Протокол № 48 от 19.02.2025, Районен съд - Кнежа

ПРОТОКОЛ

№ 48 гр. Кнежа, 19.02.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – КНЕЖА, II-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: С. Ил. Светославов при участието на секретаря Силвина В. Хлебарска и прокурора А. П. Т.

Сложи за разглеждане докладваното от С. Ил. Светославов Наказателно дело от общ характер № 20251430200007 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 13:30 часа се явиха:

За Районна Прокуратура – град Пл., ТО Кн. - редовно призована, се представлява от прокурор А. Т..

Пострадалият З. А. А. - редовно призована, не се явява, но се представлява от адв.С. Ш. от ПлАК.

Подсъдимият А. А. С. - редовно призован, не се явява.

Съдът докладва постъпили по делото:

С вх.№332/29.01.2025г. от Началника на РУ Кн. характеристична справка на подсъдимия А. А. С..

С вх.№520/18.02.2025г. актуална справка за съдимост на подсъдимия А.

А. С..

ПО ДАВАНЕ ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ:

ПРОКУРОРЪТ: Моля да дадете ход на делото.

АДВ. Ш.: Да се даде ход на делото.

Съдът, като взе предвид изявленията на страните, намира, че не е налице процесуална пречка за даване ход на разпоредителното заседание, тъй като видно от върнатите разписки подсъдимото лице е редовно уведомено, получило е препис от разпореждането за насрочване на разпоредително заседание, с което е уведомен за възможността делото да бъде разгледано в негово отсъствие. В конкретният случай налице е хипотезата на чл. 269, ал.3, т.3 от НПК, тъй като подсъдимият е редовно призован, уведомен е за последиците от неявяването си и не е посочил уважителна причина, поради 1 която не се е явил в съдебно заседание.

Ръководен от горното съдът,

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ.

Съдът разясни на страните правото им на отвод срещу съдебния състав, съдебния секретар, прокурора, повереника, както и в последствие да възразят срещу разпита на някой от свидетелите или вещите лица.

ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отвод на съдебния състав, секретаря или повереника. Доказателствени искания нямам.

АДВ. Ш.: Моля да бъда конституиран в качеството на повереник на пострадалото лице, като представям в днешното съдебно заседание пълномощно. Също така моля да приемете молба за предявяване на граждански иск, внесена в първото съдебно заседание, за имуществени вреди от името на пострадалото лице З. А. А., която не желае да бъде конституирана като частен обвинител, а само като граждански ищец.

ПРОКУРОРЪТ: Считам за процесуално допустима така представената молба. Своевременно е подадена молбата и касае имуществени вреди, което няма да забави по никакъв начин разглеждането на наказателното производство.

АДВ. Ш.: Нямам искания за отвод на съдебния състав.

Съдът като взе предвид изявленията на страните намира, че искането за конституиране на пострадалото лице в качеството й на граждански ищец е допустимо и основателно, тъй като изхожда от легитимирана страна и същото е направено своевременно. Няма пречка предявения граждански иск да бъде приет за разглеждане доколкото това не би затруднило наказателното производство.

Ръководен от горното, Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

КОНСТИТУИРА пострадалото от престъплението лице З. А. А., с ЕГН ********** в качеството на граждански ищец, на осн. чл.84,ал.1 НПК.

ПРИЕМА за съвместно разглеждане предявеният граждански иск от З.

А. А., с ЕГН ********** срещу подсъдимия А. А. С. за осъждане на последния да заплати сумата от 200 /двеста/ лева имуществени вреди, настъпили в резултат от извършеното престъпление, ведно със законната лихва считано от датата на извършването на деянието.

С оглед приложените по делото съобщения, съдът констатира, че процедурата по чл.247в, ал.1 от НПК е изпълнена, тъй като на всяка една от страните е връчен препис от разпореждането на съда за насрочване на 2 разпоредителното заседание, съдържащ точките на чл.248, ал.1 от НПК, включително и препис от обвинителния акт. В разпореждането се съдържа и предупреждението по чл. 248,ал.3 от НПК.

С ъ д ъ т ПОКАНИ страните да изразят становище по въпросите, регламентирани в чл.248, ал.1 от НПК.

ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми г-н Председател, делото е подсъдно на РСПл.. Няма основания за неговото спиране или прекратяване. Считам, че в хода на ДП не е допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуални правила, които да са довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемите, пострадалите или техните наследници. Към настоящия момент не са налице основания за разглеждане на делото по реда на особените правила, разглеждане на делото при закрити врати, привличане на резервен съдия или съдебен заседател, назначаване на защитник, вещо лице, преводач или преводач на български жестов език и извършване на съдебно-следствени действия по делегация. По отношение на взетата мярка за процесуална принуда, считам същата за адекватна към настоящия момент и не следва да бъде променяна, предвид обстоятелството, че присъствието на подсъдимия не е задължително. Нямам искания за събиране на нови доказателства и моля да насрочите съдебното заседание за разглеждане на делото по общия ред с призоваване на лицата по списъка на обвинителния акт.

