Определение № 17960 от 13.05.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 17960 гр. София, 13.05.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско дело № 20221110107295 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от А. Л. П., чрез адв. Ф., срещу „Ю Б АД.

Съдът, след като констатира, че исковата молба отговаря на изискванията на закона, предявеният иск е процесуално допустим, изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК, и страните са направили доказателствени искания, на основание чл.140, ал.1 ГПК, чл.140, ал.3, изр.1 ГПК, вр. чл.146 ГПК,

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД:

I. Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения:

Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че на 03.04.2008г. сключил с „Ю Б АД Договор за кредит за покупка на недвижим имот № *******, по силата на който било договорeно предоставянето на банков кредит в размер на равностойността на швейцарски франкове на 70 000 EUR за покупка на недвижим имот и за други разплащания. Съгласно чл. 6, ал. 1 от договора А. Л. П. се съгласила да заплаща кредита на месечни вноски, включващи главница и лихва, с размер на всяка вноска, съгласно погасителен план. Договорената месечната анюитетна вноска първоначално била в размер на 619,38 швейцарски франка, със срок за погасяване 382 месеца. По силата на чл. 3, ал. 1 от договора от 2008г., цената на кредита се формирала от плаваща компонента, именувана „Базов лихвен процент“ /БЛП/ и фиксирана надбавка. Съгласно ал. 5 от същия член, действащият БЛП не подлежал на договаряне и промените в него ставали незабавно задължителни за страните. Съобразно чл. 6, ал. 3 от процесния договор, банката имала право 1 да променя БЛП, което водело до автоматична промяна на размера на месечните погасителни вноски. По силата на чл. 12 от същия, кредиторът имал право да изменя едностранно дължимите лихви и такси. Въз основа на тези договорни клаузи, кредиторът започнал да увеличава цената на кредита. Месец след сключване на кредитната сделка „Ю Б АД прехвърлила вземанията си по договора с договор за цесия от 25.04.3008г. на Б Р С" АД („БРС“ АД), за която ищцата била надлежно уведомена през месец април. С цесионера „БРС“ АД ищцата сключила допълнително споразумение от 13.09.2010г. към договора за кредит, с което уговорили период на облекчено заплащане на дълга, като запазили съдържанието на уговорката, че договорната лихва се формирала от компонента БЛП, който не подлежал на договаряне между страните и промените, в който се извършвал едностранно от цесионера – така чл. 6 от допълнителното споразумение от 13.09.2010г. На 16.07.2012г. между ищцата и цесионера било сключено второ допълнително споразумение към договора за кредит, с което страните уговорили отношенията относно извършеното от ищцата предсрочно погасяване на 2 500 швейцарски франка и свързаното с това погасяване преизчисляване на погасителния план, като запазили действието на останалите клаузи от договора за кредит. Дружеството „БРС“ АД било заличено, поради вливането му в „И А Б Л Б ЕАД, което впоследствие също било заличено поради вливането му в ответната банка „Ю Б АД. Както цесионерът, така и ответната банка неколкократно увеличавали месечната погасителна вноска по кредита с мотив за увеличение на лихвения процент. За исковия период от 10.03.2017г. до 10.02.2022г. ищцата заплатила на падежната дата 10 число на всеки месец общо 59 месечни анюитетни вноски от по 740,49 швейцарски франка всяка от тях, вместо първоначално уговорената вноска от 619,38 швейцарски франка. Вследствие на това завишено плащане, ответната банка се обогатила без правно основание със сумата от 7 145,68 швейцарски франка, получена над първоначално уговорените месечни погасителни вноски.

