Решение № 10576 от 03.06.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10576 гр. София, 03.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ при участието на секретаря ТИХОМИРА Й. ЦЕНОВА като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело № 20231110150426 по описа за 2023 година

Производството е по чл.124 ГПК.

Предявен е осъдителен иск от ********, със седалище и адрес на управление:

*********, представлявано от *********- управител, срещу В. Т. Т., с адрес ***********, за заплащане на сумата 2500лева, частичен иск от сума в общ размер от 20000лева, представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение за участие в провеждането и заснемането на телевизионно предаване ********, дължима на основание чл. 7.1 от раздел VII от договор за участие в ******** – сезон 2, сключен на 17.03.2023г. между страните.

Ищецът твърди, че на 17.03.2023г. между страните е сключен договор за участие в ********- сезон 2, по силата на който ответникът се е задължил да участва в провеждането и заснемането на проект ********, включващо подготовка за заснемане на проекта, заснемането на проекта и последващото му излъчване, срещу уговореното възнаграждение съобразно условията на договора. В чл. 1.2. от договора е предвидено задължение за ответника да се яви на посочените от ищеца дати, като първата е за заснемане на видео представяне и втора за влизане в посочено от ищеца студио и период, през който ще се заснема проектът. В изпълнение на задължението си по договора на 04.04.2023г. ответникът се явил в студио на ищеца за заснемане на видео представяне- визитка, целящо запознаване на аудиторията с личността на участника, като на същата дата ответникът е уведомен от ищеца за задължението си на 01.05.2023г. да е на разположение и да се яви в комплекс *********, ***********, за влизане в студиото на ********, както и на 25.04.2023г. му е изпратено съобщение чрез мобилно приложение с посочване на деня, часа и мястото, на което следва да се яви. Ответникът не се явил на указаното място и не взел участие в проекта, като в рамките на проведената кореспонденция между страните посочвал различни причини 1 за неявяването си. Поради неизпълнение на договорно задължение от страна на ответника да вземе участие в провеждането и заснемането на телевизионно предаване ********, ответникът дължал неустойка в общ размер от 20000 лева, в съответствие с клаузата на чл. 7.1 от раздел VII от договора за участие в ******** – сезон 2. До ответника е изпратено уведомление, връчено на последния на 15.06.2023г., с която до ответника е отправено искане за заплащане на уговорения размер на неустойка по чл.

7.1 от договора, като в предоставения срок от пет работни дни ответникът не заплатил посочената сума. Ищецът претендира заплащане на сумата 2500лева, частичен иск от сума в общ размер от 20000лева, представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение за участие в провеждането и заснемането на телевизионно предаване ********, дължима на основание чл. 7.1 от раздел VII от договора. Моли за уважаване на иска. Прави искане за присъждане на разноски.

В срока по чл.131 ГПК ответницата е подала отговор, в който намира иска за неоснователен, защото Договор за участие в ******** от 17.03.2023г., със страни ****** и В. Т. бил нищожен, поради невъзможен предмет, противоречие с добрите нрави, ненаименован и безвъзмезден, съответно нямало основание за договаряне на неустойка при неизпълнение, така и бил с продължително изпълнение и развален, съответно неустойката била нищожна поради екзорбитантност, нееквивалентност, поради частично изпълнение и поради съпричиняване от ищеца, съответно следвало да се намали поради прекомерност. Така и се твърди, че била налице обективна невъзможност за изпълнение на договора, поради което същият се прекратил по право.

От фактическа страна се твърди, че на 17.03.2023г. между страните бил сключен процесния договор, по силата на който ответницата се съгласила да участва в провеждане и заснемане на ********, включващо подготовка за заснемане на проекта, заснемане на проекта и последващо излъчване срещу уговорено възнаграждение. В изпълнение на чл.1.2 от договора ответницата се явила за заснемане на видео представяне като на 04.04.2023г. от 12:00ч бил изготвен видеоклип „визитка“.

По твърденията за нищожност поради невъзможен предмет: Твърди се, че в чл.1.1 било договорено, че участникът се съгласявал да участва в провеждане и заснемане на ********, включващо подготовка за заснемане на проекта, заснемане на проекта и последващо излъчване срещу уговорено възнаграждение, при стриктно спазване на условията на договора и изготвен от продуцента Регламент, който уреждал отношенията на участника по време на проекта и правилата и условията за провеждането му, както и при спазване на други указания или изисквания, поставени на участника от продуцента, но въпреки това ответницата оспорва да е получава такъв регламент, нито е подписвала такъв, нито е била уведомявана за такъв. Доколкото имало множество препратки на различни клаузи към въпросния регламент, то същият бил съществена част от съдържание на договора, а липсата на елемент от последното нямало как да породи задължения за страните по последния.

По твърденията за нищожност поради противоречие с добрите нрави:

Твърденията са за драстична нееквивалентност на престациите, защото съгласно чл.8.1 било договорено възнаграждение на участника в размер на 10лв., а насрещната престация включвала участие в предаване за неопределен период, ограничения за участие в други подобни предавания, задължение за участие в постпродукции, подкасти, кампании и фен срещи и др. за 6м след излъчване на последния период, така и изрично било дадено съгласие да бъде заснемана в продължение на 24ч в денонощието, 7дни в седмицата непрекъснато за целия период на пребиваване, вкл. от камери и устройства, записващи звук, които били скрити, а разходите от участника за 2 целите на проекта били за негова сметка. Отделно от това никъде не се упоменавал периода на пребиваване, с изкл. на хипотезата на елиминиране на участник.

