Решение № 86 от 19.10.2026, Районен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 86 гр. С., 19.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С. в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росица Чакърова при участието на секретаря Величка Маркова като разгледа докладваното от Росица Чакърова Административно наказателно дело № 20255440200591 по описа за 2025 година Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от А. Р. К., чрез адв. И. Г. – АК - С., против НП № *** от 28.10.2025г.на н. ***-С., с което за нарушения на чл.20 ал.2 от ЗДвП и на чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП, са му наложени съответно на осн. чл.179, ал.2 пр.1 от ЗДвП –глоба в размер на 300лв./153,39 евро/ за първото нарушение и на осн. чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП глоба в размер на 200лв./102.26 евро/ и лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца.

Жалбоподателят оспорва НП и по двата пункта , като твърди, че същото е неправилно и незаконосъобразно и постановено при съществени процесуални нарушения. Моли НП да бъде отменено изцяло.

Наказващият орган – Н. ***-С., чрез процесуалния си представител поддържа НП.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят К. е правоспособен водач на МПС категория В. На 29.09.2025 г. в 15:30 часа, в гр.С. на ул.***, до дом номер ***, с посока на движение към бензиностанция "***", като водач на собствения си лек автомобил *** с рег. № ***, при излизане от кривата на завоя автомобилът се поднася и излиза частично извън пътното платно, вдясно по посока на движението и се блъска в неподвижно препятствие (стълб, предназначен за улично осветление), допускайки ПТП с материални щети, при което автомобилът застава напречно на платното за движение, поради което, 1 установява щетите по МПС – то и уличния стълб и за да не създава опасност на пътя премества автомобила си до първата пресечка на пътя, намираща се на около 50-60 метра от мястото на удара, оставя автомобила там и отива да си вземе документите от вкъщи. Свидетел – очевидец уведомява органите на МВР и те установяват автомобила паркиран в пресечката, свързват се с жалбоподателя чрез родителите му и същият се явява на място при тях, давайки пълни обяснения какво се е случило. На жалбоподателя му е бил съставен АУАН за допуснати нарушения по чл.20 ал.2 от ЗДвП и на чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП, както и протокол за ПТП, в който били отразени щетите от ПТПто. Актът бил предявен на нарушителя и подписан от него без възражение. На 28.10.2025г., въз основа на съставения акт, наказващият орган издал оспореното НП, въпреки постъпилото писмено възражение от К..

Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на св.П., св.Б., св. М., св. И., св.З., св.М., св.Роданжиева, АУАН, НП, протокол за ПТП, както и останалите материали по преписката.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.

Относно нарушението по чл.20, ал.2 от ЗДвП

Съгласно разпоредбата на чл.20 ал.2 от ЗДвП:“ Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие.“. Безспорно се установява от събраните по делото доказателства, че жалбоподателят е нарушил посочената разпоредба, тъй като като водач на МПС при избирането на скоростта си не се съобразява с атмосферните условия – дъжд и мокра настилка и релефа на местността – остра дясна крива при наклон и частично излиза извън пътното платно и се удря в стълб предназначен за улично осветление и нанася материални щети по него. В тази връзка съдът кредитира изцяло показанията на св.П., св.Б., св.И. и св.М., които кореспондират напълно на останалите писмени доказателства.

Установените по делото факти се субсумират под фактическия състав на визираната като нарушена правна норма на чл.20 ал.2 от ЗДвП.

Жалбоподателят е извършил виновно нарушението, поради което правилно е била ангажирана административнонаказателната му отговорност за допуснатото нарушение. Законосъобразно наказващият орган е приложил санкционната норма на чл.179 ал.2 пр.1 от ЗДвП, която предвижда наказание глоба в размер на 300лв. за водач, който поради движение с несъобразена скорост причини пътнотранспортно произшествие. Размерът на глобата е правилно определен и съответен на предвидения в закона фиксиран размер.

2

Предвид на това НП в тази част е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Относно нарушението по чл.123 ал.1 т.1 от ЗДВП

С АУАН жалбоподателят е бил обвинен и в това, че като участник в ПТП не е изпълнил задължението си да спре, за да установи какви са последиците от произшествието, което нарушение действително се субсумира в правната норма на чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП. Това нарушение обаче от доказателствата по делото се установява, че не е извършено, тъй като се установява, че жалбоподателят в настоящото производство е спрял след ПТПто, слязъл е от автомобила, установил е последиците от него-деформирания ел.стълб и щетите по автомобила, преместил е автомобила в първата пресечка след мястото на удара, за да не създава опасност на пътя и оставил автомобила там, съобщил на свидетеля М., че ще отиде да си вземе документите от вкъщи и трябва да се уведоми „Пътна полиция“. Съдът няма основание да не дава вяра на показанията на св.М., тъй като същите са логични, последователни и липсват доказателства за неговата заинтересованост от изхода на делото.

Хипотезата на чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП е приложима само в случаите, в които участникът в ПТП изобщо не е спрял, което в конкретния случай не е налице.

