Решение № 265 от 06.10.2026, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 265 гр. София, 06.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТО 4-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ирина Петрова

Членове:

Десислава Добрева

Мария Бойчева при участието на секретаря Ина Г. Андонова като разгледа докладваното от Ирина Петрова Касационно търговско дело № 20268002900581 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ответника ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД срещу решение № 362 от 03.12.2025г. по в.т.д.№ 484/2025г. на Апелативен съд Пловдив, с което е потвърдено решението по т.д. 274/2023г. на ОС Пловдив в частта за уважаване на иска по чл.423,ал.1 КЗ за разликата над 90 000лв. до 150 000лв. - застрахователно обезщетение, присъдено в полза на ищеца П. П. К. за претърпени болки и страдания, причинени му при пътно произшествие от 21.12.2020г., ведно със законна лихва и разноски.

В касационната жалба са изложени доводи на неправилност на въззивния акт в обжалваната от касатора част. Твърдението е, че справедливият размер на застрахователното обезщетение за претърпените от ищеца вреди, е в значително по- нисък размер от този, приет от съдилищата. Наведени са съображения, че инцидентът не е причинил животозастрашаващи усложнения или трайни и необратими увреждания, които обстоятелства не са взети предвид при оценката на обема на вредите. Посочва се, че присъденото 1 обезщетение от 150 000лв. не е обосновано в светлината на конкретните факти и обстоятелства, установени по делото. Възразява се, че признатата на ищеца 50% трайно намалена трудоспособност не е единствено заради ограничените движения в лявата тазобедрена става от тежка степен след счупване на ацетабулума, получено при пътното произшествие, но и с оглед общо заболяване - захарен диабет втори тип, неинсулинозависим. Навежда доводи, че това обстоятелство не е отчетено от въззивната инстанция, която не е съобразила и, че отсъствието на изследване на състоянието на съдовете при ищеца към момента на пътното произшествие, не дава основание да се приеме връзка между диабета и продължителния възстановителен период при ищеца.

Възразява срещу отчитането като критерий за определяне на справедливо по размер обезщетение законодателно определените лимити на застрахователно покритие. Искането е за отмяна на решението за разликата над присъдените 90 000лв. и отхвърлянето на иска за горницата до 150 000лв. със законните последици.

В писмен отговор ищецът П. К. оспорва наличието на предпоставките за допускане на обжалването и основателността на подадената жалба. Възразява, че обжалваното решение не е постановено в противоречие с практиката на ВКС, а решенията на ВКС, на които касаторът се позовава при обосноваване на тезата си за завишен размер на обезщетението, са неотносими, тъй като касаят различни хипотези, при които причинените увреждания са по- леки, без трайни последици и без да са търпими необратимо.

Третото лице помагач на ответника Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД не е депозирал отговор.

В откритото съдебно заседание касаторът и третото лице не се представляват. Защитникът на ищеца счита обжалваното решение за правилно.

Върховен касационен съд, ТК, състав на Първо т.о., след преценка на данните по делото и заявените касационни основания, съобразно правомощията си по чл.290,ал.2 ГПК, приема следното:

С определение № 1364 от 18.05.2026г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в атакуваната от касатора част потвърждаване на решението по т.д. 274/2023г. на ОС Пловдив за уважаване на иска по чл.432,ал.1 КЗ, предявен от П. К. за разликата над 90 000лв. до 2

150 000лв. по обобщаващия поставените в изложението въпрос относно приложението на установения в чл.52 ЗЗД принцип на справедливост и критериите за определяне на обезщетението за причинените при деликт неимуществени вреди, претендирани по прекия иск на пострадалото лице за преценка съответствието на въззивния акт в обжалваната част със задължителната съдебна практика - ППВС № 4/1968 г.

