Решение № 324 от 29.04.2026, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 324 гр. Перник, 29.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЛОРА Р. СТЕФАНОВА при участието на секретаря Антония П. Стоева като разгледа докладваното от ЛОРА Р. СТЕФАНОВА Гражданско дело № 20251720105069 по описа за 2025 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по иск, с правна квалификация чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с. чл. 22, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10, във вр. с чл. 19, ал. 4 от ЗПК, във вр. с чл. 145 от ЗПП.

Образувано по искова молба, подадена от С. М. К., ЕГН ********** от гр. Перник, ул.

**** *******, бл.**,вх.*,ет.*,ап.** срещу „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, ЕИК 131134023, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Димитър Хаджикоцев № 52-54, представлявана от Валентин Гълъбов, Александър Димитров, Николай Спасов и Лукас Турса.

Ищецът твърди, че между него и ответника на 08.01.2023 г. е сключен договор за потребителски кредит № ************/08.01.2023 г. по силата, на който ответникът му е предоставил в заем сумата от 3200 лв., а той се е задължил да я върне на 49 месечни погасителни вноски, всяка в размер на 204.82 лв. и 1 месечна вноска от 205.49 лв., с която се погасяват суми за главница, лихва и застрахователна премия в общ размер на 1667.50 лв., последната включена към главницата. Сочи, че годишният лихвен процент е 41.13%, а годишният процент на разходите – 48.24%.

Поддържа, че договорът е нищожен, тъй като клаузата, определяща размера на лихвата на 41.13% е неравноправна, тъй като надхвърля трикратния размер на законната лихва в страна към 08.01.2023 г., който е бил 34.26%.

Излага, че не е изпълнена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като в договора не се съдържа информация за методиката на формиране на годишния процент на разходите и какви са компонентите му, като по този начин потребителят е поставен в невъзможност да 1 разбере реалното оскъпяване на заетата сума. Освен това сочи, че в ГПР не е включена застрахователната премия в размер на 1667.50 лв. Поддържа, че макар и да е декларирано, че сключването на договора за застраховка не е условие за предоставяне на кредита, фактически потребителят няма възможност да влияе върху тази договорна клауза.

Поддържа, че реалният размер на ГПК надхвърля максимално предвидения в чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

Счита, че поради изложените от него факти, договорът за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК.

Искането към съда е да признае за нищожен договор за потребителски кредит, сключен на 08.01.2023 г. между С. М. К. и „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД № ************/08.01.2023 г., поради противоречие със закона. Заявена е претенция за присъждане на направените разноски, включително и адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2, във вр. с ал. 1 от ЗАдв.

Исковата молба с приложенията е връчена на ответника и в срока по чл. 131 от ГПК г. е постъпил писмен отговор.

Ответникът оспорва предявения срещу него иск, като неоснователен. Оспорва твърдението на ищеца, че посоченият в договора ГПР не отговаря на действителния. Излага, че методът за изчислението му е регламентиран в закона и в случая е спазен. Сочи, че неправилно изчисленият ГПР няма за последица нищожност на договора за кредит, а само на клаузата, определяща ГПР.

Поддържа, че съгласно разпоредбите на европейския съюз и националното право ГПР представлява общите разходи по кредита за потребителя, изразени като годишен процент от общия размер на кредита и има за цел да осигури възможност на потребителя за лесно сравнение на различни оферти. Затова счита, че законовото изискване е в договора да бъде посочено само процентното изражение на ГПР, но не и начина на изчислението и компонентите му.

Сочи, че в процесния договор липсват неясноти, поради което не се налага в ГПР да се включват допускания.

Счита, че дължимата от потребителя застрахователна премия не е нищожна и не следва да е част от ГПР, тъй като потребителят е дал лично съгласие за сключването на договор за застраховка, като не е бил задължен да прави това. Посочва също, че застраховката не е била условие за сключването на договора за кредит, поради което не е разход, който следва да се включва в ГПР. Застрахователната премия се явява цена на услуга, поради което не е част от ГПР. Освен това потребителят е бил предварително запознат с общите условия за всички застрахователни пакети и той е избрал какъв договор за застраховка да сключи.

Поддържа, че погасителният план, представляващ неразделна част от договора за потребителски кредит съответства изцяло на изискванията на закона, като освен това потребителят по всяко време може да поиска извлечение от сметката си, съответстващо на погасителния план.

2

Искането към съда е да отхвърли предявения иск и да присъди направените съдебноделоводни разноски и юрисконсултско възнаграждение. В случай на частично уважаване на исковете, моли за присъждане на разноски по компенсация. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от ищеца.

При условията на евентуалност, в случай, че искът бъде уважен ответникът предявява насрещен иск срещу ищеца с правна квалификация чл. 23, във вр. с чл. 22 от ЗПК за осъждане на С. М. К. да заплати на „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, ЕИК 131134023 сумата от 1353.24 лв./691.90 евро/, представляваща непогасена част от чистата сума по кредита по договор за кредит № ************/08.01.2023 г., сключен между страните на 08.01.2023 г., който е признат за недействителен, ведно със законна лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба – 04.12.2025 г. до окончателното плащане.

В съдебно заседание, ищецът редовно призован не се явява и не се представлява. С писмена молба е заявил, че поддържа предявения иск и моли да бъде уважен. Претендира разноски.

Ответникът, редовно призован в съдебно заседание, не е изпратил представител.

Съдът, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на страните и на основание чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК обсъди събраните по делото доказателства, намира следното:

Главният и насрещният иск са предявени от надлежно легитимирани страни при наличието на правен интерес, поради което са процесуално допустими.

