Определение № 1801 от 29.12.2025, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1801 гр. Плевен, 29.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА

Членове:

РЕНИ В. Г.

ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА като разгледа докладваното от РЕНИ В. Г. Въззивно частно гражданско дело № 20254400501049 по описа за 2025 година

Депозирана е частна жалба от „Стик-Кредит”Ад със седалище *** чрез пълномощник, срещу определение рег.№ 900/20.10.2025 г. по гр.д.№ 19/2025 г. по описа на ЛРС, с което искането на дружеството по реда на чл.248 ГПК за изменение на постановеното по делото решение рег.№ 173/28.07.2025 г. е оставено без уважение.Счита постановеният съдебен акт за неправилен.Прави се искане да се отмени определение рег.№ 900/20.10.2025 г. по гр.д.№ 19/2025 г. по описа на ЛРС и да се постанови друго, с което да се откаже присъждането на претендираните разноски от ищеца, а при евентуалност да се намалят значително.

За ответника по частната жалба – Н. Л. Н., чрез пълномощник, е депозиран писмен отговор на частната жалба, в който е изразено становище, че постановеният съдебен акт е правилен и законосъобразен, а частната жалба е неоснователна.Прави се искане да се потвърди определение рег.№ 900/20.10.2025 г. по гр.д.№ 19/2025 г. по описа на ЛРС като правилно и законосъобразно.

Частната жалба е депозирана в преклузивния срок, от надлежно легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима, а по същество – частично основателна.

Ограниченията относно обхвата на дейността на въззивния съд, предвидени в чл.269, изр.второ ГПК, не се прилагат в производството по частна жалба.

1

Предмет на обжалване е определението на първоинстанционния съд от 20.10.2025 г., с което е оставено без уважение искането на „Стик-Кредит”АД за изменение на решението от 28.07.2025 г. в частта за разноските, като бъде намалено определеното в полза на адв.И. адвокатско възнаграждение като неоснователно.

На първо място в частната жалба се сочи, че е невъзможно да се установи дали представеният по делото договор за правна защита е свързан с първоинстанционното гражданско дело.

Сочи се от частния жалбоподател, че в представения по делото договор за правна помощ е посочено единствено, че адвокатското възнаграждение ще се заплаща при изключението по чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, но без да са посочени конкретното дело, спорещи страни и предмет.Счита, че доколкото страните по договора са се уговорили за подаването на една искова молба, а са подадени 11 искови молби счита, че в резултат на тази уговорка на ищеца не следва да се присъждат разноски за повече от едно производство.

Процесният договор за правна защита и съдействие от 19.12.2024 г., сключен между Н. Н. и ЕАД Е. И., съдържа индивидуализация на страните, основание и предмет на договора - „процесуално представителство по гр.д. пред РСЛевски”, договорено възнаграждение - безплатно на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, липсват данни за изплатен доход.

Договорът за правна помощ и пълномощното са представени като приложения на исковата молба, която е депозирана по пощата, като при образуване на делото се получава съответния номер.

Не може да се приеме, че представянето на един и същи договор за правна помощ по всички образувани от Н. Н. дела е основание да се приеме наличие на злоупотреба с процесуални права и да бъде отказано присъждането на разноски за адвокатски хонорар, както се сочи в частната жалба.

На второ място по отношение на материалната затрудненост на ищеца се сочи, че по делото са представени справки от ТД на НАП, според които Н. Н. е получил суми по трудово възнаграждение в посочения размер, а през 2024 г. е получил отделно и друга сума, т.е. той е разполагал средно с по 4 522.14 лв. на месец през 2024 г., като по този начин се опровергава качеството, в което ползващото се от безплатната правна помощ лице по делото е сключило договора за правна помощ, т.е. той не е материално затруднено лице и е 2 следвало да плати адвокатското възнаграждение на своя процесуален представител авансово съгласно ЗА.

Настоящият съдебен състав счита, че не следва в настоящето производство да се изследва обстоятелството дали лицето отговаря на изискванията по чл.38, ал.1, т.2 от ЗА (определение № 203/17.05.2022 г. на ВКС по т.д.№ 1518/2021 г., I т.о., определение № 643/07.12.2022 г. на ВКС по ч.т.д.№ 2370/2022 г., I т.о.).

На трето място в частната жалба се сочи, че правото на иск е упражнено превратно с цел увреждане на ответното дружество.

Сочи се, че ищецът е подал 11 искови молби срещу дружеството с цел да се възложи в тежест на ответника заплащането на разноски в прекомерен размер.

Неоснователно е доказателственото искане в частната жалба да се приложат по делото исковите молби, с които са образувани посочените дела, както и представените от всяка от страните списъци по чл.80 ГПК, за да се оцени общия икономически интерес на ищцовата страна при съпоставка с размера на присъдените/претендирани разноски по всяко от делата поотделно и в съвкупност.

Чл.78, ал.1 ГПК регламентира заплащането на разноски от ответника съразмерно на уважената част от иска.

Делата имат различен предмет, а според чл.2, ал.5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно независимо от формата на съединяване на исковете.

В този смисъл неоснователно се сочи в частната жалба, че първоинстанционният съд неправилно е присъдил разноски по всеки един от предявените искове.

На последно място в частната жалба се сочи по отношение на размера на присъденото възнаграждение, че адвокатското възнаграждение не е съобразено с промените в националното законодателство, продиктувани от решение на СЕС от 25 януари 2024 г. по дело С-438/22.

Определените в горепосочената Наредба размери на адвокатските възнаграждения нямат задължителна сила за съда, а те могат да служат за 3 ориентир.

