Решение № 8121 от 04.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8121 гр. София, 04.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ Н. СТОЙКОВА при участието на секретаря БИЛЯНА ХР. РАДОВЕНСКА като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Гражданско дело № 20251110152839 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 310, т. 1 ГПК, вр. чл. 128, т. 2 КТ.

Образувано е по искова молба, подадена от М. Г. Г. срещу „***, с която е предявен иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 16555,12 евро (32379 лв.), представляваща неплатено трудово възнаграждение за периода от м.*** г. до м.*** г. (36 месеца), ведно със законната лихва от *** г. до окончателното плащане.

Ищецът твърди, че с ответника били обвързани от валидно трудово правоотношение, в рамките на което заемал длъжността „***“. Твърди, че ответникът не му заплатил дължимото трудово възнаграждение за периода от м.*** г. до м.*** г. в общ размер на 32 379 лв. Моли ответникът да бъде осъден да му заплати посочената сума, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба в съда – *** г., до окончателното плащане.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответника „***, с който оспорва предявения иск. Поддържа, че дължимото трудово възнаграждение на ищеца било заплатено в пълен размер. Уточнява, че възнагражденията в дружеството се изплащали в брой на каса срещу подпис на всяко 5-то число от текущия месец. Моли за отхвърляне на предявения иск. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК намира за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно между страните по делото, и от събраните писмени доказателства, се установява, че по силата на Трудов договор № *** г. ищецът М. Г. Г. е започнал работа при ответника „*** на длъжност „***“, с място на работа: гр. ***, на 8-часов работен ден с уговорено трудово възнаграждение в размер на 610 лв.

С допълнителни споразумения от *** г., *** г., *** г., *** г. и *** г. страните са 1 постигнали съгласие за увеличаване на размера на дължимото на ищеца трудово възнаграждение на 1077 лв.

Като писмени доказателства по делото са приети ведомости за заплати за периода м.*** г. до м.*** г., като срещу името на ищеца М. Г. Г. са положени подписи.

По делото са представени справки от актуално състояние на данните, декларирани с декларация обр. 1 по *** към *** за периода 01.*** г. до 30.*** г. за ищеца М. Г. Г..

Ищецът е оспорил положените подписи във ведомостите за заплати срещу името си за получено възнаграждение, като в тази връзка по негово искане е изслушано заключение на съдебно-почеркова експертиза. От заключението се установява, че подписите в графи „подпис“ срещу името „М. Г. Г.“ на представените ведомости за получаване на трудови възнаграждения за м.*** г. и м.*** г. на фирма „*** не са положени от ищеца. Според експертното заключение подписите в графи „подпис“ срещу името „М. Г. Г.“ на останалите от представените ведомости за получаване на трудови възнаграждения, обхващащи периода от м.*** г. до м.*** г., са положени от ищеца М. Г. Г.. Съдът, след преценка по реда на чл.

202 ГПК, кредитира заключението по съдебно-почерковата експертиза като обективно и обосновано.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

По иска с правно основание чл. 128, т. 2 КТ:

За основателността на предявения иск в тежест на ищеца е да докаже, че е престирал труд при работодателя през периода, за който претендира заплащането на трудово възнаграждение.

Безспорно между страните по делото е, че през процесния период са били обвързани от трудово правоотношение, както и че за този период ищецът е изпълнявал трудовите си задължения. Тези обстоятелства се подкрепят и от приетите по делото писмени доказателства. Установява се също, че на ищеца е начислявано трудово възнаграждение за исковия период. Начисляването на трудово възнаграждение за отработените дни, както и подаването на документи към *** за начислени удръжки, представлява признание на работодателя, че през тези дни ищецът е полагал труд.

Съгласно разпоредбата на чл. 270, ал. 3 КТ изпълнението на произтичащото от писмения трудов договор парично задължение за изплащане на дължимото трудово възнаграждение се удостоверява с подписа на работника или посочено от него лице във ведомостта, в разписка, както и в документ за банков превод по влог на работника, в които случаи не възникват съмнения за основанието, на което работникът или посоченото от него лице е получило плащането.

При преценка на събраните доказателства, включително съобразяване на данните от изготвената и приета съдебно-почеркова експертизи, съдът намира, че ответникът не е изпълнил задължението си за заплащане на трудовото възнаграждение на ищеца. С оглед констатациите на вещото лице на изслушаната по делото съдебно-почеркова експертиза, се установява, че ведомости за трудови възнаграждения за м.*** г. и м.*** г. не са подписани от ищеца.

При липсата на доказателства за плащане на дължимото трудово възнаграждение на ищеца и при приложение на неблагоприятните последици от правилата за разпределение на доказателствената тежест, предявеният от ищеца иск по чл. 128, т. 2 КТ следва да бъде уважен за сумата 690,01 евро (1349,54 лв.) – нетен размер на дължимото от ответника трудово възнаграждение за периода м.*** г. (612,52 лв.) и м.*** г. (737,02 лв.). До тази сума предявения иск по чл. 128, т. 2 КТ е основателен, а за горницата до пълния предявен размер от 16555,12 евро (32379 лв.), искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

По разноските:

2

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал.1 ГПК ищецът М. Г. Г. има право на направените в производството разноски съразмерно на уважената част от иска, но до приключване на устните състезания, същият не е ангажирал доказателства такива да са били извършени.

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът „*** има право на направените в производството разноски съразмерно на отхвърлената част от претенцията в размер на 958,32 евро – за заплатено адвокатско възнаграждение.

На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на СРС държавна такса в размер на 27,60 евро и депозит за съдебно-почерковата експертиза, платен от бюджета на съда в размер на 10,66 евро, или общо сума в размер на 38,26 евро, представляваща разноски по делото, съразмерно с уважената част от исковете.

Така мотивиран, Софийски районен съд,

РЕШИ:

ОСЪЖДА „***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, да заплати на М. Г. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, на основание чл. чл. 128, т. 2 КТ сумата от 690,01 евро, представляваща неплатено трудово възнаграждение за м.*** г. и м.*** г., ведно със законната лихва от *** г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата от 690,01 евро до пълния предявен размер от 16555,12 евро.

ОСЪЖДА М. Г. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, да заплати на „***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 958,32 евро, представляваща разноски по делото съразмерно на отхвърлената част от иска.

ОСЪЖДА „***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, да заплати на основание чл. 78, ал. 6 ГПК по сметка на СРС сумата в размер на 38,26 евро, представляваща разноски по делото съразмерно на уважената част от иска.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3