Законът изисква водачът да спре, за да установи последиците от произшествието. Не е задължително това да стане точно на мястото на удара, ако непосредственото спиране там би създало опасност за движението. От показанията на св.М. и М. се установява, че автомобилът след удара се намирал напречно на пътя и навлизал частично в насрещното движение. От показанията на останалите свидетели служители на МВР се установява, че автомобилът се е намирал паркиран в първата пресечка след мястото на ПТП, което означава, че водачът е спрял и е нямал никакви намерения да напуска с автомобила си мястото на ПТП и да укрива автомобила. Освен това от показанията на св. М. се установя и че още преди да бъде преместен автомобилът в пресечката, той и жалбоподателят са слезнали от автомобила и са установили щетите.

Предвид гореизложеното неправилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за това нарушение и в тази част НП следва да бъде отменено.

По отношение на разноските:

С оглед изхода на делото, на основание чл.63д от ЗАНН, разноски следва да се присъдят и на двете страни като АНО следва да заплати на жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 100 /сто/ евро, а жалбоподателят следва да заплати разноски на АНО за юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 /петдесет/ евро/.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

3

ОТМЕНЯ НП № *** от 28.10.2025г.на Н. ***-С., с което за нарушение на чл.123 ал.1,т.1 от ЗДвП, са наложени на осн. чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП глоба в размер на 200 лв./102.26 евро/ и лишаване от право да управлява МПС за 3/три/месеца на А. Р. К., ЕГН:**********, с пост. адрес:гр.С., ул.***.

В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ ПОТВЪРЖДАВА НП № *** от

28.10.2025г.на Н. ***-С., досежно нарушението по чл.20 ал.2 от ЗДвП, като правилно и законосъобразно.

ОСЪЖДА ОД на МВР-С. да заплати на А. Р. К., ЕГН:**********, с пост. адрес:гр.С., ул.*** разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 100 /сто/ евро.

ОСЪЖДА А. Р. К., ЕГН:**********, с пост. адрес:гр.С., ул.*** да заплати на ОД на МВР-С. разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 /петдесет/ евро/.

Решението подлежи на обжалване по реда на АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд-С..

Съдия при Районен съд – С.: _______________________

4

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 86 гр. С., 19.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С. в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росица Чакърова при участието на секретаря Величка Маркова като разгледа докладваното от Росица Чакърова Административно наказателно дело № 20255440200591 по описа за 2025 година Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от А. Р. К., чрез адв. И. Г. – АК - С., против НП № *** от 28.10.2025г.на н. ***-С., с което за нарушения на чл.20 ал.2 от ЗДвП и на чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП, са му наложени съответно на осн. чл.179, ал.2 пр.1 от ЗДвП –глоба в размер на 300лв./153,39 евро/ за първото нарушение и на осн. чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП глоба в размер на 200лв./102.26 евро/ и лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца.

Жалбоподателят оспорва НП и по двата пункта , като твърди, че същото е неправилно и незаконосъобразно и постановено при съществени процесуални нарушения. Моли НП да бъде отменено изцяло.

Наказващият орган – Н. ***-С., чрез процесуалния си представител поддържа НП.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят К. е правоспособен водач на МПС категория В. На 29.09.2025 г. в 15:30 часа, в гр.С. на ул.***, до дом номер ***, с посока на движение към бензиностанция "***", като водач на собствения си лек автомобил *** с рег. № ***, при излизане от кривата на завоя автомобилът се поднася и излиза частично извън пътното платно, вдясно по посока на движението и се блъска в неподвижно препятствие (стълб, предназначен за улично осветление), допускайки ПТП с материални щети, при което автомобилът застава напречно на платното за движение, поради което, 1 установява щетите по МПС – то и уличния стълб и за да не създава опасност на пътя премества автомобила си до първата пресечка на пътя, намираща се на около 50-60 метра от мястото на удара, оставя автомобила там и отива да си вземе документите от вкъщи. Свидетел – очевидец уведомява органите на МВР и те установяват автомобила паркиран в пресечката, свързват се с жалбоподателя чрез родителите му и същият се явява на място при тях, давайки пълни обяснения какво се е случило. На жалбоподателя му е бил съставен АУАН за допуснати нарушения по чл.20 ал.2 от ЗДвП и на чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП, както и протокол за ПТП, в който били отразени щетите от ПТПто. Актът бил предявен на нарушителя и подписан от него без възражение. На 28.10.2025г., въз основа на съставения акт, наказващият орган издал оспореното НП, въпреки постъпилото писмено възражение от К..

Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на св.П., св.Б., св. М., св. И., св.З., св.М., св.Роданжиева, АУАН, НП, протокол за ПТП, както и останалите материали по преписката.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.

Относно нарушението по чл.20, ал.2 от ЗДвП

Съгласно разпоредбата на чл.20 ал.2 от ЗДвП:“ Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие.“. Безспорно се установява от събраните по делото доказателства, че жалбоподателят е нарушил посочената разпоредба, тъй като като водач на МПС при избирането на скоростта си не се съобразява с атмосферните условия – дъжд и мокра настилка и релефа на местността – остра дясна крива при наклон и частично излиза извън пътното платно и се удря в стълб предназначен за улично осветление и нанася материални щети по него. В тази връзка съдът кредитира изцяло показанията на св.П., св.Б., св.И. и св.М., които кореспондират напълно на останалите писмени доказателства.