Решение № 69 от 18.05.2026, Районен съд - Златоград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 69 гр. Златоград, 18.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЗЛАТОГРАД в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Динко К. Хаджиев при участието на секретаря Йоанна З. Башева като разгледа докладваното от Динко К. Хаджиев Гражданско дело № 20265420100038 по описа за 2026 година

Предявен е иск от С. Т. Я. с ЕГН **********, адрес: гр. Н., общ. Н., обл. С., ул. „Н. В.“ № **; Е. Е. Я. с ЕГН *********, адрес: гр. Н., общ. Н., обл.

С., ул. „Н. В.“ № **; С. Е. Я. с ЕГН **********, адрес: гр. Н., общ. Н., обл. С., ул. „Н. В.“ № **, чрез адв. Е. М. В. от АК-С. със служебен адрес: гр. Н., обл.

С., ул. „А. С.“ № ** срещу О. Н., със седалище и адрес на управление: гр. Н., обл. С., ул. „А. С.“ № ***, Булстат 000615043, представлявана от кмета Б. Р.

К., с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК , във връзка с чл. 77 и чл. 79 от ЗС.

Ищцата С. Я., чрез адв. Е. В. сочи, че в границите и пределите на имот с идентификатор ***, област С., община Н., гр. Н., ул. ,,Н. Й.

В.“ № **, вид територия - урбанизирана, НТП – ниско застрояване ( до 10м), площ 700 кв. м, стар номер 2082, квартал 76, парцел VII, съгласно Заповед за одобрение на КККР РД-18-75/19.11.2021 г., издадена от Изпълнителен директор на АГКК при граници и съседи: имоти с идентификатори ***; ***; ***; ***, е изградила в периода 1988 г. – 1992 г., с вече покойния си съпруг Е. А. Я., сграда, обозначена в КККР на Н. с идентификатор ***, функ. предн. жилищна сграда – еднофамилна, брой етажи – 3, застроена площ 117 кв.м.

Ищцата и съпругът й изградили гореупоменатите сграда в горния имот, като същите владели имота от 1983 г. явно и необезпокоявано от никого, а преди това същия е владян от нейните родители от 50-те години на миналия век.

С. Я. и Е. Я. са облагородили имота, с помощта на тежка техника е подравнен имота, след което извършили строителство на сграда. Там са 1 родени и отраснали децата им, които също са ищци по делото.

Вторият и третият ищец започнали също да владеят процесния имот, след смъртта на баща си.

Имотът е ограден от другите на него имоти с бетонни стени и е дворно място към находящата се в него сграда, като се ползва за градина, в която се сеят селскостопански култури.

Пълномощникът на ищците сочи, че при предприета процедура за снабдяване с документи за собственост на имота и сградата, през месец януари 2026 г., те установили, че за имота им има съставен АДС №334/18.08.1987 г., като въз основа на Заповед № 46-ДС/27.02.2001 г. на Областен управител на обл. С., същия имот е предаден на Община Н. и предстои съставяне на АЧОС.

Ищците, чрез адв. Е. В., молят съда да постанови съдебен акт, с който, на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 77 от ЗС и чл. 79, ал. 1 от ЗС, признае за установено по отношение на С. Т. Я. с ЕГН **********, адрес: гр. Н., общ. Н., обл. С., ул. „Н. В.“ № **; Е. Е. Я. с ЕГН *********, адрес: гр. Н., общ. Н., обл. С., ул. „Н. В.“ № **; С. Е. Я. с ЕГН **********, адрес: гр. Н., общ. Н., обл. С., ул. „Н. В.“ № **, че ответника - Община Н., със седалище и адрес на управление: гр. Н., обл. С., ул. „А. С.“ № ***, Булстат 000615043, представлявана от кмета Б. Р. К., не е собственик на недвижим имот, съставляващ имот с идентификатор ***, находящ се в гр. Н., ул. ,,Н. Й. В.“ № **, вид територия - урбанизирана, НТП – ниско застрояване ( до 10м), площ 700 кв. м, стар номер 2082, квартал 76, парцел VII, съгласно Заповед за одобрение на КККР РД-18-75/19.11.2021 г., издадена от Изпълнителен директор на АГКК при граници и съседи: имоти с идентификатори ***; ***; ***; ***.

След изпращане на Разпореждане по чл. 131 ГПК с препис от исковата молба и доказателствата към нея, от ответника е постъпил отговор.

О. Н., чрез юрк. И. Д. заявява, че на осн. чл. 237, ал. 1 от ГПК признава предявения иск от ищците. Сочи, че общината не е осъществявала владение върху процесния имот, не го е управлявала и стопанисвала.

