Решение № 38 от 27.10.2021, Окръжен съд - Кюстендил

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 38 гр. Кюстендил, 27.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, II СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Йоланда М. Цекова

Членове:

Надя Сп. Георгиева

Мария Ст. Танева при участието на секретаря Мая Др. Стойнева в присъствието на прокурора ИВАЙЛО ИЛИЕВ като разгледа докладваното от Йоланда М. Цекова Въззивно административно наказателно дело № 20211500600346 по описа за 2021 година

Въззивното производство по настоящото дело е по глава ХХІ във вр. с глава ХХVІІІ НПК. Образувано е по ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА на подсъдимия СТ. В. В., ЕГН **********, от гр. Кюстендил, подадена чрез защитника му адв. Е.В. срещу Решение № 260113/29.04.2021 г. на КнРС, постановена по АНД № 256/2021 г. по описа на съда, с което е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 134 ал.1 т.2 във вр. с чл.129 ал.2 НК, освободен е от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание“глоба“ в размер на 3 000 лв. Релевирани са доводи за необоснованост и незаконосъобразност решението и за постановяването му при съществено нарушение на процесуални правила и алтернативно - и за явна несправедливост на наложеното наказание, респ. размера на наложената глоба. Моли се за отмяна на осъдителното решение и постановяване на нов оправдателен съдебен акт и алтернативно – връщане на делото за ново разглеждане или намаляване на размера на наложената глоба. Доказателствени искания в жалбата не са направени.

Прокурорът оспорва жалбата и изразява становище за потвърждаване на І-инстанционния съдебен акт като правилен, законосъобразен и подробно мотивиран.

1

Защитникът на обвиняемия адв.И. Х. поддържа жалбата и допълнението към нея и пледира за постановяване на съдебен акт след преценяване на всички събрани доказателства и с оглед съображенията на защитника на обвиняемия пред І-инстанционния съд.

КнОС, след преценяване на доводите и възраженията на страните и след обсъждане на събраните по делото доказателства в двете съдебни инстанции, в рамките на предвидените му по чл. 378 ал.5 във вр. с чл.313 и сл.НПК правомощия, намери жалбата за допустима като подадена в законовия срок и от надлежна страна, но за неоснователна. Съображенията за това са следните:

С обжалваното решение обвиняемия СТ. В. В. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 134 ал.1 т.2 във вр. с чл.129 ал.2 НК– за това, че на *** г. в землището на с. ***, обл. **, е причинил средна телесна повреда на Д. Х. С., от гр. ***, изразяваща се в открита фрактура на малкия пищял на дясната подбедрица в средната й трета, довела до трайно затрудняване движенията на десен долен крайник, поради немарливо изпълнение на правно-регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност – дърводобив и първична обработка на дървени материали в сечищата, като в качеството му на работодател/управител и собственик на „Ангела-3“ЕООД/ и в нарушение на:

= чл.2 ал.1, чл.3, чл.11 ал.1 от наредба № РД-07-02/2009 г.за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж и безопасни условия на труд; = чл.8 ал.1 и ал.2, чл.9,чл.17 и чл.118 ал.2 от Правила за здравословни и безопасни условия на труд в горските територии, утвърдени със Заповед № РД-09І354/8.04.2019 г. на министъра на земеделието, храните и горите;

= чл.4 ал.1 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд;

= чл.5 ал.1 и чл.18 от Наредба № 3/2001 г. за минималните изисквания за безопасност и опазване здравето на работниците при използване на лични предпазни средства на работното място на министъра на труда и социалната политика и министъра на здравеопазването, е възложил работа на пострадалия, вследствие на което при удар от отрязано дърво и последващо падане е настъпило посоченото телесно увреждане, на основание чл.78 а НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание“глоба“ в размер на 3000 лв.

Фактическата обстановка по делото правилно е установена в хипотезата на чл. 378 ал.3 НПК - в рамките на фактическите положения, посочени в постановлението. Затова не се налага подробното й преповтаряне в настоящото решение.

