Определение № 3411 от 04.03.2026, Районен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3411 гр. Варна, 04.03.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Елена Стоилова като разгледа докладваното от Елена Стоилова Гражданско дело № 20243110110562 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Постъпила е молба с вх. № 4379/19.01.2026 г. от ответника Ж. Й. Й., чрез адв. Н. Т., за изменение на постановеното по делото Решение № 4687/23.12.2025 г., в частта за разноските, в производството по иск с правно основание чл. 57, ал 2 СК, представляваща претенция по чл. 346 ГПК в производството по съдебна делба /втора фаза/, като присъдените в полза на ищцата разноски, представляващи адвокатски хонорар, бъдат намалени с оглед действителната правна и фактическа сложност.

Молителят твърди, че с постановеното решение, съдът е следвало да определи разноски съответни на правната сложност, доказателствения материал, липсата спор относно въпроса за ползването на процесния недвижим имот по предявения иск, на основание чл. 57, ал. 2 СК.

В законоустановения срок насрещната страна е депозирала отговор на молбата по чл. 248 ГПК, в който изразява становище за неоснователност на същата и моли да бъде оставена без уважение. Посочва, че правилно съдът е присъдил разноски в полза на ищцовата страна.

Съдът, след като съобрази доводите на молителя, намира от фактическа и правна страна следното:

Подадената молба е допустима – същата е подадена от надлежно упълномощен процесуален представител на ответника в установения от закона срок. Разгледана по същество, молбата в частта, с която се иска изменение на постановеното по делото решение № № 4687/23.12.2025 г. се явява неоснователна, като съображенията за това са следните:

В мотивите на съдебния акт, настоящият съдебен състав по повод разноските в производството е формирал воля, че адвокатското възнаграждение на ищцата З. Г. Н. по иска, с правно основание чл. 57, ал. 2 СК, представляваща претенция по чл. 346 ГПК в производството по съдебна делба /втора фаза/, в размер на 600 лева, съгласно договор за правна защита и 1 съдействие, лист 358 по делото и след като е взел предвид направеното от ответната страна възражение за прекомерност, следва да бъде в размер на 450 лева. Формираната в мотивите на акта воля на съда не е намерила израз в диспозитива на съдебния акт, доколкото в него е отразено, че ответникът се осъжда да заплати в полза на ищцата сумата от 800 лв., представляващи разноски по делото по иска по чл. 57, ал. 2 СК, на основание чл. 78, ал. 1, от което следва, че е допусната техническа грешка.

Грешката представлява ОФГ, която следва да бъде поправена в производство по чл. 247, ал. 1 ГПК.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 4379/19.01.2026 г. от ответника Ж. Й. Й., чрез адв. Н. Т., за изменение на постановеното по гр.д. № 10562/2024 г. по описа на ВРС, 51 състав решение № 4687/23.12.2025г., с която се иска изменение в частта за разноските.

Определението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от получаване на съобщението пред Варненски окръжен съд.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 2