Решение № 5454 от 08.10.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5454 гр. София, 08.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-11 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петя Т. Стоянова Владимирова при участието на секретаря Диана Ст. Борисова като разгледа докладваното от Петя Т. Стоянова Владимирова Гражданско дело № 20241100103090 по описа за 2024 година

Софийски Градски съд е сезиран с искова молба от С. М. А., с ЕГН ********** срещу Прокуратура на Република България, с предявен иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за осъждане на ответника да заплати обезщетение за причинените неимуществени вреди в размер на 200 000 лева, в следствие на повдигнато и поддържано обвинение в извършване на престъпление по чл.108, ал.2, вр. ал.1 от НК по досъдебно производство №25/2018г. по описа на СО-СП, пр.пр.№20402/2022г. по описа на СГП, прекратено на основание чл.243, ал.1, т.2 и чл.199 НПК с Постановление от 19.09.2023г., ведно със законната лихва върху главницата от 18.01.2019г. до окончателното плащане.

Твърди, че образуването и воденето срещу него наказателно производство, продължило 5 години, му причинило стрес, емоционални, физически и психически страдания и влошаване на здравето.

В законно установения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ответникаПрокуратура на РБ, в който предявения иск се оспорва изцяло като неоснователен и недоказан по основание и размер. Твърди се, че не са представени доказателства за претърпените от ищеца вреди и за причинната връзка между тях и деянието. Излагат се доводи, че търсеното обезщетение е значително завишено и не съответства на претендираните вреди, на икономическия стандарт в Р България, на справедливостта като критерий по чл. 52 ЗЗД и на продължителността на наказателното производство. Оспорва се претенцията за присъждане на законна лихва, като се прави и възражение за изтекла давност.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, намира следното:

По делото е изискано досъдебно производство №25/2018г. по описа на СО-СП, пр.пр.№20402/2022г. по описа на СГП, но с оглед изключително големия обем на материА.те, подвързани в 112 тома, които затрудняват съхранението и разглеждането на настоящето дело, на ищцовата страна е указано да посочи относимите по делото материА., на които се позовава. Изготвени са служебни копия на материА.те от досъдебното производство, подвързани от страница 54 до стр.248 от делото. От така приобщените материА. се установява, че с Постановление от 18.01.2019г. С. М. А. е привлечен като обвиняем за престъпления по чл.108а, ал.2, т.1 и т.2 вр ал.1 от НК и 1 чл.109, ал.3, т.2 вр. ал.2 от НК за това, че в периода от началото на 2016г. до 18.01.2019г. е членувал в група на територията на Република България, която си е поставила за цел да извършва престъпления по глава Първа от Особената част на НК и чрез извършване на небанкови парични операции, изразяващи се в пренасяне на парични суми в особено големи размери през територията на страната и закупуване на леки автомобили на територията на страната и други държави, прекарването им през българо-турската и турско-сирийската граници и предоставянето им на територията на Сирия на терористични организации, косвено предоставя финансови и други средства, като предполага че ще бъдат използвани изцяло или частично за извършване на деяние по ал.1 и от група, която си поставя за цел извършване на деяние по ал.1 чл.108а от НК. С Постановление от същата дата С. М. А. е задържан за срок от 72 часа. От справка за съдимост, изготвена по досъдебно производство №25/2018г. по описа на СО-СП е видно, че С. М. А. е бил неосъждан към момента на задържането. От Протокол от съдебно заседание от 29.01.2019г. по ВНЧД №34/2019г. по описа на АСНС се установява, че с Определение на СНС от 20.01.2019г. по НЧД №298/2019г. по описа на СНС, 3 състав, по отношение на петимата обвиняеми, един от които е ищеца, е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“, като определението е потвърдено при въззивната проверка. СНС в заседание на 03.04.2019г. по НЧД №1199/2019г. е отказал да измени мярката за неотклонение на С. М. А., в по-лека. С Постановление от 06.12.2019г. не е уважена молбата на С. М. А. за отмяна на взетата спрямо него мярка за неотклонение „домашен арест“. Независимо, че не са представени доказателства за това, кога мярката за неотклонение „задържане под стража“ е изменена в „домашен арест“, то доколкото ответника не е оспорил твърдението на ищеца, че е бил задържан за срок от 8 месеца, следва да се приеме, че именно това е периода на изтърпяване на мярката.

