Решение № 249 от 23.07.2019, Районен съд - Велинград

Личните данни в текста са заличени.

Р

Е Ш Е Н И Е

Гр.Велинград

23.07. 2019 г..

В ИМЕТО

НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД ВЕЛИНГРАД в публичното заседание на двадесет и четвърти юни, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ПЕНЧЕВА

При участието на секретаря Мария Димитрова, като разгледа докладваното от съдия Пенчева гр.д .№ 242/2019 г.по описа на Районен съд Велинград и за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 422,ал.1, във вр. с чл.415,ал.1 от ГПК, във вр. чл. 55, ал. 1, предл. 2-ро ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от М.М.С. против И.А.Д. за установаване на вземане на ищеца спрямо ответника по издадена по реда на чл. 410 ГПК заповед за изпълнение по ч. гр. д.

№ 20 от 2019 г. по описа на Районен съд Велинград за сумата от 10 000 лв. главница, 719, 44 лв. мораторна лихва за периода 25.04.2018 г. до 08.01.2019 г., законна лихва върху главницата, считано от 09.01.2019 г., до окончателното плащане на вземането, държавна такса в размер на 214, 44 лв. и адвокатски хонорар в размер на 800, 00 лв. произтичащо от неизпълнено от ответника, по устна уговорка с ищеца, задължение за прехвърляне на лек автомобил.

Претендират се разноски в исковото производство.

Ищецът твърди, че в средата на м. април 2018 г. ответникът му предложил да закупи автомобила, който преди това му е предоставил да ползва, за сумата от 10 000 лв., като прехвърлянето на собствеността в предвидената от закона форма следвало да стане, след превеждането на цената по банковата сметка на ответника.

На 24.04.2018 г. ищецът превел от собствената си сметка по сметка на ответника сумата от 10 000 лв., като на следващия ден поискал да му прехвърли собствеността върху автомобила. Ответникът започнал да отлага изпълнението на това задължение, като на по-късен етап категорично отказал да го изпълни.

За вземането си М.С. се снабдил със заповед на изпълнение по чл. 410 ГПК.

В производството по издаване на заповедта длъжникът възразил, че не дължи.

На основание заявеното възражение ищецът е предявил настоящия иск.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът възразява срещу допустимостта и основателността на иска. Счита, че производството по издаване на заповедта за изпълнение е опорочено- заявителят ищец е представляван от лице без представителна власт. Пълномощното, с което се легитимирал процесуалния му представител в заповедното производство е недействително. Това опорочава и настоящото производство, като последващо и обусловено от заповедното, предвид невъзможността действията на представителя да бъдат вече потвърдени. Предявеният иск се явявал недопустим на собствено основание отново поради ненадлежно учредена представителна власт на процесуалния представител-представеното по настоящото производство пълномощно не носило подписа на издателя.

Възразява срещу допустимоста на иска и поради липса на правен интерес за ищеца. Преведената сума била част от сумата в размер на 20 000 лв., придобита по Договор за потребителски кредит № РК18-00210203 от 12.04.2018 г. от ищеца и дъщерята на ответника по време на брака им и ищецът доброволно и юридически валидно се е съгласил дъщерята на ответника, като титуляр съдлъжник на паричната сума да се разпореди в негова полза с процесните 10 000 лв. Ответникът се явявал държател на преведената по неговата сметка сума, като основание за превода е сумата да се ползва от дъщерята на ответника съобразно условията на заемния договор с банката кредитор. Макар формално кредитополучател да се явявал ищецът, действително от сумата по кредита следвало да се ползват двамата съпрузи. Предвид, че отношенията между съпрузите вече били вече влошени и било възможно М.С. да се разпореди с цялата преведената по негова сметка сума по кредита, като тежестта за връщането да остане изцяло върху съпругата му съдлъжник, половината от получената сума в размер от 10 000 лв. били преведени по сметка на И.Д..

