Акт от 15.07.2022, Административен съд - Габрово

Р

Е Ш Е Н И Е

№

151

Габрово,

15.07.2022 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-

ГАБРОВО в открито съдебно заседание проведено на тринадесети юли, две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ

: ГАЛИН КОСЕВ

ЧЛЕНОВЕ:

СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ

ЕМИЛИЯ

КИРОВА- ТОДОРОВА при секретаря Радослава Кънева и с участието на прокурор Надежда Желева от

Окръжна прокуратура Габрово, като разгледа докладваното от съдията КИРОВА к.а.н.д. № 133 от 2022 година по описа на същия съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по настоящото адм. дело е образувано въз основа на депозирана в деловодството на Административен съд Габрово /ГАС/ жалба с вх. № СДА-01-1104 от 20.06.2022 г., подадена от Л.М.Г. ***, ЕГН: **********, и жалба от РУ Габрово, против Решение № 49 от 7.04.2022 г. на Районен съд Габрово /РСГ/, постановено по н.а.х.д. № 1044 от 2021 г. по описа на същия съд, с искане за неговата отмяна.

С атакуваното съдебно решение е отменено частично наказателно постановление /НП/ № 333 от 18.10.2021г., издадено от началник Районно управление /РУ/ при ОД на МВР Габрово, в частта му, в която на Л.М.Г., ЕГН: **********, е наложена глоба в размер на 2000.00 /две хиляди/ лв. на основание чл. 264, ал.

2 от ЗМВР и същото НП е потвърдено в останалите му две части: за наложено наказание на същото лице в размер на 100.00 /сто/ лв. на основание чл. 257, ал.

1 от ЗМВР и глоба от 500.00 /петстотин/ лв. за нарушение на чл. 264, ал. 1 от същия нормативен акт. Съответно процесуалният представител на санкционираното лице оспорва първоинстанционното съдебно решение досежно частта му, в която НП е потвърдено, а процесуалният представител на АНО – в отменителната му част.

Нарушенията, за които е издадено процесното НП, се изразяват в следното:

На 12.10.2021 г., в 14.30 ч., в гр. Габрово, на посочен адрес, при извършване на полицейска проверка Л.Г. пречи на служител от НС – полиция да изпълнява функциите си след отправено му устно полицейско разпореждане от страна на мл. автоконтрольор Илиев да представи СУМПС и документи на МПС, демонстративно отказва да представи същите. Освен това отправя обидни думи към проверяващия служител Илиев /цитирани в НП/ и противозаконно нарушава физическата неприкосновеност на длъжностното лице при изпълнение на служебните му задължения, като му нанася удари и физически въздейства върху него в областта на дясната ръка и дясната предмищница. С поведението си е осъществил съставите на три нарушения: чл. 64, ал. 4, чл. 264, ал. 1 и чл. 264, ал. 2 от ЗМВР, за което на основание, съответно, чл. 257, ал. 1, чл. 264, ал. 1 и чл. 264, ал. 2 от същия нормативен акт са му наложени три санкции – глоби от по 100.00 лв., 500.00 лв. и 2 000.00 лв.

В законния срок привлеченото към административно-наказателна отговорност лице подава жалба до районния съд, с която моли за отмяна на процесното НП.