С Постановление за привличане на обвиняем от 12.08.2019г. повдигнатите обвинения на С. М. А. са прецизирани, като са посочени точни размери на сумата, която е била предмет на небанковите операции и още други конкретни уточнения. Прецизиране на обвинението е направено и с Постановления за привличане на обвиняем от 10.07.2020г. и 10.02.2021г.

С Постановление от 29.11.2022г. производството срещу С. М. А. е частично прекратено досежно повдигнатото обвинение за извършване на престъпление по чл.108а, ал.2, т.1 и т.2 вр ал.1 от НК, като наказателното производство е продължило да се води за престъпление по чл.109, ал.3, т.2 вр. ал.2 от НК. С Постановление от 14.09.2023г. е прекратено разследването по досъдебното производство и по отношение на обвинението за извършване на престъпление по чл.109, ал.3, т.2 вр. ал.2 от НК, т.е. досъдебно производство №25/2018г. по описа на СО-СП, пр.пр.№20402/2022г. по описа на СГП е прекратено изцяло.

С Постановление от 05.03.2024г. на С. М. А. са върнати вещите, които са били приобщени като веществени доказателства по досъдебно производство №25/2018г. по описа на СО-СП, пр.пр.№20402/2022г. по описа на СГП.

По делото са събрани гласни доказателства, чрез разпит на свидетеля Л. Е.Д., живееща с ищеца, на съпружески начала от 1992г. Свидетелката посочва, че е разбрала за воденото срещу С. М. А. наказателно производство, на 16 или 18 януари 2019г., когато в 6 ч. сутринта полицията дошла в дома им, сложили им белезници, започнА. да претърсват имота и в 10ч. двамата с партньора й, били отведени в следствения арест, от където тя била пусната в 16ч., но С. бил задържан. Бил в ареста осем месеца. Първоначално не искал да ходят да го виждат. След един месец в ареста, разрешил на свидетелката да го посети.

Изглеждал зле, бил в шок, не искал свидетелката да казва на братята му в Сирия, нито на роднините и приятелите. Бил се затворил, не искал да говори и свижданията минавА. повече в гледане. Споделил на свидетелката, че не се чувства добре и са викА. лекар. Установили висока захар, каквито оплаквания е нямал преди задържането. С минаването на месеците го виждА. да отслабва, давА. му хапчета за захарта, изглеждал депресиран. Когато го пуснА. тотално се затворил, бил много променен, всички приятели започнА. да странят от него и да се пазят, бил изолиран от хората, с които преди ареста, се събирал в кюрдски клуб. Много го сринало това, че докато е бил под домашен арест, свидетелката е трябвало да напусне работа и да отиде в чужбина да бере мА.ни, за да имат средства. Към днешна дата не работи, искал 2 е да започне работа при приятели, но те са го изолирА..

От амбулаторен лист от 11.12.2023г., приложен към исковата молба е видно, че С. М.

А. приема лечение при захарен диабет тип 2, което е започнало шест месеца по-рано, видно от амбулаторен лист от 13.06.2022г., в който е записано, че до този момент пациента е бил без данни за захарна болест.