Поддържа още, че в практиката на ВКС бил изяснен безпротиворечиво въпросът за механизмите, по които кредитните институции могат законосъобразно да увеличават дължимата лихва, като практиката била константна и относно въпроса за обхвата на изключенията по чл. 144, ал. 2, т. 2 и ал. 3, т. 1 от ЗЗП. В настоящия случай, поради това, че банковата институция не предоставила на потребителя релевантните данни за обстоятелствата, определящи обхвата на задълженията му за възнаградителна лихва, той не разполагал с достатъчно информация, за да изчисли общите разходи по кредита, които съгласно чл. 58, ал. 1, т. 1 ЗКИ подлежали на предварително оповестяване. Търговецът нарушил и изискванията на чл. 59, ал. 2 от ЗКИ - условията по кредитните сделки да се формулират по ясен и разбираем начин. Поради неспазването на изискването по чл. 59, ал. 2 от ЗКИ за прозрачност и обективност при изготвянето на съдържанието на договорните клаузи, кредитополучателят не могъл да разбере икономическите последици на задължението му да престира цената на кредита. В съдържанието на договора не били включени въобще лихвообразуващите компоненти, нито била разписана методология /математически алгоритъм/, която да определя вида, тежестта и количествените измерения на всеки един от ценообразуващите компоненти, които да са изрично посочени и да имат 2 обективен характер, т.е. да не е възможна субективна намеса и преценка на банката. При липсата на данни за начина на изменение на БЛП кредитополучателят не би могъл да направи прогноза или самостоятелни изчисления, което било в противоречие с изискването за добросъвестна търговска практика, създавало значително неравновесие между правата и задълженията на банката – кредитодател и потребителя – кредитополучател във вреда на последния, който бил икономически по-слабата страна по договора. Съгласно процесните клаузи промяната на лихвата не настъпвала автоматично, а била предоставена на волята на кредитора, който чрез своите органи /АЛКО/ имал дискреционна власт да определя в кой момент да увеличи лихвеното ниво. В този смисъл, доколкото определянето на БЛП могло да бъде извършено въз основа на методика на кредитодателя, която не била публично известна и достъпна и не била известна и на кредитополучателя по процесния договор, то клаузите на чл. 3, ал. 5, чл. 6, ал. 3 и чл. 12 от договора за кредит и чл. 6 от допълнителното споразумение от 13.09.2010г. били неравноправни по смисъла на чл. 143, т. 10 ЗЗП /ред. преди изм. с ДВ, бр. 57 от 2015г., т. е. към момента на сключване на договора/. На основание на обстоятелството, че в договорното съдържание не бил включен конкретният механизъм за изменение на престацията за възнаградителна лихва изключението по чл. 144, ал. 2 ЗЗП не могло да бъде приложено. Не било налице и основанието по чл. 144, ал. 3, т. 1 ЗЗП, тъй като в договора за кредит, който не бил ценна книга или сделка с финансови инструменти, не било предвидено ясно и разбираемо за потребителя какъв е начинът за промяна на размера на цената на кредита чрез конкретно разписана изчислителна методика и ясно определени условия за изменения на договорната лихва. Ето защо моли съда да уважи предявения иск, като осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 7 145,68 швейцарски франка, недължимо получени от ответника по договор за потребителски кредит № ******* от 03.04.2008г. в периода от 10. 03.2017г. до 10.02.2022г. лихви над размерите по първоначално уговорените анюитетни вноски, ведно със законната лихва върху тях, считано от подаване на исковата молба до окончателното й заплащане. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез юрк. Х. - И, е подал отговор на исковата молба, с който изразява становище за неоснователност на предявения иск. Твърди, че сключването на договори за кредит при променлива лихва се допускало от закона - съгласно член 58 от ЗКИ при отпускане на кредит банката предоставяла безплатно на клиента своите условия по кредита, като в ал. 1 били посочени минималните данни, които следвало да бъдат предоставени, включително лихвеният процент и условията, при които може да се променя лихвата до пълното погасяване на кредита. Съгласно ал. 2 от същата разпоредба разходите по кредита се определяли изрично и изчерпателно с договора за кредит, включително за случаите на предсрочно погасяване. Съгласно ал. 3 от чл. 58 от ЗКИ при промяна на лихвения процент или на таксите, банката следвало да уведоми клиента по уговорения за това начин. Съгласно ал. 4, когато информацията относно промяната на лихвения процент може да бъде намерена в търговските помещения и на интернет страницата на кредитора, ал. 3 от чл. 58 ЗКИ не се прилагала. Съгласно чл. 59 от ЗКИ банката обявявала условията по кредити в достъпни за клиентите помещения, като условията по кредитите следвало да са формулирани ясно и разбираемо. Задължението на банката било да посочи условията, а 3 именно начинът по който се формира дължимата лихва. Това бил БЛП плюс индивидуално договорена надбавка. Към момента на сключване на договора банката нямала задължение да обявява самата формула и изчисленията за трансферната цена на ресурса, чието изражение бил БЛП. Видно било, че изричната разпоредба на специалния закон, регламентиращ дейността на кредитните институции и в частност на банките, не изключвала възможността на банките да променят лихвения процент.

На следващо място поддържа, че по кредита било сключено допълнително споразумение от 13.09.2010 г., с което било уговорено, че по кредита се прилагала годишна лихва в размер на БЛП за швейцарски франкове плюс надбавка 0.10 пункта. Към датата на споразумението БЛП бил в размер на 7.2%, следователно лихвата, уговорена с допълнителното споразумение, била в размер на 7.3%. Твърди, че от датата на споразумението до момента на подаване на отговора на исковата молба имало само една промяна в БЛП за швейцарски франкове, която била в посока намаляване и била отразена в месечните вноски по кредита. Също така твърди, че при подписване на споразумението бил подписан и погасителен план по кредита, с което ищцата волеизявила още веднъж своето изрично съгласие с лихвата по кредита и вноската. Клаузата в допълнителното споразумение била индивидуално договорена с ищцата и била включена в споразумението по взаимно и изрично съгласие на страните. Следователно, претенциите на ищцата за надплатена лихва в рамките на процесния период били изцяло неоснователни. Напълно необосновани били твърденията за недействителност на чл. 12 от процесния договор, понеже в тази клауза се декларирало, че Банката има право да изменя собствената си тарифа, която се прилага по платежни операции, които съпътстват извършването на ежемесечните погасителни вноски.

Чл. 12 от договора не се прилагал и никога не се е прилагал за определяне на възнаградителната лихва по кредита. Поддържа също така, че не било доказано неоснователно обогатяване - ищцата претендирала, че следва да й бъдат върнати суми над размера на първоначалната вноска, но за процесния период вноските по кредита били правени предимно от трети лица - В С И и И Д М, а само този, който е дал нещо без основание, може да иска връщането му, но в случая това не била ищцата. Всички вноски и суми, платени по кредита от трети лица, следвало да бъдат изключени от предмета на спора, доколкото били направени от други лица, а не от ищцата. Ето защо моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.

II. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца:

Предявен е от А. Л. П. срещу „Ю Б АД осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за заплащане на сумата в размер на 7145,68 швейцарски франка, представляваща разлика между предварително уговорените и реално заплатените без правно основание месечни вноски за лихва за периода от 10.03.2017 г. до 10.02.2022 г. по Договор за кредит за покупка на недвижим имот № *******/03.04.2008 г., поради неправомерно увеличение на размера на лихвата от ответника въз основа на нищожни 4 клаузи от договора, ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.

III. Обстоятелства, които не се нуждаят от доказване:

Отделя за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че между страните е сключен Договор за кредит за покупка на недвижим имот № *******/03.04.2008 г. с твърдените клаузи, по който банката предоставила на кредитополучателя-ищец кредитен лимит в швейцарски франкове, в размер на равностойността в швейцарски франкове на 70 000 евро.