За да постанови съдебния си акт, РСГ е счел, че НП е законосъобразно, издадено при спазване на законовите изисквания за форма на акта и при спазена процедура и санкциите са правилно индивидуализирани. Обсъдил е подробно събраните в хода на делото доказателства. По отношение на нарушението, санкционирано по чл. 264, ал. 2 от ЗМВР – противозаконно нарушаване физическата неприкосновеност на служител на МВР при изпълнение на служебните му задължения, съдът е счел, че в тази му част НП се явява незаконосъобразно, поради което го е отменил, по следните съображения: Срещу жалбоподателя Г. за същото деяние е образувано наказателно производство за престъпление по чл. 131, ал. 2, предл. 4,т. 3, във вр. с чл. 130, ал. 1 от НК, касаещо причиняването на лека телесна повреда на служителя Илиев при изпълнение на служебните му задължения. Съдът се е позовал на ТР № 51 от 29.12.1978 г. по н.д. № 50/78 на ОСНК, според което в случаите, когато се установи, че деянието за което е образувано АНП съставлява престъпление производството следва да бъде прекратено, без да се издава НП, т.к. е недопустимо за едно деяние, с което се нарушават едновременно наказателна и административнонаказателна норма, деецът да носи отговорност и за двете, т.к. наказателната отговорност поглъща другата. Ако деянието, което съставлява административно нарушение, не съставлява престъпление, то се санкционира по административен ред. Същият принцип е намерил отражение в нормата на чл. 33 от ЗАНН. В случая срещу жалбоподателя е образувано наказателно производство за престъпление от общ характер, извършено на процесната дата, като непосредствен обект на закрила са обществените отношения, осигуряващи неприкосновеността на здравето и физическата цялост на полицейския служител при или по повод изпълнение на служебните му задължения. С разпоредбата на чл. 264, ал. 2 от ЗМВР се санкционира поведение, довело до противозаконно нарушаване на физическата неприкосновеност на служител от структурата на МВР при изпълнение на служебните му задължения, ако извършеното не съставлява престъпление. В случая обаче се приема, че извършеното от Г. е престъпен състав, поради което срещу него е образувано наказателно производство. Налице е поглъщане на административнонаказателната отговорност от наказателната такава и предвид това, че за престъпление по чл. 131, ал. 2, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 130, ал. 1 от НК е образувано наказателно производство срещу жалбоподателя, издаденото НП ва съответната му част е отменено по тези съображения. Искане в тази насока е направено изрично от процесуалния представител на Г. – адв. Д. Д., за което му е било заплатено адвокатско възнаграждение от 500.00 лв. Размерът на възнаграждение е оспорен поради прекомерност, но съдът е счел възражението за неоснователно с оглед предмета на спора и нормата на чл. 18, ал. 4, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, според която норма тази сума се явява минимално адвокатско възнаграждение с оглед размера на материалния интерес. На жалбоподателя са присъдени частично разноски в размер на 167 лв., съразмерно уважената част от депозираната от него жалба.

В законния срок касаторите са оспорили първоинстанционния съдебен акт с искане за неговата отмяна в съответните негови части, съобразно правните си интереси.

Жалбите са депозирани в законния 14-дневен срок, подадени са от заинтересовани лица против подлежащ на касационна проверка съдебен акт, поради което се явяват редовни и допустими и следва да бъдат разгледани по същество с оглед тяхната основателност.

В проведеното по делото открито съдебно заседание касаторът Л.М.Г. не се явява, представлява се от адвокат Д. Д., който поддържа подадената от него жалба и оспорва тази на насрещната страна.

Касаторът - началник

РУ Полиция при ОД на МВР – Габрово, не се явява и не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура Габрово намира жалбите за неоснователни.

При направената от настоящата съдебна инстанция за допустимост и законосъобразност на процесното решение на РСТ се установи следното:

АСГ споделя изводите на първоинстанционния съд, че процесното НП съдържа всички необходими реквизити и от съдържанието му по несъмнен начин става ясно за какви по вид нарушения е санкциониран касаторът. Описаната в НП фактическа обстановка съответства на правната квалификация на деянията и на хипотезите на санкционните правни норми. Наказанията са мотивирано и правилно определени, като тези по чл. 257, ал. 1 и чл. 264, ал. 1 от ЗМВР са определени в минимален размер, а санкцията, която е отменена, е фиксирана. АУАН и НП са издадени от оправомощени органи, в кръга на тяхната компетентност.

По несъмнен начин се установява, че за деянието по чл. 264, ал. 2 от ЗМВР е образувано бързо производство № 446/21 г. на 12.10.2021 г. срещу Л.М.Г. за това, че на същата дата, на посочените в процесното НП място и час, е причинил ЛТП на полицейски орган – Елизар Г. Илиев – младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Габрово при изпълнение на служебните му задължения, което е престъпление по чл. 131, ал. 2, предл. четвърто, т. 3, във вр. с чл.

130, ал. 1 от НК. В законоустановения срок същото е преобразувано от наблюдаващия прокурор по общия ред.

