Определение № 478 от 30.07.2026, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 478 гр. Плевен, 30.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в закрито заседание на тридесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРИСТИНА АНТ. ЛАЛЕВА

Членове:

БОРИСЛАВА ИЛ. ЯКИМОВА

ВЛАДИСЛАВА АЛ.

ЦАРИГРАДСКА като разгледа докладваното от БОРИСЛАВА ИЛ. ЯКИМОВА Въззивно частно наказателно дело № 20264400600538 по описа за 2026 година Производството е въззивно – по реда на глава двадесет и втора от НПК- чл. 345, ал. 1, вр. чл. 249, ал. 3 НПК .

Образувано е по повод частен протест на прокурора, с който се оспорва правилността на протоколно определение рег.№1484 от 03.07.2026г. по НОХД №1224/26 година на Районен съд – Плевен.

С определението първоинстанционният съд е прекратил съдебното производство и върнал делото на прокурора за отстраняване на съществено процесуално нарушение по смисъла на чл.248 ал.1 т.3 от НПК , довело до ограничаване правото на защита.

Първоинстанционуният съд приел и посочил като процесуално нарушение следното: В обстоятелствената част на обвинителния акт, обвиняемият е получил капаро в размер на 3000 лв. След това пострадалият и обвиняемият са отишли да закупят дървени дъски от с.***, за които обвиняемият е заплатил 150 лв. от даденото капаро. Никъде в обвинителният акт, преди или след този абзац, не ставало ясно използвани ли са тези дъски за направата на кофраж, не са ли използвани, какво се е случило с тях, дали са останали у обвиняемия или са в патримониума на пострадалия, както и дали тази сума, която е изразходена за тях всъщност представлява вреда за пострадалия или не.

Отново в обстоятелствената част на обвинителния акт, на стр.3 е посочено, че на пострадалия е причинена имотна вреда в размер 2850 лв. По същият начин 1 е посочена имотната вреда и в диспозитива на обвинителния акт. Съдът посочил, че има неяснота, поради каква причина, имотната вреда е именно и точно 2850 лв., не 3000 лв. Следвало е представителят на прокуратурата да обясни подробно какво се е случило с дървения материал, в чие владение е останал той, дали е използван или не е използван и дали, при наличие на някое от горните обстоятелства, е налице щета от 150 лв., която е стойността на този дървен материал или не е налице такава щета за пострадалия.

Посоченото несъответствие в обвинителния акт, според контролирания съд, води до неяснота на повдигнатото обвинение. Тази неяснота е налице не само за подсъдимия и неговия защитник, но и за съда. Първоинстанционният съд посочил още, че „ Обвинението следва да бъде точно, ясно и непротиворечиво описано, не само в диспозитива /вероятно се има предвид заключителната част на ОА/, но и в обстоятелствената част на обвинителния акт и да няма никакво съмнение, неяснота или противоречие относно това обвинение.“

ПЛЕВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като взе предвид оплакванията, съдържащи се в частния протест, прие следното.

Частният протест е подаден в срок, от легитимирани лица, срещу подлежащи на обжалване определения – по чл. 248, ал. 1, т. 3 и т. 6 НПК, за които в чл. 249, ал. 3 НПК е предвидено, че подлежат на обжалване и протестиране по реда на глава двадесет и втора.

По същество, частният протест е основателен.

Оплакванията в частния протест са, че ОА отговаря на изискванията на чл.246 ал.2 и ал.3 от НП и не е налице неяснота в него, нито в повдигнатото с акта обвинение. Прокурорът развива тезата, че в обстоятелствената част на ОА са посочени престъплението извършено от обвиняемия, времето, мястото и начина на извършването му, пострадалото лице, размерът на вредите, пълните данни за личността на обвиняемия. Посочено е, че от даденото капаро в размер на 3000 лв. са изразходвани 150 лв. за закупуване на дъски. Посочено е и , че причинената вреда на пострадалия е в размер на 2850лв., като същата сума е посочена и в диспозитива / вероятно прокурорът има предвид заключителната част на ОА./

Иска се отмяна на атакуваното определение, с което съдебното 2 производство е прекратено и делото е върнато на прокуратурата, като неправилно и незаконосъобразно.

Според въззивната инстанция правната теза на прокурора е правилна.

Няма спор в правната теория и съдебната практика, относно процесуалните функции на обвинителния акт, а именно - да постави фактическите рамки на обвинението и да очертае предмета на доказване по делото, както и че с него, на привлеченото към наказателна отговорност лице, следва да бъдат предявени всички обстоятелства, отнасящи се до съставомерните признаци на деянието, в това число времето, мястото и начинът на извършването му, които трябва да бъдат изложени по достатъчно ясен, конкретен и разбираем начин.

Отстранимите съществени нарушения на процесуалните правила, допуснати по време на досъдебното производство са дефинирани в разпоредбата на чл. 249, ал. 4 НПК, при чието приемане законодателят се е ръководил от постановките на Тълкувателно решение № 2 от 7.10.2002 г. на ВКС по т. н. д. № 2/2002 г., ОСНК, като принципния му подход е подкрепен с Тълкувателно решение № 6/19.02.2018 г. ОСНК на ВКС. Обвинението в обвинителния акт следва да се формулира така, че да определи предмета на доказване от гледна точка на извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него. Винаги, когато се преценява обстоятелствената част на обвинителния акт, трябва да се установи дали непълнотите се отнасят до съставомерните признаци на деянието и участието на обвиняемия в него и при преценка дали на досъдебното производство са допуснати съществени и отстраними нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК да се съблюдава редакцията на чл. 249, ал. 4, т. 1 НПК.

В чл. 246, ал. 2 НПК законодателят е указал какво следва да е съдържанието на обстоятелствената част на обвинителния акт, а именно: престъплението, извършено от обвиняемия; времето, мястото и начинът на извършването му; пострадалото лице и размерът на вредите; пълни данни за личността на обвиняемия, налице ли са условията за прилагане на чл. 53 от Наказателния кодекс; обстоятелствата, които отегчават или смекчават отговорността на обвиняемия; доказателствените материали, от които се установяват посочените обстоятелства.

Липсата на реквизити в обстоятелствената част на обвинителния акт, 3 които не съставляват елементи на обвинението относно извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него не води до ограничаване правата на защита на обвиняемия, на пострадалия или на неговите наследници. Следователно и не може да бъде основание за връщане на делото в досъдебната фаза, какъвто е настоящият случай.

Въз основа на изложеното и конкретиката на настоящия казус, състоятелни се явяват възраженията в частния протест, т.к. внесения обвинителен акт съответства на изискванията на чл. 246 от НПК.

В обстоятелствената част на настоящия обвинителен акт са посочени всички основни факти, обуславящи съставомерните признаци на престъплението по чл.209 ал.1 от НК и те са : възбуждане или поддържане на заблуждение, специална цел за набавяне на имотна облага, имуществено разпореждане,извършено поради заблуждението, настъпила имотна вреда, причинна връзка между заблуждението и вредата, пряк умисъл. Посочени са също и времето, мястото, извършителя, пострадалия.

Обвинението е по чл.209 ал.1 от НК и така, както е формулирана в ОА съответствие с разпоредбите на чл. 246, ал. 2 НПК и т. 4.2 от ТР № 2/2002 по т.д. № 2/2002 г на ОСНК на ВКС, поради което настоящата инстанция намира, че прокурорът е изготвил обвинителен акт, отговарящ на изискванията на процесуалния закон.

Следва да се отбележи, че какво се е случило със закупените дъски и дали са останали у обвиняемия или у пострадалия са обстоятелства извън фактическия състав на обвинението, а и според чл. 248 ал.4 от НПК в разпоредително заседание не се обсъждат нарушения, свързани с проверката и оценката на доказателствата.

По-същественото е друго, а именно определението е неправилно по съображенията очертани от задължителното тълкуване на процесуалния закон, дадено с Тълкувателно решение №2/2002 на ОСНК ВКС. Всички наведени в оспореното определение аргументи са по въпроси, които следва да бъдат обсъдени в централната фаза на наказателния процес – съдебната фаза.

Следва да се отбележи, само за пълнота, че първоинстанционният съдът посочил в атакуваното определение, че е налице „несъотвествие“ и „ Посоченото несъответствие в обвинителния акт води до неяснота на 4 повдигнатото обвинение. Тази неяснота е налице не само за подсъдимия и неговия защитник, но и за съда. „ Всъщност законодателя не е предвидил правна възможност съдебното производство да се прекрати и делото да се върне на прокурора за отстраняване на допуснато съществено процесуално нарушение, довело до ограничаване „правата на съда.“ Това основание е непознато на НПК.

Поради горното и на основание чл. 345, ал. 1, вр. чл. 249, ал. 3 НПК, Окръжен съд Плевен,

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ протоколно определение №1484 от 03.07.2026г. по НОХД №1224/26 година на Районен съд – Плевен, постановено на основание чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК, с което е прекратено съдебното производството на основание чл.249, ал.2, във вр. с ал.1, във вр. с чл. 248, ал.1, т.3 от НПК и делото е върнато на прокурора.

ВРЪЩА делото на Районен съд гр.Плевен за продължаване на съдопроизводствените действия .

Определението е окончателно

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5