Определение № 1023 от 09.05.2023, Върховен касационен съд
- Съд
- Върховен касационен съд
- Дело
- Касационно гражданско дело 4226/2022
- Вид
- Определение № 1023
- Подписан
- 09.05.2023
- В сила
- 09.05.2023
- Състав
- Маргарита Соколова, Гълъбина Генчева, Светлана Калинова
Цитирани разпоредби
- чл. 164, ал. 1, т. 3, предл. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 164, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 179, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 236, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 281, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 283, изр. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 284 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 284, ал. 3, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 288 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 121 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 127, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 53 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52, ал. 4 · Конституция на Република България
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1023 гр. София, 09.05.2023 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Маргарита Соколова
Членове:
Светлана Калинова
Гълъбина Генчева като разгледа докладваното от Маргарита Соколова Касационно гражданско дело № 20228002104226 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
С решение № 670/09.05.2022 г. по гр. д. № 3341/2021 г. Софийският апелативен съд е потвърдил решение № 264068/18.06.2021 г. по гр. д. № 900/2019 г. на Софийския градски съд, с което са уважени предявените от В.
Н. К. срещу „МБАЛ за женско здраве-Надежда” ООД и „Медицински център Надежда Репродуктив София” ООД искове с правно основание чл. 49 вр. чл.
45, ал. 1 ЗЗД за заплащане солидарно на сумата 25 100 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди- болки и страдания, претърпени вследствие на противоправно бездействие при извършено на 07.11.2016 г. раждане, ведно със законната лихва от 07.11.2016 г. до окончателното й изплащане.
Касационна жалба срещу въззивното решение са подали ответниците по иска, които се позовават на основанието за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК.
От ответницата по касация - ищца по делото, е получен писмен отговор със становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване.
Третото лице-помагач на първия ответник „Застрахователно дружество Евроинс“ АД гр. София счита, че касационното обжалване следва да бъде допуснато.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283, изр. 1 ГПК, от надлежна страна, срещу въззивно решение, подлежащо на касационен контрол предвид цената на предявения иск за парично вземане, и отговаря на 1 изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е допустима.
При произнасяне по допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд на РБ, състав на І-во г. о., намира следното:
От представената по делото епикриза по ИЗ № 8551/2016 г. на МБАЛ „Надежда - болница за женско здраве“ е установено, че ищцата е постъпила в лечебното заведение на 07.11.2016г. с окончателна диагноза: спонтанно раждане при тилно предлежание. Посочено е, че е роден плод от женски пол, при особености - завита през раменете и врата един път пъпна връв.
Оперативната интервенция е водена от д-р К.. На 10.11.2016 г. ищцата е изписана от лечебното заведение в добро общо състояние, като са препоръчани два контролни прегледа в рамките на месец след изписването.
От епикриза по ИЗ № 8683/2016 г. на МБАЛ „Надежда - болница за женско здраве“ е установено, че ищцата е постъпила в лечебното заведение на 10.11.2016 г. с окончателна диагноза: анемия, усложняваща бременността, раждането и послеродилния период. Назначена й е медикаментозна терапия и на 16.11.2016г. е изписана от болничното заведение без оплаквания.
От амбулаторен лист № 12935/25.11.2016 г. е установено, че на същата дата ищцата е прегледана от д-р К. Т. в Медицински център „Надежда репродуктив“, като е посочено, че е направено УЗИ, според което матката е в инволуция с наличие на кръв и съсиреци в нея и като лечение е предписан химичен масаж: бусколизин и метергин - 3x1 таблетка.
От амбулаторен лист № 13064/29.11.2016 г. е установено, че на ищцата е извършен преглед от д-р К. в Медицински център „Надежда репродуктив“, като е отразено, че се касае за родилка след анормално раждане на 07.11.2016 г. с ревизия на маточната кухина и вторична анемия, след хемотрансфузия и химически масаж. Извършен е вагинален преглед, свалени са конците от епизиорафията и е посочено, че цервикалният канал е отворен и има лохии във влагалището. Направено е и УЗИ, при което в маточната кухина е открит миомен възел с размер 4 см., около който се визуализират коагулуми и кръв.
След мануалната палпация е изкървяла по-обилно с ясна кръв. Назначена е ПКК с хемостазиология и CRP, като предвид стойностите му е предписан антибиотик уназин - 2х2 таблетки, и утеротоник.
