Решение № 424 от 31.05.2022, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 424 гр. Шумен, 31.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XII-И СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Надежда Д. Кирилова при участието на секретаря Теменужка Б. Димитрова като разгледа докладваното от Надежда Д. Кирилова Гражданско дело № 20213630103123 по описа за 2021 година

Предявени са пет обективно съединени положителни установителни иска с правна квалификация чл. 422 от ГПК, във вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 430, ал. 1 от ТЗ – по отношение на главницата, с правна квалификация чл. 422 от ГПК, във вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 430, ал. 2 от ТЗ – по отношение на претенцията за заплащане на договорна /възнаградителната/ лихва, с правна квалификация чл. 422 от ГПК, във вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 288 от ТЗ, във вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД – по отношение на претенцията за заплащане на обезщетение за забава /лихвена надбавка за забава/, с правна квалификация чл.

422 от ГПК, във вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 288 от ТЗ, във вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД – по отношение на претенцията за заплащане на обезщетение за забава след датата на настъпване на изискуемостта и с правна квалификация чл. 422 от ГПК, във вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД – по отношение на претенцията за заплащане на разходи за изискуем кредит.

Производството по настоящото дело е образувано по искова молба от “Банка ДСК” ЕАД, с ЕИК121830616, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ”Московска” № 19, представлявано от Б.Ф.С., с ЕГН ********** и Ю.Б.Г., с ЕГН ***, чрез пълномощника юрисконсулт М.П.Д., с ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. Варна, бул. ”Владислав Варненчик” № 92 срещу Х.С.М.., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Шумен, ул.

”Кирил и Методий” № 25.

Ищцовото дружество твърди, че по силата на Договор за кредит за текущо потребление от 05.12.2018 г. е отпуснало на ответника в качеството му на кредитополучател сумата от 20 000 лева. Договорът бил сключен за срок от 120 месеца, с крайна падежна дата 05.12.2028 г. Месечната падежна дата била 20-то число на месеца. Сумата по кредита била усвоена от ответника на 05.12.2018 г. Ищцовото дружество сочи, че след усвояването на кредита, ответникът не е заплатил нито една вноска на датата на падежа. Ищцовото дружество твърди, че с внесената от страна на ответника сума в размер на 270.95 лева били погасени със закъснение изцяло задълженията към 20.12.2018 г. и частично задължението за договорна лихва към 20.01.2019 г., като просрочени се явявали 7 бр. месечни погасителни вноски или общо забавата била 206 дена. Излага се, че поради допуснатата забава в 1 плащанията, съгласно т.18.2 от Общите условия, предприели действия за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, чрез изпращане до ответника на нотариална покана с изх.

№ 06-20-01072/18.04.219 г. за отнемане на договореното преимущество на срока, като се сочи, че от датата на получаване на писмото от страна на ответника – кредитополучател се счита кредита за предсрочно изискуем. Уведомлението за предсрочна изискуемост било връчено на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК – чрез залепване на уведомление, за което бил съставен протокол от 15.07.2019 г. на нотариус С.С.. Ищцовото дружество на основание чл. 417 от ГПК поискало издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, по силата на която да бъде осъден длъжникът Х.С.М.. да им заплати следните суми: 19 823.68 лева, представляващи главницата по Договор за кредит за текущо потребление от 05.12.2018 г., 939.95 лева – неплатена договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 20.12.2018 г. до 25.07.2019 г.; 20.26 лева – обезщетение за забава /лихвена надбавка за забава/ за периода от 20.01.2019 г. до 25.07.2019 г.; 110.14 лева – обезщетение за забава след датата на настъпване на изискуемост за периода от 26.07.2019 г. до 15.08.2019 г. и 120.00 лева – дължими разходи за изискуем кредит, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.08.2019 г. до окончателното погасяване на задължението и направените по заповедното производство разноски. След образуване на изпълнително производство въз основа на издадения изпълнителен лист, тъй като издадената заповед била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, за ищеца възниквало задължение да установи претенцията си по съдебен ред.

