Решение № 88 от 10.05.2024, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 88 гр. Ямбол, 10.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Невена Ив. Несторова при участието на секретаря Ж.Ч. като разгледа докладваното от Невена Ив. Несторова Административно наказателно дело № 20232330201047 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Д. И. Д. – *** на Община „Тунджа“ гр.Ямбол, Булстат 000970457 против Наказателно постановление № 36 от 02.10.2023 г. на и.д. Директор на РИОСВ – Стара Загора, с което на основание чл.200, ал.1, т.2 от Закона за водите е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 /две хиляди/ лева за нарушение по чл.48, ал.1, т.11 от Закона за водите. В жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление, тъй като същото е издадено при нарушение на материално правните и процесуално правните разпоредби по съображения, подробно изложени в жалбата. Иска се отмяна на издаденото наказателно постановление и присъждане на направените разноски.

В съдебно заседание жалбата се поддържа от надлежно упълномощен процесуален представител и се пледира за отмяна на наказателното постановление по съображенията, изложени в жалбата.

Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и пледира за потвърждаване на атакуваното наказателно постановление, тъй като е законосъобразно.

Претендира се присъждане на разноски.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, приема за установена следната фактическа обстановка:

На 16.03.2023 г. е извършена проверка на „Канализационната система с ПСОВ“ на *** експлоатирана от Община Тунджа гр.Ямбол от експерти на РИОСВ гр.Стара Загора и 1

Регионална лаборатория Стара Загора. При проверката е взета един брой проба отпадъчна вода в пробоземна точка № 1 – изход ПСОВ, брегово заустване в р.Тунджа, съгласно Разрешително за заустване на отпадъчни води № *** издадено на Г.Г. *** на Община Тунджа.

От направените в лабораторията физико-химични анализи се установило, че взетата водна проба показват превишения на установените в разрешителното индивидуални емисионни ограничения – изход ПСОВ, брегово заустване в р.Тунджа, както следва:

- Неразтворени вещества - 57 мг/л при ИЕО 35 мг/л

- БПК5 – 65 мг/л при ИЕО 25 мг/л

- Общ азот – 27 мг/л при ИЕО 15 мг/л

- Общ фосфор – 3,13 мг/л при ИЕО 1 мг/л

Констатациите от проверката са обективирани в протокол за проверка от 16.03.2023 г.

С писмо с изх. № КОС-06-2547/11.04.2023 г. представляващия нарушителя – ***а на Община Тунджа е поканен в РИОСВ – Стара Загора за съставяне на акт за допуснато нарушение по Закона за водите.

На 08.09.2022 г. е съставен АУАН № 248 в отсъствие на нарушителя, след което на 13.09.2022 г. е връчен и подписан от нарушителя с вписано обяснение, че ще направи възражения. Такива са постъпили, с които се оспорва извършеното нарушение, като се твърди, че неправилно е била приета датата на проверката за осъществяване на нарушението, както и че се касае за маловажен случай на извършеното нарушение. Така изложените възражения са били преценени от административнонаказващия орган в съответствие с изискването на чл.52, ал.4 от ЗАНН, който е счел същите за неоснователни.

На 24.04.2023 г. свид. М. съставил на дружеството АУАН № *** за нарушение на чл.48, ал.1, т.11 от ЗВ за това, че не поддържат необходимото качество на заустваните води в съответствие с условията на Разрешително за заустване на отпадъчни води № *** на БД, ИБР гр.Пловдив в част „индивидуални емисионни ограничения“ на отпадъчните води за заустване в точка на заустване № 1 - изход ПСОВ, брегово заустване в р.Тунджа за превишения на индивидуалните емисионни ограничения по показатели - неразтворени вещества, БПК5, общ азот и общ фосфор. Актът бил съставен в присъствието на П.Г.Г. – упълномощен с пълномощно на ***а на Община Тунджа да го представлява пред РИОСВ гр.Стара Загора във връзка със съставяне и връчване на актове за установяване на административно нарушение по Закона за водите.

На 02.10.2023 г., въз основа на акта и при идентично фактическо и юридическо описание на нарушението, срещу жалбоподателят е издадено обжалваното наказателно постановление.

Горната фактическа обстановка се установява от свидетелските показания на актосъставителя М., дадени в съдебно заседание и приобщените към доказателствения материал по делото писмени доказателства.

2

При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Жалбата е допустима, като подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от надлежно легитимирано лице.

