Решение № 32 от 04.05.2026, Районен съд - Етрополе

РЕШЕНИЕ

№ 32 гр. Етрополе, 04.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЕТРОПОЛЕ, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Силвия Т. Евстатиева като разгледа докладваното от Силвия Т. Евстатиева Гражданско дело № 20251830100357 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл. 127, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 123, вр. чл. 59 и чл. 143 СК, вр. чл. 86 ЗЗД от страна на от И. Ц. Х., с ЕГН ********** и М. Ц. Х., с ЕГН **********, и двамата с адрес в гр. Е., обл. С., ул. „***** – лично и със съгласието на техния баща Ц. Х. Ц., с ЕГН ********** с адрес в гр. Е., обл. С.а, ул. „***** и от Ц. Х. Ц., с ЕГН ********** с адрес в гр. Ет., обл. С., ул. „******* – в качеството му на родител и законен представител на К. Ц. Х., с ЕГН **********; Е.Ц. Х., с ЕГН **********; Т. Ц.А Х., с ЕГН ********** и Ц. Ц. Х., с ЕГН **********,всичките с постоянен адрес в гр.******** - чрез техния пълномощник адв. Г. Д. Ц. от САК, против Д. И. М., с ЕГН ********** с адреси за призоваване в с. Л., общ. Е.“, обл. С., ул. „******* и в гр. П., обл. С., ул. „**********, с искане на молителя да бъде предоставено упражняването на родителските права по отношение на децата; да бъде определено местоживеенето на децата при него и режима на личните отношения с майка им, както и последната да бъде осъдена да изплаща издръжка на всяко едно от тях в размер на 270,00 лева месечно, считано от датата на подаването на исковата молба, до настъпване на законно основание за изменението или прекратяването на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане.

В молбата се твърди, че ищецът Ц. Х. Ц. и отв. Д. М. са се запознали през 2005 г., като малко след това са заживели съпружески начала, като от това им съжителство имат родени общо осем деца, а именно: Х. Ц. Х., ЕГН **********, роден на ********* г. /вече пълнолетен/; И. Ц. Х., с ЕГН 1

**********, роден на ********* г.; М. Ц. Х., с ЕГН **********, роден на ******* г.; К.Ц. Х., с ЕГН **********, роден на ****** г.; Е. Ц. Х., с ЕГН **********, роден на ****** г. Т. Ц.а Х., ЕГН **********, родена на ********* г.; Ц. Ц. Х., ЕГН **********, роден на ******** г. и П.Ц. Х., ЕГН **********, родена на ********** г.

Твърди се, че по време на съжителството им горепосочените са живеели в наследствената къща на бащата, находяща се в гр. Е., обл. С. Навеждат се доводи, че през 2019 г. ищецът Ц. Х. Ц. е заминал да работи в Г., където е работел в автомобилен завод и е получавал много високи доходи, по – голямата част от които редовно е изпращал на съпружеската си съжителка, за да се грижи за децата и семейното жилище. Твърди се, че в края на 2021 г. – 2022 г., Ц. е разбрал, че ответницата се е запознал с друг мъж в социалната мрежа „Facebook“, с който са започнали връзка. Ищецът посочва, че веднага се е прибрал в Б., за да се опита да оправи нещата и закрепи връзката с майката на децата си. Посочва се, че месец след раждането на последното им общо дете – П. Ц. Х., ответницата е напуснала семейното жилище. Навеждат се доводи, че това се е случило на ******* г., като отв. М. е взела със себе си новородената /тогава/ П. Твърди се, че в последствие, за период от около три месеца, отново се е върнала в дома си в гр. Е. при ищеца Ц. и децата им.

Навеждат се доводи, че след това ответницата отново е напуснала семейството си, като от тогава до настоящия момент не се е прибирала в гр. Е.; не е търсила и не се е срещала с децата си; не се интересува от това имат ли храна, как са облечени, ходят ли на училище и детска градина и не се чува с тях по телефона, включително, за да прояви интерес към здравословното им състояние, при все, че детето Е. Ц. е с призната 50 % степен на увреждане съгласно експертно решение на ТЕЛК.

В исковата молба се твърди, че след настъпилата фактическа раздяла между родителите бащата много пъти е разговарял с майката и я е молил да преосмисли решението си, и да се върне при семейството си, но тя е отказала да стори това, като в последствие е разбрал, че е заминала в чужбина с друг мъж.