Разгледани по същество са основателни. Съображенията за това са следните:

Обявени за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване са обстоятелствата, че между тях на 08.01.2023 г. е сключен договор за потребителски кредит № ************/08.01.2023 г. и че в посочения в него годишен процент на разходите не е включена дължимата от потребителя застрахователна премия.

За установяване на твърденията си страните са представили договор за потребителски кредит № ************/08.01.2023 г. и погасителен план към него, СЕФ, заявление – декларация за установяване на договорни отношения, декларация по чл. 42, ал. 2, т. 2 от ЗМИП, декларация за определяне на изискванията и потребностите и за присъединяване на застрахованото лице към застрахователна програма „Защита на кредитите“ и „Защита на сметките“ за кредитополучателите на потребителски кредити, предоставени от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, сертификат № 1************2023, общи условия към договор за застраховка.

От тях се установява, че съгласно чл. 7.1 от договора ответникът се е задължил да предостави на ищеца в заем сумата от 3200 лв., представляваща общ размер на кредита, както и сумата от общо 1667.50 лв., представляваща общ размер на застрахователна премия.

В чл. 7.2.1 от договора е предвидено, че средствата по кредита се предоставят не по-рано от 11.00 ч. на деня, следващ деня на сключване на договора и се усвояват на каса в офис на Изипей АД. Съгласно чл. 7.2.2 в случаите, в които потребителят е пожелал да сключи някоя 3 от застраховките или да се присъедини към някоя от застрахователните програми, частта от средствата по кредита, представляваща застрахователна премия по конкретна застраховка, се превежда директно по банкова сметка на застрахователя или застрахователния посредник, за което потребителят дава изрично нареждане и съгласие със сключване на договора.

В чл. 9 е предвидено, че лихвеният процент, с който се олихвява кредита, изразен като годишен лихвен процент е 41.13%, като лихвата се изчислява ежемесечно на база 30 дни в месеца и 360 дни в годината. В чл. 10 е посочено, че годишният процент на разходите по кредита е 48.24%. Общата сума дължима от потребителя по кредита е 10241.67 лв.

В чл. 19 от договора е предвидено, че потребителят не е длъжен да сключва застраховка, като по свое желание и собствено усмотрение може да сключи някоя от застраховките, или да се присъедини към застрахователните програми, предлагани от кредитора, в качеството му на застрахователен агент, без това да е задължително условие за сключване на договора за потребителски кредит.

От погасителния план, който е неразделна част от договора се установява, че общата предоставена в заем сума от 4867.50 лв., ведно с договорната лихва в общ размер на 5374.17 лв. подлежат на връщане на общо 50 броя месечни вноски, 49 бр., от които от по 204.82 лв. и една от 205.49 лв., всяка с падеж 25-то число от месеца, с първо плащане на 25.02.2023 г. и краен срок на договора 25.03.2027 г.

В деня на сключване на договора за потребителски кредит ищецът се е присъединил към застрахователни програми „Защита на кредита“ и „Защита на сметките“ на кредитополучателите по потребителски кредити, предоставяни от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД.

По делото са приети неоспорени от страните първоначална и допълнителна съдебносчетоводни експертизи, изготвени от вещото лице Я. А., които съдът кредитира изцяло, като пълни, обективни и обосновани, дадени от експерт с необходимите специални знания и професионален опит. От заключението на вещото лице се установява, че размерът на сумата, предоставена от ответника на ищеца по процесния договор за потребителски кредит е 4867.50 лв., от която 1667.50 лв. – за заплащане на застрахователна премия. За погасяване на задълженията си по договора ищецът е заплатил сумата от общо 1846.76 лв./944.23 евро/, от която са осчетоводени, като погасени 392.54 лв. – главница, 1450.84 лв. – договорна лихва, 3.38 лв. – наказателна лихва. Непогасени са останали сумите от 4474.96 лв. – главница и 3923.33 лв. – договорна лихва. Експертът е посочил, че ГПР по договора е 49.84 %, а ГПР при вземане предвид при изчислението му и на застрахователната премия от 1667.50 лв., размерът му е 102.67 %. Отговорено е, че основният лихвен процент в сила то 01.01.2023 г. и актуален към датата на сключване на процесния договор е 1.42 %.

По делото е приета съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото лице В. М., която не е оспорена от страните. От нея се установява, че в процеса на кандидатстване за потребителски кредит, потребителят има възможност да избира и да отказва избора на допълнителна услуга – застраховка. Не може да се извърши преценка дали потребителят има възможност да избира или да отказва избора на допълнителна услуга – застраховка, след 4 като вече е получено одобрение за предоставяне на потребителския кредит. Изборът да не сключи застраховка, няма за последица отказ за отпускане на кредита, при предложените условия. Не може да се направи извод, че изборът на потребителя да сключи или да не сключи застраховка влияе върху размер на ГПК и ГЛП при вече получено одобрение за кредит

При горните фактически констатации, настоящият състав намира от правна страна следното:

Предмет на делото е иск по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 22 от ЗПК за прогласяване на нищожен/недействителен/ на сключения между страните договор за кредит.

Ищецът – кредитополучател, е физическо лице, което при сключване на договора за потребителски кредит, е действало извън рамките на своята професионална дейност.

Ответникът - „Ти Би Ай Банк“ ЕАД е банка по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗКИ, поради което може да извършва публично привличане на влогове или други възстановими средства и да предоставя кредити или друго финансиране за своя сметка и на собствен риск.

Следователно страните имат качество, съответно на потребител и на кредитор по смисъла н а чл. 9, ал. 3 и ал. 4 от ЗПК. Сключеният между тях договор е договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК и следва да отговаря както на общите изисквания за действителност, така и на специалните такива, предвидени в чл. 10, ал. 1 от ЗПК, чл. чл.