Решение № 2646 от 29.04.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2646 гр. София, 29.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-A, в закрито заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стою Хр. Згуров

Членове:

Румяна Спасова

Анелия Ст. Янева като разгледа докладваното от Анелия Ст. Янева Въззивно гражданско дело № 20251100504531 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435 – чл. 438 ГПК.

Образувано е по жалба на длъжника Д. З.

АД срещу постановление за разноските по изпълнително дело № 20257800400063 на частен съдебен изпълнител В.Л..

Жалбоподателят поддържа, че размерът на адвокатското възнаграждение бил прекомерен с оглед фактическата и правна сложност на делото и обема на осъществените изпълнителни действия, изчерпващи се с подаване на молба за образуването му поради погасяване на дълга в срока за доброволно изпълнение. Не дължал сторените от взискателя разноски за процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания /по чл. 10, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. Моли съда да отмени постановлението и да намали разноските за адвокат до 240 лева както и да редуцира размера на дължимата на съдебния изпълнител такса по т. 26 ТТРЗЧСИ.

Взискателят оспорва жалбата, като поддържа, че правото му на разноски в изпълнителното производство било гарантирано от чл. 79, ал. 1 ГПК, че в молбата за образуване поискал налагане на запор, вземал становище по подаденото срещу постановлението за разноски възражение, както и по частната жалба, че сумите били платени вследствие наложения запор.

Длъжникът не платил доброволно задълженията след влизане в сила на решението, с което били присъдени, поради което и следвал да понесе 1 разноските по изпълнителното дело. Моли съда да я остави без уважение.

На основание чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител е изложил мотиви, като счита жалбата за неоснователна.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК във връзка с наведените в жалбата пороци на обжалваното действие и мотивите на съдебния изпълнител, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК. Същата е допустима – насочена е срещу подлежащ на обжалване съгласно чл. 435, ал. 2 ГПК акт на съдебния изпълнител, а именно – постановлението за разноски.

Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

Изпълнителното дело е образувано по молба на М.А.К., в която претендира разноски в изпълнителното производство по договор за правна защита и съдействие, приложен към молбата за образуване, в размер на 1080 лева с ДДС /900 лева без ДДС/. В молбата по чл. 426 ГПК взискателят е поискал налагане на запор върху банкови сметки на длъжника.

На 28.02.2025 г. на длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение на задължения в общ размер на 51009,32 лева, от които тези по изпълнителния лист, в което число и законна лихва до изтичане на срока за доброволно изпълнение, както и на: 1080 лева – разноски по изпълнителното дело, и 3856,97 лева – такси по ТТРЗЧСИ. Поканата е връчена на длъжника на 05.03.2024

На 28.02.2025 г. на УНИКРЕДИТ БУЛБАНК АД е изпратено запорно съобщение, като в изпълнение на способа, на 11.03.2025 г. /в с рока за доброволно изпълнение/ по сметката на ЧСИ е постъпила сумата 51009,32 лева.

На 12.03.2025 г. е подадено възражение от длъжника против размера на приетия за събиране по делото в полза на взискателя адвокатски хонорар, като е поискано и изменение на таксата по т. 26 ЗТТРЗЧСИ.

Противно на възраженията на взискателя, при плащане преди образуване на делото, разноските следва да се възложат нему - т.е. той няма правно на разноски, а дължи такива на длъжника /чл. 79, ал. 1, т. 1 ГПК, чл.

433, ал. 1, т. 1 ГПК/.

Когато е налице погасяване в срока за доброволно изпълнение /чрез плащане от длъжника или в резултат от предприетия в този срок изпълнителен способ, посочен в молбата по чл. 426 ГПК и изпълним с еднократно действие/, единственото извършено от взискателя действие е подаването на молба за образуване на изпълнителното дело по чл. 426, ал. 1 ГПК. Посочването на изпълнителен способ в тази молба не следва да се третира като отделно действие по защита, доколкото това е неин реквизит съгласно чл. 426, ал. 2 ГПК, т. 10 от ТР № 2/2013 г. по ТД № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС.

При тези обстоятелства в тежест на длъжника могат да се възложат 2 разноски за адвокатска защита, свързана само с подаване на молбата за образуване на изпълнителното производство, доколкото с това се изчерпва оказаната правна помощ, и поради това сумата от 1080 лева е прекомерна.

Искането на длъжника за намаляване на адвокатското възнаграждение до 240 лева с ДДС следва да бъде уважено. Възможността за намаляване на възнаграждението и под този размер поради неприложимостта на Наредба № 1/2004 г. /вж. решение на СЕС по дело C-438/22 г., както и съобразно актуалната й редакция от 2025 г./ е ирелевантна с оглед диспозитивното начало и съдът не излага мотиви в тази насока.

Таксите по ТТРЗЧСИ са посочени общо – 3856,97 лева. С оглед формирания извод за намаляване на адвокатското възнаграждение до 240 лева, таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ следва да бъде намалена с 60,48 лева.

Постановлението, с което таксите по Тарифата са определени в размер над 3796,49 лева до 3856,97 лева, следва да бъде отменено.

Настоящото решение не подлежи на обжалване на основание чл. 437, ал.

4, изр. 2 ГПК.

Така мотивиран, Софийският градски съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ постановление за разноски по изпълнително дело № 20257800400063 на частен съдебен изпълнител В.Л., В ЧАСТТА, с която на взискателя са определени разноски за адвокатско възнаграждение за сумата над 240 лева до 1080 лева, както и В ЧАСТТА, с която са определени такси по ТТРЗЧСИ за сумата над 3796,49 лева до 3856,97 лева .

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3