Определение № 478 от 16.05.2023, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 478 гр. София, 16.05.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Веселин Пенгезов

Членове:

Десислав Любомиров

Атанаска Китипова като разгледа докладваното от Веселин Пенгезов Въззивно частно наказателно дело № 20231000600553 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.249, ал.3 НПК вр. чл.248, ал.2 от НПК вр. глава ХХІІ от НПК.

С протоколно определение от 02.05.2023г. по НОХД №1680/2023г. по описа на СГС, НО, 12-ти състав, съдът е оставил без уважение молбите на К. Л. С., А. Л. С. и Е. Л. С. за конституирането им в качеството на частни обвинители и граждански ищци, като не е приел за съвместно разглеждане и предявените граждански искове от същите.

Срещу така постановеното определение е постъпила частна жалба от адв. Р. в качеството му на процесуален представител на К. Л. С., А. Л. С. и Е. Л. С.. Поддържа се, че съдът погрешно бил приел, че след като при предходно разглеждане на делото жалбоподателите не са предявили искане да бъдат конституирани като частни обвинители, то конституирането им като такива при повторно разглеждане на делото пред първоинстанционния съд би довело до утежняване положението на подсъдимия. Сочи се, че и съвместното разглеждане на гражданските искове не би затруднило хода на производството, доколкото за доказване размера на иска не се изисквало събирането на нови доказателства. В този смисъл се настоява за отмяна на постановения съдебен акт и уважаване на искането за конституиране на жалбоподателите в качеството им на частни обвинители и граждански ищци.

СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след като обсъди доводите в жалбата, материалите по делото, законосъобразността на атакувания съдебен акт и извърши служебна проверка по реда на чл.314 от НПК, намира следното:

На първо място следва да бъде посочено, че атакуваното определение по отношение на отказа на съда за приемане на съвместно разглеждане предявените граждански искове и конституирането на К. Л. С., А. Л. С. и Е. Л. С. като граждански ищци по тези искове не 1 подлежи на въззивен контрол, поради което и жалбата в тази част следва да бъде оставена без разглеждане. Това следва от разпоредбата на чл.249, ал.3, пр.3 от НПК, съобразно която „…и отказът на съда по чл.248, ал.2 да допусне частен обвинител подлежи на обжалване и протестиране по реда на глава двадесет и втора“. Определението, с което е отказано приемане на граждански иск поначало не подлежи на обжалване отделно от присъдата.

(ТР№2/2004 г.на ОСНК на ВКС). Изхожда се от разбирането, че гражданският иск не може да става причина за отлагане на делото, съгласно чл. 88, ал. 2 НПК, а за правоимащото лице съществува и друг ред за защита – в отделно производство по гражданско-процесуален ред.

Поради тази причина жалбата на К. С., А. С. и Е. С. в тази част е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.

Предмет на въззивен контрол се явява жалбата в частта, с която е отказано конституирането им като частни обвинители по делото, доколкото това право не може да бъде реализирано извън наказателния процес. Разгледана по същество жалбата в тази й част е неоснователна.

Законосъобразно и обосновано първата съдебна инстанция е отказала конституирането на К.

С., А. С. и Е. С. в качеството им на частни обвинители по делото.

Правото на пострадалия да се конституира като частен обвинител може да бъде реализирано в съдебната фаза на процеса, с надлежно обективирано искане до решаващия съд, като последният възможен момент за това е до даване ход на съдебното следствие при първото разглеждане на делото в първата инстанция, съгласно нормата на чл. 77, ал. 3 от НПК. При решаване на въпроса за допустимостта на направеното искане, съдът следва да прецени дали то е отправено от лице, имащо качеството на пострадал по смисъла на чл. 74 НПК и дали искането е депозирано своевременно.

Правилно, първоинстанционният съд по НОХД № 1680/2023 г. на СГС е констатирал, че лицата притежават качеството на пострадали с оглед повдигнатото обвинение по чл. 116 от НК. На следващо място, от материалите по делото безспорно се установява, че съдебният акт, с който е приключило първото разглеждане на делото в първата инстанция – Присъда № 69/20.05.2022 г. по НОХД № 2545/2021 г. по описа на СГС е отменена изцяло по жалба на защитника на подсъдимия с Решение № 402/20.12.2022 г., постановено по ВНОХД № 1036/2022 г. по описа на САС, НО, 2-ри състав. С решението на САС делото е върнато на СГС за ново разглеждане.

След връщане на делото в първоинстанционния съд е образувано НОХД № 1680/2023 г. по описа на СГС, по което е постановено атакуваното определение, с което е оставено без уважение искането на пострадалите за конституирането им като частни обвинители. Тази конкретика определя атакувания съдебен акт – протоколно определение от 02.05.2023 г, постановено по НОХД № 1680/2023 г. по описа на СГС, като постановен при повторно разглеждане на делото, след пълна отмяна на съдебния акт по НОХД № 2545/2021 г. по описа на СГС. Въззивният съдебен състав изцяло се солидаризира с виждането на контролираната съдебна инстанция, че когато делото бъде върнато заради съществени процесуални нарушения от въззивната инстанция за ново първоинстанционно разглеждане, е недопустимо за пръв път да бъде конституиран частен обвинител, ако такъв не е участвал 2 при първото разглеждане на делото.

Факт е, че при предходното разглеждане на делото от първоинстанционния съд по НОХД № 2545/2021 г. по описа на СГС на пострадалите е била разяснена възможността им да направят искания за конституиране в качеството им на частни обвинители, но в проведеното на 30.08.2021г. разпоредително заседание, същите лично са заявили, че не желаят да бъдат конституирани в качеството им на частни обвинители, с което правото им да участват като страна в процеса е преклудирано.

В този смисъл, настоящият въззивен състав намира, че правилно искането за конституирането на К. Л. С., А. Л. С. и Е. Л. С. в качеството им на частни обвинители по НОХД № 1680/2023 г. по описа на СГС е оставено без уважение, тъй като е заявено несвоевременно. В посочения смисъл е и константната съдебна практика, според която конституирането на частен обвинител е допустимо единствено и само при първото разглеждане на делото, като при повторното му разглеждане след пълната отмяна на постановения съдебен акт не са налице предпоставките за конституиране на частен обвинител, който не е участвал при първото разглеждане на делото.

С оглед гореизложеното, атакуваното определение на СГС, като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран и на основание чл. 345, ал.2 от НПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение от 02.05.2023г.‚ постановено по НОХД №1680/2023г. по описа на СГС‚ НО, 12-ти състав, с което са оставени без уважение молбите на К. Л. С., А. Л.

С. и Е. Л. С. за конституирането им в качеството на частни обвинители по делото.

ВРЪЩА делото на СГС за продължаване на съдопроизводствените действия.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване или протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3