Решение № 125 от 11.07.2025, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 125 гр. Велико Търново, 11.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Теодорина Димитрова при участието на секретаря Мария Й. Ранкова като разгледа докладваното от Теодорина Димитрова Търговско дело № 20234100900100 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 625 и сл. от ТЗ.

Подадена е молба от името на „ФИНМАРК КОМЕРСИАЛ“ ЕООД, ЕИК 814162432 със седалище и адрес на управление гр. Свищов, ул. „Хаджи Димитър“ № 11, представлявано от управителя Г. К. М. и пълномощник адв. Л. М., по чл. 625 от ТЗ, с която се иска откриване производство по несъстоятелност на „АГРОКРАФТ“ ЕООД село Родина, област Велико Търново, община Златарица, ЕИК 202673691, представлявано от управителя Д. З. Т.. В молбата се твърди, че страните са били в търговски взаимоотношения от 2017 година. Със споразумение по между им с нотариална заверка на подписите ответникът по молбата -длъжник бил признал, че на основание Договор за търговска продажба на отложено плащане № 27/11.06.2019 г. са извършени доставки на стоки, описани в спецификации, в срок количество, качество и опаковка към момента на подписване на споразумението и че дължимият неплатен остатък от цената по договора към подалия молбата кредитор е в размер на 81012,96 лв., като поел задължени за изплати тази сума до 31.07.2019г., като при неплащане в срок било уговорено , че се заплаща обезщетение за забава в размер на законната лихва от датата на забава до окончателното плащане. Това задължение не било изпълнено в срок и за периода от 01.08.2019г. до 24.03.2022г. била натрупана лихва като обезщетение в размер на 21760,98 лв. За тази сума кредиторът пода заявление по чл. 417 от ГПК пред РС Елена и по образувано ч.гр.д. № 90/2022г. била издадена заповед за изпълнение № 55/25.03.2022г. и изпълнителен лист. Поради подадено възражение от длъжника на кредитора му е даден срок по чл. 415, ал.1, т. 1 ГПК да предяви иск за установяване на вземането си.

1

С друго споразумение от 09.04.2019г. подписано между страните и с нотариална заверка на подписите ответникът – длъжник признал друго вземане на ищеца, а именно това по Договор за търговска продажба на отложено плащане № 16/09.04.2019г.-, а именно вземане в размер на 55803 лв. – цена на доставени стоки, която е следвало да заплати до 17.10.2019г., а в случай на забава е уговорено, че се дължи обезщетение в размер на законната лихва. Поради неизпълнение на задължението за периода от 17.10.2019г. до 24.03.2022г. изтекла законна лихва в размер на 13795,74 лв. Кредиторът и за това вземане подал заявление по чл. 417 ГПК за сума в общ размер 69598,74 лв., което било уважено и по ч.гр.д. № 91/2022г. на РС Елена била издадена заповед за изпълнение № 56/25.03.2022г., която била оспорена чрез възражение от страна на длъжника, заради което по реда на чл. 422 ГПК молителят предявил иск.

С трето споразумение от 26.03.2019г. с нотариална заверка на подписите подписано между страните по делото ответникът – длъжник признал вземането по Договор за търговска продажба на отложено плащане № 15/26.03.2019г.; № 4/14.02.2018г., Договор за заем от 13.12.2017г. и Договор за заем от 19.07.2018 год., което било в общ размер 444719,45 лв., като било уговорено плащането на тази сума пари да бъде извършено на два пъти – първо 200 000 лв. до 30.05.2019г. и второ плащане в размер на 244719,45 лв. до 20.06.2019г.

Солидарно задължение с „АГРОКРАФТ“ ЕООД като поръчители били и „СИЙ САЙД“ ЕООД, М. Т. М., Д. Т. М.. Това задължение също не било изпълнено в сроковете, уговорени със споразумението и за периода от 30.05.2019г. до 28.10.2020г. била натрупана лихва в размер на 28722,22 лв. На 20.06.2019г. била изпълнено част от задължението по споразумението в размер на 48154,16 лв., като част от второто плащане, от което останали неплатени 196565,29 лв. За тази сума и за сумата от 200 000 лв., натрупаната лихва било подадено заявление по чл. 417 ГПК и по ч.гр.д. № 328/2020 година била издадена заповед за изпълнение № 223/04.11.2020 г. срещу която длъжникът подал възражение и съгласно указанията на съда ищецът предявил иск по чл. 422 ГПК.