Не се спори по делото, че обвиняемият В. е управител на „Ангела-3“ООД, гр. Кюстендил, с основен предмет на дейност дърводобив и че към 17.07.2019 г. по трудов договор в 2 дружеството са работили свидетелите Б. В., Ю. С. и И. И..

Също безспорно е, че обвиняемият възлагал дейности по дърводобив и на други лица, с които обаче не са били сключвани трудови договори. Едни от тези лица са пострадалият Д.

С., на когото обвиняемият от 2016 г.започнал да възлага дейности по дърводобив срещу заплащане в различни горски имоти, а от 2018 г. - и на св.Т. Н. като близък на пострадалия, тъй като пострадалият живеел на съпружески начала със сестра му св.Б. Ни.. Първоначално обвиняемият обещавал на пострадалия да сключат трудов договор, но такъв не бил сключен.

Пострадалият С. не разполагал с удостоверение за правоспособност за работа със земеделска и горска техника , изискващо се от чл.13 ал.1 от Закона за регистрация и контрол на земеделската и горска техника, нито пък бил преминал курс за работа с такава техника, което било добре известно на обвиняемия. Въпреки липса на правоспособност – професия механизатор на горска техника“, специалност „механизация на горското стопанство – моторни триони и храсторези“ и че не е преминал професионално обучение за това, от 2017 г. обвиняемият започнал да възлага на пострадалия дейности по осъществяване сеч на дървета с моторен трион. На св. Т. Н. от обвиняемия била възлагана работа по товарене на дървесина в камиони за последващо транспортиране.

Пострадалият Д. С. и св. Т. Н. работили заедно, като не са им били провеждани начален инструктаж за безопасност, нито инструктаж на работното място, нито периодичен или извънреден инструктаж.

След като на 14.05.2019 г. бил сключен договор за извършване на на услуги във възстановени горски имоти с кадастрални номера *** и *** в землището на с.**** между собственика на имотите Й. С. и лицензирания лесовъд св.К. И., С. неформално анжгажирала упрявляваното от обвиняемия дружество за извършване сечта в посочените имоти.

Не се спори, че една седмица след сключване на договора св. И. посетил двата имота и установил, че там не е извършвана сеч и започнал изготвянето на горскостопанска програма.

Не се спори също, че позволителните за сеч за двата имота са издадени на 28.07.2019 г. от св.Кирил Иванов и са с номера 0511765 и 0511766.

Спорен момент по делото е кога е започнало извършването на сечта в двата имота, като обвиняемият поддържа, че преди издаване позволителното за сеч такава не е била извършвана и че освен твърдението на пострадалия, че на 17.07.2019 г.е му е била възложено извършване на сеч, други доказателства за това няма. Този защитен довод е опроверган от показанията не само на пострадалия С., но и от показанията на св.Н., които съдът няма основание да не кредитира изцяло с доверие. Затова районният съд обосновано и законосъобразно е приел, че още преди да бъдат издадени позволителните за сеч в двата посочени имота, обвиняемият възложил на пострадалия и на св.Н. да започнат сечта, 3 въпреки липса на официално предоставен достъп до обекта и въпреки, че С. и Н. не са въведени в електронната информационна система на ИАГ като лица, имащи право да извършват дейности в имотите.

Затова законосъобразон районният съд е приел, че на 17.07.2019 г.по разпореждане на обвиняемия пострадалият С. и св.Н. се придвижили до с.К. с лекия автомобил на пострадалия, ,правляван от него, където ги чакал обвиняемият. Обвиняемият им предоставил моторен трион и гориво за него и им обяснил къде да отидат и им казал да започнат да секат, както и да режат на парчета по 1 м и подготвят за товарене дъбови дървета, след което си тръгнал. Безспорно е установено, че освен липса на инструктаж по безопасност в съответствие с извършваната специфична дейност на пострадалия и на св.Н., на тях не им били осигурени и никакви лични предпазни средства.