При така установените факти от значение за спора съдът приема от правна страна следното:

Доколкото се претендира обезщетение за вреди от незаконно обвиняване в извършване на престъпление, при което образуваното наказателното производство е било прекратено, пасивно легитимирана да отговаря по исковете е единната и центрА.зирана Прокуратура на Република България /т. 5 от ТР № 3 от 22.04.2005 г./, която съгласно чл. 127 от Конституцията е органът, който привлича към наказателна отговорност за извършени престъпления и поддържа пред съда обвинението по наказателните дела от общ характер. В конкретния случай фактът, че образуваното срещу ищеца наказателно производство, е било прекратено, обуславя възникване на отговорност на държавата при нА.чие на причинна връзка между незаконното обвинение в извършване на престъпление и причинените вреди /т. 11 от ТР № 3 от 22.04.2005 г./. В този смисъл прекратяването на наказателното производство не е самостоятелно основание за присъждане на обезщетение- по смисъла на чл. 4 ЗОДОВ следва да бъдат установени и конкретните имуществени и неимуществени вреди, явяващи се пряка и непосредствена последица от увреждането.

Съгласно събраните по делото гласни доказателства, съдът намира за установено, че действително ищецът е претърпял претендираните неимуществени вреди от незаконно повдигнатото му обвинение, изразяващи се в депресираност, изпитвани страх и стрес, ограничаване на социалните контакти, изпадане в социална изолация, продължително състояние на тревожност и несигурност, неудобства. От свидетелските показания и от представените амбулаторни листа, се установява, че по време на задържането си, ищецът е започнал да страда от завишени нива на кръвна захар, но не са представени доказателства как това му се е отразило по време на задържането. От свидетелката се установява, че е загубил тегло и не се е чувствал добре, но не са представени доказателства, че това му състояние се дължи на повишаване на кръвната захар, нито са представени такива, установяващи в какви граници е това увеличение.

С оглед на това съдът счита, за доказана исковата претенция по основание, а обстоятелството, че част от вредите не са установени следва да се отрази единствено на размера на дължимото обезщетение.

Относно определянето на размера на обезщетението трябва да се вземат под внимание ред обстоятелства. Съгласно чл. 52 ЗЗД при предявен иск за неимуществени вреди, съдът следва да определи размера на обезщетението по справедливост. В този случай съдебната практика е наложила няколко обективни критерия, съгласно които да се определи точният размер на обезщетението. На първо място това е тежестта на обвинението, продължителността на наказателното производство, получило ли е производството обществен отзвук, вземането на мярка за неотклонение.

Съгласно решение № 123/23.6.2013 г. по гр.дело № 254/14 г. на ВКС, Трето ГО, моралните вреди са индивидуално определими и паричното обезщетение за тях следва да съответства на необходимото за преодоляването им, и че не е пряка проява на справедливост, а е в дисхармония със справедливостта определяне на парично обезщетение по-голямо от необходимото за обезщетяване на претърпените вреди, като се обсъдят всички наведени доводи и обстоятелства, обосноваващи по-нисък размер на обезщетение. При определяне на дължимото обезщетение следва да се държи сметка и за обществените представи за справедливост в аспект на съществуващите обществено-икономически условия на живот.

По отношение на обстоятелствата, свързани с тежестта на повдигнатото обвинение, настоящия състав констатира, че на С. М. А. са повдигнати две обвинения, първото е за престъпление, за което се предвижда наказание от 5 до 15 години, а второто – до 10 години, поради което имат характер на тежки такива, по смисъла на чл.93, т.7 от НК. От представените материА., се установява, че наказателното преследване е осъществено в 3 периода от 18.01.2019г., когато С. М. А. е привлечен като обвиняем до 14.09.2023г., когато е прекратено разследването по досъдебното производство или за период от 4 години и 8 месеца. Касае се за продължителност на досъдебно производство, която се явява значителна, но която може да се дължи на обстоятелството, че се касае за тежки престъпление, обема на д.п. сочи на проведени повече като обем процесуално-следствени действия и е провеждано срещу 5 обвиняеми. Завишаване на размера на обезщетението следва да се направи и поради това, че ищеца е бил неосъждан към момента на повдигане на обвинение и няма данни да му е вземана преди мярка за неотклонение. При лице, което е обвинено в извършване на тежко престъпление, за първи път, възникват вреди в по-завишен размер, отколкото при лице, което е било обвинявано и преди.