Впоследствие със сумата реално се е разпореждала дъщеря му, съгласно условията в договора. По тези съображения, ответникът не бил процесуално легигимиран да отговаря по иска. Сумата от 20 000 лв. по сключения Договор за потребителски кредит № РК 18-00210203 от 12.04.2018 г.,макар преведена по сметка на ищеца, била получена от двамата съпрузи солидарно и те заедно, както и всеки един от тях имали право да се разпореждат с половината цялата или с част от сумата.

Възразява да е имал договорни отношения с ищеца по повод продажба на автомобил с доводи, че към релевантния момент е притежавал пет автомобила в режим на СИО и не е знаел кой точно ищецът е искал да му прехвърли, както и че не е могъл да извърши каквито и да е разпоредителни действия, без участието на съпругата си. Възразява по този повод между двамата да са водени преговори, както и че преведената по негова сметка парична сума е в изпълнение на задължение по такива уговорки. Сочи, че двамата съпрузи доброволно се съгласили същата да се ползва от дъщерята на ответника съгласно условията на договора с банката кредитор.

Възразява срещу основателността на иска с идентични доводи, които излага по отношение на неговата допустимост-преведената от ищеца сума била част от сумата от 20 000 лв. по Договор за потребителски кредит № РК 18-00210202 от 12.04.2018 г., сключен от ищеца и дъщерята на ответника по време на брака им и Банка „ОББ“ АД гр. Велинград. По силата на договорните условия двамата съпрузи са солидарни длъжници. Обстоятелството, че сумата по потребителския кредит е преведена по сметка на ищеца, не го правела единствен титуляр на вземането, което значело, че паричната сума е получена общо от двамата съпрузи по силата на чл. 121 ЗЗД. Ищецът и съпругата му доброволно се съгласили да преведат половината от тази сума по сметка на ответника, като защитно средство за съпругата. Основание за това разпоредително действие е да се гарантира последващото издължаване на кредита, предвид обстоятелството, че ищецът е с двойно гражданство, не живее постоянно в

България, няма имущество и доходи в страната и при евентуално неизпълнение на задълженията към банката кредитор, принудителното изпълнение да се насочи единствено към имуществото на съпругата съдлъжник, която не би могла да реализира регресната отговорност на ищеца. Преводът на сумата по сметка на ответника било направено доброволно от съпрузите , за де се ползва съобразно условията на заемния договор от съпругата, което впоследствие е сторила и той бил само държател на тази парична сума. Соченото обстоятелство се потвърждавало от основанието на превода-захранване на сметка, а не покупка на кола. Върху сумата от 10 000 лв., като част от сумата 20 000 лв., получена по потребителския кредит от двамата съпрузи, право да се разпорежда с част или с цялата сума имала съпругата съдлъжник по силата на сключения потребителски договор, според който сумата се отпуска общо на страните по силата на чл. 121 ЗЗД.

Възразява срещу основателността на иска, с довод, че е налице злоупотреба с право от страна на ищеца, изразяваща се в това същият реално да придобие част от заеманата сума и да не изпълнява задълженията си по договора за кредит, като те останат в тежест единствено на неговата съпруга. Предвид, че е гражданин на друга държава, ще се създадат невъзможност или затруднения при реализиране на неговата отговорност по принудителен ред.

По съображения за неоснователност на главния иск, счита за неоснователна акцесорната претенция на ищеца за вземането за лихва.

В проведеното открито съдебно заседание ищецът поддържа иска. Твърди още, че в предходно дело ответникът е заявил, че е взел пари от него, но не му е прехвърлил колата.

Ответникът излага доводи за неоснователност на иска.

