Решение № 322 от 27.03.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 322 гр. Варна, 27.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V А СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска

Членове:

Весела Гълъбова мл.с. Виляна Н. Михалева като разгледа докладваното от мл.с. Виляна Н. Михалева Въззивно гражданско дело № 20243100500561 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435 ГПК.

Образувано е по жалба, подадена от Р. И. С., ЕГН **********, срещу отказ на ЧСИ Христо Георгиев, с рег. №892 КЧСИ, район на действие: ОС – Варна, обективиран в Разпореждане от 29.11.2023 г., да намали таксите и разноските, определени с Постановление за разноски от 03.10.2023 г. в производството по ИД №641/2023 г.

В жалбата са изложени съображения за неправилност на обжалвания акт.

Жалбоподателят поддържа, че размерът на таксите бил прекомерен. Счита наложените запор върху трудовото възнаграждение и възбрана за незаконосъобразни, а таксите по т. 9 и 10 ТТРЗЧСИ – за недължими. Посочва, че запорът е наложен върху несеквестируемо възнаграждение, а възбраната била явно несъразмерна с размера на задължението по изпълнителното дело, доколкото бил наложен и запор върху МПС. Твърди, че допълнителните разноски по т. 31 ТТРЗЧСИ били посочени в общ размер, без да се конкретизира стойността на отделните действия. Сочи, че не било спазено правилото на чл. 73а ГПК. По изложените съображения моли за отмяна на обжалваното разпореждане и намаляване размера на таксите по т. 5, 9, 10 и 31 ТТРЗЧСИ.

В срока по чл. 436, ал. 2 ГПК взискателят Община Варна не е депозирал писмено възражение.

На основание чл. 436, ал. 3 ГПК ЧСИ Христо Георгиев е приложил към жалбата копие от изпълнителното дело, както и мотиви на обжалваното действие, в които се поддържа становище за неоснователност на жалбата.

1

Съдът, след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Изпълнителното производство е образувано на 17.07.2023 г. под дело №641/2023 г. по описа на ЧСИ Христо Георгиев, с рег. №892 КЧСИ, район на действие: ОС - Варна, по искане на Община Варна, БУЛСТАТ 000093442, чрез юрк. Хаджиев, и въз основа на Акт за установяване на задължения по чл.

107, ал. 3 ДОПК №МД-АУ-2911-1/10.05.2023 г., с който са установени задължения на Р. И. С., ЕГН **********, за данък върху недвижимите имоти в размер на 139,46 лв., лихва по акт в размер на 31,84 лв. и лихва от 07.07.2023 г. до окончателното погасяване на задължението, за данък върху превозните средства в размер на 239,62 лв., лихва по акт в размер на 36,63 лв. и лихва от 07.07.2023 г. до окончателното погасяване на задължението, за такси за битови отпадъци в размер на 136,66 лв., лихва по акт в размер на 31,20 лв. и лихва от 07.07.2023 г. до окончателното погасяване на задължението.

С разпореждането за образуване на изпълнителното дело ЧСИ е разпоредил извършване на необходимите справки и връчване на ПДИ.

ПДИ е връчена на длъжника на 28.08.2023 г. за сумата от общо 702,40 лв., от която таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ с вкл. ДДС е в размер на 75,26 лв.

Посочено е, че длъжникът дължи всички следващи такси и разноски съгласно ТТРЗЧСИ.

С Разпореждане от 21.07.2023 г. по ИД са присъединени публични държавни вземания.

С постановление от 03.08.2023 г. е наложен запор върху МПС на длъжника.

На 08.08.2023 г. е наложена възбрана върху самостоятелен обект в сграда, собственост на длъжника.

На 10.08.2023 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, получавано от Район „Приморски“, Община Варна, както и запор върху банковите сметки на длъжника в „Банка ДСК“ АД и „Първа инвестиционна банка“ АД.

На 21.08.2023 г. е депозирана молба от взискателя за приключване на изпълнително производство на осн. чл. 433, ал. 2 ГПК. Видно от приложена към молбата справка длъжникът е заплатил задълженията си към взискателя на 14.08.2023 г.

