Решение № 49 от 05.01.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 49 гр. София, 05.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ при участието на секретаря ИВЕЛИНА ОГН. И.А като разгледа докладваното от ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ Административно наказателно дело № 20221110215453 по описа за 2022 година

След съвещание, въз основа на закона и доказателствата по делото, съдът приема следното.

Настоящото производство е образувано въз основа на Акт за констатиране на дребно хулиганство, съставен от актосъставителя В. С. В. като служител на 04 РУ – СДВР.

Настоящият съдебен състав, като анализира веществените доказателства в производството, показанията на актосъставителя Н Я Г и показанията на свидетелите преки очевидци в лицето на И. И. Г.а, Н. А. А. и Я. И Г. с оглед приложението на материалния и процесуалния закон намира за доказано, че нарушителят В. С. В., роден на 19.08.1984 г. в гр. София, българин, български гражданин, средно образование, неосъждан, трудово ангажиран в държавния сектор, женен с едно дете, с адрес: гр. С, ул. „Я“ №, ЕГН **********, на 25.09.2022 г., около 19.15 часа, докато е управлявал в гр.София, по бул.

„Черни връх“ в посока хотел „Хемус“ лекият си автомобил „Н К“ с рег. № в района на кръстовището на бул. „Черни връх“ и бул. „България“ е бил засечен от лек автомобил „С“ с рег., като в последствие на светофар МОЛ „Парк Центътр“ слязъл от своето МПС, отишъл до водача И. И. Г., след което извършил на публично място последваща непристойна проява на дребно хулиганство, нарушаваща общественият ред и спокойствие на гражданите през отворения прозорец на автомобила наплюл И. И. Г. и му нанесъл удар с ръка в лицето, като извършеното деяние е с по-ниска обществена опасност и не представлява престъпление по смисъла на чл.325 НК – административно нарушение „дребно хулиганство“ по чл.1, ал.3 от УБДХ.

1

Съдът се позова за този свой извод на приложените по делото писмени материали, предявените на страните на основание чл.284 от НПК веществени доказателства и на показанията актосъставителя Н Я Г и показанията на свидетелите преки очевидци в лицето на И. И. Г.а, Н. А. А. и Я. И Г., които съдът счита за кореспондиращи и подкрепящи възприетите по делото факти.

Съдът кредитира събраните по делото гласни доказателствени средства, и приложените веществени и писмени доказателства, тъй като същите кореспондират изцяло помежду си - липсват противоречия между тях и преценени в съвкупност описват пълно и цялостно фактическата обстановка по делото, по безспорен и несъмнен начин. От показанията на посочените свидетели, поставени в основата на установената фактическа обстановка ясно се установява механизмът на извършване на непристойната проява по чл.1, ал.3 от УБДХ, нейният автор, установяват се датата и часът на извършването на административното нарушение, мястото където е извършено. Необходимо е да се изложи, че с оглед непосредственото формиране на субективните възприятия на конкретната личност е нормално разпитаните свидетели да описват някои детайли по повод на събитието по различен начин, според собствената си гледна точка. Това обстоятелство се обуславя от човешка перцепция, сугестия и контрасугестия, които са предпоставени от обективни, но и от субективни фактори. Това обстоятелство се обуславя от човешка перцепция, сугестия и контрасугестия, които са предпоставени от обективни фактори, основани например на изминало време, но и от субективни фактори, свързани със способността на всяко лице с оглед неговите психофизически качества като свидетел да възприема със сетивата си факти от обективната действителност, да може ги запомни в пълнота и/или цялост, като при тяхното последващо по-късно възпроизвеждане след датата на конкретно събитие и след първоначален разпит е логично възприятията на отделния свидетел да не са пълни, поради липсата на спомени, и/или да са неточни с тези, които първоначално са били изложени като свидетел, поради фактора време. Също така, със свидетелски показания могат да бъдат установени всички факти от значение по делото, които свидетелят лично е възприел. В НПК няма изискване едно обстоятелство или релевантен факт от предмета на доказване по чл.102 от НПК да се обосновава и доказва чрез показанията на двама или повече свидетели. Достатъчен е и един пряк свидетел, след като изложените от него възприятия са правдоподобни и конкретизирани, поради което в този смисъл е възможно съдът да основе изводите си за осъждането на обвиняемия и само въз основа на тях, а в настоящото наказателно производство те не са единственото доказателствено средство – събрани са писмени и веществени доказателства, както и гласни доказателствени средства от разпитите на четирима свидетели. Налице е редовност и законосъобразност във формата и съдържанието на извършените процесуално-следствени действия чрез събраните от съда по делото доказателства и доказателствени средства. Съдът намира, че свидетелските показания на разпитаните свидетели не съдържат противоречия, логични и ясни са, поради което следва да се кредитират. Съдът намира, че не се налага подробен анализ на доказателствения материал като се обсъждат поотделно 2 доказателствените източници, тъй като същите, в своята съвкупност са непротиворечиви и логични, еднопосочно водят до извода, че нарушителят е извършител на административната непристойна проява на дребно хулиганство, за която му е повдигнато административно наказателно обвинение. Доколкото по делото изначално липсва противоречив доказателствен материал, съдът намира, че не е нужно да обсъжда поотделно събраните доказателства – писмени, гласни, способи на доказване и др.– “per argumentum a contrario”. от чл. 305, ал. 3, изр. 2 от НПК.

