Определение № 2610 от 09.10.2025, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2610 гр. София, 09.10.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Капка Павлова

Георги Иванов като разгледа докладваното от Камелия Първанова Въззивно частно гражданско дело № 20251000502251 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.274 ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх.74545/18.06.2025г от „Ей Си Ар“ ЕООД, с ЕИК 121499543, чрез адв.Св.Д., срещу протоколно определение от 13.06.2025г, с което е спряно производството по гр.д.№ 9811/2024г по описа на СГС на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК до приключване на производството по иск с правно основание чл.124 ГПК по гр.д.№ 3221/2024г по описа на СГС. Сочи, че между предявения иск по гр.д.№ 9811/2024г по описа на СГС и насрещния иск за собственост, по който е образувано гр.д.№ 3221/2024г по описа на СГС, е налице идентитет по отношение на страните и предмета на делото. Страните по двете дела са едни и същи, спорното право е едно и също-правото на собственост по отношение на един и същ обект на правото на собственост. По гр.д.№ 9811/2024г. ответникът изрично е навел възражение за придобивна давност по отношение на процесния имот, по което възражение съдът ще се произнесе по същество с решението си и то се ползва с установително действие между страните по делото. По-късно образуваното от ответника дело ще подлежи на прекратяване поради недопустимост на осн. чл.126, ал.1 ГПК.

Сочи още, че не е налице преюдициалност между двете дела, тъй като решаването на едното /обуславящото/ дело не е от значение за правилното решаване на другото /обусловеното/ дело. Претендира да се отмени обжалваното определение за спиране от 13.06.2025г, постановено по гр.д.№ 9811/2024г по описа на СГС и да се върне делото за продължаване на съдопроизводтвените действия.

Ответната страна- А. А. А., чрез адв.Д.Я. от САК, е оспорил частната жалба.

Възразява срещу доводите, че между двете дела е налице пълен идентитет между страните и предмета на спора. Поддържа, че единият иск е по чл.108 ЗС, а заведеният насрещен иск е установителен по чл.124 ГПК във вр. с чл.79 ЗС.

Сочи още, че в отговора на исковата молба не е направил възражение за придобиване на имота по давност, изтекла в периода 2010г до 2024г., а е предявил насрещен иск.

Поддържа, че насрещният иск е допустим, че съдът е преценил, че разглеждането съвместно на двата иска ще затрудни процеса и е отделил съшия в отделно производство, като е спрял първоначалното до приключване на второто производство. Поддържа, че е налице преюдициалност на заведения насрещен иск по чл.124 ГПК за установяване на правото на 1 собственост спрямо първоначално предявения ревандикационен иск по чл.108 ЗС.

Претендира да се остави без уважение частната жалба.

Съдът, прецени изложените доводи в частната жалба и отговора по нея, доказателствата по делото, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения едноседмичен срок, тъй като жалбоподателят е уведомен за постановеното разпореждане в съдебното заседание на 13.06.2025г., а жалбата е заведена на 18.06.2025г. Същата е подадена от надлежна страна и против обжалваем съдебен акт и е допустима. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

Производството по гр.д.№ 9811/2024г по описа на СГС е образувано по искова молба на „Ей Си Ар“ ЕООД, чрез адв.Св.Д. от САК, срещу А. А. А. по иск с правно основание чл.108 и чл.109 ЗС за недвижим имот-сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.София, одобрена със Заповед № РД-1869 от 14.12.2010г на ИД на АГКК, с площ от 337кв.м., брой етажи 2, предназначение: промишлена сграда, разположена в ПИ с идентификатор ***, с адрес на имота:

***, бул. „Цар Борис III ***, въз основа на договор за покупко-продажба, отразен в НА №90, том I, рег. № 4676, дело № 84 от 17.04.2013 на М. Д. и давностно владение и иск с правно основание чл.109 ЗС за осъждане на ответника да преустанови поставяне на ограждение на имота и извършване на строителни дейности в него.

