Определение № 360 от 16.09.2022, Окръжен съд - Разград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 360 гр. Разград, 16.09.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Анелия М. Йорданова

Членове:

Валентина П. Димитрова

Атанас Д. Христов като разгледа докладваното от Валентина П. Димитрова Въззивно частно гражданско дело № 20223300500230 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 274 във вр. с 413, ал. 2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на "П рофи Кредит България" ЕООД, ЕИК ********, гр.

София, подадена чрез пълномощник юрисконсулт Р.И. , И . против разпореждане № 707/01.07.2022 г., постановено по ч. гр. д ело. № 441/2022 г. по описа на Кубратски РС, с което съдът е отхвърлил частично заявлението на "ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против ИСМ. С. ИБР. за заплащане в полза на заявителя на парични задължения за сумите : за разликата над 2 196.09 лева до претендираните с заявлението 3 937.04 лева – неплатена главница, ведно с законната лихва върху тази сума считано от датата на подаване на заявлението – 29.06.2022 г., до изплащане на вземането; 1 952.48 лева – договорно възнаграждение, дължимо за периода 20.07.2020 г. до 04.08.2021 г.; 1 087.50 лева възнаграждение за закупен допълнителен пакет от услуги Фаст; 2 102.50 лева - възнаграждение за закупен допълнителен пакет от услуги Флекси; 218.83 лева – лихва за забава за периода 21.08.2019 г. – дата на изпадане на длъжника в забава, до 04.08.2021 г.; 627.18 лева - лихва за забава за периода 04.08.2021 г. – дата на предсрочна изискуемост, до 28.06.2022 г., всички претендирани като неплатени задължения по Договор за потребителски кредит № 30038133611/ 16.07.2019 г., както и по съразмерност за деловодни разноски в размер на разликата до 198.51 лева – платена държавна такса, и до 180.00 лева – юрисконсултско възнаграждение.

В частната жалба се застъпва становище, че заповедният съд не е следвало да прави прихващане на платени суми от остатъчната неизплатена главница, тъй като не разполага с правомощия да се произнася по валидността на сделката от която заявителят черпи права, а по отношение на отхвърлената законна лихва също счита разпореждането за неправилно, отново заявявайки,че дължима е цялата претендирана главница, а от там и законната лихва.Прави се искане за отмяна на разпореждането в атакуваните части и за уважаване на заявлението по чл. 410 ГПК в цялост.

При извършената проверка по реда на чл.278 от ГПК, окръжният съд намери частната жалба за допустима, като подадена в срок, от легитимирана страна-заявител срещу акт, подлежащ на 1 разглеждане по реда на настоящото производство.

По същество на същата съобрази следното:

Частният жалбоподател „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК ********, гр. София, е сезирал РС – Кубрат със заявление вх.№ 1776/ 29.06.2022 г. за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу ИСМ. С. ИБР. от с.Брестовене, община Завет, произтичащо от Договор за потребителски кредит № 30038133611 от 16.07.2019г.

Районният съд е отхвърлил, на основание чл.411, ал.2, т.2 и т. 3 от ГПК, заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, в частите за заплащане на следните суми : за разликата над 2 196.09 лева до претендираните със заявлението 3 937.04 лева – неплатена главница, ведно с законната лихва върху тази сума считано от датата на подаване на заявлението – 29.06.2022 г., до изплащане на вземането; 1 952.48 лева – договорно възнаграждение, дължимо за периода 20.07.2020 г. до 04.08.2021 г.; 1 087.50 лева - възнаграждение за закупен допълнителен пакет от услуги Фаст; 2 102.50 лева - възнаграждение за закупен допълнителен пакет от услуги Флекси; 218.83 лева – лихва за забава за периода 21.08.2019 г. – дата на изпадане на длъжника в забава, до 04.08.2021 г.; 627.18 лева - лихва за забава за периода 04.08.2021 г. – дата на предсрочна изискуемост, до 28.06.2022 г., както и за разноски и възнаграждение за юрисконсулт, съобразно уважената част/отхвърлена част.

За да постанови отхвърлителен диспозитив по отношение на същите е приел, че заявяването им за плащане е в противоречие със закона и с добрите нрави, и е основано на неравноправни клаузи в цитирания договор.

