Решение № 557 от 23.04.2026, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 557 гр. Велико Търново, 23.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, I СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЯВОР ДАНАИЛОВ при участието на секретаря ВЕНЕЦИЯ В. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от ЯВОР ДАНАИЛОВ Гражданско дело № 20254110103129 по описа за 2025 година

В исковата молба се твърди, че ищецът И. И. А. сключил с ответника „КРЕДИСИМО“ ЕАД договор за потребителски кредит № ********/**.**.****г. като получената сума била 1124.90 лв. Счита договора за нищожен на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД вр. чл.22 от ЗПК вр. чл.11 от ЗПК, тъй като предвиденото възнаграждение за поръчителя от 931 лв. за представяне на обезпечение се начислявала пропорционално към вноските на кредита. Счита клаузата на договора за, предвиждаща заплащането на неустойка за непредставено обезпечение в срок за нищожна на основание чл.19, ал.4 от ЗПК вр. чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. В противоречие с чл.19, ал.4 от ЗЗП дължимата неустойка не била включена в ГПР. Счита за нищожен и договор за поръчителство от 19.5.2025г., с „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, поради противоречието му с добрите нрави. Предявява иск против „КРЕДИСИМО“ ЕАД за прогласяване на нищожност на договор за потребителски кредит № ********/**.**.****г. на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД вр. чл.22 от ЗПК вр. чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, както и за иск против „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД за прогласяване на нищожност на договор за поръчителство от 19.05.2025г., поради противоречието му с добрите нрави. Претендира разноски.

Ответниците „КРЕДИСИМО“ ЕАД и АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, оспорват исковете, като неоснователни.

Ответникът „КРЕДИСИМО“ ЕАД предявява насрещен иск за връщане на дадената сума по договора за заем от 1104.90 лв.

Ответникът И. И. А. не подава отговор и не заема становище по предявения насрещен иск.

1

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата на страните, приема за установено от фактическа страна следното и достига до следните прави изводи:

В случая договора за кредит № ********/**.**.****г. е нищожен предвид клаузата на т.17 от ОУ, която е основание за заплащане на възнаграждение на ответника АЙ ТРЪСТ ЕООД от 931 лв. Съдът приема, че макар формално процесният договор за потребителски кредит да покрива изискуеми реквизити по чл. 11, ал. 1 ЗПК, вписаните параметри не кореспондират на изискуемото съдържание по т. 10 - годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя. Тази част от сделката е особено съществена за интересите на потребителите, тъй като целта на уредбата на годишния процент на разходите по кредита е чрез императивни норми да се уеднакви изчисляването и посочването му в договора и това да служи за сравнение на кредитните продукти, да ориентира икономическия избор на потребителя и да му позволи да прецени обхвата на поетите от него задължения. Затова и неяснотите, вътрешното противоречие или подвеждащото оповестяване на това изискуемо съдържание законодателят урежда като порок от толкова висока степен, че изключва валидността на договарянето - чл. 22 ЗПК. В този смисъл като не е оповестил действителен ГПР в договора за кредит кредитодателят е нарушил изискванията на закона и не може да се ползва от уговорената сделка, което обосновава извод за недействителност на договора за кредит на основание чл. 22 от ЗПК, поради неспазването на изискванията на чл. 11, т. 10 и 11 от ЗПК. В тази хипотеза потребителят следва да върне само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва и или други разходи по кредита, съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК.

Предявеният иск против ответника „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД за прогласяване нищожност на договор за поръчителство от 29.12.2021г., също е основателен и доказан.

Следва да се отбележи, че договорът, сключен между потребителя и "Кредисимо" ЕАД, и договорът, сключен между потребителя и "АЙ ТРЪСТ" ЕООД, се намират във взаимовръзка помежду си и като система от правоотношения между страните, поради което последиците от прогласяване недействителността на договора за потребителски кредит неминуемо рефлектират и по отношение на договора за предоставяне на поръчителство, поради естеството на правоотношенията. Договорът за поръчителство е сключен на основание № ********/**.**.****г., която е нищожен на основание чл.26 от ЗЗД..

Следователно и сключеният с „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД договор за поръчителство също е нищожен на основание чл.26, ал.1, пр.2 и пр.3 от ЗЗД, вр. чл.19, ал.4 от ЗПК и чл.143 от ЗЗП.

Изцяло в противоречие с принципите на добросъвестност и равнопоставеност, както и изобщо - с добрите нрави, между страните е сключен договор за гаранция на задълженията по сключения договор за кредит със свързано с кредитополучателя лице, което същевременно е уговорено като условие в самия договор за кредит. В разпоредбата на чл.143 от ЗЗП се съдържа легално определение на понятието „неравноправна клауза“ в договор, сключен с потребителя и това е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и 2 задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Договорът за поръчителство е неравноправен по смисъла на чл. 143 от Закона за защита на потребителите – той води до значително неравновесие между договорените права на страните, като облагодетелства недобросъвестно и нееквивалентно както кредитора по договора за кредит, така и „поръчителя“ по договора за поръчителство.