С отговора на исковата молба ответникът А. А. А. е оспорил исковите претенции, като е посочил, че е владял процесния имот, че го е отдавал под наем, държи собствена техника в него. Изложил е доводи, че ищецът не е владял процесния имот. Формулирал е възражение за придобиване на имота по давност в продължение над 10 години, като е уточнил, че на това основание е и предявеният от него насрещен установителен иск за собственост. Направил е искане предявеният насрещен иск да се отдели в отделно производство, да се спре производството по гр.д.№ 9811/2024г по описа на СГС до решаване на спора по насрещния установителен иск за собственост.

В протокола от съдебно заседание от 18.06.2025г по гр.д.№ 9811/2024 по описа на СГС е посочено, че по предявения насрещен иск е образувано гр.д.№ 3221/2024г по описа на СГС.

С протоколно определение от 18.06.2025г е спряно производството по гр.д.№ 9811/2024г по описа на СГС до приключване на производството по насрещния иск на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК. /в диспозитива на определението за спиране не е посочен номер на делото до приключването на което е спряно производството по гр.д.№ 9811/2024г. по описа на СГС./

Основанието за спиране по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК е налице, когато има висящ процес относно друг спор, който е преюдициален и по който със сила на пресъдено нещо ще бъдат признати или отречени права или факти, релевантни за субективното право по спряното производство. Обусловеността между двата спора се основава на връзката между субективните права, задължения и правопораждащите ги факти като съдържание на конкретните правоотношения. В тълкувателните мотиви по т. 5 на ТР № 7/31.07.2017 г. по т. д. № 7/2014 г. на ОСГТК тази зависимост е обяснена и със съотношението между различните спорни предмети на двете дела, при което разрешаването на спора по обусловения иск е предпоставено от установителното действие на силата на пресъдено нещо на решението по преюдициалното правоотношение. /Така Тълкувателно решение № 1 от 9.07.2019 г. на ВКС по т. д. № 1/2017 г., ОСГТК./

От изложеното следва, че връзката между делата, която има предвид чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, е обективната зависимост между две спорни правоотношения в съотношение на обуславящо и обусловено, която винаги е конкретно съществуваща, безспорно установена, пряко касае допустимостта или основателността на иска по обусловеното дело и поради това 2 не предполага различия в преценките на съда по двете дела. Процесуалното значение на тази зависимост се изразява в това, че висящността на преюдициалния спор временно препятства упражняването на правото на иск по обусловеното дело, доколкото нормата на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК императивно задължава съда да преустанови процесуалните действия по разглеждането и приключването на делото с решение по съществото на спора.

В настоящия случай не се установява да е налице преюдициалност на предявения иск по чл.124 ГПК за установяване на право на собственост на ответника спрямо предявените по гр.д.№ 9811/2024г по описа на СГС искове по чл.108 ЗС и чл.109 ЗС ревандикационен и негаторен иск.

При твърдения в образуваното дело, че ищците са предявили иск по чл.108 ЗС за право на собственост въз основа на сделка-договор за покупко-продажба, а в другото производство по чл.124 ГПК, че ответникът-ищец по насрещния иск е посочил, че е придобил правото на собственост въз основа на придобивна давност, то връзка между делата е налице. Възражение за придобиване на имота по давност е направено и с отговора на искова молба в производството по гр.д.№ 9811/2024г. Тази връзка между двете дела предполага разглеждане на делата в едно общо производство по чл.213 ГПК, доколкото подлежат на доказване едни и същи обстоятелства от ответника по единия иск и ищец по другия, а именно дали имотът е придобит по давност. Същата обаче не е връзка на преюдициалност на образуваното дело по иска по чл.124 ГПК спрямо исковете по чл.108 ЗС и чл.109 ЗС. /В този смисъл е определение № 1550/1.04.2024г по ч.гр.д.№ 412/2024г по описа на ВКС, II ГО./

Поради това определението за спиране на производството по гр.д.№9811/2024г по описа на СГС се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено, а делото да се върне на СГС за последващи съдопроизводствени действия.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ протоколно определение от 13.06.2025г по гр.д.№ 9811/2024г по описа на СГС, I23 с-в, с което е спряно производството по делото на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК.

ВРЪЩА делото на СГС за последващи съдопроизводствени действия.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3