредит се усвоява по сметката посочена в ал. 1 след представяне в банката на посочените в клаузата документи. Съгласно чл. 2, ал. 3, изр. първо усвоеният кредит в швейцарски франка по сметката по, ал. 1 се превалутира служебно от банката в лева по търговски курс "купува" швейцарския франк към евро на банката за съответната валута в деня на усвояването, като се превежда по открита в банката сметка на кредитополучателя в съответната валута, а съгласно изр. второ с подписване на настоящия договор кредитополучателят дава своето безусловно и неотменимо съгласие и оправомощава банката за служебно извършване на горните действия.

Съгласно чл. 6, ал. 1 кредитополучателят погасява кредита на месечни вноски, включващи главница и лихва, с размер на всяка вноска съгласно погасителен план (приложение № 2) към настоящия договор, представляващ неразделна част от него.

Съгласно, ал. 2 погасяването на кредита се извършва във валутата, в която същият е разрешен и усвоен - швейцарски франка. В случай, че на съответния падеж на погасителна вноска по главницата и/или лихвата кредитополучателят не е осигурил дължимата сума в швейцарски франка по сметката си по чл. 2, ал. 1, но има средства в лева или евро по своите сметки в банката, погасяването на кредита може да се извърши от банката, освен във валутата на кредита и в лева, след служебното превалутиране на тези средства в швейцарски франка по курс "продава" на банката за швейцарския франк към евро, за което кредитополучателят с подписването на настоящия договор дава своето неотменимо и безусловно съгласие и оправомощава банката.