Решение № 142 от 27.07.2026, Районен съд - Габрово

Жалбоподателя Н.Л.Й. от с. Жълтеш, община Габрово е обжалвал Наказателно постановление № 26-1752-000066, издадено на 05.06.2026 година от ВПД Началник на РУ Габрово при ОД на МВР Габрово, с което за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП на същият са били наложени „Глоба” в размер на сумата от 255,65 euro, равняваща се на 500,01 лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от „Шест месеца” – на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1-во от ЗДвП, и с което от издаденото на името на това лице свидетелство за правоуправление на МПС са отнети общо десет контролни точки - съгласно Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 година за определяне първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършване на които от наличните КТ на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение (Обн. ДВ брой 1 от 04.01.2013 г., в сила от 04.02.2013г.; изм. брой 44/2015 г.; изм. и доп. бр. 28/04.04.2017 г., в сила от 4.04.2017 г.; бр. 26 от 23.03.2018 г., брой 58 от 23.07.2019 г., изм., бр. 27 от 24.03.2023 г., попр., брой 56 от 30.06.2023 година). По съображения, които са изложени в подадената чрез упълномощен процесуален представител (адвокат от Адвокатска колегия Габрово) жалба, жалбоподателя е счел това постановление за незаконосъобразно и го е обжалвал като такова с искания за неговата цялостна отмяна, заедно с всички законни последици, които произтичат от това. Същите включват и разноски – в размер на 300 euro, заплатени под формата на адвокатско възнаграждение за този процесуален представител, чието присъждане се претендира въз основа на указаните предпоставки в ЗАНН.

Ответната по жалба страна е била редовно призована, но не е изпратила упълномощен процесуален представител за разглеждането на делото. В писмото, с което жалбата е изпратена до съда, от същата се поддържат искания не само за оставяне на жалбата без уважение, но и за потвърждаване на атакуваното чрез нея наказателно постановление като правилно и законосъобразно.

След като съпостави данните в събраните при производството по делото писмени и гласни доказателствени материали, съдът намери за установено следното от фактическа страна:

Жалбоподателя Н.Л.Й. е правоспособен водач на МПС, воден на отчет в Сектор „ПП” при ОД на МВР Габрово.

На 21.04.2026 година жалбоподателя управлявал автомобил марка „Ауди“, модел „А4“ с рег. № ЕВ 40-44 АР, като се движел с него по ул. „Брянска“ в гр.

Габрово. МПС се явявало регистрирано на името на Р.Ц.Х., ЕГН **********, и му било предоставено за ползване от сина на посоченото лице заедно с ключовете и издадения регистрационен талон за него. Около 21,00 часа на тази дата, докато се движел по посочената улица, той бил спрян за проверка от служители на полицейски екип, в състава на който влизали св. Й.Р. и И.М.. При проверката св. Рачев установил, че регистрацията на автомобила е била прекратена служебно (по реда на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП) на 05.04.2026 година, тъй като наследниците на регистрираното като собственик лице не са изпълнили задължението си да подадат заявление за промяна в данните за собствеността в шестмесечен срок от деня за смъртта на техния наследодател. Предвид това обстоятелство, отразено в изготвената докладна записка (материали на л. 12 по делото) до МПД Началник на РУ Габрово при ОД на МВР Габрово, както и на данните за самоличността на водача, са били извършени действия по сезиране на Районна прокуратура Габрово и по съставяне на акт за извършено 1 административно нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП срещу Н.Л.Й., които са били предхождани от прекратяване на образуваното със съставяне на акта административнонаказателно производство въз основа на предвиденото в чл. 33, ал. 2 от ЗАНН чрез мотивирана резолюция № 26-1752-М000012, издадена на 22.04.2026г. от административнонаказващия орган, който впоследствие е издал и обжалваното наказателно постановление. Чрез постановление, издадено на 01.06.2026 г. и приложено на л. 14 по делото, прокурор при Районна прокуратура – гр. Габрово е отказал да образува наказателно производство за престъпление от общ характер – по чл. 345, ал. 2 от НК, тъй като въз основа на събраните по преписката данни е възприел, че макар и управлението на нерегистрирания лек автомобил формално да осъществява признаците от състава по смисъла на посочената норма в НК от обективна страна, поради своята малозначителност то не е общественоопасно.

Въз основа на съставения акт, постановлението за отказ да се образува наказателно производство и на останалите материали по административнонаказателната преписка, на 05.06.2026 година ВПД Началник на РУ Габрово при ОД на МВР Габрово е издал посоченото по-горе наказателно постановление под № 26-1752000066, което се явява предмет на обжалване по настоящото дело.