АДВ. Ш.: Уважаеми г-н Съдия, споделям изцяло становището на прокуратурата. Считам, че същото беше изчерпателно.

Съдът, след като изслуша становищата на страните по чл.248, ал.1 от НПК, намира следното:

С оглед въведените фактически твърдения в ОА, делото е родово и местно подсъдно на РС-Пл., съгласно чл. 35,ал.1 и чл. 36, ал.1 НПК.

Не са налице основания за спиране или прекратяване на наказателното производство.

Съдът констатира допуснати съществени отстраними процесуални нарушения на ДП, довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия. Съгласно т.4 от ТР № 2 по тълк.дело №2/2002 г. на ОСНК на ВКС и действащата разпоредба на чл. 246, ал.2 НПК, в обстоятелствената част на обвинителния акт задължително се посочва начина на извършване на престъплението, т.е. трябва да са въведени конкретни фактически твърдения за действия/бездействия извършени от страна на подсъдимия, с които се обуславя съставомерност на деянието и участието на подсъдимия в осъществяването му. Такива обстоятелства са начина на извършване на престъплението и участието на подсъдимия не са въведени в обстоятелствената част на обвинителния акт. В него на стр. 1 от 3 обстоятелствената част е посочено, че пострадалото лице е пенсионерка, почти сляпа и глуха, живуща в гр. Кн., като на инкриминираната дата – 18.03.2024 г. се е уговорила с двама познати да посетят дома и за да помогнат с насаждането на дръвчета. Два дни преди тази дата, подсъдимият посетил дома на пострадалата в гр. Кн., за да поиска паричен заем от нея.

Пострадалата му предоставила поискания паричен заем, като именно тогава подсъдимият видял къде се съхранява портмонето на пострадалата. В деня на инкриминираното деяние, подсъдимият пристигнал в дома на пострадалата, преди уговорения час с другите двама познати. Тогава той влязъл в антрето, където пострадалата Алт. обичайно стои, като там е и нейното легло, където той по-рано видял, че съхранява портмонето си. Именно в този момент, след влизането на подсъдимия в антрето, се твърди, че между тях е осъществена комуникация, като пострадалата заявила, че отива до тоалетна. Това действие и отнело между 20-30 минути, като след като се завърнала в антрето, вратата на антрето била леко отворена, подсъдимият го нямал, а от портмонето липсвали 200 лв. По-нататък се сочат предприетите действия по разследване, както и че механизма е установен от събраните доказателства, но не са посочени фактически твърдения за начина на осъществяване на изпълнителното деяние – отнема без съгласие. Така фактическата рамка на обвинителната теза не е развита в пълнота по смисъла на т.4 от горепосочената задължителна практика, защото е неясен начин на извършване на престъплението, за което е повдигнато обвинение, както и участието на подсъдимия в него. Очертаната в обвинителния акт фактическа рамка индикира едно предположение, че последният присъствал в помещението е отнел движими вещи без да се посочва конкретно как това е станало – търсил ли ги е, директно към тях ли се е насочил и то веднага след напускане на помещението от страна на пострадалата, която е отсъствала между 20-30 минути. Тази непълнота на обвинителния акт представлява отстранимо съществено процесуално нарушение, което е довело до ограничаване на правото на подсъдимия да узнае за какво престъпление му е повдигнато обвинение, както и да проведе ефективна защита срещу него, съгласно чл.249, ал.4, т.1 НПК вр. чл. 55, ал.1 НПК.

Ето защо, съдебното производство следва да бъде прекратено на осн. чл.

249, ал.2 НПК, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НОХД №7/2025 г. по описа на РС Кн., на осн. чл. 249, ал.2 НПК, поради допуснати на досъдебно производство съществени отстраними нарушения на процесуалните правила, които са довели до ограничаване на правото на защита на подсъдимия, като връща същото на РП Пл. за уточнение на начина на извършване на 4 престъплението в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Определението може да бъде обжалвано или протестирано в седемдневен срок от днес с частна жалба или протест пред ОС Пл. по реда на глава 22 от НПК за пострадалото лице и РП Пл. и в същия срок за подсъдимия от връчването му.

Препис от определението да се изпрати на подсъдимия А. А. С. и на РП Пл., ТО Кн..

Протоколът е изготвен в открито съдебно заседание, което приключи в 13:47 часа.

Съдия при Районен съд – Кнежа: _______________________ Секретар: _______________________

5