Видно от представения към заявлението договор за потребителски кредит, сключен на 16.07.2019г. на И.И. е дадена в заем сумата 4 500.00 лева, която той се е задължил да върне на заемодателя в срок от 36 месеца, чрез 36 бр. месечни погасителни вноски в размер на 219.13 лева, с първа погасителна вноска на 20.08.2019 г. и последна на 20.07.2022 г. ; при ГПР 49.07 %; годишен лихвен процент по заема – 41.00 %, и обща сума, дължима от заемателя – 7 888.68 лева /4 500.00 – главница + 3 388.68 – възнаградителна лихва/, както и по избрани и закупени пакети от допълнителни услуги Фаст и Флекси се е задължил да плати възнаграждение в размер на 1 350.00 лева – за първата, и 2 610.00 лева – за втората, чрез 36 бр. месечни погасителни вноски в размер на 110.00 лева, или общо 3 960.00 лева.Заявителят е признал, че заемателят е платил 7 от дължимите погасителни вноски в размер на 329.13 лева и е преустановил плащането им на непосочена от заявителя дата.

Видно от мотивите на атакуваното разпореждане, за да постанови частичния отказ заповедният съд се е позовал на разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК във вр. с чл. 19, чл. 10а, чл. 22 и чл. 33 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/, както и на чл.26 от ЗЗД Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК искането по чл. 410 ГПК се отхвърля когато "се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това", като нормата на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2019 г.) дефинира неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, като "уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя".

С изменението на ГПК (ред. ДВ. бр. 100/2019 г. ) в чл. 7, ал. 3 и чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК съдът е задължен служебно да следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с 2 потребител, какъвто безспорно е настоящия договор за потребителски кредит, въз основа на който заявителят претендира присъждане на дължими суми, като това задължение на съда произтича и от целта на Директива 93/13/ЕИО и Директива 2008/48 да се осигурява минималната процесуална гаранция за ефективна защита на правата и интересите на потребителите. Съдът следва да откаже издаване на заповед за изпълнение, когато вземането произтича от договор с потребител и искането се основава на неравноправна клауза в договора или е налице обоснована вероятност за това. Преценката за спазване на посочените разпоредби е възможно да се направи само на база на твърденията в заявлението, от които произтичат вземанията, като съдът може да съобрази и представените към заявлението договор и общи условия, по аргумент от чл. 410, ал. 3 ГПК.

Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. Съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК годишният процент на разходите (ГПР) не може да бъде по-висок от 5 пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на МС на Република България. Разпоредбата на чл. 19, ал. 5 от ЗПК е категорична, че клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни. При постигнатите между страните договорки по договора, при съобразяване на дадената в заем сума от 4 500 лева , месечното задължение по изплащане на кредита за посочената главница, заедно със стойността на закупени я пакет допълнителни услуги е видно ,че в случая ГПР реално надхвърля 50%.

Налице е хипотезата , при която търг овецът, с цел да извлече за себе си по- голяма печалба от предвидените ограничения в ЗПК, е въвел клаузата за закупуване на пакет/и за ДУ, осъществявайки агресивна нелоялна търговска практика. Клаузата несъмнено е неравноправна, тъй като е във вреда на потребителя, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Неравнопоставеността на тази клауза води до недействителност на целия договор, тъй като чрез въвеждането й и с оглед конкретните параметри на договора като цяло, размерът на ГПР надхвърля установения законов минимум от 50%., т. е. договорът за потребителски кредит е сключен в противоречие на закона, обуславящо приложимостта на предвидената в разпоредбата на чл. 23 от ЗПК специална недействителност – в която заявителят има право само на вземане за връщане на неплатената главница, но не и на съпътстващите вземания за договорна лихва или за заплащане на пакет за допълнителни услуги.В този смисъл размерът на дължимата главница е съобразен от районния съд с вече платените вноски по същата.

Предвид изложеното, окръжният съд приема, че частната жалба е неоснователна.Атакуваното с нея разпореждане на РС Кубрат е се явява правилно и законосъобразно в частта с която е отказано да се издаде заповед за изпълнение в полза на заявителя за претенциите му извън главницата по договора за потребителски кредит.При установената по делото недействителност на договора, то по същия не може да се търси на договорно основание и възнаградителна лихва.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на "Профи кедит България"ЕООД против разпореждане № 707/01.07.2022 г., постановено по ч. гр. д ело. № 441/2022 г. по описа на РС – 3

Кубрат в производство по чл.410 от ГПК.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4