Събраните по делото доказателства по безспорен, несъмнен и еднопосочен начин доказват извършеното от нарушителя противоправно деяние, за което е обвинен по надлежния законов ред. Доколкото по делото не са налични противоречиви доказателствени източници, съдът намира, че следва да кредитира изцяло събраните доказателства. Кредитираните от съда писмени доказателства, веществени доказателства и гласни доказателствени средства еднопосочно, пълно и изчерпателно, обективно, всестранно и като кореспондиращи по между си установяват и доказват пред този съдебен състав, че действително непристойната проява на дребно хулиганство на нарушителя В. от инкриминираната дата и място се изразява в действия, които смущават спокойствието на гражданите, установения обществен ред, както и принципите за нормално, достойно и уважително поведение към отделната човешка личност. Действията на нарушителя са възмутителни и вандалски в рамките на извършеното дребно хулиганство по чл.1, ал.3 от УБДХ.

Съдът приема, че проявата на немотивираното поведение на нарушителя В. или засичането му на пътя като водач на МСП от друг водач на МПС не са извинителна причина за извършената противообществена проява с посочените конкретни отделни действия от инкриминираните дата и място.

С оглед изложените съображения съдът намира, че от обективна страна нарушителят В. е извършил непристойна проява на дребно хулиганство по чл.

1, ал. 3 от УБДХ довела до нарушаване на обществения ред и спокойствие и изразяваща явно неуважение към обществото. Степента на обществена опасност конкретното административно нарушение е значително ниска от степента на обществена опасност на деянието по чл. 325 НК. Решаващата инстанция на СРС приема, че нарушението е извършено при пряк умисъл, като деецът е съзнавал, че нарушава обществения ред и че инкриминираните му действия ще доведат до възмущение у гражданите, доколкото същите са осъзнати личности, но въпреки това той субективно е искал да причини исканият съставомерен административно наказателен резултат.