С постановление за разноски от 03.10.2023 г. съдебният изпълнител е определил общ размер на обикновените такси – 552 лв. с ДДС, от които: на осн. т. 1 ТТРЗЧСИ – 24 лв. с ДДС за 1 бр.; на осн. т. 3 ТТРЗЧСИ – 42 лв. с ДДС за 7 бр.; на осн. т. 4 ТТРЗЧСИ – 36 лв. с ДДС за 3 бр.; на осн. т. 5 ТТРЗЧСИ – 288 лв. с ДДС за 12 бр.; на осн. т. 9 ТТРЗЧСИ – 90 лв. с ДДС за 5 бр.; на осн. т. 10 ТТРЗЧСИ – 36 лв. с ДДС за 2 бр., на осн. т. 12 ТТРЗЧСИ – 36 лв. с ДДС за 1 бр. Определил е още пропорционални такси на осн. т. 26 ТТРЗЧСИ към 03.10.2023 г. в размер на 77,05 лв. с ДДС, както и разноски по изпълнителното дело на осн. т. 31 ТТРЗЧСИ в размер на 44,90 лв. за заплащане на такси и разноски и снабдяване с документи и справки за имуществото на длъжника.

С Разпореждане от 29.11.2023 г. съдебният изпълнител се е произнесъл по молба на длъжника от 28.11.2023 г., като е оставил без уважение искането 2 на длъжника за редуциране на таксите и разноските в изпълнителното производство.

Въз основа на гореустановената фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:

Съгласно чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК длъжникът е легитимиран да обжалва постановлението за разноски, като според чл. 436, ал. 2 ГПК жалбата следва да бъде подадена в двуседмичен срок от деня на съобщението. Според приетото в т. 2 от ТР № 3/10.07.2017 г. по тълк. д. № 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС на обжалване по чл. 435, ал. 2 ГПК подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, в който се определя размера на задължението на длъжника за разноските по изпълнението.

В настоящия случай жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, срещу подлежащо на обжалване действие, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е основателна.

Изпълнителното производство е образувано преди погасяване на задължението, поради което приложение намира общото правило на чл. 79, ал. 1 ГПК, съгласно което разноските по изпълнението са за сметка на длъжника. Същите не са авансово внесени от взискателя, тъй като в случая той е освободен на осн. чл. 84, т. 3 ГПК, вр. чл. 162 ДОПК, от заплащане на такси в производството.

Определените с постановлението за разноски от 03.10.2023 г. такси по изпълнението са в съответствие с чл. 73а ГПК. В чл. 73а ГПК е установена забрана сборът от всички такси по изпълнението за сметка на длъжника в едно изпълнително производство да надвишава определени размери за посочени задължения. В случая приложима е разпоредбата на чл. 73а, ал. 1, т.

4 ГПК, тъй като задължението в изпълнителното производство е в размер на 515,74 лв., който е от 50 на сто до една минимална работна заплата.

Изпълнителното производство е образувано на 17.07.2023 г., към който момент размерът на минималната работна заплата, определен с ПМС №497/29.12.2022 г., е 780 лв. Затова сборът от всички такси по изпълнението за сметка на длъжника не следва да надвишава 70 на сто от минималната работна заплата, т. е. 546 лв. без ДДС или 655,20 лв. с ДДС. С постановлението за разноски, след като е определил общ размер на дължимите от длъжника такси по изпълнението от 673,95 лв., съдебният изпълнител е намалил същия до размер от 655,20 лв., съобразявайки правилото на чл. 73а ГПК.

Жалбоподателят счита, че възложените в негова тежест разноски по т. 5, 9, 10 и 31 ТТРЗЧСИ са прекомерни. Не се оспорват обикновените такси по т.

1, 3, 4 и 12 ТТРЗЧСИ, както и пропорционалната такса по чл. 26 ТТРЗЧСИ.

Съгласно т. 5 ТТРЗЧСИ за изготвяне и връчване от съдебния изпълнител или от негов служител на покана, призовка, препис от жалба, уведомление или книжа, включително за връчване на изявление на взискателя по чл. 517, ал. 2 и 3 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), се събира такса 20 лв. без ДДС. Видно от материалите по изпълнителното дело, са изпратени 12 бр. съобщения, както следва: на НАП е изпратено съобщение на осн. чл. 458 ГПК, вр. чл. 191 ДОПК (л. 8 от ИД); на длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение (л. 21 от ИД), уведомление на осн. чл. 458 ГПК, вр. чл. 191, ал. 3 ДОПК (л. 22 от ИД) и съобщение за вписана възбрана (л. 45 от ИД); изпратени са пет запорни съобщения (л. 25, 30, 35, 37 от ИД); на 3 взискателя са изпратени уведомление на осн. чл. 458 ГПК, вр. чл. 19, ал. 3 ДОПК (л. 38 от ИД) и уведомление за вписана възбрана (л. 42 от ИД); на присъединения взискател е изпратено уведомление на осн. чл. 458 ГПК, вр. чл. 19, ал. 3 ДОПК (л. 39 от ИД); на СВп - Варна е изпратено постановление за налагане на възбрана върху недвижим имот (л. 40 от ИД). След като са изпратени 12 бр. съобщения, в тежест на длъжника правилно е възложена сума в размер на 288 лв. с ДДС.