В съдебно заседание на 24.04.2026 г. ищците не се явяват и не изпращат представител. С молба адв. Е. В. сочи, че поради служебна ангажираност е обективно възпрепятстван да се яви съдебно заседание.

Въпреки това, моли да бъде даден ход на делото. Поддържа изцяло исковата претенция, като посочва, че ще се ползват от направеното признание, като молят да бъде постановено решение по смисъла на чл. 237, ал. 1 от ГПК.

Ответникът О. Н. не изпраща представител.

Като взе предвид изложеното в исковата молба, становищата на страните и признанието на иска от ответника по чл. 237, ал.1 ГПК, съдът намира, че са налице основанията за постановяване на решение при признание на иска.

От събраните по делото доказателства съдът намира, че не са налице 2 отрицателните предпоставки по чл.237, ал. 3 ГПК, поради което молбата на ищцата за постановяване на решение по чл. 237 ГПК е основателна.

Вярно е, че в Решение № 20/07.04.2014 г. на ВКС по гр.д. № 5289/2013 г., първо г.о. е постановено, че е недопустимо признание на иск, когато предметът на този иск е право на собственост върху недвижим имот. В това решение обаче ВКС не застава категорично на тази позиция, а дава възможност съдът първо да се произнесе по допустимостта на иска, съобразно изложените твърдения и след това да се произнесе по основателността и евентуално, да допусне и уважи признанието на иска.

Поради всичко гореизложено, съдът намира, че в случая е излишно съдът да указва на страните, против волята им, да ангажират доказателства за основателността на иска. Следва също така да се посочи, че ако съдът възприеме становище за недопустимост на признанието на иск, то страните биха могли да прибегнат до ползване на други облекчени правни фигури за приключване на делата, с цел незаплащане на разноски от ответника, като например неприсъствено решение, а също така и спогодба. Следва също така да се посочи че там, където законодателят е искал да изключи приложението на признанието на иск, той го е направил изрично с правни норми, като например чл. 318, чл. 324, чл. 331, чл. 334 и 339 от ГПК.

Законодателят е предвидил не случайно в това производство, когато съдът констатира, че са налице условията на чл. 237, ал. 1 от ГПК, съдът да прекрати съдебното дирене. Тоест, предполага се, че съдебното дирене е започнало, но законодателят е дал възможност то да бъде прекратено, защото е безсмислено да се събират още доказателства. В настоящия случай, съдът е започнал съдебното дирене, като е приел и приложил по делото допуснатите с определението по чл. 140 от ГПК писмени доказателства.

На последно място, следва да се отбележи, че законодателят винаги е гледал с добро око и е толерирал по-мирното и доброволно приключване на съдебни спорове – неслучайно в хода на процеса съдът е длъжен преди започване на съдебното дирене и преди приключването му, да покани страните към спогодба, освен това, законодателят е въвел и друга процедура за по-облекчено и мирно приключване на възникнал спор, каквато е медиацията.

Тоест, всичко гореизложено навежда на мисълта, че до мирно уреждане на спора може да се стигне не само преди започване на съдебното дирене, а и по време на същото, като то бъде прекратено и се уважи волята на ответника да признае иска.

Ищците, чрез своя процесуален представител, не претендира разноски, поради което такива не следва да бъдат присъждани.

ВОДИМ от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

3

ПРИЗНАВА за установено, на осн. чл. 124, ал. 1 ГПК, във вр. с чл.77 и чл.79 от ЗС по отношение на С. Т. Я. с ЕГН **********, адрес: гр. Н., общ.

Н., обл. С., ул. „Н. В.“ № **; Е. Е. Я. с ЕГН *********, адрес: гр. Н., общ. Н., обл. С., ул. „Н. В.“ № **; С. Е. Я. с ЕГН **********, адрес: гр. Н., общ. Н., обл. С., ул. „Н. В.“ № **, че ответника - Община Н., със седалище и адрес на управление: гр. Н., обл. С., ул. „А. С.“ № ***, Булстат 000615043, представлявана от кмета Б. Р. К., не е собственик на недвижим имот, съставляващ имот с идентификатор ***, в гр. Н., ул. ,,Н. Й. В.“ № **, вид територия - урбанизирана, НТП – ниско застрояване ( до 10м), площ 700 кв. м, стар номер 2082, квартал 76, парцел VII, съгласно Заповед за одобрение на КККР РД-18-75/19.11.2021 г., издадена от Изпълнителен директор на АГКК при граници и съседи: имоти с идентификатори ***; ***; ***; ***.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Смолян в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Златоград: _________Д. Х.______________ 4