Навеждат се доводи, че ищецът Ц. Ц. сам се грижи са всичките си малолетни и непълнолетни деца, които живеят при него, с оглед на което не може да работи по трудов договор. Независимо от това, обаче, заявява, че ходи да помага на различни места, за да може да изкара някакви пари за прехраната и издръжката на семейството. Посочва се, че децата К., Е. и Т. Х. са записани и посещават училището в с. Л., общ. Е., обл. С., и че детето Ц. Х. предстои да бъде записано в предучилищна паралелка в същото училище, а И. и М. Х. – в ПГ „Т. П.“ – гр. Е.

Твърди се, бащата полага постоянни усилия децата да са спретнати и добре облечени, изкъпани и да ходят редовно на училище. Същият заявява, че не може да постигне съгласие с ответницата относно упражняването на родителските права, местоживеенето и издръжката на децата, поради което и е подал настоящата искова молба, с горецитираните основание и петитум, като 2 претендира и ответницата да бъде осъдена да му заплати сторените от него разноски в производството, включително и за адвокатско възнаграждение.

В срока по чл.131 ГПК ответницата е депозирала отговор – чрез назначения й особен представител. В него се излага становище относно допустимостта на исковата молба, но не и конкретно становище по основателността й. В отговора се преповтарят фактите относно фактическото съпружеско съжителство между ищецът Ц. Ц. и отв. Д. М., и родените от това съжителство техни общи деца. Не възразява относно прилагането на документите, приложени към молбата като писмени доказателства и направените доказателствени искания.

В съдебно заседание ищецът, редовно призован, се явява лично и с пълномощника си – адв. Г. Ц. от САК. Същите поддържат исковата молба и молят да бъде уважена в цялост. Потвърждават становището, че след настъпилата фактическа раздяла между родителите, майката се е дезинтересила от децата си, като не полага никакви грижи за тях и не е влизала във връзка с никое от тях и че бащата е единственият човек, който полага грижи за тях и се стреми да им осигури нормални, и достатъчни условия на живот.

В съдебно заседание ответницата, редовно призована, се представлява от назначения й особен представител – адв. В.Х. – Б., която заявява, че предявените искове са изцяло основателни. Моли съдът да й присъди полагащото й е възнаграждение като особен представител на ответницата по делото.

Като писмени доказателства по делото са приобщени: заверено копие на експертно решение № 0293/09.02.2021 г., издадено от УМБАЛ „Св. Анна“ АД – гр. София; на Е.Ц. Х., ЕГН **********; заверено копие на удостоверение за раждане на детето П. Ц.Х., ЕГН **********; заверено копие на удостоверение за раждане на детето Х.П. Х., ЕГН **********; заверено копие на удостоверение за раждане на И. Ц. Х., ЕГН **********; заверено копие на удостоверение за раждане на детето М. Ц. Х., ЕГН **********; заверено копие на удостоверение за раждане на детето К. Ц. Х., ЕГН **********; заверено копие на удостоверение за раждане на детето Е. Ц. Х., ЕГН **********; заверено копие на удостоверение за раждане на детето Ц. Ц. Х., ЕГН ***********; заверено копие на удостоверение за раждане на Т. Ц. Х., ЕГН **********; заверено копие на служебна бележка, издадена от ПГ „Т.П.“ – гр. Е. с изх. № 245/15.07.2025 г. – приложена три пъти; заверено копие на служебна бележка, издадена от ОУ „Х. Б.“ – с. Л., с изх. № 151/20.06.2025 г. – приложена три пъти; адвокатско пълномощно; квитанция за платена държавна такса за образуване на делото и социален доклад, изготвен от ДСП – Етрополе.

В съдебното заседание по делото са допуснати до разпит двама свидетели, при режим на довеждане от страна на ищеца – Е. И. Х. и П. М. Д..

В показанията си и двамата заявяват, че познават ищецът от дълги години, тъй 3 като той работи за тях; че същият има осем деца от една жена – ответницата; че същата ги е изоставила преди около 4-5 години, като от тогава само и единствено ищецът се грижи за тях, като майката изобщо не се интересува от децата; че същите винаги са добре облечени и нахранени; че ходят на училище и че бащата съумавя да им осигури нормални условия на живот въпреки трудностите и въпреки това, че се грижи сам за тях.

