Решение № 357 от 15.07.2025, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 357 гр. София, 15.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Красимира Медарова

Членове:

Даниел Луков

Калин Калпакчиев при участието на секретаря Невена П. Ангелова в присъствието на прокурора П. М. Маринова като разгледа докладваното от Даниел Луков Касационно наказателно дело от общ характер № 20238002200598 по описа за 2023 година Касационното производството е образувано по жалба от защитниците на подсъдимия Т. Ц. Й. – адв. М. и адв. К., срещу въззивно решение № 36 от 10.05.2023г., постановенo по внохд № 24/2023г. по описа на Апелативен съд – Бургас.

В касационната жалба изрично се релевират всички основания за проверка по чл. 348, ал. 1 от НПК. Твърди се, че въззивният съд е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила и е ограничил правото на защита на подсъдимия Т. Й., като не е допуснал поисканата от него, чрез защитата му, повторна комплексна съдебна психолого-психиатрична експертиза (КСППЕ), която е могла да бъде определяща за приетите за установени факти и да доведе до промяна на правната квалификация на деянието. Възразява се, че Апелативен съд – Бургас, в нарушение на процесуалните правила, е направил селективен доказателствен анализ. Сочи се, че втората инстанция напълно е възпроизвела възникването и развитието на инцидента и механизма на деянието така, както тази фактология е описана от окръжния съд. Изразява се несъгласие с оценката на показанията на свидетелите Д. П., Д. Р. и Ж. И. по отношение на получени от подсъдимия Й. физически наранявания. Възразява се, че в мотивите на двете инстанции не се дава отговор за констатирано противоречие относно това имало ли е комбинация от алкохол и наркотични вещества в кръвта на подсъдимия. Сочи 1 се, че въззивният съд не се е произнесъл относно това, че оръжие на противоправно нападение са два предмета – стъклен пепелник и счупена стъклена чаша. В тази насока се акцентира на пропуски в разследването – неназначаване на дактилоскопни експертизи по отношение на тези предмети.

Възразява се срещу съдържанието на първоначалната КСППЕ и допълнително назначената такава, като се твърдят пропуски и липса на конкретен отговор на зададените въпроси. Приема се, че експертизите са негодни „доказателства“ и не следва да се ценят. Твърди се, че неизпълнението от страна на вещите лица на разпореждането на съда да установят пряк контакт с подсъдимия при изготвянето на допълнителната експертиза, представлява процесуално нарушение, доколкото експертите са основали изводите си на КСППЕ от досъдебното производство, в която не е бил изследван въпросът за наличието или липсата на афект. Според касаторите, апелативният съд не е коментирал заключението на вещите лица по допълнителната КСППЕ, че подс. Й. е бил доведен до „силно изразено нервно раздразнение“, чиито характеристики се припокриват с тези на поведението на лице в състояние на афект по смисъла на чл. 118 от НК. Акцентира се, че състоянието на афект е фактически, а не медицински въпрос, поради което следва да се изясни с оглед на всички доказателства по делото, като съдът прецени цялостното поведение на подсъдимия преди, по време и след извършване на деянието. Оспорва се приетият механизъм на деянието, като се предлага собствен прочит на събитията и се настоява, че пострадалите са нападнали подсъдимия и раните на пострадалия Д. В. са нанесени при отбрана. В тази насока се твърди, че въззивният съд не е съобразил разликата във физическите данни на подсъдимия и пострадалите, както и че не е анализирал характеристиките на нападението. Като аргумент в тази връзка се сочи и заключението по СМЕ на труп, в което е прието, че нараняванията на пострадалия не могат да се характеризират като нападателни промушвания и ударите могат да се възприемат като хаотични. Твърди се, че първоинстанционният съд не е успял да установи важни за делото обстоятелства – кой е инициирал конфликта, кой е започнал противоправното нападение и действал ли е подсъдимият в състояние на уплаха и силно нервно раздразнение. Сочи се, че обясненията на подсъдимия са кредитирани избирателно, само в частите им, които подкрепят обвинителната теза. Неустановено, според касаторите, е останало и обстоятелството дали подсъдимият е получил телесни увреждания при възникналия инцидент. Като порок в процесуалната дейност на апелативния съд се сочи още, че същият е нарушил правото на защита на подсъдимия, като не е допуснал събирането на нови доказателства по отношение на спорните факти. Твърди се, че не се установява деецът да е извършил престъплението с пряк умисъл, нито да е осмислил квалифициращите обстоятелства по чл. 116 от НК, доколкото изпадането му в силно изразено нервно раздразнение изключва тази възможност. Във връзка с основанието по чл. 348, ал.1, т. 3 от НПК се сочи, че не става ясно дали са установени смекчаващи вината обстоятелства. Възразява се срещу оценката на водено срещу подсъдимия друго досъдебно производство за телесна повреда и обремененото му съдебно минало като отегчаващи вината обстоятелства. Твърди се, че към датата на 2 извършване на деянието Й. е бил неосъждан, доколкото по едното от двете посочени в справката му за съдимост дела, същият е освободен от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК, а по отношение на другото осъждане е настъпила реабилитация по право, както и че воденото досъдебно производство е прекратено и това не е съобразено от съда. Сочи се, че не са изложени мотиви по смисъла на чл. 55 от НК и не е ценено обстоятелството, че подсъдимият е бил четири пъти шампион на България по борба. По отношение на уважените размери на гражданските искове, същите са определени като изключително завишени по размер, без аргументи в тази насока. Искането, което се прави, е за изменение на атакувания съдебен акт и прилагане на закон за по-леко наказуемо престъпление – по чл. 118 или чл. 119 от НК, алтернативно за връщане на делото за ново разглеждане. Иска се и намаляване на наложеното наказание, както и размерът на присъдените обезщетения за неимуществени вреди.

