Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 52240 от 29.12.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Частно гражданско дело 69418/2023
Вид
Определение № 52240
Подписан
29.12.2024
Състав
РУМЯНА ЗАПРЯНОВА ЗАПРЯНОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414 ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415 ал. 1 т. 1 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 52240 гр. София, 29.12.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Частно гражданско дело № 20231110169418 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 410 от ГПК.

С разпореждане № 932 от 03.01.2024 г. е уважено заявление на „Софийска вода” АД, ЕИК 130175000, седалище и адрес на управление в гр. София, район Красно село, Бизнес Център Интерпред, „Цар Борис III“ № 159, ет. 2, представлявано от изпълнителния директор В.Т. за издаване на заповед за изпълнение за парично задължение по чл. 410 от ГПК против Р. Н. Ч., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес в .., за сумата от 660,01 лв.

(шестстотин и шестдесет лева и една стотинка), от която а) 477,74 лв. (четиристотин седемдесет и седем лева и седемдесет и четири стотинки) – главница, представляваща стойността на предоставени ВиК услуги за периода от 15.03.2022 г. до 13.06.2023 г. по договорна (съдебна) сметка 2800055448, създадена към клиентски номер 1005160057, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 18.12.2023 г. до окончателното изплащане на вземането и б) 182,27 лв. (сто осемдесет и два лева и двадесет и седем стотинки) – мораторна лихва за периода от 14.05.2022 г. до 13.07.2023 г., както и за сумата от 75 лв. (седемдесет и пет), представляваща направени от заявителя разноски за заплащане на държавна такса и юрисконсултско възнаграждение и е издадена заповед № 295 от 03.01.2024 г.

Преди изтичането на едномесечния срок по чл. 414 ал. 2 от ГПК – на 25.01.2024 г., длъжникът е депозирал възражение, в което оспорва вземането по заповедта за изпълнение, поради което и на основание чл. 415 ал. 1 т. 1 от ГПК с разпореждане № 16368 от 29.01.2024 г. е указано на заявителя, че следва в едномесечен срок да предяви иск за установяване на вземането си. Заявителят не е предявил в срок иск за установяване на вземането си и с определение № 27527 от 05.07.2024 г. заповедта за изпълнение е обезсилена.

На 06.11.2024 г. процесуалният представител на Р. Ч. депозира молба за допълване на определението и присъждането на разноските, направени от длъжника за заплащане на адвокатски хонорар в размер на 300 лв.

1

Съдът намира молбата за изменение (допълване) на определението в частта за разноските за допустима и основателна.

Молбата е подадена от надлежна страна – длъжника по делото, чрез пълномощника й. Съдът приема, че молбата е депозирана в преклузивния срок по чл. 248 от ГПК, тъй като определение № 27527 от 05.07.2024 г. не е връчено на длъжника, Разгледано по същество, искането е основателно. С определението, с което заповедта за изпълнение е обезсилена, съдът е пропуснал да се произнесе по искането на процесуалния представител на длъжника за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение. Съдът намира, че това възнаграждение е дължимо, тъй като делото е решено в полза на длъжника с обезсилването на заповедта за изпълнение. По делото е приложен договор за правна защита и съдействие, видно от съдържанието на който Р. Ч. е заплатил на процесуалния си представител хонорар в размер на 300 лв. Ето защо, следва да бъде уважено искането за присъждане на разноски и заявителят бъде осъден да заплати на длъжника разноски в за адвокатски хонорар в размер на 300 лв. Съдът намира за неоснователно ответниковото възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар. Действително с посоченото от пълномощника на „Софийска вода“ АД решение на СЕС е прието, че Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения не е задължителна за съда. При липсата, обаче, на други обекстивни критерии за извършване на преценка за стойността на адвокатски труд, съдът счита, че следва да се съобрази с минималните размери, посочени в цитираната наредба. Още повече, че заплатеният и претендиран от длъжника адвокатски хонорар е под минимални размер, предвиден в Наредбата.

Водим от горното и на основание чл. 248 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПЪЛВА определение № 27527 от 05.07.2024 г., постановено по частно гражданско дело № 69418 по описа за 2023 г. на Софийски районен съд, 162-ри състав, като ОСЪЖДА „Софийска вода” АД, ЕИК 130175000, седалище и адрес на управление в гр. София, район Красно село, Бизнес Център Интерпред, „Цар Борис III“ № 159, ет. 2, представлявано от изпълнителния директор В.Т. да заплати на Р. Н. Ч., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес в .. сумата от 300 лв. (триста лева), представляваща направени от длъжника разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение за един адвокат.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба, подадена чрез Софийски районен съд до Софийски градски съд в едноседмичен срок, считано от връчването му на страните.

Препис от определението да се изпрати на заявителя и на длъжника.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2