С четвърто споразумение с нотариална заверка на подписите от дата 26.03.2019г., подписано между страните по делото, ответникът признал и декларирал, че на основание Договор за търговска продажба на отложено плащане № 15/26.03.2019г.; № 4/14.02.2018г., Договор за заем от 13.12.2017г. и Договор за заем от 19.07.2018 год., дължи на ищеца ФИНМАРК КОМЕРСИАЛ ЕООД гр. Свищов неизплатената цена по договорите в общ размер 444719,45 лв., като било уговорено плащането на тази сума пари да бъде извършено на два пъти – първо 200 000 лв. до 30.05.2019г. и второ плащане в размер на 244719,45 лв. до 20.06.2019г. и тук поръчители били „СИЙ САЙД“ ЕООД, М. Т. М., Д. Т. М.. И по това задължение било извършено частично плащане на втората вноска в размер на 48154,16 лв.

За периода на забава била изтекла лихва в размер на 28119,76 лв. – от 21.06.2019г. до 16.11.2020г. За остатъкът от задължението било подадена заявление по чл. 417 ГПК и по ч.гр.д. № 341/2020г. по описа на РС Елена била издадена заповед за изпълнение № 229/18.11.2020г., срещу която постъпило възражение от длъжника и на основание чл. 422 ГПК бил предявен установителен иск за съществуване на вземането.

2

По отношение на всички описани вземания били приключили успешно за кредитора исковите производства и били образувани четири изпълнителни дела при ЧСИ Силвия Косева с номера ИД № 33/2021г.; ИД № 861/2020г.; ИД № 569/2022г. и ИД № 861/2020 г., по които ищецът е взискател наред с други присъединени взискатели. От образуването на тези изпълнителни дела длъжникът не бил изпълнил дори частично задълженията си, които съгласно удостоверение изх. № 26638/14.08.2023г. били общо в размер на 648220,36 лв. към молителя, 15 266,11 лв. към НАП и към други кредитори 744839,42 лв. или общият размер на задълженията –ликвидни и изискуеми към кредиторите е 1 408 325,89 лв. Последния публикуван ГФО е към 31.12.2021г., като липсва обявен за 2022г. Според последния ГФО ответното дружество имало ДМА на стойност 153 000 лв., заеми в размер на 995 000 лв. и задължения в общ размер 1 696 000 лв. Предвид това молителят счита, че затрудненията в плащанията на ответника не са временни, а и предвид това, че липсват плащания по установените вземания и след като бъде установена неплатежоспособност, съответно свръхзадлъжнялост на основание чл. 630, ал. 1 от ТЗ да бъде постановено решение, с което да се обявена неплатежоспособност на ответника, съответно свръхзадлъжнялост; да се определи начална дата на неплатежоспособността към 11.06.2019г.; да бъде открито производство по несъстоятелност и да бъде назначен временен синдик; да се допуснат обезпечителни мерки и да се определи датата на първото събрание на кредиторите.

Ответника „АГРОКРАФТ“ ЕООД, ЕИК 202673691 със седалище и адрес на управление село Родина, община Златарица, област Велико Търново, представлявано от управителя Д. З. Т. и с процесуален представител адв. А. Ч. оспорва молбата като неоснователна. Твърди, че нито е спряло дейността си, нито е спряло плащанията към кредиторите си, нито е в състояние на свръхзадлъжнялост. През годините са извършвани разплащания с молителя, а са спрени, тъй като имало противоречиви счетоводни записвания в счетоводството на „ФИНМАРК КОМЕРСИАЛ“ ЕООД неотговарящи на тези при „АГРОКРАФТ“ ЕООД и поради две порочни заповеди на ОДЗ Велико Търново за служебно разпределение на земеделска земя, които впоследствие били обявени за нищожни от АдмСъд Велико Търново и очаквания плащания по СЕПП. Твърди, че към края на 2023г. има продукция на стойност 204 000 лв. Съгласно констатациите и заключението на повторната съдено-счетоводна експертиза и посочените коефициенти за ликвидност и коефициента за финансова автономност можело да бъде направен извод, че дружеството е финансово обезпечено и не е неплатежоспособно и свръхзадлъжняло. Претендира отхвърляне на молбата като неоснователна, както и сторените по делото разноски.

Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства и изложените твърдения от ищеца, приема за установено следното от фактическа страна:

От приложената актуална справка от Търговския регистър се установява, че „АГРОКРАФТ“ ЕООД, със седалище и адрес на управление село Родина, община Златарица, област Велико Търново, ж.к. Стопански двор, с едноличен собственик на капитала и управител Д. З. Т. е регистрирано като търговско дружество от 2013 г., с предмет на дейност – производство, преработка и търговия със селскостопански продукти, производство и 3 търговия с мляко и млечни продукти; производство, преработка и търговия със зърнени култури и техните производни; животновъдство и земеделие; вътрешно и външно-търговска дейност; търговия и покупка на стоки с цел продажбата им в първоначален, преработен и обработен вид; маркетингова, рекламна и информационна дейност, както и всяка друга дейност, незабранена от закона или други нормативни актове. Доколкото субект на производството по несъстоятелност може да бъде само лице, което притежава качеството на търговец /арг. от чл. 607а, ал. 1 ТЗ/, който не попада след търговците по чл. 612 ТЗ, предпоставката за пасивна легитимация на длъжника в случая е налице, поради което следва да се обсъдят следващите необходими предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност.

Ищецът „ФИНМАРК КОМЕРСИАЛ“ ЕООД с ЕИК 814162432 със седалище и адрес на управление гр. Свищов, ул. „Хаджи Димитър“ № 11 представлявано от Г. К. М. се легитимира като кредитор по изискуеми парични вземания, видно от Удостоверение № 26638/14.08.2023 година. Това удостоверение, издадено по изп. дело № 2021890400333 по описа на ЧСИ Силвия Косева, рег. № 809 към КЧСИ, сочи, че молителят /ищецът/ е присъединен взискател по изпълнителното дело, със съдебно признати вземания по следните изпълнителни листи: изп. лист от 04.11.2020г. по ЧГД № 328/2020 г. по описа на РС Елена за вземане в размер на 239952 лв. – главница 200 000 лв. и законна лихва от 30.10.2020г. до 14.08.2023г. в размер на 39952,00 лв. и изп. лист от 18.11.2020г. по ЧГД № 341/2020г. на РС Елена за сумата от 289757,76 лв., от които главница 196565,29 и законна лихва за период от 156.11.2020г. до 14.08.2023 в размер на 56 809,00 лв., неолихвено вземане в размер на 28119,76 лв. и изп. лист от 25.03.2022г. по ч.гр.д. № 91/2022 г. по описа на РС Елена в общ размер 82706,32 лв. – главница 55803лв., законна лихва от 25.03.2022г. до 14.08.2023г. – 8470,11 лв., неолихвяемо вземане в размер на 13795,94 лв.; изп. лист от 14.07.2023г. по гр.д. № 958/2022г. на ВТОС за разноски в размер на 81831,94 и изп. лист от същата дата по ТД № 99/2021 на ВТОС за 26390,34лв. Така посочените вземания произтичат от съществуващи от 2017 година търговски взаимоотношение между страните по делото, породено от сключени по между им договори за търговска продажба с отложено плащане с №№ 27/11.06.2019г.; № 16/09.04.2019г.; № 15/26.03.2019г. и № 4/14.02.2018г., Договор за заем от 13.12.2017г. и Договор за заем от 19.07.2028 год. – обстоятелства, които не се спорят от ответника – длъжник. Вземанията на молителя са установени по основание и размер, и по същество не се спорят от страните по настоящото дело. Неоснователно е възражението на ответника по молбата – длъжника, че сочените в молбата вземания не са уточнени по размер и основание. Ответникът не оспорва и факта, че плащанията по така посочените вземания, предмет на изпълнителните листи и изпълнителното дело, по което е издадено посоченото удостоверение, са спрели. Изтъкнатите причини – несъответствия в счетоводните записвания при дружеството – ищец с тези при дружеството ответник и длъжник, за спиране на разплащанията между страните, не е основание. Това спиране е било далеч преди вземанията в последствие да бъдат установени по своето основание и размер в проведените производства по чл. 422, ал.1 от ГПК във връзка с издадените заповеди за изпълнение и изпълнителни листи по реда на чл. 417 ГПК.