Решение № 1145 от 17.08.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1145 гр. София, 17.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Красимир Машев

Членове:

Златина Рубиева

Петя Алексиева при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева като разгледа докладваното от Красимир Машев Въззивно гражданско дело № 20211000502818 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 900935/28.07.2021 г., постановено по гр. д. № 11/2019 г. по описа на ОС-гр. Благоевград, ГО, 3 с-в, изцяло е отхвърлен предявеният от Гаранционен фонд срещу Р. В. О. регресен иск с правно основание чл. 288а, ал. 3 КЗ (отм.), във вр. с чл. 288, ал. 12 КЗ (отм.) и чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане общо на сумата от 77312,73 лв., представляваща сборът от възстановеното от Гаранционния фонд на НББАЗ обезщетение, възстановил на Националното бюра на Република Италия заплатеното заместващо и компенсаторно обезщетение на пострадалите от виновното противоправно поведение на Р. В. О., чиято деликтна отговорност не е била обезпечена през релевантния период чрез договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите (по две преписки, наречени „щета 120008/07.01.2014 г. – за сумата от 28706,91 лв.” и „щета № 220048/26.03.2014 г.” – за сумата от 48605,82 лв.), ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 21.01.2019 г., до окончателното й заплащане.

Решението на ОС-гр. Благоевград, с което е отхвърлен изцяло предявеният осъдителен иск, е обжалвано от ищеца. Въззивникът поддържа, че обжалваното решение е необосновано, тъй като, макар и от събраните по делото доказателства да се установявало по несъмнен начин, че ответникът е причинил виновно твърдените имуществени и неимуществени вреди на пострадалите от настъпване на процесното ПТП – в Република Италия, първоинстанционният съд е приел, че е недоказано осъществяването в обективната действителност на всички юридически факти, включени във фактическия състав, обуславящ 1 възникването на съдебно предявеното регресно право.

Въззиваемият – чрез назначените му от съда по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особени представители, е подал отговор в законоустановения срок по чл. 263 ГПК, оспорвайки въззивната жалба с твърдението, че в процеса на доказване ищецът не е установил чрез пълно и главно доказване, както предписва правната норма на чл. 154, ал. 1 ГПК, нито противоправното поведение на ответника, нито че то е в причинно-следствената връзка с твърдения вредоносен резултат.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата и в отговора на въззивната жалба.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт.

ОС-гр. Благоевград е бил сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 288а, ал. 3 КЗ (отм.), във вр. с чл. 288, ал. 12 КЗ (отм.) и чл. 45, ал. 1 ЗЗД.

Както бе изяснено, въззивният съд е обвързан от наведените във въззивната жалба доводи за неправилност на първоинстанционното решение – арг. чл. 269, изр. 2 ГПК, като дължи произнасяне само в пределите на релевираните доводи във въззивната жалба, а служебно, само когато неправилно е приложена императивна материалноправна разпоредба.

Разпоредбата на чл. 288а, ал. 3 КЗ (отм.) урежда правната възможност Гаранционният фонд да предяви регресен иск за платеното от него обезщетение за вреди, причинени при ПТП, срещу причинителя на вредите, чиято деликтна отговорност не е била обезпечена чрез сключване на договор за застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, когато МПС на виновния водач обичайно се намира на територията на Република България и в 2месечен срок от настъпване на застрахователното събитие не може да се определи застрахователят – арг. чл. 288а, ал. 1, т. 1 КЗ (отм.). Следователно, възникването на спорното материално право се обуславя от осъществяването на четири групи материални предпоставки (юридически факти): 1. Гаранционният фонд да е възстановил на компенсационен орган на държава членка, заплатил на увредено лице обезщетение за причинените му вреди от противоправното поведение на делинквента; 2. за увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание (непозволено увреждане) срещу причинителя на вредата - чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т. е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и противоправно поведение; 3. деликтната отговорност да е възникнала във връзка с използването на МПС от делинквента и 4. делинквентът да не е обезпечил своята деликтна отговорност по застраховка „Гражданска отговорност”.

Законосъобразно се явява правното съждение на първоинстанционния съд, че за решаване на правния спор, предмет на настоящото исково производство, следва да се приложи италианското обективно материално право, тъй като процесното непозволено увреждане, вследствие на което са причинени твърдените имуществени и неимуществени вреди, е настъпило в Република Италия.

Съгласно чл. 4, ал. 1 Регламент (ЕО) № 864/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11.07.2007 г. относно приложимото право към извъндоговорни задължения („Рим II”) приложимото право към извъндоговорни задължения, произтичащи от непозволено увреждане, е правото на държавата, в която е настъпила вредата, независимо в коя държава е настъпил вредоносният факт и независимо в коя държава или държави настъпват непреките последици от този факт.

2

Същественият правен спор по настоящото дело се съсредоточава върху обстоятелството дали заявените имуществени и неимуществени вреди са настъпили по описания в исковата молба начин, респ. дали ответникът е осъществил твърдяното противоправно деяние, вследствие на което – в пряка причинно-следствена връзка, са настъпили релевантните противоправни последици.

Първоинстанционният съд, анализирайки събраните по делото доказателства, е приел за установено в мотивите (л. 4 от решението), „че на 24.11.2012 г. в Кампли, Република Италия е станало ПТП между „Нисан Примера”, с рег. № ***, управляван от Р.О. и т. а.