По реда на чл. 351, ал. 4 от НПК е депозирано допълнение към касационната жалба от адв. Я.. В него се сочи, че инстанциите по фактите са извършили непрецизен и непълен анализ на наличните доказателствени източници, а липсващи факти са допълвани с предположения. Твърди се противоречие в мотивите на съдебните актове относно наличието на етилов алкохол в кръвта на подсъдимия. Неизследван достатъчно, според адв. Я., е останал въпросът дали фактически касационният жалбоподател е бил в състояние на силно раздразнение, след като е бил замерен със стъклен пепелник, и това е довело до нарушение на закона. Възразява се, че нито окръжният, нито апелативният съд са предприели действия за проверка на депозираните от подсъдимия обяснения, въпреки безусловното си задължение да ги подложат на внимателна и критична проверка и при необходимост да съберат нови доказателства. Сочи се, че съдът е следвало да изясни, използвайки специалните знания на експерти по медицина, дали е възможно ударите в тялото на пострадалия да са причинени при твърдяната от подс. Й. ситуация, като с това е допуснал съществено процесуално нарушение. Твърди се противоречие между мотиви и диспозитив на присъдата за това дали е налице първото или второто предложение на разпоредбата на чл. 116, ал. 1, т.

8 от НК. Съществено нарушение на процесуалните правила, според касатора, съдът е допуснал като е съпоставял дадените от подс. Й. обяснения на досъдебното производство, с тези, дадени в съдебното, доколкото първите не са приобщени към доказателствената съвкупност чрез прочитането им по реда на чл. 279 от НПК. Сочи се, че съдилищата по фактите са анализирали превратно и в разрез с принципите на чл. 13 и чл. 14 от НПК наличните по делото доказателствени източници, поради което са достигнали до неправилни фактически и правни изводи. По този начин, според защитата, е останало игнорирано наличието на състояние на силно раздразнение у подсъдимия. Възразява се, че присъдата на ОС – Сливен не е съответна на разпоредбата на чл. 305, ал. 4 от НПК, доколкото с нея не е решен въпросът по чл. 301, ал. 1, т. 3 от НПК, тъй като се касае до две престъпления, понеже посегателството срещу пострадалия М. В. е извършено след довършването на престъплението по отношение на Д. В. и в тази връзка е допуснато нарушение 3 на материалния закон. Сочи се, че при внимателния прочит на установените фактически положения се извежда евентуален умисъл относно посегателството срещу личността на М. В., поради което подс. Й. следва да отговаря за умишлено нанесена телесна повреда спрямо този пострадал. Иска се отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане или оправдаване на подсъдимия.