С настоящата искова молба предявяват пет обективно съединени положителни установителни иска с правно основание чл. 422 от ГПК, във вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, а именно: сумата от 19 823.68 лева – просрочена главницата по Договор за кредит за текущо потребление от 05.12.2018 г.; сумата от 939.95 лева - претенцията за заплащане на договорна /възнаградителната/ лихва за периода от 20.12.2018 г. до 25.07.2019 г., сумата от 20.26 лева – претенцията за заплащане на обезщетение за забава /лихвена надбавка за забава/ за периода от 20.01.2019 г. до 25.07.2019 г.; сумата от 110.14 лева - претенцията заплащане на обезщетение за забава след датата на настъпване на изискуемост за периода от 26.07.2019 г. до 15.08.2019 г. и сумата от 120 лева - претенцията заплащане непогасени разходи за изискуем кредит.

При условията на евентуалност, в случай, че установителните искове по чл. 422 от ГПК бъдат отхвърлени при формиране на извод за липса на редовно обявена предстрочна изискуемост на кредита към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, предявяват осъдителни обективно съединени искове срещу ответника за заплащане на предсрочно изискуеми парични суми по договора за кредит за текущо потребление от 05.12.2018 г. в същия размер.

Молят ответника да бъде осъден да им заплати и направените по настоящото производство разноски, както и разноските, направени в хода на заповедното производство.

В съдебно заседание за ищцовото дружество, редовно призовано, не се явява представляващият дружеството. За него се явява процесуален представител – юрисконсулт М.Д., като с оглед събраните в хода на съдебното производство доказателства счита, че предявените искове следва да бъдат уважени изцяло.

Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били изпратени на ответника. Тъй като последният не е бил открит на адреса, посочен в исковата молба и в изготвената по делото служебна справка от НБД и от ТД на НАП, на основание разпоредбата на чл. 47, ал. 6 от ГПК му е бил назначен особен представител. В законоустановения едномесечен срок от страна на назначения на ответника особен представител е бил депозиран писмен отговор. В отговора последният заявява, че счита предявените искове за допустими. Заявява, че не оспорва по основание и размер предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК по отношение на главницата в размер на 19 823.68 лева, като моли да бъде уважен. Счита останалите акцесорни претенции за 2 неоснователни, като недължими. Счита, че клаузите в чл. 7.1 – чл. 9.4 от сключения между ответника и ищцовото дружество договор за кредит за текущо потребление от 05.12.2018 г. се явяват неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143 от ЗЗП. Твърди, че фактите, относими към настъпването и обявяването на предсрочната изискуемост, не са осъществени преди подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Сочи, че задължението по кредита, така както е заявено от ищовото дружество, не е изискуемо в заявения размер към момента на подаване на заявлението и не е възникнало на предявеното основание, поради ко е т о моли предявените искове да бъдат отхвърлени, като неоснователни, поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на задълженията по договора за кредит.

В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не се явява лично. За него се явява назначения особен представител – адв. Г.Х. от ШАК, като с оглед събраните в хода на съдебното производство доказателства и направените възражения заявява, че счита, че с оглед изложени твърдения за недействителност на част от клаузите на договора потребителят дължи връщане само на главницата по предявените искове.

ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

По силата на Договор за кредит за текущо потребление за сумата от 05.12.2018 г., сключен между “Банка ДСК” ЕАД и ответника Х.С.М.. бил отпуснат потребителски кредит за сумата в размер на 20 000.00 лева, която сума следвало да бъде върната на 120 равни месечни вноски съгласно погасителен план. Кредитът бил обезпечен със залог по реда на ЗЗД върху вземането на ответника по Трудов договор, сключен между последния и „Комфорт Партнерс“ ООД. Между страните била договорена падежна дата 20-то число на месеца, като бил уговорен лихвен процент, който към датата на подписване бил 8.15% годишно /0.02% на ден/, формиран от стойността на референтния лихвен процент, представляващ индикатор „среден лихвен процент по салда по срочни депозити в лева на домакинства със срок над 1 ден до 2 години“ – 0.220%, който при отрицателна величина се приема със стойност нула и фиксирана преференциална надбавка в размер на 7.930% при изпълнение ва условията по Програма ДСК Практика. Договорено било също, че при неизпълнение на условията по Програма ДСК Практика, кредитополучателя губил префереенциалните условия, като максималния лихвен процент можело да достигне 13.23%.