На следващо място, от материалите по изпълнителното дело се установява, че върху трудовото възнаграждение на длъжника, върху банковите му сметки в две банки и върху притежаваното от него МПС са наложени запори, поради което обикновената такса по т. 9 ТТРЗЧСИ следва да бъде възложена в тежест на длъжника в размер на 72 лв. с ДДС (4 х 18 лв.), а не на 90 лв.

Доводите на жалбоподателя за липса на необходимост от налагане на запор поради несеквестируемост на трудовото му възнаграждение са неоснователни. При постановяване на насочване на принудителното изпълнение към дохода на длъжника, получаван по трудово правоотношение, съдебният изпълнител не разполага с информация дали вземането съществува и какъв е размерът му. Затова в чл. 508, ал. 2, вр. ал. 1 ГПК е уредено задължението му да покани със съобщението за налагане на запора работодателя в качеството му на трето задължено лице да даде обяснения признава ли за основателно вземането, върху което се налага запорът, и готово ли е да го плати, има ли претенции от други лица върху същото вземане, наложен ли е запор и по други изпълнителни листове върху това вземане и по какви претенции, превежда ли суми по банкова сметка на длъжника, банката, в която е открита сметката, както и размера на сумата.

Едва след получаване на съобщение от работодателя съдебният изпълнител узнава дали към конкретния момент трудовото възнаграждение на длъжника е несеквестируемо и дали запорът може да бъде изпълнен. В случая трудовото възнаграждение е несеквестируемо, тъй като размерът му е под този на минималната работна заплата за страната, което е съобразено и от работодателя, видно от съобщението му до съдебния изпълнител от 16.08.2023 г., поради което запорът не е изпълняван и удръжки не са правени.

Така или иначе, несеквестируемостта на длъжниковото имущество не води до неоснователност на предприетото принудително изпълнение. Релевантно за дължимостта на таксата е изпълнителното действие да е действително и законосъобразно предприето, какъвто е настоящият случай. Ето защо жалбоподателят дължи обикновена такса по т. 9 ТТРЗЧСИ за наложения върху трудовото му възнаграждение изпълнителен запор.

От материалите по изпълнителното дело е видно също така, че върху недвижимо имущество на длъжника е наложена възбрана. Възраженията на длъжника по необходимостта от налагане на възбраната, основани на разпоредбите на чл. 441, ал. 2 и чл. 442а ГПК, са недопустими в производството по реда на чл. 435 ГПК, тъй като по естеството си те представляват оспорване на налагането на възбраната по съображения, различни от тези за несеквестируемост на имуществото, срещу което е насочено принудителното изпълнение. В чл. 435, ал. 2 ГПК са посочени актовете и действията, подлежащи на обжалване, които според ТР №2/26.06.2015 г. по тълк. д. №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС са лимитативно изброени, затова всяко разширително тълкуване на разпоредбите относно обжалването на действията и отказите на съдебния изпълнител е изключено.

4

От систематичното тълкуване на нормата, уредена в чл. 441, ал. 2 ГПК, се установява, че явната несъразмерност на наложените обезпечения е предвидена като основание да се търси по исков ред отговорност за вреди от съдебния изпълнител. Съгласно чл. 442а, ал. 2 ГПК по възражение на длъжника и при установяване на несъразмерност съдебният изпълнител вдига съответните обезпечителни мерки. При евентуален отказ по така релевираното възражение, длъжникът би могъл да ангажира отговорността на съдебния изпълнител за вреди по исков ред. Следователно по реда на чл. 435, ал. 2 ГПК не се разглежда въпросът спазен ли е принципът за съразмерност на изпълнителните действия и предмета на изпълнителното дело, установен в чл. 441, ал. 2 и чл. 442а ГПК. Ето защо, в тежест на длъжника правилно е възложена обикновена такса по т. 10 ТТРЧСИ в размер на 36 лв. с ДДС за искане до съдията по вписванията за вписване и за вдигане на възбраната.