Определение № 3224 от 22.06.2026, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3224 гр. Варна, 22.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев

Деница Славова като разгледа докладваното от Деница Славова Въззивно частно гражданско дело № 20263100501210 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 26129/01.04.2026г. от А. Д. П. срещу определение № 3057/23.02.2026г. по г.д. № 20233110114663 по описа за 2023г. по описа на Районен съд - Варна, 17 състав, с което е оставена без уважение молба с вх. № 4151/19.01.2026 г. от ответника А. Д. П., чрез адв. В.

Р. Р. с искане да бъде изменено Решение № 4360 от 04.12.2025 г., постановено по гр.д. № 14663/2023 г. по описа на ВРС, 17 състав, в частта за разноските, на основание чл. 248 ГПК.

В частната жалба се излага, че определението е неправилно и незаконосъобразно, поради което се претендира неговата отмяна. Твърди се, че ответникът А. П. не е дал повод за завеждане на делото и не е оспорил исковата претенция на ищците, поради което са изпълнени двете предпоставки на чл. 78, ал. 2 ГПК и същият не дължи разноски. Сочи, че предвид константната съдебната практика на ВКС, предпоставката признание на иска не може обективно да бъде осъществена от ответника, защото по вещни дела НЕ се постановява решение при признание на иска. При това положение, няма смисъл и не би имало правно значение ответникът П. изрично да заяви, че признава иска. По делото липсват събрани доказателства, че А. П. не е дал повод за завеждане на делото. П. не се е настанил в имота, не е завел дела 1 срещу тях и не е оспорвал владението им чрез фактически действия.

Обстоятелството, че П. е договарял сам със себе си, в изпълнение на дадено му нотариално заверено пълномощно от собственичката Г., също по никакъв начин не го прави недоборсъвестен. Към момента на изповядване на сделката пълномощното не е било оттеглено. П. е бил добросъвестен, отчел е сделката като незабавно е превел продажната цена на Емилия Бусерска - Г. по посочена в нотариалното пълномощно нейна банкова сметка. Неуведомявайки П. за продажбата, Г. е получила ДВА пъти продажната цена. Цитира практика съгласно която и по отношение на отрицателните установителни искове по чл.

124 ал. 1 от ГПК се прилага нормата на чл. 78 ал. 2 от ГПК.

В законово установения срок НЕ Е постъпил отговор на частната жалба от насрещните страни.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед на своето вътрешно убеждение, намира следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, редовна е, тъй като изхожда от легитимирано лице чрез пълномощник с надлежна представителна власт, заплатена е дължимата д.т.

По същество съдът намира жалбата за неоснователна поради следното:

Производството по г.д. № 20233110114663 по описа за 2023г. по описа на Районен съд - Варна, 17 състав, е образувано по подадена искова молба от И.

К. К. и И. И. Т., двамата от гр. Варна, с която срещу Емилия И.а Бусерска Г. и А. Д. П., двамата от гр. София, е предявен отрицателен установителен иск за признаване за установено между страните, че ответниците не са собственици на недвижим имот, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК.

С решение Решение № 4360 от 04.12.2025 г., постановено по гр.д. № 14663/2023 г. по описа на ВРС, 17 състав, съдът:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните И. К. К., ЕГН **********, И. И. Т., ЕГН **********, А. Д. П., ЕГН **********, И. Г.

С., ЕГН ********** и М. М. Г., ЕГН ********** (последните двама като правоприемници на починалата в хода на процеса Емилия И.а Бусерска-Г., ЕГН **********), че ответниците А. Д. П., ЕГН **********, И. Г. С., ЕГН ********** и М. М. Г., ЕГН **********, НЕ ПРИТЕЖАВАТ правото на 2 собственост върху ПИ с идентификатор ***, находящ се в гр.

Варна, с.о. „Манастирски рид, Бялата чешма и Дъбравата“, м-ст „Манастирски рид“, с площ 600 кв.м., както и всички подобрения и трайни насаждения в имота, и построената в същия имот сграда с идентификатор ***, с площ по документ за собственост 14 кв.м., а по скица 13 кв.м., с предназначение – вилна сграда.