Ищецът е претендирал обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени му на 21.12.2020г. при пътно произшествие, при което е пострадал в качеството си на водач на товарен автомобил „Фолсваген Транспортер“, ударен челно от лек автомобил „Тойота Рав 4“, рег.№ РВ 8272 ХР, който от своя страна се е отклонил след удар с друг лек автомобил „Хонда Сивик“ с рег. № РА 0969 ВР, чийто водач е застрахован в ответното застрахователно дружество. По делото няма спор, че с одобрено от съда споразумение водачите на леките автомобили са признати за виновни в нарушение на посочени правила за движение по пътищата, в резултат на което по непредпазливост, и при условията на независимо съпричиняване, са причинили средна телесна повреда на ищеца - счупване на таза в лявата му част, наложило оперативно лечение и довело до трайно затрудняване на движението на левия долен крайник.

Първоинстанционният съд е присъдил обезщетение от 150 000лв., отричайки наличието на принос на ищеца като водач на товарния автомобил за настъпването на произшествието и за собственото му увреждане.

Въззивната инстанция е била сезирана с жалба на ответното застрахователно дружество срещу присъждане на обезщетение за горницата над 90 000лв. с твърдения за завишен размер.

Приела е за установено, че в пряка причинна връзка с произшествието на ищеца са причинени закрито счупване на дъното на лявата тазобедрена става, разкъсване на лонното съчленение и пареза на левия малкопищялен нерв, както и повърхностни травми на корема, долната част на гърба и таза, повърхностна травма на други части от главата, травма на други интраабдоминални органи (органи в коремната кухина), без открита рана в корема. Счупването на дъното на лявата тазобедрена става при ищеца съставлява многофрагментна фрактура - множество фрактурни линии, преминаващи през левия ацетабулум (ямката на тазобедрената става) с 3 дислокация на фрагментите. Непосредствено след пътното произшествие е приет за лечение във Второ хирургично отделение на УМБАЛ „Свети Георги“ , гр. Пловдив, където е останал три дни - до 23.12.2020 година. В издадената епикриза е посочено, че окончателната диагноза е травма на други интраабдоминални органи, без открита рана в корема. Като придружаващи заболявания са отразени първична хипертония и неинсулинозависим захарен диабет, без усложнения. Веднага след изписването си от хирургично отделение, ищецът е постъпил на лечение в Клиниката по ортопедия и травматология на същата болница за срок от 23.12.2020г. до 05.01.2020г. На 30.12.2020г. е извършено оперативно наместване и метална фиксация на костните фрагменти на счупеното дъно на лявата тазобедрена става.

Операцията е извършена под обща анестезия. В епикризата от тази клиника е посочено, че е налична пареза на левия фибуларен нерв, предназначен да осигурява сетивността в предната и странична част на подбедрицата и даващ възможност за повдигането на пръстите и вдигането на ходилото и като придружаващо заболяване е вписано „хипертонично сърце без застойна /сърдечна/ недостатъчност“. След изписването му от болница ищецът е извършил множество консултативни прегледи с ортопед и невролог, изписвани са му терапии. В издадените амбулаторни листове е видно, че при прегледите е установено затруднено придвижване и самообслужване, болезнени изтръпвания на перониалната мускулатура на лява подбедрица, като наред с диагнозата „счупване на ацетабулума“ е поставена и диагнозата „други уточнени полиневропатии“. Ищецът е провел и консултации с физиотерапевт и физиотерапевтични курсове, в амбулаторните листове от които е посочено, че е налице болка и скованост в двете тазобедрени стави, затруднено движение на ляво ходило, затруднена походка по равно, при слизане и качване по стълби, вертебрален синдром (симптоми, произтичащи от увреждане на структурата на гръбначния стълб) в лумбален дял на гръбначния стълб, ограничени и болезнени движения, парещи болки по лява подбедрица, хипотрофия на подбедрената и бедрена мускулатура на ляв долен крайник. При прегледа от ортопед 9 месеца след ПТП не е установено подобрение в състоянието на ищеца. Констатирана е отслабена дорзална флексия (сгъване на стъпалото) на лява глезенна става, затруднена походка, персистиращи (постоянннни, продължителни) ограничени движения в лявата тазобедрена става.