По делото е представена и епикриза по ИЗ № 13709/2016 г. на СБАЛАГ „Майчин Дом“ ЕАД, родилна клиника, установяваща, че на 30.11.2016 г. ищцата е постъпила в лечебното заведение с окончателна диагноза: късно и вторично послеродово кръвотечение.
Остра постхеморалогична анемия. Хиповолемичен шок. Посочено е, че пациентката е приета по спешност с обилно генитално кървене. На същата дата - 30.11.2016 г., е извършена оперативна намеса, като е изваден тъканен материал с размер 5/10 см. -организирана плацентарна тъкан и множество дребни плацентарни части. Назначена е медикаментозна терапия и на 07.12.2016 г. е изписана в добро общо състояние, без оплаквания.
2
От заключението на вещото лице по приетата от първоинстанционния съд медицинска експертиза, извършила подробен анализ на представените по делото медицински документи, е установено, че родилката е била приета в МБАЛ „Надежда” на 07.11.2016 г. със стойности на хемоглобина 128 g/l, което е нормална стойност за края на бременността. Непосредствено след раждането стойностите на хемоглобина са се понижили до 94 g/l, а в деня на хоспитализацията на 10.11.2016 г. хемоглобинът е 76 g/l. В експертизата е посочено, че това намаление на хемоглобина от 128 g/l до 76 g/l е доказателство за кървене след раждането, което не е овладяно при изписването на родилката. При такива стойности рисковете за пациентката са не само от развитие на анемичен синдром, а е възможно колабиране и развитие на хеморагичен шок ако вторичното послеродово кръвотечение не се овладее, и резултатът е остра постхеморагична анемия. От записа в ИЗ се изяснява, че след раждането плацентата се е отделила спонтанно - след профилактика с 10Е окситоцин, с видимо липсващ котиледон, което е наложило да се пристъпи към инструментална ревизия на маточната кухина, защото е започнало и по-обилно кървене. След извършената ревизия кървенето е овладяно, матката се е контрахирала, на пациентката са поставени лед и тежест на корема и е оставена под наблюдение. Вещото лице е пояснило, че мануална екстракция на плацентата се прави, ако тя не е отделена спонтанно, а инструментална ревизия се извършва, ако се установи, че са налице задържани плацентарни части в маточната кухина, след оглед на отделената плацента. В конкретния случай - тъй като е диагностицирано липсващ котиледон, се е пристъпило, както изисква добрата акушерска практика, към инструментална ревизия за отстраняването му от маточната кухина. Тази манипулация е удостоверена както в ИЗ, така и в приложения оперативен протокол към него. След отделянето на плацентата задължително се извършва оглед на същата и ако се установи, че не е цяла, а има останали плацентарни части в маточната кухина, се пристъпва незабавно към тяхното отстраняване. Описаните оплаквания на ищцата: бледост, задух, умора, невъзможност да се изправи, обилно вагинално кървене, което има неприятна миризма, данни за колапс и болки в корема, усещане за втрисане и други, говорят за наличие на някаква патология в послеродовия период, вероятно кръвотечение на базата на задържани плацентарни части и начално развитие на инфекция в маточната кухина. Пациент с такива оплаквания трябва да бъде спешно хоспитализиран, правилно диагностициран и съответната патология да бъде овладяна. Вещото лице е изяснило, че стойностите на хемоглобина при ищцата на 25.11.2016 г. не са изследвани, а на 29.11.2016 г., както се установява от приложения протокол с резултати от лабораторно изследване, е 118 g/l. Тогава е направена ПКК, изследвано е кръвосъсирването и CRP.
Медицинската експертиза е установила, че в представената медицинска документация липсват данни за отказ от хоспитализация на пациентката, няма и данни да е отказала кръвопреливане, каквото й е направено.
