Решение № 1826 от 26.03.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1826 гр. София, 26.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Пепа Маринова-Тонева

ГЕОРГИ СТОЕВ при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от ГЕОРГИ СТОЕВ Въззивно гражданско дело № 20221100508865 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК

С Решение № 3665/20.04.2022 г., постановено по гр.д. № 58900/2021 г. по описа на Софийски районен съд, 153 състав, е уважен предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителен иск с правна квалификация чл. 38, ал. 2 ЗУЕС вр. чл. 51, ал. 1 и ал. 7 и чл. 50 ЗУЕС, от собствениците на самостоятелни обекти в сграда при режи на управление- Етажна собственост /EС/ с административен адрес: гр. София, ж. к. ****, чрез управителя „Образцов вход“ ЕООД, ЕИК 203412527, срещу С. К. Д., ЕГН **********, за сумата от сумата 104, 00 лв., представляваща сбор от неизплатени месечни вноски за фонд „Ремонт на ЕС“ за периода 01.01.2020 г. – 31.01.2021 г. , сумата 162, 00 лв., представляваща сбор от неизплатени месечни вноски за поддръжка и управление на общите части в етажната собственост за периода 01.01.2020 г. – 31.01.2021 г. и сумата 78, 00 лв., представляваща сбор от неизплатени допълнителни месечни вноски за поддръжка и управление на общите части в етажната собственост, поради отглеждане на животно, подлежащо на извеждане /куче/, за периода 01.01.2020 г. – 31.01.2021 г. , за които суми е издадена заповед за изпълнение от 26.05.2021 г. по ч. гр. д. № 26017/2021 г. на СРС, 153 състав.

Производството е образувано по въззивна жалба № 125703/01.06.2022 г., подадена от ответника, с която е обжалвано първоинстанционното решение в цялост. Въззивникът навежда оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение, поради нарушение на процесуалните правила, регламентиращи процеса по установяване на релевантни факти и оценка на събрания доказателствен материал, както и поради противоречие на материалния 1 закон. Счита, че процесуалният представител на ищеца не е с надлежно учредена представителна власт да представлява ищеца – етажните собственици.

В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца, с който се излагат доводи за нейната неоснователност и недоказаност. Моли да се постанови решение, с което да се отхвърли въззивната жалба, респективно да се потвърди първоинстанционния акт, и да бъдат присъдени направените съдебни разноски.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт:

Въззивният съд съгласно чл. 269 ГПК е ограничен от посоченото в жалбата, когато са наведени твърдения за допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд, водещи до неправилност на решението, а съгласно Тълкувателно решение № 1/2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. ОСГТК на ВКС в рамките на въззивната проверка съдът служебно изследва въпросите; 1) дали е приложена правилно императивна материалноправна норма, 2) както и за интереса на някоя от страните по делото. Съдът служебно следи за валидността на решението в цялост, а за пороци водещи до недопустимост само в обжалваната част на решението.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

По основателността на иска.

Решението е правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

Предмет на въззивното производство е твърдяното от ищеца материално субективно притезателно право с правна квалификация чл. 38, ал. 2 ЗУЕС вр. чл. 51, ал. 1 и ал. 7 и чл.

50 ЗУЕС за заплащане на сумата от сумата 104, 00 лв., представляваща сбор от неизплатени месечни вноски за фонд „Ремонт на ЕС“ за периода 01.01.2020 г. – 31.01.2021 г. , сумата 162, 00 лв., представляваща сбор от неизплатени месечни вноски за поддръжка и управление на общите части в етажната собственост за периода 01.01.2020 г. – 31.01.2021 г. и сумата 78, 00 лв., представляваща сбор от неизплатени допълнителни месечни вноски за поддръжка и управление на общите части в етажната собственост, поради отглеждане на животно, подлежащо на извеждане /куче/, за периода 01.01.2020 г. – 31.01.2021 г. , за които суми е издадена заповед за изпълнение от 26.05.2021 г. по ч. гр. д. № 26017/2021 г. на СРС, 153 състав.

Правопораждащият твърдяното притезание фактически състав включва следните факти и обстоятелства: 1) ответникът да е собственик на самостоятелен обект в сградата, 2) наличие на валидни решения на общото събрание на етажните собственици, създаващи задължения във връзка с поддържането и управлението на общите части на ЕС.

Установява се от представените справки и протоколи от ОС, че ответницата се явява 2 ползвател на самостоятелен обект в сградата /апартамент 31А/ , като в този смисъл същата е обвързана от решенията на общото събрание на ЕС. Предвид това за нея са възникнали задължения за исковия период, съгласно посочения в протокола размер на неплатените вноски към 15.02.2021 г. за сумата от 344 лева.

Настоящият състав на съда споделя константната практика на ВКС по приложението на чл. 40 ЗУЕС, съгласно която законосъобразността на решенията на ОС на ЕС се определя от правилата на ЗС и ЗУЕС, а не от общите правила за недействителност в ЗЗД, т.е. налице е специфичен контрол за спазването им. За разлика от нищожността на сделките, на която може да се позове всяка страна и заинтересовано лице безсрочно, съдебният контрол за законосъобразност на решенията на етажната собственост е ограничен е със срок за предявяване на иска, т.е. преклузивен, като тече от узнаването на решението, извършено по реда за уведомяването за събранието - чл. 40, ал. 2 ЗУЕС. Следователно след влизане в сила решенията на ЕС, те са задължителни за етажните собственици, включително и за тези, които са гласували против, като е недопустимо извън срока по чл. 40 ЗУЕС да се преценява тяхната законосъобразност, т.е. всички възражения на ответника за невалидност на процесните решения на ОС на ЕС са преклудирани, поради което не следва да се обсъждат.