4

Въззивната инстанция е обсъдила, че ищ ецът е работил по безсрочен трудов договор като заварчик, прекратен на 04.01.2022г. заради придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Обсъдено е и ЕР на ТЕЛК при УМБАЛ „Пловдив“ АД от 27.07.2021 година, съгласно което, на ищеца е призната 50% трайно намалена работоспособност с противопоказания за тежка физическа работа, свързана с право стоене, принудителна поза и продължително ходене. Намалената работоспособност е призната заради ограничените движения на лявата тазобедрена става от тежка степен след счупване на ацетабулума, лекувано оперативно с метална остеосинтеза и захарен диабет втори тип, неинсулинозависим тип.

Съставът е анализирал, че при изготвянето на съдебномедицинската експертиза на 07.03.2025г. - четири години след ПТП, вещото лице д-р Балтов е установил, че ищецът е с пареза на левия малкопищялен нерв, придвижва се с помощта на патерица тип „пилотка“, куца с левия крак, при ходене „шляпа“ с лявото стъпало, движенията в лявата глезенна става и лявото стъпало са невъзможни, лечението му продължава с ежедневен прием на медикаменти за нерва. Експертът е установил, че ищецът е провеждал физиотерапия и ЛФК за срок от около осем месеца след ПТП, бил е 11 пъти в различни профилакториуми и са му дадени препоръки да продължава ежедневно с гимнастика и да провежда физиотерапия и балнеолечение.

Вещото лице е заключило, че възстановителният процес при ищеца не е приключил, и след като парезата на левия малкопищялен нерв не се е възстановила към 07.03.2025г., вероятността това да стане за в бъдеще и да настъпи някакво съществено подобрение, е много малка, като описаното състояние на лявата подбедрица и стъпалото ще останат за цял живот.

Обсъдено е, че при изслушването му в съдебно заседание, вещото лице Балтов е обяснило, че липсват доказателства диабетът при ищеца, описан като придружаващо заболяване, да е довел до влошаване на състоянието му или да е забавил възстановителния процес; че за да се приеме, че продължителният възстановителен период при ищеца е свързан с увредените съдове в резултат на диабета, е необходимо изследване за състоянието на съдовете към момента на ПТП, каквото в случая не е направено, съответно без такова изследване, не може да се приеме връзка между диабета и процеса на възстановяване на ищеца като се има предвид и фактът, че в издадената епикриза от болничния престой след ПТП е отразено, че диабетът е без усложнения, а за отражение 5 на хипертонията доказателства. върху оздравителния процес при ищеца, липсват

Съставът на апелативния съд е обсъдил и показанията на свидетелката Ю. Х. Приел е за установено въз основа на тях, че след ПТП ищецът е бил много зле, имал много силни болки, които не можел да изтърпява въпреки болкоуспокояващите медикаменти, поради което операцията, която първоначално била насрочена за 04.01.2021г., била изместена по-рано. След изписването от болница, ищецът бил транспортиран до дома си със специализирана линейка, за него била пригодена стая на долния етаж, тъй като близките му не могли да го занесат на третия етаж, където било жилището им. Ищецът бил само на легло, наложило се да приспособят помощни средства, за да се хваща и да се повдига, не можел да става и да се обслужва сам, ползвал памперси, бил на легло за период от около една година и три месеца, през който бил обслужван от свидетелктата. През първите осем месеца в дома му го посещавали лекари, рехабилитатори, кинезитерапевти, след което успял да се премести на инвалиден стол и да ползва тоалетен стол.

Към момента накуцвал, придвижвал се с патерица, не можел да ходи без помощно средство и продължително. Ищецът изпълнявал всичко, което му казвали лекарите, за да се възстанови, след произшествието първоначално имал много силни болки, дори искал да сложи край на живота си. Случилото с е дало отражение и на психиката на ищеца, той бил много изнервен, не можел да спи, ограничил социалните си контакти, не общувал. Преди ПТП ищецът работел, бил общителен, много жив, събирал се с приятели. От фирмата, в която работел преди ПТП, продължавали да го търсял, но той отказвал да се върне на работа, не се чувствал добре, смятал, че не може, куцал. Ищецът не посещавал психолози и психиатри, а наблегнал на физическото си възстановяване, ходил на физиотерапия и на санаториуми, през зимата отново се чуствал много зле и два пъти бил на кинезитерапевт в Пампорово, който лекувал спортисти.