Разгледана по същество същата се явява основателна по следните съображения:

Съдът констатира, че при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати нарушения на процесуалните правила, водещи до опорочаване на производството по налагане на административно наказание.

Относно възражението на процесуалния представител на жалбоподателя, изложено в писмените бележки за нарушаване на разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗАНН при съставяне на АУАН на жалбоподателя, съдът намира същото за неоснователно поради следните доводи:

В настоящия случай на жалбоподателя е изпратена покана за подписване на акт изх.

№ КОС-06-2547/11.04.2023 г. до лицето Г.Г. *** на Община Тунджа гр.Ямбол със съдържание – да се яви за съставяне на акт за допуснато нарушение на Закона за водите. На уговорената дата се е явило лицето П.Г.Г. – упълномощен с пълномощно на ***а на Община Тунджа да го представлява пред РИОСВ гр.Стара Загора във връзка със съставяне и връчване на актове за установяване на административно нарушение по Закона за водите, поради което актът е бил съставен и предявен по надлежния ред на упълномощеното от ***а на Община Тунджа гр.Ямбол лице, видно от съдържащото се в административнонаказателната преписка пълномощно.

Съдът намира, че наказателното постановление е незаконосъобразно и следва да се отмени поради противоречие с материалния закон. Актосъставителят и АНО са квалифицирали деянието като нарушение на чл.48, ал.1, т.11 от Закона за водите, който гласи, че: „Водоползвателите – титуляри на разрешителни имат задължение да изпълняват условията в издадените им разрешителни по реда на този закон и комплексните разрешителни, издадени по реда на ЗООС.“, като отговорността на жалбоподателят е ангажирана на основание чл.200, ал.1, т.2 от Закона за водите, или за ползване на водни обекти, водностопански съоръжения или системи без необходимото за това основание или в отклонение на предвидените условия в разрешителното. Доколкото обаче, от фактическа страна на дружеството е вменено заустване на отпадъчни води в разрез със заложените в разрешителното индивидуални емисионни ограничения, в случая следва да се приложи регулацията, дадена с Наредба № 2/08.06.2011 г. за издаване на разрешителни за заустване на отпадъчни води във водни обекти и определяне индивидуалните емисионни ограничения на точкови източници на замърсяване, в чл.38, ал.2 от която изрично е указано кое поведение следва да се счита за ползване на водни обекти по смисъла на чл.200, ал.1, т.2 от ЗВ. Според разпоредбата на чл.38, ал.2 от наредбата, за ползване на водни обекти без необходимото за това основание или в отклонение от предвидените условия в разрешителното се счита: 1. заустването на отпадъчни води без разрешително и 2. заустването на отпадъчни води в нарушение на посочените условия в издаденото 3 разрешително за заустване. Съгласно алинея трета от текста, неспазването на определените в разрешителното за заустване индивидуални емисионни ограничения, за каквото деяние жалбоподателят е привлечен да отговаря, следва да се счита за нарушаване на емисионните норми по смисъла на чл.200, ал.1, т.6 от Закона за водите и следователно, подлежи на санкциониране в хипотезата на тази норма. А нарушението следва да се квалифицира по чл.48, ал.1, т.3 от Закона за водите, а именно неизпълнение от страна на водоползвателя да поддържа необходимото качество на водата в съответствие с нормативните изисквания и условията на разрешителните. Т.е., като е санкционирал дружеството на основание чл.200, ал.1, т.2 от Закона за водите, АНО е допуснал нарушение на материалния закон и е издал незаконосъобразен акт, който подлежи на отмяна.

При този изход на делото и на основание чл.63, ал.4 вр. ал.3 от ЗАНН вр. чл. 143 от АПК и с оглед направено искане в тази насока, жалбоподателят има право на разноски в размер на 100 лв.

Предвид изложеното и на основание чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 36 от 02.10.2023 г. на и.д. Директор на РИОСВ – Стара Загора, с което на Община Тунджа гр.Ямбол, със седалище и адрес на управление: ***, представлявана от Г.Г. *** на Община Тунджа на основание чл.200, ал.1, т.2 от Закона за водите е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 /две хиляди/ лева за нарушение по чл.48, ал.1, т.11 от Закона за водите.

ОСЪЖДА РИОСВ - Стара Загора да заплати на Община „Тунджа“ гр.Ямбол, Булстат 000970457 направените по делото разноски в размер на 100 лв.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.Ямбол в 14 дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________

4