Решение № 1071 от 24.08.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1071 гр. Пловдив, 24.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николинка Цветкова

Членове:

Фаня Рабчева Калчишкова

Матей Тодоров като разгледа докладваното от Фаня Рабчева Калчишкова Въззивно гражданско дело № 20265300501750 по описа за 2026 година

Производство по чл.437, ал.1 и сл. ГПК

Постъпила е жалба от Г. Ф. АД, ЕИК **** против действие на ЧСИ К.Павлов, с рег. № 824, район на действие ОС-Пловдив, по изп.д.№ 20178240403862, обективирано в Разпореждане изх.№ 60442/ 04.06.2026г. , с което е оставено без уважение Възражение от 26.05.2026г. за отмяна на начислена такса по т.26 ТТРЗЧСИ и приети като дължими такси в размер на 8 852,32 евро, представляващи пропорционална такса по т.26 от Тарифата. С жалбата се излагат доводи, че след като е налице постигнато споразумение между страните за уреждане на отношенията им във връзка с дълга, предмет на изпълнението и която не предвижда плащане в рамките на изп.производство, то не следва да се събира и дължи определената по т.26 от цитираната тарифа пропорционална такса за събиране на вземането. Иска се отмяна на обжалваното разпореждане в частта, в която е оставено без уважение възражението за отмяна на начислената пропорционална такса по т.26 ТТРЗЧСИ. Извършва се позоваване на съдебна практика на ВКС.

Страните в изп.производство Ц. Ю. Т., Богалита трейд ЕООД, Био Урбани ЕООД/ бивше Визита ООД/, редовно уведомени, не вземат становище по жалбата.

Постъпили са мотиви по реда на чл.436, ал.3 ГПК от ЧСИ К.Павлов, в което се излага становище за допустимост, но неоснователност на жалбата с доводи от разпоредбата на чл.433, ал.2 ГПК.

1

Жалбата допустима като подадена в срока по чл.436, ал.3 ГПК, но по същество се явява неоснователна.

Изпълнителното производство е било образувано на 7.10.2009г, първоначално по изп.дело по описа на ЧСИ В.Апостолов, с рег.№ 827, район на действие ОС-Пловдив за събиране на вземания по изп.лист от 30.09.2009г на РС-Котел по ч.гр.д.№ 178/ 2009г от длъжника „Визита „ ООД, впоследствие „Био Урбани“ ЕООД, след което прехвърлено на ЧСИ К.Павлов.

В хода на изп.производство на датата 19.05.2026г. е депозирана молба за прекратяване на изпълнителното производство от страната по него Г. Ф. АД с искане за прекратяване на изп.дело поради постигната спогодба на 15.05.2026г. със страните Богалита Трейд ЕООД и Био Урбани ЕООД / предишно „Визита „ ООД/. Страните са били уведомени от ЧСИ, че следва да бъдат заплатени дължимите такси, вкл. пропорционалната такса по т.26 ТТРЗЧСИ в размер на 8 852,32 евро.

Безспорно се явява по делото и е видно от приобщената по изп.дело Спогодба от 15.05.2026г. , с която отношенията между страните са уредени чрез погасяване на дълга, обезпечен с учредена договорна ипотека, което обстоятелство е било мотив за исканото прекратяване на изпълнителното производство. Следователно касае се за изпълнение на паричното задължение, предмет на принудителното изпълнение за събиране на вземането, в хода на изпълнителното производство, по което взискателят е бил удовлетворен пряко.

Относно хипотезата пряко изпълнение извън рамките на изпълнителното производство като начин на уреждане на отношенията между страните по висящо изпълнение във връзка със спорния въпрос за дължимост на пропорционалната такса по т.26 ТТРЗЧСИ, касаещ принципния въпрос за разпределение на задължението между страните за разноските по изпълнението по чл.79 ГПК, се приема, че спорната такса се дължи в случаите когато е налице пряко изпълнение на взискателя относно дълга при висящо изп.производство. В цитираното от жалбоподателя Определение по ч.гр.д.№ 1394/2016г. на ВКС – трето гр. отделение касационната инстанция е налично изложено становище във връзка с Решение № 266/ 19.12.2013г по гр.д.№ 1427/ 2012г на ВКС – Четвърто ГО, относно спорния въпрос по повод аналогичното фактическо обстоятелство, че сумите , предмет на изпълнителното производство са били също погасени извън изпълнителния процес, но поради поведението на длъжниците за образуване на изп.дело, следва същите да понесат отговорността за заплащане на пропорционалната такса по т.26 ТТРЗЧСИ.

По цитираното в жалбата Определение по ч.гр.д.№1637/ 2024г. на ВКС – трето ГО, е изразено становище, че доколкото начислената пропорционална такса не е била събрана чрез изпълнителен способ преди искането за прекратяване на изпълнителното дело, какъвто е настоящия случай, то за този случай „ практиката на Върховен касационен съд е безпротиворечива. Таксата по ТТР ЗЧСИ се начислява върху събраната сума. А за целта на начисляването практиката на ВКС допуска приравняване, когато сумата е платена пряко на кредитора след образуване на изпълнителното дело и се приема също, че тя може да се счита за събрана по смисъла на тарифата. Върховният съд не е приемал, че прекратяването на 2 изпълнителното дело погасява вземането за таксата“, каквато е тезата настоящия жалбоподател във връзка с постигнатото споразумение за пряко изпълнение на задължението извън рамките на изп.производство.

Съгласно чл.79, ал.1 ГПК, разноските по изпълнението са за сметка на длъжника с изключение на случаите, когато делото се прекратява съгласно чл.433 ГПК, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство или изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда. Плащането е направено след започване на изпълнителното производство, когато длъжникът е погасил задължението си след предявяване на изпълнителния лист от взискателя пред съдебния изпълнител - съгласно чл.426, ал.1 ГПК, изпълнението започва , когато взискателят поиска писмено от СИ да пристъпи към изпълнение на основание представен изп.лист или друг акт, подлежащ на изпълнение. Таксата върху събраната сума за изпълнение на парично вземане по чл.26 от Тарифа за таксите и разноските към ЗЧСИ, по общото правило на чл.79, ал.1 ГПК, се явява дължима и след започване на изпълнението, независимо дали е извършено плащане пряко на взискателя или сумата е постъпила по изпълнителното дело. Така изрично Решение по гр.д.

№ 920/ 2009г на четвърто ГО на ВКС.

С оглед гореизложените съображения, жалбата следва да се отхвърли като неоснователна.

Водим от горното и на основание чл.437, ал.3 ГПК, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г. Ф. АД, ЕИК **** против действие на ЧСИ К.Павлов, с рег. № 824, район на действие ОС-Пловдив, по изп.д.№ 20178240403862, обективирано в Разпореждане изх.№ 60442/ 04.06.2026г., с което е оставено без уважение Възражението от 26.05.2026г. за отмяна на начислена такса по т.26 ТТРЗЧСИ и приети като дължими такси в размер на 8 852,32 евро, представляващи пропорционална такса по т.26 от Тарифата, като неоснователна.

Решението не подлежи на обжалване на основание чл.437, ал.4, пр.II ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3