ОСЪЖДА А. Д. П., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на И. К. К., ЕГН **********, сумата в общ размер от 1 477,62 лв. /хиляда четиристотин седемдесет и седем лева и шестдесет и две стотинки/, представляваща сторени от ищците разноски в производството, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

ОСЪЖДА А. Д. П., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на И. И. Т., ЕГН **********, сумата в общ размер от 1 477,62 лв. /хиляда четиристотин седемдесет и седем лева и шестдесет и две стотинки/, представляваща сторени от ищците разноски в производството, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

С молба с вх. № 4151/19.01.2026 г., ответникът А. Д. П., чрез адв. В. Р. Р. е поискал постановеното по делото Решение № 4360 от 04.12.2025 г. да бъде изменено в частта за разноските на основание чл. 248, ал. 1 ГПК, като разноските, за които същият е осъден да заплати в полза на ищците в размер на по 1477,62лв. на всеки от тях, да останат в тежест на ищците, на основание чл. 78 ал. 2 от ГПК, както и в полза на ответника да бъде присъдена сумата от 1 500 /хиляда и петстотин/ лв., представляваща сторените от него разноски за адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 2 ГПК.

Посочените искания са оставени без уважение с обжалваното определение.

Отговорността за разноски в исковия процес се разпределя по принцип като общо правило съобразно изхода на делото, съгласно правилата на чл. 78 ал. 1 и ал. 3 от ГПК. Само по изключение се прилага правилото на чл. чл. 78 ал. 2 от ГПК при наличието на две кумулативно зададени от закона предпоставки - признание на иска от ответника и същият да не е дал повод за завеждане на делото. Поводът за завеждане на делото се изследва съобразно вида и характера на производството и поведението на ответната страна.

Трайната и непротиворечива практика, постановена по реда на чл.274 ал.3 от ГПК, приема, че първата предпоставка по чл.78 ал.2 от ГПК ЛИПСВА, когато сезирането на съда е условие за упражняване на 3 субективните права на ищеца /определения № 500 от 16.07.2013г. по ч.гр.д.№ 2326/13г. на І ТО и № 709 от 28.12.2012г. по ч.гр.д. № 592/12г. на І ГО на ВКС, № 71 от 21.01.2014г. по ч.гр.д.№ 17/14г. на ІII ГО на ВКС/. В конкретния случай искът с правно основание чл. 124 от ГПК е с предмет установяване на вещни права върху процесния недвижим имот, като колизията на правата възниква от наличието на две последователни прехвърлителни сделки за един и същи имот. Спорът за собственост не може да бъде разрешен доброволно и извънсъдебно, тъй като самото съществуване на последващата прехвърлителна сделка в правния мир застрашава упражняването на правото на собственост на ищеца. Без значение е реалното упражняване на правата на владение или ползване, т.е. поведението на ответника по отношение на владението и полазването на имота в действителността. Без правно значение в конкретния случай би се явило и признанието на иска.

Втората предпоставка на закона - дали ответника е дал повод за завеждане на иска, се преценява с оглед добросъвестността на ответника.

В конкретния случай ответникът е дал повод за завеждане на иска чрез сключването на последваща разпоредителна сделка с имота. Доколкото завеждането на иска по чл. 124 от ГПК е единственият път за защита на вещните права на ищеца, то ответникът се счита, че е дал повод за завеждане на делото със самия факт на сключване на втората прехвърлителна сделка.

Отделно от това недобросъвестността на ответника се извежда и от факта, че същият не е уведомил собственика на имота Емилия И.а Бусерска Г., че е предприел прехвърляне на имота й, съгласно по-рано даденото му пълномощно. В този случай същият би узнал, че тя вече е продала имота на трети лица.

Наличието на предявен иск от негова страна с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД вр. чл. 189, ал. 1 ЗЗД за разваляне на сключения между него и Емилия И.а Бусерска Г. втори договор за покупко-продажба на процесния недвижим имот, не е основание да се направи извод за добросъвестност на ответника. За да бъде направен извод, че същият не е дал повод за завеждане на делото следваше да бъде доказано и че А. Д. П. е уведомил ищците по настоящото дело И. К. К. и И. И. Т., че е предприел съответни действия за разваляне на втория договор за покупко-продажба, т.е. за защита на собственическите им права. Само в случай, че те бяха предприели защита по 4 реда на чл. 124 ал. 1 от ГПК въпреки знанието си, че тече процес по чл. 87 ал.

3 от ЗЗД, който би имал за резултат защита на собствеността им, само тогава ищците биха били недобросъвестни, а ответникът добросъвестен, т.е. не дал повод за завеждане на иска.

В тази връзка неоснователна се явява както молбата на А. Д. П. разноските, за които същият е осъден да заплати в полза на ищците в размер на по 1477,62лв. на всеки от тях, да останат в тежест на ищците, така и молбата в полза на ответника да бъде присъдена сумата от 1 500 /хиляда и петстотин/ лв., представляваща сторените от него разноски за адвокатско възнаграждение.

Поради съвпадане на изводите на двете инстанции, обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №

3057/23.02.2026г. по г.д. №

20233110114663 по описа за 2023г. по описа на Районен съд - Варна, 17 състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5