Въведени са твърдения за нищожност поради заобикаляне на закона: С оглед договаряне на 10лв. се целяло заобикаляло на императивното право по чл.76, ал.2 ЗАПСП, т.е.престацията в размер на 10лв. е сведена до липса на престация от страна на ищеца, което водело до нищожност на договора поради заобикаляне на закона.

Хипотетичната възможност за печалба на награда не променяла еквивалентността на престациите.

По твърденията за характера на договора и основанието за неустойката: Твърди се, че договорът е ненаименован и безвъзмезден/с оглед изложените твърдения за драстична нееквивалентност/, съответно не можело да се претендира неустойка, защото договорът бил нищожен, защото бил едностранен и приложими към процесния договор били правилата за договор за дарение (вкл. със съгласието по договора на ответницата да участва в проекта обещала да извърши в полза на продуцента участие, което било безвъзмездно, а обещанието за дарение е нищожно чл.226 ЗЗД), съответно било недопустимо уговаряне на неустойка за неизпълнение на поето по такъв договор задължение. Едностранният характер се вади от съдържанието, доколкото доверителката имала единствено задължения, включващи престиране на труд и усилия напълно безвъзмездно, вкл. сумата от 10лв. (както се претендирало и в ИМ) било относно „отстъпените авторски права“, не и относно самото участие, като в чл.9.3 от договора изрично е уговорено, че продуцента бил изключителен притежател на авторските и сродните права върху материалите.

По твърденията за нищожност на неустойката по безвъзмезден договор: от изложеното се вади извод за безвъзмездност на договора, което като последица при договаряне на неустойка е това, че същата била в противоречие на закона, съответно на добрите нрави, защото противоречала на правна и житейска логика. Отделно от това се твърди, че договорът бил с продължително изпълнение, а ответницата изрично преди започване на снимките е отказала участие, от което следва от характеристиката на договора, че развалянето било за в бъдеще, съответно е отпаднало задължението за ответницата да извършва обективираните в договора задължения.

По твърденията за нищожност на неустойката: Твърди се, че същата е нищожна поради противоречие с добрите нрави, защото същата била единствено със санкционна функция, независимо вредите, съответно била 2000 пъти над договорената престация от 10лв. В условията на евентуалност се твърди, че е прекомерна.

По твърденията за обективна невъзможност: твърди се, че ответницата на 09.01.2023г. постъпила в болница за операция дилитизация и кюретаж за прекъсване на бременност. Операцията е била извършена, видно от представената медицинска документация. След операцията здравословно състояние се влошило, което не е позволило на ответницата по обективни причини да участва, с което настъпило условието по чл.7.4 от договора.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на 235 ГПК, установи следното от фактическа страна:

С доклада по делото е отделено за безспорно у ненуждаещо се от доказване между страните обстоятелството на сключен договор за участие в ******** от 17.03.2023г., за който ответницата не се е явила за участие на 01.05.2023г.

3

В приетия договор в чл.7.1. е уредена неустойка в размер на 20 000лв. при отказ на участника от участие в проекта. В чл.7.2. е уредена неустойка за въздържане от разпространение на информация и данни свързани с Проекта. В чл.7.3. е уредена неустойка за други неизпълнения по договора в размер на 10000лв., с изкл. на изрично предвидените неустойки по чл.7.1. и чл.7.2. В чл.7.4. е договорено основание за прекратяване действие на договора при обективни причини извън волята на участника, като в чл.7.5. се посочени основателни причини (здравословни проблеми, водещи до трайна невъзможност за изпълнение на задължението за повече от 5 дни, обективна невъзможност, която не е вследствие на неправомерно поведение на участница). В чл.8.1. е фиксирано възнаграждение в размер на 10лв. за участие в проекта, което съгласно чл.8.2. се заплаща при подписване на договора, който служел за разписка.

Съгласно чл.10.1. участникът гарантирал, че е в добро психическо и физическо здравословно състояние като се задължавал да уведоми незабавно продуцента в случай на промяна на обстоятелствата.

Приета е декларация – съгласие от 11.03.2023г. от ответницата за съгласие за обработване на лични данни, така и Регламент за провеждане на формата, оспорен от ответницата с изкл. на последната страница с твърдения.

Приети по делото са 4бр. договори между ищеца и трети лица – рекламодатели от м.03.2023г., 24.04.2023г., 19.04.2023г. и 11.03.2023г., така и са приети преводни нареждания (за изплащане на награда от участие в общ размер на 22500лв.), фактури за закупен автомобил и за наем на автомобил, за наем на друга техника, за видео монтаж, за операторски услуги,за организация на събитие, за кетъринг, за закупени видео и компютърна техника, домашни пособия и др. разходи за стойност около 60хил.лв., краткосрочен заем за 60 000лв. Представена е и сметки за изплатени суми за епик от монтажисти, сценаристи, оператори и режисьори за възнаграждение в размер над 63хил.лв.

Като писмено доказателство е приета епикриза на ответницата от 09.01.2023г., съгласно която ответницата е постъпила на 09.01.2023г. с диагноза „ терапевтичен аборт …без усложнения“ по анамнеза „прекъсване на бременност по желание“.

Приети са кореспонденция по социална платформа, с което се напомня, че на 01.05.2023. стартира форматното предаване, така и уведомление получено на 15.06.2023г., с което ответницата се кани да плати сумата за неустойка в размер на 20 000лв. в 5дн срок от получаване на уведомлението.

Приета е обезпечителна заповед № 698/18.08.2023г., с която по ч.гр.д. № 45018/2023г. по описа на СРС, 41 състав, е допуснато обезпечение на бъдещ иск за сумата от 2500лв. като част от общото задължение в размер на 20000лв. чрез запор на банкови сметки до размер на обезпеченото вземане.