С оглед събраните поделото доказателства се установява наличието на първите две нарушения.

Настоящата инстанция споделя изцяло подробните мотиви на първоинстанционния съд, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК във връзка с чл. 236 от същия кодекс, не следва да ги повтаря. Не са налице обстоятелства, налагащи отмяна или изменение на първоинстанционния съдебен акт.

РСГ не е провел разпит на санкционираното лице, какъвто е бил поискан от процесуалния му представил, като следва да се има предвид, че това лице не може да се разпитва в качеството му на свидетел, т.к. се явява пряк извършител на деянията. Същият е имал възможност да подаде възражение срещу АУАН, според предвиденото в приложимия процесуален закон, както и да вземе думата по същество, в хода на съдебните прения. Част от правото му на защита в административнонаказателния процес е именно подаването на жалба срещу НП, в която на практика се развиват всички съображения против този акт. Това, че жалбоподателят не е дал още веднъж обяснения в съда, не води до промяна в изводите досежно фактическата обстановка и не би могло да се счита, че би довело до друг правен резултат. Каквито възражения и пояснения е имало това лице, то е могло и е следвало да ги направи още в хода на административното производство при и след издаването на АУАН, до издаването на НП, при подаването на жалбата си до съда и при защитата си. Нормата на чл. 84 от ЗАНН предвижда субсидиарно прилагане на НПК, но за неуредените хипотези. По отношение на обясненията и възраженията в закона има изрична норма, която предвижда това да се направи при съставянето на акта и връчването му или в определен срок след това, преди да се издаде НП, т.к. тези обяснения касаят АНО, който в административнонаказателното производство не е съдът, а органът – автор на НП. В случая дори и да се приеме, че е налице процесуално нарушение, допуснато от първоинстанционният съд, то не е съществено, т.к. не е довело до лишаване на Г. от правото му на защита или до затруднения при нейното реализиране.

Санкционираното лице не е „принуден да иска събирането на други - оневиняващи го или смекчаващи отговорността му доказателствени средства“, т.к. в АНП също важи презумпцията за невиновност и в тежест на АНО е да докаже обвинението, което е направено в хода на съдебната процедура по оспорване на постановлението и процесуален ангажимент за санкционираното вече лице е да обори представените доказателства, което става с други допустими такива.

По възражението на Г., че той е отказал да представи СУМПС и документи за регистрация на МПС, а не документи за самоличност, следва да се посочи, че санкционираното поведение се изразява в това, че с описаното си поведение той не е изпълнил разпореждане на полицейски орган и пречи на орган на МВР да изпълнява функциите си, което може да стане с непредставянето на всякакви искани му документи, като в случая той не е представил посочените в НП такива, което се потвърждава от свидетелските показания. Г. не е санкциониран в случая за реализирано от него ПТП, не е обвинен за нарушение по чл. 175, ал. 1,т. 3 от ЗДвП, т.к. фактът дали е управлявал или не автомобила и дали той е виновен за възникнало ПТП или не, не е релевантен към процесните обвинения. Дори и да е реализирал и състав на нарушение по ЗДвП, то това нарушение следва да се санкционира отделно, на основание специалната норма на чл. 18 от ЗАНН. С процесното НП той е санкциониран за нарушения на ЗМВР, които са осъществени и доказани по безспорен начин. В тази връзка следва да се отговори и на другото възражение на същия касатор – при административнонаказателната отговорност не е налице съвкупност от деяния, които се санкционират по реда на НК и НПК, т.к. са налице специални норми в ЗАНН, а именно вече посочената разпоредба на чл. 18, според която когато с едно деяние са извършени няколко административни нарушения или едно и също лице е извършило няколко отделни нарушения, наложените наказания се изтърпяват по отделно за всяко едно от тях. Допустимо е да се наложат няколко санкции за едно противоправно поведение, когато с него се реализират съставите на няколко административни нарушения. Нещо повече – това е задължително, т.к. тази норма е императивна и не допуска при нарушения на няколко правила за поведение да се налага една обща санкция.

Разпечатката съдържа 40 от 53 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0460db17-d583-4bd4-95ba-d2dd29361e06