„Мицубиши”, с рег. № ***, управляван от Д. Д. Д.. Първият посочен автомобил е с българска регистрация, а другият – с италианска. Регистрацията на „Нисан Примера” е в България, което определя и местодомуването му в страната”, като тези факти се установяват от „подписан на 22.11.2012 г. от водачите на автомобилите двустранен констативен протокол за ПТП”.

В отговора на въззивната жалба особените представители на ответника не релевират довод за необоснованост на обжалваното решение – по тези факти, поради което въззивният съд следва да приеме, че на 24.11.2012 г. в Кампли, Република Италия е настъпило ПТП между „Нисан Примера”, с рег. № ***, управляван от Р.О. и „Мицубиши”, с рег. № ***, управляван от Д. Д. Д.”, като от участниците в процесния транспортен инцидент на 22.11.2012 г. е подписан двустранен констативен протокол за ПТП.

В този смисъл са и задължителните за правосъдните органи тълкувателни разяснения, дадени в т. 3 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС, в което се приема, че „доколкото разпоредбата на чл. 269, изр. 2 ГПК ограничава обхвата на дейността на въззивния съд, последният може да приеме, че първоинстанционният съд е приел за установен факт, който не се е осъществил, или че не е приет за установен факт, който се е осъществил, само ако въззивната жалба (б. н. или в отговора на въззивната жалба) съдържа оплакване, че даден релевантен за делото факт е погрешно установен. Въззивният съд може да приеме определена фактическа констатация за необоснована само при наличие на оплакване за необоснованост на първоинстанционното решение в тази му част”.

Именно от този двустранен констативен протокол (намиращ се на л. 316 на италиански език, а превода на български – на 353 и сл., в кориците на първоинстанционното дело) се установява, че ответникът и другият участник в ПТП – италианският гражданин, при съгласуване на техните насрещни изявления за действително осъществените в обективната действителност правнорелевантни факти са приели за установено, че автомобил В (управляван от ответника) е навлязъл в лентата за движение на автомобил А (14.

Забележки към автомобил А), като по автомобил В „всичко е изкривено” (14. Забележки към автомобил В). Следователно, в този протокол се съдържа признание на ответника за неизгоден за него правнорелевантен факт – противоправно навлизане в насрещната пътна лента, вследствие на което е причинил процесното ПТП”. А признанието на факти е едно от най-достоверните, надеждни и безспорни доказателства в гражданския процес, които преценени в съвкупността с останалите доказателства по делото, водят до изясняване на правния спор, предмет на делото – арг. чл. 175 ГПК.

Тъй като на основание чл. 178, ал. 1 ГПК доказателствената сила на документите се определя съобразно закона по мястото, където те са съставени, следва да се приложи италианското процесуално право. Съгласно разясненията по тълкуването и приложението на чуждото процесуално право, дадени по осъществената от ОС-гр. Благоевград международна съдебна поръчка (л. 224 от кориците на първоинстанционното дело), признанието за 3 неизгоден факт, обективирано от един от водачите в двустранния констативен протокол, не притежава пълна доказателствената стойност, а трябва да бъде оценена свободно от съдията, т.е. по същия начин, както предписва и българският гражданскопроцесуален закон в чл. 175 ГПК (чл. 2733, ал. 2 от италианския ГК: „… самопризнанието, направено само от някои от свързваните страни по производството, се оценява свободно от съдията”).

Макар и правилно да е възприел обективираните в процесния двустранен констативен протокол факти, вкл. и обстоятелството, че ответникът е навлязъл с управлявания от него лек автомобил в насрещната лента, необоснован се явява правният извод на първоинстанционния съд, че този частен свидетелстващ документ не притежава доказателствена сила и въз основа на удостоверените в него правнорелевантни факти вещото лице от приетата от ОС-гр. Благоевград не е могло да основе своите фактически (доказателствени) изводи за взаимовръзката на обстоятелствата и явленията в природата, т.е. относно динамиката (механизма, причинно-следствената връзка) на процесите при настъпване на релевантното ПТП (арг. чл. 153, предл. 2 ГПК). Без да е наведен такъв довод, а следователно и без да са събирани доказателства за този факт, в нарушение на съдопроизводствените правила първоинстанционният съд е приел, че, макар и ответникът Р.

О. да е посочил, че всичко е „изкривено”, неясно оставало доколко е могъл да изразява адекватно позицията си, тъй като нямало данни да е владеел и в каква степен италиански език. Установява се, че ответникът е изписал на кирилица търговското наименование на българския застраховател, който е поел (преди прекратяване на застрахователното правоотношение) задължението да обезпечава деликтната отговорност на водачите на „Нисан Примера” – „Лев Инс”, и то в разделите, описани на италиански език (това е индиция, че той е разбирал смисъла, вложен в тази бланка), като не е удостоверил, че не владее този език – нито на български, нито на италиански език. Следователно, необосновано и при допуснато процесуално нарушение, което с оглед изхода на спора пред въззивната инстанция се явява съществено, първоинстанционният съд е достигнал до правния извод, че този двустранен констативен протокол не се ползва с материална доказателствена сила по отношение на удостовереното от ответника признание за неизгодния за него факт, че е навлязъл в насрещната пътна лента на движение. Макар и това правнорелевантно обстоятелство да е удостоверено в този частен свидетелстващ документ чрез неговото изписване от другия водач (италианския гражданин), българският гражданин не го е оспорил, а напротив – чрез полагане на своя подпис е признал този факт (при съгласуваното изявление на участниците в процесното ПТП). В графичната част на този документ е удостоверено, че управляваният от италианският гражданин товарен автомобил е бил увреден в предната и средната лява част, а управляваният от ответника лек автомобил – в неговата лява предна част.