От епикризата от СБАЛ по АГ „Майчин дом” на ищцата, приета на 3
30.11.2016 г. в 00:24 ч. с приемна диагноза: „Късно и вторично послеродово кръвотечение“, „остра постхеморагична анемия“, „хиповолемичен шок“, се изяснява, че стойностите на хемоглобина при приемането са 65 g/l, които са доста под нормата (120-160 g/l), и говорят за наличието на хиповолемичен шок, дължащ се на остра постхеморагична анемия вследствие на неовладяно кръвотечение в послеродовия период. Пострадалата е приета по спешност с обилно генитално кървене, което е наложило извършването на нова ревизия на маточната кухина с хистологичен резултат: плацентарни части с кръвоизливи, възпалителни инфилтрати и фиброзиране. Тази повторна операция се е наложила, тъй като при инструменталната ревизия, извършена непосредствено след раждането от д-р К., не са били отстранени всички останали плацентарни части в маточната кухина. В СБАЛ по АГ „Майчин дом” е извършено хистологично изследване, каквото не е осъществено след инструменталната ревизия в МБАЛ „Надежда” от д-р К..
Експертизата е пояснила, че при задържане на плацентарни части основното оплакване е продължително кръвотечение, субинволуция на матката, евентуално развитие на възпалителен процес от задържаните плацентарни части и в зависимост от кръвотечението - остра или подостра следкръвоизливна анемия, като задържаните плацентарни части се диагностицират най-често при УЗИ (ехографски преглед). Добрата медицинска практика не допуска след раждането да има задържане на плацентарни части в матката. Това състояние крие рискове не само за здравето, но и за живота на родилката, тъй като е налице кръвотечение, водещо до тежка анемия и хиповолемичен шок, а често са налице и възпалителни усложнения. Това състояние е спешно и налага незабавна хоспитализация и отстраняване на задържаните плацентарни части. Така е е постъпено в случая в СБАЛ по АГ „Майчин дом” - пострадалата е приета по спешност, оперирана е своевременно, лекувана е и е изписана в добро общо състояние, афебрилна, без оплаквания.
Състоянията: остра постхеморагична анемия, водеща до хиповолемичен шок, са животозастрашаващи, ако не се предприеме навреме лечението им.
В приложените епикризи за двете хоспитализации при двата болнични престоя на ищцата в „МБАЛ за женско здраве „Надежда” ООД е отразено, че родилката се изписва в добро общо състояние, афебрилна, корем мек спокоен, с липса на субективни оплаквания, с физиологична перисталтика, спонтанна микция и дефекация, матката е с нормална инволуция, лохииумерени, гърди с добра лактация и спокойна оперативна рана.
При изслушване в съдебно заседание вещото лице е пояснило, че в конкретния случай е останала част от плацентата в маточната кухина, поради което е следвало незабавно да се отстрани - в противен случай при остатъчни плацентарни части в матката може да се достигне до сериозни усложнения, застрашаващи здравето и живота на родилката. Заявило е: „Задължително се прави оглед, като се наблюдава дали плацентата е цяла, няма начин да не се 4 прецени дали е цяла или не, няма начин да се пропусне това нещо. Ако това е пропуснато и след няколко дни след раждането се получи кървене, това найчесто се дължи на такива плацентарни части, като се прави ехография. В един от случаите не е видяно, а в друг случай останалата плацентарна част е диагностицирана като миома - това е при последния преглед в болница „Надежда” при същата лекарка, която е извършила раждането... След като има кървене, и при миома, и при задържана плацентарна част това нещо трябва да се отстрани, за да може причината за кървенето да бъде ликвидирана. На 29.11.2016 г. пациентката е приета за манипулация, тя се връща в къщи, като й е дадена терапия - при извършените изследвания е установено, че има начало на възпалителен процес, което също е едно често усложнение при задържани плацентарни части. Даден й е антибиотик и спазмолитик, но не е приета в болницата. Още вечерта тя получава отново масивен кръвоизлив и тогава по спешност я приемат в СБАЛ по АГ „Майчин дом”.
Вещото лице е установило, че в конкретния случай е направена ревизия, но плацентарните части не са отстранени. Заявило е: „Това, което ме озадачава, е, след като е направена тази ревизия, това, което е отстранено, защо не е изпратено за хистология, за да се види какво е отстранено. След направената ревизия матката се е свила, колегите са се успокоили, че всичко е нормално, но тъй като тази част си стои вътре, тя постепенно, прикрито дава тези масивни кръвотечения - това е подвело колегите, че всичко е отстранено, затова матката се е свила и са я изписали. След това, когато са го установили втори път, виждат го, нямало е място за колебания и моментално е следвало това нещо, което е вътре в матката, да се отстрани - става оперативно”.
Разпечатката съдържа 35 от 94 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/04616457-b07a-4907-ac65-a861a03339fe