Предвид гореизложеното, предявените от И. И. А. срещу „КРЕДИСИМО“ ЕАД и „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 11, ал. 1, т.

9-11 вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК вр. чл. 22 ЗПК и чл. 26, ал. 1, предл. 2 вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК вр. чл.

143 ЗЗП, за прогласяване нищожност на договор за потребителски кредит № ********/**.**.****г. и договор за предоставяне на поръчителство от 19.5.2025г. са основателни и следва да бъдат уважени.

Предявения от „КРЕДИСИМО“ ЕАД срещу И. И. А. насрещен осъдителен иск с правно основание чл. 23 от ЗПК е основателен и доказан.

По процесния договор за потребителски кредит И. А. е получил сумата 1124.09 лв. и е извършил плащане на стойност 20 лв. Оттук следва да се приеме, че ищецът по насрещния иск „КРЕДИСИМО“ ЕАД се легитимира като кредитор на вземане в размер на 1104.09 лв., представляваща част от чистата стойност на кредита - дължима и непогасена главница по Договор за потребителски кредит № ********/**.**.****г. Поради това и ответникът И. А. следва да бъде осъден да заплати на „Кредисимо“ ЕАД сумата 564.52 евро, ведно със законната лихва от датата на подаване на насрещната искова молба – 3.12.2025 г. до окончателното изплащане на сумата.

Ответниците дължан на ищеца разноските по делото за държавна такса в размер на 55.96 евро.

На основание чл. 38, ал. 2 от ЗА ответникът „КРЕДИСИМО“ ЕАД следва да заплати на адв. Д. Г. адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по първоначално предявения иск, което съдът определя в размер на 130 евро, съобразно разпоредбата на чл.36, ал.2 от ЗА, фактическа и правна сложност по делото, цената на иска, извършената от адвоката работа и проведените съдебни заседания.

На основание чл. 38, ал. 2 от ЗА ответникът „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД следва да заплати на адв. Д. Г. адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по предявения иск против него, което съдът определя в размер на 130 евро, съобразно разпоредбата на чл.36, ал.2 от ЗА, фактическа и правна сложност по делото, цената на иска, извършената от адвоката работа и проведените съдебни заседания.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца по насрещния иск „КРЕДИСИМО“ ЕАД следва да се присъдят разноски за държавна такса в размер на 25.56 евро, както и юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 76.69 евро.

Водим от горното, съдът

3

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД за нищожен Договор за потребителски кредит № ********/**.**.****г., по предявения иск от И. И. А., с ЕГН: ********** от гр.***, ул. *** №***, против „КРЕДИСИМО" ЕАД, ЕИК 175330437, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша" 146 /сграда „А"/, ет. 2, Бизнес център „България".

ПРОГЛАСЯВА за нищожен договор за предоставяне на поръчителство от 19.5.2025г., по предявения иск с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.143 от ЗЗП, от И. И. А., с ЕГН: ********** от гр.***, ул. *** №***, против „АЙ ТРЪСТ" ЕООД, EИK 203508899, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша" 146 /сграда „А"/, ет. 2, Бизнес център „България".

ОСЪЖДА И. И. А., с ЕГН: ********** от гр.***, ул. *** №***, да заплати на „КРЕДИСИМО" ЕАД, ЕИК 175330437, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.

„Витоша" 146 /сграда „А"/, ет. 2, сумата 564.52 евро /петстотин шестдесет и четири евро и петдесет и два цента/, ведно със законната лихва от датата на подаване на насрещната искова молба – 3.12.2025 г. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА „КРЕДИСИМО" ЕАД, ЕИК 175330437, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша" 146 /сграда „А"/, ет. 2, Бизнес център „България" и „АЙ ТРЪСТ" ЕООД, EИK 203508899, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.

„Витоша" 146 /сграда „А"/, ет. 2, Бизнес център „България", да заплатят на И. И. А., с ЕГН:

********** от гр.***, ул. *** №***, сумата 55.96 евро /петдесет и пет евро и деветдесет и шест цента/ разноски.

ОСЪЖДА „КРЕДИСИМО" ЕАД, ЕИК 175330437, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша" 146 /сграда „А"/, ет. 2, Бизнес център „България", да заплати на адвокат Д. Г. от гр.***, ул. ***, ***, сумата 130 евро /сто и тридесет евро/ възнаграждение.

ОСЪЖДА „АЙ ТРЪСТ" ЕООД, EИK 203508899, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша" 146 /сграда „А"/, ет. 2, Бизнес център „България", да заплати адвокат Д. Г. от гр.***, ул. ***, ***, сумата 130 евро /сто и тридесет евро/ възнаграждение.

ОСЪЖДА И. И. А., с ЕГН: ********** от гр.***, ул. *** №***, да заплати на „КРЕДИСИМО" ЕАД, ЕИК 175330437, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.

„Витоша" 146 /сграда „А"/, ет. 2, Бизнес център „България", сумата 25.56 евро /двадесет и пет евро и петдесет и шест цента/ разноски, както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 76.69 евро /седемдесет и шест евро и шестдесет и девет цента/.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред ВТОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

4

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 5