Определение № 168 от 12.05.2026, Окръжен съд - Враца

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 168 гр. Враца, 12.05.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Веселка Ц. Иванова при участието на секретаря Мария К. Ценова в присъствието на прокурора Т. В. Н. като разгледа докладваното от Веселка Ц. Иванова Частно наказателно дело № 20261400200193 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.437, ал.2 НПК и е образувано по молба на лишения от свобода А. К. А., с искане да бъде условно предсрочно освободен от изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание лишаване от свобода.

Към молбата са приложени: становище от началника на Затвора гр.Враца със справка за изтърпяната част от наложеното наказание и неизтърпения остатък, доклад за оценка на риска от рецидив и вреди по чл.155 ЗИНЗС, план на присъдата по чл.156 ЗИНЗС и личното затворническо досие на осъдения А..

В хода на съдебното производство допълнително са приобщени докладна записка и нов, актуален доклад по чл.155 ЗИНЗС.

В съдебно заседание осъденият поддържа молбата си и прави искане да бъде освободен условно предсрочно от изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание.

Представителят на Затвора гр.Враца, упълномощен по чл.15, ал.2 ЗИНЗС, изразява становище за неоснователност на молбата по съображения, че макар лишеният от свобода да е изтърпял фактически повече от половината от наложеното му наказание, то с поведението не е дал достатъчно доказателства за своето поправяне.

Поддържа, че към настоящия момент становището на затвора е променено от положително на отрицателно. Същото се аргументира с факта, че въпреки първоначално отчетените положителни промени, последващото противоправно поведение на осъдения - незавръщане от ползван домашен отпуск - е несъвместимо с изискването за траен и устойчив процес на поправяне. Според администрацията, това ново обстоятелство сочи на незавършена ресоциализация и прави прилагането на правния институт на условното предсрочно освобождаване към настоящия момент преждевременно и неоправдано.

Участващият в съдебното производство прокурор от ОП-Враца също е на идентично становище за неоснователност на молбата. Заявява, че настъпилото в хода на настоящото съдебно производство ново обстоятелство - незавръщането на осъдения А. от домашен отпуск - е категорично доказателство, че поправянето му не е завършено. При изложените съображения моли молбата му да не бъде уважена.

Врачански окръжен съд, след като изслуша страните в процеса и провери представените по делото писмени доказателства, намира молбата за неоснователна по следните съображения:

1

Осъденият А. К. А. изтърпява наказание лишаване от свобода в размер на 14 месеца (1 година и 2 месеца), наложено му с одобрено споразумение по н.о.х.д. № 107/2025 г. по описа на РС-Монтана, за престъпление по чл.343б, ал.2 НК (управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, а именно 3,12 промила, след като е бил осъден за такова престъпление), при първоначален общ режим. По същото дело, на основание чл.343г, вр.чл.37, ал.1, т.7 НК му е наложено и наказание лишаване от право да се управлява МПС за срок от 2 години.

За времето от 14.02.2025 г. до 24.08.2025 г. е изтърпял активирано по реда на чл.68, ал.1 от НК наказание в размер на 8 месеца лишаване от свобода по н.о.х.д. № 118/2024 г. по описа на РС-Монтана.

Началото на изтърпяване на настоящото наказание от 14 месеца (1 година и 2 месеца) лишаване от свобода е на 24.08.2025 г. Към датата на постановяване на настоящото определение - 12.05.2026 г., от това наказание е изтърпял 11 месеца и 29 дни, от които 8 месеца и 18 дни фактически, от предварителен арест 1 ден, а от работа 3 месеца и 10 дни. Остатъкът за изтърпяване е 2 месеца и 1 ден.

От изложеното е видно, че към настоящия момент спрямо осъдения е налице първата предпоставка на чл.70, ал.1, т.1 НК необходима за постановяване на условно предсрочно освобождаване, а именно същият фактически е изтърпял не по-малко от 1/2 от наложеното му наказание.

На второ място съдът следва да прецени наличието или липсата на другата законова предпоставка, а именно дали лишеният от свобода е дал доказателства за своето поправяне. В тази връзка на внимателно изследване и преценка подлежат всички данни за неговата личност и действителните доказателства за неговото поправяне и положително личностно развитие.

Съгласно първоначално изготвения доклад по чл.155 ЗИНЗС, при постъпването на лицето в затвора е установен нисък риск от рецидив - 33 точки. Рискът от вреди за обществото е оценен като среден, докато този за служителите и останалите лишени от свобода е нисък. Дефицити са констатирани в зоните отношение към правонарушението, злоупотреба с алкохол и умения за мислене. Затова целите в плана на присъдата са били насочени към корекция на споменатите рискови зони.

При извършената ревизия на оценката на риска от рецидив е констатирано понижение на този риск с три пункта – на 30 точки, запазвайки се в ниски граници. За изтеклия период рискът от вреди за всички останали категории е непроменен от първоначално отчетените стойности.

Л.св.А. е трудово ангажиран от 22.04.2025 г., първоначално като „помощник затворническа лавка“ по чл.80 ЗИНЗС, а от 29.05.2025 г. заема длъжността „магазинер затворническа лавка“. Според същия доклад, осъденият е оценен като съвестен, проявяващ толерантност към служителите на затвора и избягващ конфликти с останалите лишени от свобода. Спазва стриктно дисциплината и законовите ограничения. За добро изпълнение на трудовите си задължения е награждаван с „писмена похвала“ по чл. 98, ал. 1, т.1 ЗИНЗС.