Предвиденият в закона 30-дневен срок за обжалване е преклузивен, в този смисъл е константната съдебна практика – решение по гр. д. № 657/2012 г., I г. о., с което е прието, че контролът за законосъобразност на решенията на ЕС е съдебен, ограничен е със срок за предявяване на иска, който като процесуален е преклузивен и тече от узнаването на решението. Извън реда и определените срокове по чл. 40 ЗУЕС е изключена възможността етажният собственик да се позовава на нищожност или незаконосъобразност на приетото решение на ОС, включително и на такова за разходите за ремонт, обновяване и реконструкция на общите части (чл. 48 ЗУЕС) и за разходите за поддържане и управление на общите част (чл. 51 ЗУЕС). В този смисъл са решенията по гр. дела № 4294/2014 г., № 657/2012 г., определение по т. д. № 2280/2015 г.; Определение № 194 от 26.02.2016 г. на ВКС по т. д. № 2280/2015 г., I т. о., ТК, Определение № 553 от 28.03.2023 г. на ВКС по к. гр. д. № 3659/2022 г.; Определение № 361 от 21.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1053/2022 г., I г. о., ГК;

Решение № 50195 от 22.12.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1431/2022 г., IV г. о., ГК; Определение № 2034 от 24.04.2024 г. на ВКС по к. гр. д. № 2516/2023 г.; Решение № 39 от 19.02.2013 г. на ВКС по гр. д. № 657/2012 г., I г. о., ГК; Решение № 351 от 12.06.2024 г. на ВКС по к. гр. д. № 2531/2023 г.;

Две са хипотезите, при които решението на Общото събрание на Етажната собственост преустановява действието си. Първата е отмяната му по съдебен ред, поради нарушаване на процедурата по приемането му или поради неспазване на императивни правни норми. Втората е- приемане от Общото събраните на Етажната собственост на ново решение, по силата на което предходното преустановява действието си. Това се отнася и до решенията, приети на основание чл. 11, ал. 1, т. 5 ЗУЕС за определяне размера на паричните вноски за управлението и поддържането на общите части на сградата - Решение № 313 от 7.04.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1332/2019 г., IV г. о., ГК. По делото са представени 3 доказателства, че е налице влязло в сила решение, обективирано в протокол от 02.07.2020 г. за избор на дружество, което да се ангажира с поддръжката и управлението на ЕС. Не са налице твърдения, респективно не са приложени доказателства установяващи, че процесуалният представител на ищеца е с прекратени правомощия, т.е. че не е надлежно упълномощен да представлява етажните собственици.

Етажната собственост, която не е учредила сдружение за управление, т.е. не е персонифицирана, се управлява от общото събрание на етажните собственици чрез взетите от него решения. Тези решения се формират от успоредни волеизявления на мнозинството от присъстващите на събранието, насочени за постигане на определена цел. При решенията на етажната собственост няма насрещни права и задължения, както при сделките. След влизането им в сила решенията на етажните собственици са задължителни за всички етажни собственици, включително за тези които са гласували против, за неучаствалите във вземането им и за лицата, които по-късно ще станат етажни собственици или обитатели. В този смисъл те са особен вид многостранни актове, взети от неперсонифицирана група лица, насочени към постигане на обща цел. Законът - ЗС, ЗУЕС, урежда специална процедура за вземането на тези решения. Законосъобразността на тези решения се определя от правилата за тях в ЗС и ЗУЕС, а не от ЗЗД. Специфичен е и контролът за спазването им (Решение № 39 от 19.02.2013 г. по гр. д. № 657/2012 г., Г. К., І Г. О. на ВКС). След изтичане на срока за оспорване на съдържанието на протокола за проведеното общо събрание, той се стабилизира и има обвързваща етажните собственици, третите лица и съда доказателствена сила (Решение № 8 от 24.02.2015 г. по гр. д. № 4294/2014 г., Г. К., І Г. О. на ВКС). По делото не се установи протоколите от проведените общи събрания на ЕС да са били оспорени по предвидения в чл. 16, ал. 9 ЗУЕС ред, поради което съдът намира, че същите са се стабилизирали и са породили валидно действие.

От страна на ответницата не се сочат доказателства установяващи плащане на дължимите към ЕС вноски. Възражението за прихващане е неоснователно, доколкото по делото не се установиха пълно и главно предпоставките, обуславящи основателността му. В настоящия случай не са представени доказателства твърдяното от ответницата вземане да е установено с влязло в сила решение, или да е безспорно и изискуемо към момента на изявлението по чл. 103 ЗЗД, поради което компенсация не е настъпила и съдебно предявеното от ищеца е дължимо и следва да се присъди в пълния му предявен размер.

На основание чл. 271, ал. 1, пр. I ГПК първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено като правилно.

По отговорността за разноски:

При този изход на делото отговорността за разноски е на въззивника. Право на разноски имат въззиваемата страна, която е била представлявана от юрисконсулт, поради което съдът на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 25, т. 1 от Наредба за заплащането на правна помощ определя такова в размер на 50 лева.

Така мотивиран Софийски градски съд:

4

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3665/20.04.2022 г., постановено по гр.д. № 58900/2021 г. по описа на Софийски районен съд, 153 състав.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК, С. К. Д., ЕГН **********, да заплати на собствениците на самостоятелни обекти в сграда при режим на управление Етажна собственост /EС/ с административен адрес: гр. София, ж. к. ****, чрез управителя „Образцов вход“ ЕООД, ЕИК 203412527, сумата от 50 лева, представляваща сторените съдебни разноски пред въззивната инстанция.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5