В §1а, ал.2, т.2 от ДР на горепосочената Наредба е посочено кои обстоятелства се вземат впредвид при преценката на фактическата и правна сложност на делото при адвокатска работа, свързана с процесуално представителство в съдебната фаза.

Основателно е изложеното в частната жалба, че в процесния случай освен вида на делото, количеството извършена работа, правната и фактическа сложност и процесуалното поведение на страните, следва да се съобразят и допълнителни критерии, произтичащи от спецификата на спора: по спорните въпроси вече съществува значителна по обем съдебна практика; съдът следи служебно за неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, съгласно чл.7, ал.3 ГПК; според решения на СЕС от 13 юли 2023 г. по дело С-35/22 и от 21 март 2024 г. по дело С-417/22 се дават указания на националните съдилища да изследват като основни критерии при разпределяне на разноски по дела като настоящето дали е налице добросъвестно упражняване на права от страна на потребителя както в съдебния, така и в извънсъдебния етап от отношенията му с търговеца; без да направи опит за доброволно уреждане на спора ищецът е използвал формалното наличие на отделни правоотношения с ответното дружество, за да образува множество граждански дела с посочените номера, част от които вече са приключили с присъдени разноски в негова полза.

Основателно се сочи в частната жалба, че справедливият размер на адвокатското възнаграждение следва да е в по - нисък размер от посочения ориентир в горепосочената Наредба.

Съдът счита, че той възлиза общо в размер на 480 лв. с ДДС.

Това налага да бъде потвърдено обжалваното определение в частта му, в която е оставено без уважение искането на частния жалбоподател за изменение на решението от 28.07.2025 г. в частта му за разноските в тази част, в която е осъдено дружеството да заплати на ЕАД Е. И., представлявано от Е.

И., адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА в размер на 480 лв. с ДДС.

Следва да бъде отменено обжалваното определение в частта му, в която е оставено без уважение искането на частния жалбоподател за изменение на решението от 28.07.2025 г. в частта му за разноските в тази част, в която е осъдено дружеството да заплати на ЕАД Е. И., представлявано от Е. И., адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА в размер на разликата над 480 4 лв. с ДДС до присъдените 1 176 лв. с ДДС, т.е. за сумата от 696 лв. с ДДС, като вместо него бъде постановено друго такова в тази част, с което да бъде изменено на основание чл.248 ГПК горепосоченото решение от 28.07.2025 г. в частта за разноските - в частта, в която е осъдено „Стик-Кредит”АД да заплати на ЕАД Е. И., представлявано от Е. И., адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА, като бъде намалено същото от 1 176 лв. с ДДС на 480 лв. с ДДС.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение рег.№ 900/20.10.2025 г. по гр.д.№ 20254410100019 описа за 2025 година на Районен съд – Левски в обжалваната му част, в която е оставено без уважение искането от „Стик - Кредит”АД, ЕИК ***, за изменение на решение № 173/28.07.2025 г., постановено по гр.д.№ 19/2025 г. по описа на РС - Левски в частта му за разноските, като бъде намалено присъденото в полза на адв.Е. И. адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА в размер на 480 лв. с ДДС.

ОТМЕНЯ определение рег.№ 900/20.10.2025 г. по гр.д.№ 20254410100019 описа за 2025 година на Районен съд – Левски в обжалваната му част, в която е оставено без уважение искането от „Стик - Кредит”АД, ЕИК ***, за изменение на решение № 173/28.07.2025 г., постановено по гр.д.№ 19/2025 г. по описа на РС - Левски, в частта му за разноските, като бъде намалено присъденото в полза на адв.Е. И. адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА за разликата над 480 лв. с ДДС до присъдените 1 176 лв. с ДДС, т.е. за сумата от 696 лв. с ДДС, КАТО ВМЕСТО НЕГО В ТАЗИ МУ ЧАСТ ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯВА на основание чл.248 ГПК решение рег.№ 173/28.07.2025 г. по гр.д.№ 20254410100019 по описа за 2025 година на РС - Левски в частта за разноските - в частта, в която е осъдено от „Стик -Кредит”АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: *** *** да заплати на Еднолично адвокатско дружество Е. И., ЕИК ***, адрес: ***, представлявано от Е. Г. И. адв.възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА, като намалява същото от 1 176 лв. с ДДС на 480 лв. с ДДС.

5

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1801 гр. Плевен, 29.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА

Членове:

РЕНИ В. Г.

ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА като разгледа докладваното от РЕНИ В. Г. Въззивно частно гражданско дело № 20254400501049 по описа за 2025 година

Депозирана е частна жалба от „Стик-Кредит”Ад със седалище *** чрез пълномощник, срещу определение рег.№ 900/20.10.2025 г. по гр.д.№ 19/2025 г. по описа на ЛРС, с което искането на дружеството по реда на чл.248 ГПК за изменение на постановеното по делото решение рег.№ 173/28.07.2025 г. е оставено без уважение.Счита постановеният съдебен акт за неправилен.Прави се искане да се отмени определение рег.№ 900/20.10.2025 г. по гр.д.№ 19/2025 г. по описа на ЛРС и да се постанови друго, с което да се откаже присъждането на претендираните разноски от ищеца, а при евентуалност да се намалят значително.

За ответника по частната жалба – Н. Л. Н., чрез пълномощник, е депозиран писмен отговор на частната жалба, в който е изразено становище, че постановеният съдебен акт е правилен и законосъобразен, а частната жалба е неоснователна.Прави се искане да се потвърди определение рег.№ 900/20.10.2025 г. по гр.д.№ 19/2025 г. по описа на ЛРС като правилно и законосъобразно.

Частната жалба е депозирана в преклузивния срок, от надлежно легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима, а по същество – частично основателна.