Решение № 157 от 19.02.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 157 гр. Варна, 19.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I А СЪСТАВ ТО, в публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: М. К. Терзийска

Членове:

Елина Пл. Карагьозова

Весела Гълъбова при участието на секретаря Христина Здр. Атанасова като разгледа докладваното от Весела Гълъбова Въззивно гражданско дело № 20233100502437 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 259 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх.№ 68986/19.09.2023г. , подадена от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление гр. София, район Люлин, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25 срещу Решение № 2980/25.08.2023г., постановено по гр.д. № 13295/2022г. на ВРС, 10-ти състав, с което са отхвърлени предявените от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление гр. София, район Люлин, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25 искове срещу В. И. Н., ЕГН **********, с адрес: ****** за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът В. И. Н., ЕГН **********, дължи на ищеца „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940, следните суми: сумата от 553,87 лв. – главница по сключен Договор за потребителски кредит № 4000581644 от 17.06.2017г. между „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и В. И. Н., ЕГН **********, което вземането е прехвърлено в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940, по силата на сключен договор за цесия; сумата от 39,36 лв. – договорна лихва за периода от 21.04.2018г. до 25.06.2019г. по сключен Договор за потребителски кредит № 4000581644 от 17.06.2017г. между „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и В. И. Н., ЕГН **********, което вземането е прехвърлено в полза на “Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940, по силата на сключен договор за цесия; сумата от 250,94 лв. – обезщетение за забава върху 553,87 лв. – главница по сключен Договор за потребителски кредит № 4000581644 от 17.06.2017г. между „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и В. И. Н., ЕГН **********, което вземането е прехвърлено в полза на “Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 1

203670940, по силата на сключен договор за цесия, за периода от 22.04.2018г. до датата на подаване на заявлението по реда на чл. 410 ГПК в съда, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по реда на чл. 410 ГПК – 28.06.2022г. в съда до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена Заповед № 4532/19.07.2022г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 9358/2022г. по описа на ВРС.

Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност на решението.

Сочи се, че след входиране на заявлението В. И. Н. е извършила плащане в полза на ищеца в размер на 730 лева, което не е достатъчно да покрие претендираните със заявлението суми. Излага се, че съобразно разясненията в Т Р № 3/2017г. по описа на ОСГТК на ВКС при предложено от длъжника изпълнение със забава на лихвоносно парично задължение, което не е достатъчно да покрие лихвите и главницата, длъжникът може да посочи кой елемент на дълга погасява, но този избор не обвързва кредитора. Въззивникът счита, че с платената сума от 730 лева са погасени следните задължения на длъжника: 250,94 лева – лихва за забава за периода от 22.04.2018г. до 28.06.2022г., 0,46 лева – лихва за забава за м. юли 2022г., 39.36 лева – договорна лихва за периода от 21.04.2018г. до 25.06.2019г., 175 лева – съдебни разноски в заповедното производство и 264,24 лева – частично заплатена главница. Излага, че към момента на подаване на въззивната жалба неизплатена е останала сума в размер на 289.63 лева, представляваща неплатен остатък от главницата. Сочи се още, че с извършване на доброволно плащане, настъпва погасителният ефект върху вземането за законна лихва въпреки изтичането на давността. На следващо място, въззивникът счита, че началният момент, от който започва да тече давностният срок за вземания за главница и/или договорна лихва по погасителните вноски по договор за банков кредит, за който не е обявена и настъпила предсрочна изискуемост, е датата на уговорения краен срок за погасяване на кредита. Посочено във въззивната жалба е, че срокът за връщане на сумата по процесния договор за кредит е 25.06.2019г. В заключение, моли съдът да отмени обжалваното решение като неправилно и незаконосъобразно и за присъждане на направените разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата В. И. Н., с който се излагат доводи за неоснователност на жалбата. Сочи се, че въззивникът за първи път в жалбата навежда твърдение, че падежът на задължението за връщане на кредита по процесния договор е 15.06.2019г. Счита, че от 21.04.2018г. е изпаднала в забава, поради което от този момент се е породило правото на кредитора да обяви предсрочна изискуемост, което е упражнено едва на 28.06.2022г. с подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Сочи, че неправилно според въззивника давността е започнала да тече от 25.06.2019г. Счита, че същата е започнала да тече от 22.04.2018г. като всички лихви, изтекли до три години преди депозиране на заявлението, са погасени по давност. Излага се още, че договорна и законна лихва не текат едновременно за един и същи период и за едно и също задължение.

Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл.267, ал.1 ГПК, подадена е в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Правомощията на въззивния съд, съобразно разпоредбата на чл. 269 2

ГПК, са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на първоинстанционното решение в обжалваната част, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.

Първоинстанционното решение е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна компетентност, поради което е валидно.

Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост, поради което въззивният съд дължи произнасяне по съществото на спора.

Производството пред РС – Варна е образувано по искова молба на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление гр. София, район Люлин, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25 срещу В. И. Н., ЕГН **********, с адрес: ******, с която са предявени искове по чл.422, във вр. с чл.415 от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 553,87 лв. – главница по сключен Договор за потребителски кредит с номер 4000581644 от 17.06.2017г. между „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и В. И. Н., ЕГН **********, което вземането е прехвърлено в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940, по силата на сключен договор за цесия; сумата от 39,36 лв. – договорна лихва за периода от 21.04.2018г. до 25.06.2019г. по сключен Договор за потребителски кредит с номер 4000581644 от 17.06.2017г. между „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и В. И. Н., ЕГН **********, което вземането е прехвърлено в полза на “Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940, по силата на сключен договор за цесия; сумата от 250,94 лв. – обезщетение за забава върху 553,87 лв. – главница по сключен Договор за потребителски кредит с номер 4000581644 от 17.06.2017г. между „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и В. И. Н., ЕГН **********, което вземането е прехвърлено в полза на “Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940, по силата на сключен договор за цесия, за периода от 22.04.2018г. до датата на подаване на заявлението по реда на чл. 410 ГПК в съда, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по реда на чл. 410 ГПК в съда до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена Заповед № 4532/19.07.2022г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 9358/2022г. по описа на ВРС.

В исковата молба са изложени твърдения, че на 29.10.2021г. е подписано Приложение 1 към Договор за покупко-продажба на вземания от 31.08.2018г. между „Ти Би Ай Банк“ и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, като съгласно договора, вземането на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД спрямо В.

И. Н. е прехвърлено на ищеца. Длъжникът бил уведомен за извършената цесия. На 17.06.2017г. между „Ти Би Ай Банк“ и В. И. Н. бил сключен Договор за потребителски кредит № 4000581644 за закупуване на стока или услуга. Кредиторът предоставил на кредитополучателя под формата на заем парична сума в размер на 739,00 лв. – чиста стойност на кредита. Кредиторът се задължил да върне сумата от общо 1005,01 лв., тъй като договорената възнаградителна лихва била в размер на 266,01 лв. Сумата следвало да бъде върната до 25.06.2019г. на 24 броя месечни погасителни вноски. Твърди се 3 още, че срокът на договора е изтекъл на 25.06.2019г. с последната погасителна вноска и кредитът не е обявяван за предсрочно изискуем.

В срока по чл.131 ГПК ответникът оспорва иска като частично недопустим и частично неоснователен. Твърди, че на 29.07.2022г. е извършено плащане на сумата от 730,00 лв. по банкова сметка на ищеца въз основа на издадената заповед за изпълнение на парично задължение. С тази сума ответницата заплатила сумата от 553,87 лв. главница и 175,00 лв. лихва за забава за периода от 28.06.2019г. до датата на плащането. Прави възражение за погасяване по давност на вземането за лихвата за забава за периода от 21.04.2018г. до 28.06.2019г.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

По делото е присъединено ч.гр.д.№ 9358/2022г. на ВРС, 10 състав, от което е видно, че е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от ищеца срещу ответника за процесните суми. Въз основа на подаденото заявление е издадена Заповед за изпълнение № 4532/19.07.2022г., която е връчена на длъжника. В законоустановения едномесечен срок длъжникът е подал възражение, а на заявителя са дадени указания по чл.415, ал.1, т.1 от ГПК за предявяване на иска. Заявителят е предявил установителен иск за съществуване на вземането си в указания едномесечен срок.

Безспорно по делото е, а и се установява от представения договор, че на 17.06.2017г. между „Ти Би Ай Банк“ и В. И. Н. е сключен Договор за потребителски кредит № 4000581644 за закупуване на стока, по силата на който на В. И. Н. е предоставен кредит в размер на 739 лева, който следва да бъде върнат на 24 месечни погасителни вноски, последната от които е с падеж 25.06.2019г. Уговореният лихвен процент е 19,38 %, а ГПР – 35,42 %.

Общо дължимата от потребителя сума е в размер на 1005,01 лева.

Безспорно е още, че 31.08.2018г. между „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е сключен рамков договор за прехвърляне на вземания, както и че с Приложение № 1/29.10.2021г. е прехвърлено и вземането спрямо В. Н. по Договор за потребителски кредит № 4000581644.

Видно от извлечение от банковата сметка на В. И. Н., както и от платежно нареждане, представено с възражението в заповедното производство, е, че същата е извършила плащане на сумата от 730 лв., с основание: ч.гр.д. № 9358/2022г. по описа на Районен съд – Варна. Плащането на сумата е признато от ищеца.

При така установените факти по въведените с жалбата оплаквания, съдът намира следното от правна страна:

Спорният както в първоинстанционното, така и във въззивното производство въпрос е кои от вземанията на кредитора са погасени с платената от длъжника сума в размер на 730 лева, както и дали в полза на длъжника е изтекла погасителна давност по отношение на част от вземанията, а именно за договорна лихва и за обезщетение за забава.

Съгласно т.1 от Тълкувателно решение № 3/2017г. на ОСГТК на ВКС когато извършеното плащане не е достатъчно, погасителният ефект за законната лихва за забава при неизпълнение на парично задължение настъпва 4 при условията и в поредността по чл.76, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите. В мотивите към тълкувателното решение е прието, че при предложено от длъжника изпълнение със забава на лихвоносно парично задължение, което не е достатъчно да покрие лихвите и главницата, длъжникът може да посочи кой елемент на дълга погасява, но този избор не е обвързващ за кредитора.