Присъда № 159 от 05.07.2023, Районен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

МОТИВИ към Присъда № 159 от 05.07.2023 г., постановена по НОХД № 822/2023 г. по описа на ПРС, 26 н.с.

Районна Прокуратура - П. е повдигнала обвинение против Р.Й.А. с ЕГН:

********** за това, че на 28.06.2018 г. в с. С., обл.П. е направил опит да принуди другиго – М.А.Е., ЕГН:********** да претърпи нещо противно на волята й – да се качи в т.а. „Ланд Ровер Фриландер“ с рег.№*****, като е употребил за това сила и деянието е останало недовършено поради независещи от волята на дееца причини – престъпление по чл. 143 ал.1, вр. с чл.18 ал.1 от НК.

По време на разпоредителното заседание прокурорът намери, че делото е подсъдно на съда, като в хода на досъдебното производство няма допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да ограничават правото на защита на пострадалото и подсъдимото лице. На съдебни прения поддържаше внесеното обвинение, доколкото същото се установявало по безспорен и категоричен начин от събраните по делото гласни и писмени доказателства, поради което поиска подсъдимият да бъде признат за виновен и да му се наложи справедливо наказание, като бъде уважен изцяло и предявения граждански иск.

Пострадалата М.Е. беше конституирана като частен обвинител и граждански ищец по делото, като беше приет за съвместно разглеждане и предявеният граждански иск за сумата от 3000 лева, представляваща претърпени неимуществени вреди от в резултат от посоченото в обвинителния акт деяние, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на извършване на деянието – 28.06.2018 г. до окончателното й погасяване. На съдебни прения се съгласи с казаното от прокурора.

Назначеният служебен защитник – адв. З.Т. по време на разпоредителното заседание намери, че в хода на досъдебното производство няма допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да ограничават правото на защита на нейния доверител. На съдебни прения изложи съображения, че престъплението не е доказано по безспорен и категоричен начин. Налице били противоречия относно посоченото в обвинителния акт, че пострадалата се намирала от лявата страна на автомобила и от заявеното от свидетелите, че последната се намирала отдясно. Ето защо, поиска подсъдимият да бъде оправдан.

Подсъдимият Р.А. изрази съгласие със заявеното от своя адвокат, като по време на последната си дума да бъде признат за невиновен.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият Р.Й.А. e роден на ***** г. в гр.П., живущ в с.Д., обл.П., ул.“****, *****, български гражданин, неженен, неосъждан, със средно образование, безработен, ЕГН: **********.

Подсъдимият Р.Й.А. живеел в с. Д., обл. П. заедно с родителите си – 1 свидететелите С.И. и Й.А..

Пострадалата М.А.Е. живеела в с. С., обл. П. заедно с родителите си – свидетелите А.А. и А.А..

Свидетелят Р.А.А. бил братовчед на подсъдимия и притежавал товарен автомобил ,,Ланд Ровер Фриландер‘‘ с рег. № **** зелен на цвят, с ляв волан.

Свидетелката М.Е. в началото на 2018 г. се запознала с подсъдимия А., след което започнали да комуникират. Впоследствие решили да заживеят заедно в дома на последния в с. Д., като преди това според техните обичаи направили годеж на 19.04.2018 г. Пострадалата живеела заедно с подсъдимия и неговите родители в къщата на последните в с. Д., на по-късен етап обаче отношенията им се влошили и на 01.06.2018 г. М.Е. и Р.А. се разделили, като първата се върнала при родителите се в с. С., които я взели от дома на подсъдимия. Последващата комуникация между пострадалата и подсъдимия била трудна.

На 28.06.2018 г. през деня М.Е. посетила дома на своята баба в с. С., находящ се на ул. ,,Лилия‘‘ № 39, като около 18.00 часа потеглила пеша да се прибира към къщата на родителите си.