Осъденият е завършил успешно специализирана програма за умения за безопасно шофиране. От 25.03.2026 г. е включен в модул „Подготовка за живот на свобода“. Участва активно в културно-информационния живот на затворническото общежитие и изпълнява стриктно заложените задачи в индивидуалния план на присъдата.

Съгласно заповед № Л-З872/09.12.2025 г., режимът, при който изтърпява присъдата, е заменен от "общ" на "лек".

Въз основа на тези положителни данни първоначалното становище на началника на затвора е за основателност на молбата за условно предсрочно освобождаване.

В хода на съдебното производство съдът допълнително приобщи към 2 доказателствения материал докладна записка и актуализиран доклад по чл.155 от ЗИНЗС от 05.05.2026 г. От същите се установява по несъмнен начин настъпването на ново обстоятелство от съществено значение - осъденият А. не се е завърнал в законоустановения срок от ползван домашен отпуск, бил е обявен за общодържавно издирване и впоследствие принудително задържан и приведен в затвора. В частност, съгласно заповед № 105-18-136#1/29.04.2026 г., на същия е разрешено ползването на две денонощия домашен отпуск за периода от 18:00 ч. на 01.05.2026 г. до 18:00 ч. на 03.05.2026 г. С докладна записка от 04.05.2026 г. е установено, че към определения час лицето не се е завърнало в мястото за лишаване от свобода и е било обявено за ОДИ.

На 04.05.2026 г. в 08:00 ч. л.св.А. е приведен в Затвора гр.Враца от служители на ОЗО гр.Монтана. Установено е, че същият е бил задържан на 03.05.2026 г. около 19:00 ч. от органите на РУ на МВР гр.Монтана в дома му в ***.

Съгласно изготвения актуален доклад по чл.155 ЗИНЗС с действията си л.св. А. е нарушил разпоредбата на чл.96, т.4 ЗИНЗС, което съставлява дисциплинарно нарушение по смисъла на чл.100, ал. 2, т.4, вр. ал.1 от същия закон. Във връзка с допуснатото отклонение е изготвено мотивирано предложение за налагане на дисциплинарно наказание. Независимо че производството все още не е приключило с влязла в сила заповед, наличните данни по случая са оценени като обективен индикатор за нестабилно поведение и регрес в поправителния процес, поради което становището на началника на затвора от положително е променено на отрицателно.

Приложените и анализирани по-горе писмени доказателства дават основание на съда за извод, че към настоящия момент с поведението си осъденият А. не е дал достатъчно убедителни доказателства за своето поправяне, съгласно чл.439а НПК.

Макар първоначалният доклад да съдържа данни за положителна промяна (трудова ангажираност, награди и снижен риск от рецидив), последното поведение на лишения от свобода напълно опровергава извода за неговото трайно поправяне. В този контекст съдът отбелязва следното:

За да бъде постановено условно предсрочно освобождаване, законът изисква осъденият да е дал "доказателства за своето поправяне". Тези доказателства трябва да са трайни и да сочат на превъзпитание. Фактическото бягство (незавръщане от отпуск) представлява грубо нарушение на режима и пряка злоупотреба с гласуваното от администрацията на затвора доверие. Това поведение е обективен факт, който категорично опровергава извода за наличие на траен и устойчив процес на поправяне у осъдения.

Снижаването на риска от рецидив в предходния период (от 33 на 30 точки) се явява ирелевантно към настоящия момент. Действията на л.св.А. по незавръщане в ЗООТ и последвалото ОДИ сочат на внезапна и рязка ескалация на риска от неправомерно поведение. Съдът счита, че в този случай рискът от нови закононарушения е реален и висок, тъй като осъденият е демонстрирал нежелание да се подчинява на законоустановения ред за изтърпяване на наказанието.

На следващо място, условното предсрочно освобождаване е институт, който цели да стимулира положителното поведение. Прилагането му спрямо лице, което се е наложило да бъде задържано принудително след незавръщане от домашен отпуск, би било в разрез с принципите на справедливостта и генералната превенция. Подобен акт би създал чувство за безнаказаност и би демотивирал останалите лишени от свобода, които спазват правилата.

Предвид гореизложеното, съдът приема, че към настоящия момент не е налице втората от материалноправните предпоставки на чл.70 от НК-доказателства за поправяне. Предходните положителни данни са заличени от актуалното противоправно поведение на осъдения. Целите на наказанието и най-вече неговото поправяне и превъзпитание не са постигнати, поради което молбата на л.св.А. А. за 3 условно предсрочно освобождаване следва да бъде оставена без уважение.

Така мотивиран и на основание чл.440 НПК, вр. чл.70, ал.1 НК, Врачанският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на лишения от свобода А. К. А., роден на *** в гр.Монтана, българин, български гражданин, понастоящем в ЗООТ "Враца" към Затвора гр.Враца, ЕГН **********, за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка - в размер на 2 месеца и 1 ден, от наказанието в размер на 14 месеца (1 година и 2 месеца) лишаване от свобода, наложено му по н.о.х.д. № 107/2025 г. по описа на РС-Монтана.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране пред САС в 7-дневен срок от днес.

Препис от определението след влизане в сила да се изпрати на Затвора гр.Враца.

Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________

4