По реда на чл. 15 от Закона за закрила на детето, в съдебното заседание по делото са изслушани децата, които са навършили десетгодишна възраст – Е.Ц. Х., И. Ц. Х., М. Ц. Х. и К. Ц. Х.. Всички те заявяват, че живеят заедно с баща си и другите си братя и сеста им Т. в гр. Е., на ул. **********; че преди около четири години майка им ги е изоставила и от тогава не са я виждали и чували; че същата е преустановила всякакви връзка с тях /включително по телефона и социалните мрежи/; че не ги търси и не се интересува от отглеждането и възпитанието им; че баща им е единствения човек, който се грижи за тях, като им купува дрехи, храна и ги води на доктор, с оглед на което не искат да виждат майка си и да общуват с нея.

От събраните по делото доказателства, обсъдени във връзка със становищата на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Ищецът Ц. Х. Ц. и отв. Д. М. се запознали през 2005 г. Малко след това заживели заедно на съпружески начала, като от това им съжителство им се родили общо осем деца: Х.Ц. Х., ЕГН **********, роден на ********** г.

/вече пълнолетен/; И. Ц. Х., с ЕГН **********, роден на ******** г. /вече пълнолетен/; М. Ц. Х., с ЕГН **********, роден на ******** г.; К.Ц. Х., с ЕГН **********, роден на ********* г.; Е. Ц. Х., с ЕГН **********, роден на ******** г.; Т. Ц. Х., ЕГН **********, родена на ******* г.; Ц. Ц. Х., ЕГН **********, роден на ********* г. и П. Ц. Х., ЕГН **********, родена на ******** г.

Семейството живеело в къща – собственост на семейството на бащата – ищец, находяща се на адрес в гр. Е., обл. С., ул.********. Преди около четири години ответницата започнала връзка с друг мъж, поради което напуснала семейното жилище, като взела със себе си само най – малкото й дете – П. Ц.

Х.. След това ответницата преустановила вскякакви контакти с останалите си деца, като не ги търсила изобщо, не се виждала и чувала с тях, и не се интересувала от отглеждането и възпитанието им. През цялото това време бащата - ищец бил единственият човек, който палагал грижи за тях, за осигуряването на финансови средства за издръжката им, както и за 4 възпитанието и образованието им. Междувременно, в хода на делото, едно от децата, а именно И. Ц. Х., с ЕГН **********, роден на ********* г. навършило пълнолетие.

Всички описани по – горе факти съдът установи като безспорни от представените от ищеца и приети като доказателства по делото документи, подробно описани по – горе в настоящото решение и най – вече от приложения социален доклад, както и от събраните в хода на съдебното дирене гласни доказателства.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 127, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл.

123, вр. чл. 59 и чл. 143 СК, вр. чл. 86 ЗЗД.

При това положение в тежест на ищците, при условията на пълно и главно доказване, е да установят твърдените от тях факти и обстоятелства, а именно: че майката на децата не разполага с родителски капацитет да ги отглежда; че бащата има необходимият родителски капацитет да отглежда децата си; финансовите потребности на всяко едно от децата и необходимостта от издръжка на същите в претендирания размер; възможността на ответницата да заплаща тази издръжка.

В тежест на ответницата е да установи релевираните от него факти и обстоятелства. В настоящия случай ответницата не е оспорила факта, че ищецът полага грижи за общите им деца, от момента на фактическата им раздяла. Не се спори между страните по делото и това, че бащата полага грижи за почти всички деца, родени от съвместното съпружеско съжителство между страните по делото.

Съгласно разпоредбата на чл. 123 СК родителските права и задължения се упражняват в интерес на детето от двамата родители заедно и поотделно. В този смисъл родителите са длъжни да се грижат и да възпитават своите деца така, че те да бъдат полезни както за себе си и за близките си, така и за цялото общество. Задължение и на двамата родители е да осигурят в пълен обем грижите, вниманието и обичта, от които детето се нуждае. При определяне на мерки относно грижата за детето, най-важният критерий за това на кого от двамата родители следва да се предостави упражняването на родителските права, е интересът на детето, осигуряването на правилното му физическо и 5 духовно развитие, и социалното му формиране. Съдът следва да съобрази и родителските, моралните и човешките качества на всеки от родителите, техния социален статус, доходи, имущество, битови условия, възможностите за полагане на грижи за децата, уменията за възпитание, подпомагане и стимулиране на социалните и образователни качества на детето, възрастта и пола на същото, отношенията между родителите и децата, възможността на родителите да се ползват от помощта на близки и роднини при отглеждането и възпиетанието на децата. В настоящия случай, от фактите по делото, безспорно се установи, че родителите на децата М. Ц. Х., К. Ц. Х., Е.Ц. Х., Т.