На същата дата подсъдимият Р.А. взел от своя братовчед – свидетелят Р.А.А. товарният автомобил ,,Ланд Ровер Фриландер‘‘ с рег. № **** и се насочил към с. С.. Пострадалата Е., след като излязла от дома на баба си вървяла пеша, когато до нея се приближил управляваният от подсъдимия А. автомобил ,,Ланд Ровер Фриландер‘‘. Р.А. бил сам в автомобила и се намирал на шофьорското място, когато препречил със същия пътя на пострадалата, непозволявайки й да премине и отворил дясната врата, като се опитал насила, без да излиза от автомобила, против волята й да я качи в него. Същият започнал да й крещи и обижда, дърпал я силно за ръката, като се опитвал да я вкара в моторното превозно средство. Горната част от тялото на М.Е. – главата, ръцете и гърдите, било наведено и се намирало в автомобила.

Последната викала за помощ и да я остави, като била чута от намиращите наблизо свидетели К.Я и Е.Е., които се приближили. Подсъдимият А. ги забелязал, поради което преустановил действията си и се отдалечил с товарния автомобил. Пострадалата била видимо притеснена и уплашена, като споделила на свидетелите Я. и Е., че това бил бившият й мъж.

Свидетелката А.О. се намирала в дома си, когато се прибрала М.Е. разплакана, разстроена, уплашена и треперейки. А.О. се обадила по телефона на подсъдимия и го попитала какво иска от дъщеря й, като същият отговорил, че ще ги направи за смях пред цялата махала, като качи голи снимки на последната.

Горната фактическа обстановка, Съдът приема за безспорно и категорично установена от следните доказателства, а именно от депозираните от подсъдимия обяснения, както и от показанията на разпитаните свидетели – М.Е., И. В., А.О., А. А., К.Я, Е.Е., Т.Д., Й. А., Соня Илиева, Р.А.А., Б.А., Р.П.А. както и от приобщените по реда на чл. 281, ал. 1, т. 2, пр. 2 и по чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 НПК показания на свидетелката М.Е., по реда на чл. 281, ал. 1, т. 2, пр. 2 НПК показания на свидетеля К.Я., по реда на чл. 281, ал. 1, т. 2 показания на свидетеля Е.Е., по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 2

НПК показания на свидетеля Т.Д., по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 НПК показания на свидетеля Б. А., както и от събраните по делото писмени доказателства.

Въз основа на така събраните по делото гласни доказателства се очертават две групи такива, като първата е в подкрепа на обвинението, а втората е в подкрепа на защита.

Ето защо, Съдът е изправен пред въпроса да реши коя група гласни доказателства кредитира и коя не.

В първата група гласни доказателства, попадат основно показанията на пострадалата М.Е., като според съдебния състав тя депозира ясни, точни и логични показания, които си кореспондират с останалия събран по делото доказателствен материал. Тя описва по ясен и недвусмислен начин действията на подсъдимия, а именно, че е отворил дясната врата на управлявания от него автомобил и започнал да я дърпа, без да слиза от колата, както и че е започнала да вика за помощ и е била чута от свидетелите К.Я и Е.Е.. Важно обстоятелство се явява това, че Р.А. не е слизал въобще от моторното превозно средство, поради което е нормално да е бил видян единствено от нея. Не без значение е и състоянието на пострадалата Е. след деянието, а именно била е разплакана, уплашена и видимо притеснена, като това е било установено, както от свидетелите К.Я и Е.Е. непосредствено след извършване на престъплението, така и от майката на пострадалата – свидетелката А.О..

Обстоятелството, че бяха констатирани несъответствия с депозираните от пострадалата Е. показания пред настоящия съдебен състав и тези депозирани пред друг съдебен състав, а именно пред НОХД № 7892/2019 г. и пред разследващ орган, не дават основание да не се кредитира заявеното от нея, доколкото тези пропуски не са съществени, като е нормално с оглед изтеклия период от време да не помни всичко с подробности. По реда на чл.

281, ал. 1, т. 2 пр. 2 НПК бяха приобщени депозираните от нея показания в частта от тях пред друг съдебен състав относно датата на извършване на деянието – 28.06.2018 г., а пък по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 НПК бяха приобщени депозираните от нея показания пред разследващ орган в частта относно кога са се запознали, заживели и кога са се разделили с подсъдимия, като Съдът е на мнение, че следва да се кредитира заявеното от нея на по-ранни етапи, доколкото е нормално с оглед изтеклия период от време да не си спомня всичко в детайли.

Свидетелката Е. беше допусната и до допълнителен разпит с оглед заявеното от подсъдимия, че същата му била споделила, че е бременна, като според съдебния състав отново трябва да се даде вяра на нейните показания, че е му е споделяла такова нещо.

Показанията на М.Е. си кореспондират със заявеното от свидетелите К.Я и Е.Е., като двамата са били преки очевидци на деянието извършено от подсъдимия. Те описаха управлявания от него автомобил, че не са го видели, доколкото той не е слизал от него, както и че до половината частната обвинителка е била в моторното превозно средство, от дясната страна, също така викала е за помощ, като непосредствено след като последното е потеглило е споделила, че това бил мъжът й.

3

Обстоятелството, че по реда на чл. 281, ал. 1, т. 2, пр. 2 НПК бяха приобщени показанията на свидетеля К.Я. в частта относно заявеното от него пред друг съдебен състав /НОХД № 7892/2019 г./ за датата на която описва процесното деяние, както и че ставало въпрос за зелен висок автомобил не водят до извод, че същият депозира неверни показания, доколкото е нормално с оглед изтеклия период от време да не си спомня всичко в детайли.

Показанията на М.Е. и К.Я. се подкрепят от заявеното от свидетеля Е.Е.. Макар и изцяло да бяха приобщени неговите показания по реда на чл.

281, ал. 1, т. 2, пр. 2 НПК по НОХД № 7892/2019 г., следва да се отбележи, че при предходен съдебен състав той е описал в детайли възприетото от него, а именно, че е бил висок автомобил, пострадалата е била от гърдите нагоре в автомобила, от неговата дясна страна, както и че е викала за помощ, да я остави намира и след отдалечаването на подсъдимия е споделила, че това е бил нейният бивш мъж.

Свидетелката А.О. е майка на частната обвинителка, като същата макар и да не е била пряк очевидец на извършеното от подсъдимия описва състоянието на своята дъщеря непосредствено след извършване на престъплението, а именно, че се е прибрала разстроена, уплашена и трепереща. Също така тя сподели и заявеното й от М.Е. и начинът по който Р.А. се е опитал да я качи в процесния автомобил. Свидетелката О. описва и предхождащите взаимоотношения между подсъдимия и пострадала, че последната им се е обадила да отидат да я вземат, както и че подсъдимият е искал откуп пари или злато иначе щял да качи голи снимки на М.Е. в интернет.

Свидетелят А. А. е баща на пострадалата и макар същият да се е намирал в чужбина към момента на извършване на деянието, пред съда той заяви предхождащите го събития, а именно, че дъщеря му се е обадила да я приберат от мъжа й, както и че впоследствие последният заявил, че не я иска.

Във втората група гласни доказателства попадат основно обясненията на подсъдимия, като следва да се отбележи, че освен източник на доказателства, същите представляват и основно средство за защита, поради което същите следва да бъдат ценени с оглед останалите събрани доказателства.

В случая подсъдимият Р.А. твърди, че не е дърпал пострадалата Е. в управлявания от него автомобил, а единствено бил спрял до нея по повод предварителна уговорка между тях, бил свалил прозореца и след като тя отговорила отрицателно потеглил. Тези твърдения на подсъдимия си противоречат изцяло с показанията на М.Е., която описа по ясен и недвусмислен начин действията на подсъдимия, а също така и с показанията на свидетелите К.Я и Е.Е.. Тук е мястото да се отбележи, че подсъдимият има склонност да депозира обяснения, които си противоречат с обективната действителност. Това е така, защото същият твърди, че вследствие от публикувани голи снимки на М.Е. решил, че повече няма как да бъде с нея, но това си противоречи изцяло с показанията на последната, както и с показанията на нейните родители, че същата си е тръгнала по свое желание и едва след това, подсъдимият е върнал багажа на родителите й. Също така би 4 могло да се достигне до извод, че авторът на тези публикации е именно Р.А., доколкото той е заявил, че ще направи това след процесното деяние в разговор с майката на подсъдимата. Също така неговите твърдения, че е имал уговорка с пострадалата да я закара на лекар с оглед нейна бременност си кореспондира единствено с показанията на свидетеля – Р.П.А., като следва да се отбележи, че подсъдимият не е споделил т. нар. ходене на лекар на своя братовчед Р.А.А. от който е взел и товарния автомобил ,,Ланд Ровер Фриландер‘‘.