От представените по делото доказателства се установява, че от сметка на ищеца М.М.С. по сметка ответника И. А.Д. на 24.04.2018 г. е преведена сумата от 10 000 лв., като основание за превода е посочено захранване. Между ищеца и ответника е налице правен спор по отношение на основанието за превеждане на процесната сума, като всеки заявява различни правни и фактически доводи. За страната, която твърди пораждането на определено право на твърдяното от нея основание, което се оспорва, е налице правен интерес да иска от съда да установи със сила на пресъдено нещо действителното правно положение. В случая, за ищеца е налице правен интерес да предяви настоящия иск в защита на твърдяното от него право, като насочи претенцията си спрямо ответника, за който се твърди, че го оспорва. Доколкото процесуалната легитимация на ответника се предопределя единствено от твърденията на ищеца, за да е налице правен интерес от предявяване на иск срещу определено лице е достатъчно страната да твърди, че с поведението си насрещната страна е предизвикала правния спор. Процесуалната легитимация на страните не следва от някакви обективни факти, които трябва да се издирят и докажат, а единствено от правоното твърдение на ищеца относно спорното право, както е индивидуализирано от основанието и петитума на исковата молба. Когато съдът проверява дали искът е предявен от и срещу надлежната страна по делото, той трябва да изхожда от правото, което се претендира или отрича с исковата молба. Какво е действителното правно положение е въпрос по същество на спора и обуславя не процесуалната а метериалноправната легитимация на страните.

По тези съображения съдът намира за неоснователни възраженията на ответника, че за ищеца липсва интерес да предяви настоящият иск срещу него. Доколкото се твърди, че е налице правен спор, предизвикан от ответника по повод неизпълнено спрямо ищеца задължение, страната е легитимирана да предяви иск, за да потърси съдебна защита на твърдяното от нея право, а легитимиран да отговаря е лицето, за което се твърди, че го оспорва. Това обосоновава допустимостта на настоящото производство.

Неоснователни са възраженията на ответника за недопустимост на производството поради ненадлежно учредена представителна власт на процесуалния представител на ищеца в заповедното и в исковото производство.

Видно от приложените в заповедното производство по ч. гр. д. № 20/2019 г. на Районен съд Велинград- л. 7 и в исковото производство по гр. д. 242/2019 г. –л. 9 пълномощни за адв. Тупева, подписани от ищеца, е налице валидно учредена представителна власт и ищецът е надлежно представляван в производството. В допълнение следва да се спомене, че в хипотезата на извършени правни действия от представител без представителна власт е налице висяща недействителност, установена единствено в интерес на представлявания, на която само той /или неговите универсални правопримници/ може да се позове / ТР № 5 от 2014 г. по тълк. дело № 5/2014 г. на ОСГТК на ВКС/.

В исковото производство не се предвижда възможност за контрол на дейността на районния съд по издаване на заповедта за изпълнение, включително и относно преценката за неговата допустимост. В тази връзка без значение за допустимостта на исковото производство са пороците, допуснати при издаването заповедта за изпълнение. При предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК пред съда иск, след издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и възражение на длъжника, исковия процес за установяване на вземането е допустим. Налице са и останалите условия за съществуване правото на иск и надлежното му предявяване.

Съдът приема за установено от събраните доказателства, че на 12.04.2018 г. ищеца е сключил договор за потребителски кредит № РК18-00210203 с „Обединена българска банка“.

По силата на договора на М.С. е предоставен кредит в размер на 20 000 лв.

Като трето задължено лице в договора, е посочена съпругата на ищеца и дъщеря на ответника Р. И. С.

Договорът е сключен по време на брака на М.С. и Р.С.. Сумата по кредита е постъпила по сметка на ищеца ВG53BUIB98881052914900, посочена като обслужваща дълга по кредита, на 13.04.2018 г., видно от представения месечен отчет по сметка за месец април с титуляр М.М.С. в Банка ОББ. От същата сметка по сметка на ответника на 24.04.2018 г. е преведена сумата от 10 000 лв. Преведената сума е част от сумата от 20 000 лв., получена от ищеца по сключения Договор за потребителски кредит, предвид, че по сметката няма други парични средства, освен сумата по кредита, а в т. 5 от договора същата сметка е посочена като обслужваща.