Определеният годишен процент на разходите бил в размер на 8.94%. В разпоредбата на т. 18 от сключения договор за кредит и чл. 8 от ОУ са предвидени в в тежест на кредитополучателя такси и комисионни съобразно чл. 5 от Тарифата за лихвите, таксите и комисионните. Крайният срок за погасяване на задължението бил 05.12.2028 г., което е видно от изготвения Погасител план, който бил неразделна част от Договора за кредит. След усвояването на кредита, ответникът не е заплатил нито една вноска на датата на падежа. С внесената от страна на ответника сума в размер на 270.95 лева били погасени със закъснение изцяло задълженията към 20.12.2018 г. и частично задължението за договорна лихва към 20.01.2019 г., като просрочени се явявали 7 бр. месечни погасителни вноски или общо забавата била 206 дена. В Раздел VII, чл. 18.2 от ОУ е посочено, че при допусната забава в плащанията на главницата и/или на лихва над 90 дни, целият непогасен остатък от главницата става предсрочно изискуем и започва да се олихвява с договорения лихвен процент и надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта.

Поради преустановяване плащанията по кредита, “Банка ДСК” ЕАД обявила кредита за предсрочно изискуем, като за това обстоятелство ответникът бил уведомен с нотариална покана с изх. № 06-20-01072/18.04.219 г. чрез нотариус С.С., peг. № 024, с район на действие РС - Шумен, съдържаща изявление, че от датата на получаване на писмото от страна на ответника – кредитополучател кредита се счита за предсрочно изискуем. Нотариалната покана за предсрочна изискуемост била връчена на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК – чрез залепване на уведомление до постоянния и настоящ адрес на длъжника, посочен в 3 договора за кредит, а именно в гр. Шумен, ул. „Кири и Методий“ № 25, за което бил съставен протокол от 15.07.2019 г. на нотариус С.С.. По този начин кредитополучателят бил уведомен, че кредита е обявен за изцяло предсрочно изискуем, като длъжникът бил поканен да погаси изцяло задълженията си по кредита, но изпълнение не последвало.

Било инициирано производство по чл. 417 от ГПК, като във връзка с депозираното от банката заявление било образувано ЧГД № 2527/2019 г. по описа на ШРС. По същото в полза на “Банка ДСК” ЕАД били издадени Заповед за изпълнение № 1271/29.08.2019 г., поправена с решение № 879/27.09.2019 г. и изпълнителен лист № 1933 от 01.10.2019 г. за 19 823.68 лева, представляващи главницата по Договор за кредит за текущо потребление от 05.12.2018 г., 939.95 лева – неплатена договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 20.12.2018 г. до 25.07.2019 г.; 20.26 лева – обезщетение за забава /лихвена надбавка за забава/ за периода от 20.01.2019 г. до 25.07.2019 г.; 110.14 лева – обезщетение за забава след датата на настъпване на изискуемост за периода от 26.07.2019 г. до 15.08.2019 г. и 120.00 лева – дължими разходи при изискуем кредит, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.08.2019 г. до окончателното погасяване на задължението и направените по заповедното производство разноски. Тъй като ответникът не е бил намерен на известните по делото адреси и връчването на заповедта за изпълнение е станало по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, за ищцовото дружество на основание разпоредбата на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК е възникнало задължение да установи претенцията си по съдебен ред.