Съдът намира, че действията на нарушителя следва да бъдат санкционирани от съда на основание чл. 1, ал. 1, т. 2 УБДХ с глоба в максимален размер на 300.00 лева, която следва да бъде заплатена в полза на Държавата. Нарушителят няма да бъде затруднен да заплати глобата, тъй като е съобразена с финансовите му възможности, същият е трудово ангажиран в частния сектор. Деянието му притежава сравнително висока степен на 3 обществена опасност за деянията от същия вид. Деецът не е бил предизвикан от пострадалия Г.. Нито го е обиждал или нападал. Засичането на двете МПС на пътя не освобождава от отговорност нарушителя В., тъй като същият като водач на МПС следва да проява по сдържано и толерантно поведение към понеопитните и млади водачи на МПС, какъвто е и свидетеля Г.. Съдът съобразява, че следва да наложи този размер на индивидуализираната глоба на нарушителя с оглед постигане на целите на административното наказание и да санкционира действията на дребното хулиганство на дееца като законово недопустими и притежаващи сравнително завишена обществена опасност за деянията от същия вид при същите условия и факти. Съдът счита, че обществената опасност на личността на дееца, който се проявил като нарушител на обществения ред на инкриминираното място е сравнително висока, тъй като в конкретното деянието същият е проявил своите морално волеви качества, не е показал необходимите сдържаност и уважение към пострадалия И. И. Г. на публичното място, на което е проявил необяснима физическа агресия към същия като го наплюл и го ударил с юмрук в лицето в рамките на своята агресия.

С оглед изпълнението на личната е генералната превенция на чл. 12 от ЗАНН вр. чл. 36 НК съдът намира, че с наложеното наказание глоба в размер на 300.00 лева, индивидуализирана към средния предел на предвидените минимум и максимум за същата, нарушителят В. ще има възможност да преосмисли поведението си за напред, като спазва обществения ред и проявява дължимото уважение личността на гражданите на Република България без да проявява поведение на дребно хулиганство с насилие или агресия, което поведение е недопустимо според съдебния състав с оглед това, че противоречи на принципите на правовата и демократична държава, доколкото стожер на правовата и демократична държава е правовият ред, общественото спокойствие на гражданите и отделната човешка личност, която има достойнство, неотменими права и интегритет - физически и душевен.

По изложените съображения СЪДЪТ

РЕШИ:

ПРИЗНАВА НАРУШИТЕЛЯТ В. С. В., роден на г. в гр. С, българин, български гражданин, средно образование, неосъждан, трудово ангажиран в държавния сектор, женен с едно дете, с адрес: гр. София, ул. „Я“ №, ЕГН **********, ЗА ВИНОВЕН В ТОВА ЧЕ на 25.09.2022 г., около 19.15 часа, докато е управлявал в гр.София, по бул. „Черни връх“ в посока хотел „Хемус“ лекият си автомобил „Н К“ с рег. № в района на кръстовището на бул.

„Черни връх“ и бул. „България“ е бил засечен от лек автомобил „С“ с рег., като в последствие на светофар МОЛ „Парк Центътр“ слязъл от своето МПС, отишъл до водача И. И. Г., след което извършил на публично място последваща непристойна проява на дребно хулиганство, нарушаваща общественият ред и спокойствие на гражданите - през отворения прозорец на 4 автомобила наплюл И. И. Г. и му нанесъл удар с ръка в лицето, като извършеното деяние е с по-ниска обществена опасност и не представлява престъпление по смисъла на чл.325 НК – АДМИНИСТРАТИВНО НАРУШЕНИЕ „ДРЕБНО ХУЛИГАНСТВО“ по чл.1, ал.3 от УБДХ , поради което и на основание чл.1, ал.1, т.2 от УБДХ ГО ОСЪЖДА НА АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ „парична глоба“ в размер на 300.00 (триста) лева, която да заплати в полза на Държавата.

П О С ТА Н О ВЯ ВА веществените доказателства по делото от видеозаписи от местопроизшествието, инкорпорирани в оптичен носител – диск „DVD-R MediaRange 4.7 GB” и от аудиозаписи от сигнал до телефон 112, инкорпорирани в оптичен носител – диск „CDR 700 MB“ ДА ОСТАНАТ приложени към доказателствените материали в наказателното производство.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано и/или протестирано в срок от 24 (двадесет и четири) часа от получаването му пред Софийски градски съд, като за датата на откритото заседание пред въззивната инстанция страните ще бъдат призовани в случай на постъпила жалба и/или протест.