В депозираното по реда на чл. 351, ал. 4 от НПК и прието от съда допълнение на касационна жалба, изготвено саморъчно от подсъдимия, се възпроизвежда гледната му точка относно процесните събития с твърдение, че е действал при самозащита. Съдържа се оплакване, че делото не е разгледано от безпристрастен съд, по конкретно Окръжен съд – Сливен. Сочи се, че поради наличие на противоречие между диспозитива и мотивите на присъдата не е успял да разбере за какво е бил осъден. Твърди се, че апелативният съд е нарушил правото му на защита, като не е установил обективната истина.

Възразява се и срещу оценката на доказателствените материали. Настоява се, че извършеното по отношение на пострадалия М. В. следва да се квалифицира като лека телесна повреда. По отношение на основанието по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК се посочва, че целите на наказанието биха били постигнати с приложението на чл. 55 от НК, доколкото за първи път му се налага наказание лишаване от свобода, към момента на деянието е бил неосъждан, съдействал е на компетентните органи, бил е предизвикан с насилие и закани с убийство и е носил медали за Република България в областта на спорта. Възразява срещу третирането като отегчаващи обстоятелства на обременено съдебно минало и водено срещу него друго досъдебно производство, което е било прекратено.

Отправя искане за отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг апелативен съд, алтернативно – за оправдаването си.

В съдебното заседание пред касационната инстанция защитникът на подсъдимия Т. Й., адв. Я., поддържа депозираната касационна жалба и допълнението към нея, депозирано лично от него, с изложените в тях съображения, като маркира някои основни аргументи. Акцентира върху допуснати съществени процесуални нарушения на чл. 13 и чл. 14 от НПК, които са ограничили и правото на защита на подсъдимия. Оспорва изводите за това, че комбинираната употреба на алкохол и наркотични вещества е улеснила деянието на подсъдимия, както и за това, че подсъдимият не се е намирал в състояние на физиологичен афект и че не е бил нападнат от пострадалия. Коментира и заявеното противоречие в мотивите на присъдата, неглижирано от апелативния съд, относно правната квалификация по чл. 116, ал. 1, т. 8 от НК. Оспорва, изводите на съда, че извършеното от подсъдимия спрямо пострадалия М. В. представлява опит за убийство, а не средна телесна повреда. Набляга и на това, че подсъдимият не е с обременено съдебно минало, а е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК и реабилитиран по отношение на наложеното му за друго деяние наказание глоба. Моли да се приеме, че е налице баланс между смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.

Подсъдимият Т. Й. в лична защита се солидаризира с аргументите на своя защитник. Претендира, че М. В. го е нападнал и че не е имал умисъл да го 4 нарани.

Представителят на прокуратурата намира касационната жалба за неоснователна. Счита, че въззивният съд е дал отговор на възраженията на защитата във връзка с исканите от тях, но недопуснати нови, годни и относими към деянието и квалификацията доказателства. Приема, че не е допуснато и нарушение на материалния закон, доколкото извършеното не би могло да се квалифицира нито като деяние по чл. 118 от НК, нито като такова по чл. 119 от НК. Наложеното наказание намира за справедливо и че същото не би могло да се определи при баланс на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, доколкото е налице превес на отегчаващите. Акцентира на това, че механизмът на деянието свидетелства за проявена от подсъдимия ярост и коравосърдечност по отношение на приятел в неговия дом, поведението му след деянието сочи на желание да се укрие и да заличи следите от престъплението и не е съдействал за разкриване на обективната истина. Моли за оставяне в сила на решението на Апелативен съд – Бургас.