Пострадалият Д. С. започнал да извършва възложената му сеч, като отсякъл с моторния трион едно дъбово дърво, нарязал го на метровки и започнал да реже с моторния трион клоните на въпросните клоните на отсечените парчета, като терена бил наклонен. Поради своята неопитност и липса на правоспособност и инструктаж пострадалият не взел мерки да подпре отделните части на дървото заради наклона. Докато почиствал от клони короната на дървото, първото и най-масивно парче от отсеченото дърво, което са намирало в по-високия участък, се търкулнало по наклона, стигнало до пострадалия и го ударило по десния крак, от което той паднал ан пътя. Вследствие на удара пострадалият паднал на разположения подолу горски камионен път, като от падането получил охлузвания по челото и горните крайници.

Поради липса на предпазни средства ударът причинил открита фрактура на малкия пищял/фибула/, на дясната подбедрица, в средната й трета. Фрактурата предизвикала затруднение движението на десен долен крайник за повече от 30 дни.

СМЕ установява вида на получените увреждания и механизма на причиняването им.

Травматичинте увреждания са причинени от действие на твърд тъп предмет/по механизма на удари с или върху такъв/ и е възможнода са получени оп време и начин, съобщеин от пострадаиля – удар с по-голяма исла оп дясна подбедрица от“изтъркоилло се по скат дебело дърво“и удари с по-малка сила в земната повърхност при последващо падане на пострадалия.

На помощ на пострадалия се притекъл св.Н., който му напръскал лицето с вода, за да го свести и след това му помогнал да се качи в автомобила.Св.Н. транспортирал пострадалия до дома му, след това го придружил с таксиметров автомобил до ЦСМП-Кюстендил.

След това св.Н. се обадил на обвиняемия на ползвания от него мобилен телефон, собственост на дружеството, с номер **** и го уведомил за инцидента с пострадалия С., като обвиняемият обещал да го посети в болницата, но впоследствие не изпълнил обещанието си.

4

При медицинския преглед на пострадалия в Спешния център и МБАЛ – Кюстендил се установило, че следва да се приложи оперативно лечение с остеосинтеза чрез импланти на стойност 590 лв., който разход поради липса на здравни осигуровки пострадалият не можел да си позволи. Затова той се обадил на обвиняемия,че са му необходими пари за лечение. Но обвиняемият предпазливо избягвал срещи с пострадалия с цел да не се разкрият нерегеламентираните трудовоправни отношения между тях и затова предоставил сумата от 400 лв. на св.Б. Б., който също работел за дружеството без договор и който бил вуйчо на св.Б.. Н., фактическата съпруга на пострадалия. Св.Б. предал парите на св.Б.Н. в болницата в присъствие на св. В. И., която пък е фактическа съпруга на св.Т. Н.. Тъй като тази сума била недостатъчна, на 18.07.2019 г. обвиняемият предал на св.Н.а още 200 лв. на паркинга на болницата и на същата дата била извършена оперативната интервенция на пострадалия за открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация чрез метална остеосинтеза.

Не се спори, че договорът между дружеството, представлявано от обвиняемия“***“ООД и св. С. за извършване на сечта бил сключен на 28.07.2019 г., а на същата дата, както се посочи, са издадени и двете позволителни за сеч, които важат в периода от 31.07.2019 г. до 31.12.2019 г. И е много важно да се посочи, че за извършване на сечта в посочените имоти били въведени в информационната програма на ИАГ Ю. С., В. В. и Б. В. като лица, имащи достъп до обекта.

Пострадалият подал сигнал в ТП на НОИ във връзка с получените телесни увреждания.

При извършената комплексна проверка от НОИ и Инспекцията по труда обвиняемият отрекъл да познава пострадалия.

Тази фактическа обстановка е възприета от районния съд след анализ на събраните доказателства – писмени и гласни такива, описани детайлно в мотивите на проверяваното решение, като е прието, че между тях няма съществени противоречия. Въпреки това предвид възраженията на защитата относно датата на деянието и че обвиняемият не бил възложил на пострадалия да извършва сеч, следва да се допълни доказателственият анализ на Іинстанционния съд.