При така изложената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Данните в разписката към приложения на л. 5 от НАХД № 504/2026 г. екземпляр на НП сочат, че той е получен от жалбоподателя на 11.06.2026 г. Жалбата срещу него е постъпила при наказващия орган на 23.06.2026 г., или в рамките на нормативно определения с чл. 59, ал. 2 от ЗАНН четиринадесет дневен срок, започнал (съобразно правилата на чл. 84 от ЗАНН и чл. 183, ал. 2 от НПК) да тече от деня, който е следвал датата за неговото получаване. С оглед на това и от аспект на обстоятелството, че се явява подадена от правоимащо лице, тя следва да се приеме за процесуално допустима, а разгледана по същество – и за основателна по отношение на искането за отмяна на обжалваното постановление.

Законосъобразността на всяко едно наказателно постановление се предпоставя преди всичко от тази на акта за установяване на съответното нарушение, което се санкционира чрез него. Последния трябва да отговаря на определени изисквания и следва да бъде съставен преди изтичането на конкретни срокове, посочени в нормата на чл. 34, ал. 1, б. ”В” от ЗАНН. В настоящия случай изискванията във връзка с тези срокове са спазени, тъй актът е бил съставен още на датата за извършване на самото нарушение, както и преди изтичане на 3 месечен срок от деня, в който автор на същото за явява открит. Неговия автор се явява компетентно (съгласно указаното в чл. 189, ал.

1 от ЗДвП) лице, а същия и наказателното постановление съдържат всички реквизити, които са предвидени като задължителни в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.

Самото наказателно постановление също е издадено от компетентен орган, тъй като изрично направеното позоваване в него и т. 3.8 от посочената в същото Заповед с Рег.

№ 8121з-1632/02.12.2021 година, издадена от Министъра на вътрешните работи и приложена на л. 25-26 от НАХД № 504/2026 г. на Районен съд - град Габрово, водят до безспорно заключение, че ВПД Началник на РУ Габрово при ОД на МВР Габрово е бил надлежно определено (по смисъла на чл. 189, ал. 12 от ЗДвП) лице, което е разполагало с предоставени права да издава такива постановления за нарушения на разпоредби от посочения закон.

Анализа на приложените писмени материали води до извод, че отговорността 2 на жалбоподателя е била реализирана във връзка с административно нарушение, спадащите към субективната страна на което обстоятелства не може да се считат за установени в конкретния случай. Регистрацията на управлявания от Н. Й. автомобил с Рег. № ЕВ 40-44 АР е била прекратена на 05.04.2026 г. служебно, въз основа на указаното в чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, тъй като наследниците на регистрираното като собственик лице (Р.Ц.Х., ЕГН **********) не са изпълнили задължението си да подадат заявление за промяна в данните за собствеността на МПС в шестмесечен срок от деня за смъртта на техния наследодател. По делото няма доказателства, които да сочат, че жалбоподателя е уведомен от тях за прекратената регистрация на автомобила, както и че това е извършено преди датата, на която той е предприел неговото управление, при което е бил спрян за проверка. Щом като това е така, а по делото няма доказателства, че факта на служебно прекратената регистрация е бил доведен до неговото знание по какъвто и да било начин преди тази дата, предприетото на 21.04.2026 година управление на МПС не би могло да осъществява състава на вмененото във вина на Й. нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП от субективна страна. За да е налице такова нарушение от субективна страна, то би следвало задължително да бъде предхождано от наличие на съществувало у него знание за прекратената регистрация преди датата за управление на съответното МПС, което не е доказано от приложените материали и в тази насока биха могли да се формират единствено предположения, изключващи реализирането на неговата административно-наказателна отговорност въз основа на тях. Поради това искането за отмяна на атакуваното наказателно постановление се явява основателно и като такова следва да се уважи.

Предвид изложените съображения съдът прие, че обжалваното наказателно постановление следва да се отмени. Въз основа на това, с оглед на изрично направеното искане и н а представените в негова подкрепа писмени доказателства, намери, че (съобразно нормативната база и предвиденото в нормата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН) ответната по жалба страна (ОД на МВР - Габрово, към която в организационно отношение спада и административно-наказващия орган) ще следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя разноски, направени (според приложения на л. 35 от делото договор за правна защита и съдействие) от него във връзка с упълномощаване на процесуален представител – адвокат от АК Габрово, който не само че е изготвил жалбата против наказателното постановление, но и го е представлявал в рамките на състоялото се производство по настоящото дело. Вписаната в този договор сума (от 300 euro, равняващи се на на 586,75 лева) надвишава с 95,48 euro (или със сумата от 186,75 лева) минималния размер на възнаграждението за съответния вид дело, което е визирано в нормата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, а като се базира на посочения факт, на вида на осъщественото процесуално представителство, което не се определя със затруднения, възникнали поради фактическата или правна сложност на делото и останалите предвидени в чл. 36, ал. 3 от ЗА критерии, съдът отбелязва, че са налице основания, които биха позволили то да се намали. Въпреки това прие, че същото следва да се присъди в пълния заплатен от страна на жалбоподателя размер, тъй като съществуването на направено искане (каквото няма по делото) за неговото намаление се явява задължително за приложението на свързаната с това възможност, предвидена в чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: .................................

3

4