Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1061 от 11.03.2026, Административен съд - Пазарджик

Съд
Административен съд - Пазарджик
Дело
Касационно административно наказателно дело 98/2026
Вид
Решение № 1061
Подписан
11.03.2026
В сила
11.03.2026
Състав
Мария Хубчева, Веселка Златева, Мария Колева

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 1061

Пазарджик, 11.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пазарджик - X тричленен състав, в съдебно заседание на осемнадесети февруари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Председател:

ВЕСЕЛКА ЗЛАТЕВА

Членове:

МАРИЯ ХУБЧЕВА

МАРИЯ КОЛЕВА

При секретар РАДОСЛАВА МАНОВА като разгледа докладваното от съдия МАРИЯ ХУБЧЕВА канд № 20267150700098 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63в от Закона за Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано по касационна жалба на Х. С. Ш., [ЕГН], с адрес: гр. Пловдив, [улица], подадена чрез адвокат Г. А. М., със съдебен адрес: гр. Пловдив, [улица], ет. 2, офис 3, против Решение № 418 от 05.12.2025 год., постановено по АНД № 1171 от 2025 год. по описа на Районен съд – Пазарджик, с което е потвърден Електронен фиш серия К № 8142091 от 03.09.2023 год., издаден от ОД на МВР – Пазарджик, с който на касационния жалбоподател, на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 4 във вр. с ал. 2, т. 2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 100,00 лева.

В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Поддържа се, че районният съд е достигнал до неправилен извод относно авторството на нарушението, тъй като автомобилът се е ползвал и управлявал от друго лице, за което е била подадена декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП. Иска се отмяна на решението на Районен съд – Пазарджик и постановяване на друго, с което съдът да отмени процесния електронен фиш. Претендира присъждане на разноски.

В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, не се явява и не се представлява. По делото е постъпила писмена молба от процесуалния му представител, с която касационната жалба се поддържа.

Ответникът по касационната жалба – ОД на МВР – Пазарджик, редовно призован и не изпраща представител. В писмено становище от 10.02.2026 год. оспорва касационната жалба като неоснователна и моли за отхвърлянето й. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Административен съд – Пазарджик, в настоящия касационен състав, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, и като извърши на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в предвидения от закона срок, от надлежна страна и срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Производството пред Районен съд – Пазарджик е образувано по жалба на Х. С. Ш. против Електронен фиш серия К № 8142091 от 03.09.2023 год., издаден от ОД на МВР – Пазарджик, с който за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 4 във вр. с ал. 2, т. 2 от ЗДвП, му е наложена глоба в размер на 100,00 лева.

За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел за установено, че на 03.09.2023 год., в 10:57 часа, на АМ „Тракия“, км 86+400, пред бензиностанция „ОМВ“, с посока на движение от гр. Пловдив към гр. София, лек автомобил „Лексус ЛХ 570“, с рег. № [рег. номер], собственост на касационния жалбоподател, се е движил със скорост 163 км/ч, установена с автоматизирано техническо средство - радарна система „MULTA RADAR“ № 00209D32F68B. След приспадане на допустимия толеранс е отчетена наказуема скорост 158 км/ч, тоест превишение с 18 км/ч над максимално разрешената скорост от 140 км/ч за движение по автомагистрала. Прието е още, че нарушението е извършено при условията на повторност, тъй като е било осъществено в едногодишен срок от влизане в сила на предходен електронен фиш за същото по вид нарушение.

Тези фактически констатации се споделят изцяло от настоящия касационен състав. Те са установени въз основа на събраните по делото писмени доказателства, които районният съд е обсъдил подробно, поотделно и в тяхната съвкупност.

При извършената служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК настоящият състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

Неоснователно е основното възражение в касационната жалба, че нарушението не е извършено от санкционираното лице, тъй като автомобилът се управлявал от друго лице. По делото действително е представена декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, в която е посочено друго лице като водач на автомобила към момента на нарушението, но законодателят изрично е въвел изискване към декларацията да се приложи и копие от свидетелството за управление на моторно превозно средство на лицето, за което се твърди, че е управлявало автомобила. Това изискване не е формално, а е законова предпоставка за анулиране на издадения електронен фиш. В случая такова копие не е било представено.

Ето защо, правилно районният съд е приел, че не са били налице предпоставките по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП за анулиране на електронния фиш. Невъзможността на санкционираното лице да се снабди с копие от свидетелството за управление на посоченото от него лице не може да бъде противопоставена на административнонаказващия орган и не дерогира изричното законово изискване.

Правилен е и изводът на първоинстанционния съд, че електронният фиш е издаден при спазване на изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. В него са посочени мястото, датата, точният час на нарушението, регистрационният номер на автомобила, собственикът, описанието на нарушението, нарушената правна норма, използваното автоматизирано техническо средство и размерът на санкцията. Електронният фиш съдържа всички задължителни реквизити, предвидени в специалната разпоредба на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП.

Неоснователни са и оплакванията относно използваното техническо средство. От доказателствата по делото се установява, че нарушението е заснето с одобрен тип средство за измерване, което е преминало изискуемата метрологична проверка. Следователно установяването на скоростта е извършено с годно техническо средство, а доказателствената стойност на заснемането не е опровергана.

Законосъобразен е и изводът на Районен съд - Пазарджик, че правилно е приложена санкционната норма на чл. 182, ал. 4 във вр. с ал. 2, т. 2 от ЗДвП. Нарушението по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП е безспорно установено, а повторността е надлежно отчетена въз основа на данните за влязъл в сила предходен електронен фиш за същото по вид нарушение, извършено в рамките на релевантния едногодишен срок.

Настоящият касационен състав намира, че инстанцията по същество е обсъдила всички релевантни за спора възражения и отговорила правилно на всеки един от спорните въпроси. Изводите са в съответствие, както със събраните по делото доказателства, така и с приложимия материален закон. Касационната жалба на преповтаря доводите, наведени пред районния съд, без да сочи пороци на решението, които да обуславят неговата отмяна.

По тези съображения обжалваното решение следва да бъде оставено в сила като правилно.

С оглед изхода на спора

При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН, в полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение. Същото е своевременно претендирано и съдът го определя в минимален размер от 66,47 евро, равностойни на 130,00 лева, на основание чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Пазарджик, Х-ти тричленен състав,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 418 от 05.12.2025 год. постановено по АНД № 1171 от 2025 год. по описа на Районен съд - Пазарджик.

ОСЪЖДА Х. С. Ш., [ЕГН], с адрес: гр. Пловдив, [улица], да заплати на ОД на МВР – Пазарджик разноски за юрисконсултско възнаграждение за настоящата касационна инстанция, в размер на 66,47 (шестдесет и шест евро и четиридесет и седем цента) евро, равностойни на 130,00 (сто и тридесет) лева.

Решението е окончателно.

Председател:

Членове: