Решение № 163 от 05.05.2022, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 163 гр. В.Т., 05.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В.Т. в публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова

Членове:

Ирена Колева

Илина Гачева при участието на секретаря Силвия М. Тодорова като разгледа докладваното от Илина Гачева Въззивно гражданско дело № 20214100500665 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Предмет на подадената от ИВ. СТ. СТ., чрез пълномощника му В.Р. Ш. – АК Русе, упълномощен адвокат от Адвокатско дружество „Митева, Ш. и Костова“, въззивна жалба, е решение № 875/19.07.2021г. по гр.д. № 94/2021г. по описа на ВТРС, с което първоинстанционният съд на основание чл. 127, ал.2 СК, е предоставил упражняването на родителските права на родените от съвместното съжителство на въззивника и въззиваемата страна, деца – малолетният В.И. С. и непълнолетният К.И. С., на тяхната майка и законен представител Д. ИВ. Д., като е определил режим на лични отношения на въззивната страна /бащата И.С./ с двете деца и го е осъдил да заплаща издръжка в размер на 250 лв. /двеста и петдесет лева/ на непълнолетния К. С. и в размер на 200 лв. /двеста лева/ на малолетния В. С..

С подадената пред настоящата съдебна инстанция, въззивна жалба се отправя искане за отмяна в цялост на постановеното първоинстанционно решение, поради неправилност на изводите на съда, съобразно събраните по делото доказателства. Във въззивната жалба са изложени съображения и за нарушение на материалния и на процесуалния закон при постановяване на първоинстанционния съдебен акт.

Излагат се подробни съображения за несъобразяване на първоинстанционния съдебен акт с разпоредбите на материалния закон, а именно чл. 59, ал.4 СК, която разпоредба определя критериите, които съдът е длъжен да съобрази при преценката на кого от двамата родители да възложи упражняването на родителските права, по – конкретно изразяващи се в обстоятелството, че 1 първоинстанционният съд не се е съобразил с изразеното желание на непълнолетния К. С., родителските права по отношение на него да бъдат предоставени на баща му – И.С..

Въззивната страна навежда доводи за наличието на съществено процесуално нарушение, допуснато в процедурата по изслушване на родителите, предвидена в чл.59, ал.6 СК. Твърди, че макар и двамата родители да са се явили лично в проведеното пред първоинстанционния съд открито съдебно заседание, е налице формално проведена процедура, и на практика съдът не е спазил задължението по чл.59, ал.6 СК. Твърди се още, че първоинстанционният съд не е охранил в пълна степен интересите на двете деца, от които е следвало да се ръководи при постановяване на съдебния си акт, като не е отчел личностните /възрастови,полови и пр./ особености на всяко от децата, както и техните потребности и желания, заявени при изслушването им по реда на чл. 15 от ЗЗакр.Д.

Въззивникът прави искане вместо така постановеното в първоинстанционния съдебен акт, упражняването на родителските права спрямо непълнолетния К.И. да бъде предоставено на него, като бъде определен подходящ режим на лични отношения с майката и същата бъде осъдена да изплаща издръжка, като ако настоящият съдебен състав счете, че с оглед запазването интереса на децата, упражняването на родителските права спрямо същите следва да бъде възложено на един от двамата родители, то да се възложат на него /въззивника/ и по отношение на двете деца, респ. да бъде определен режим на лични отношения с майката, ведно със заплащането на издръжка от страна на последната.

В подадения в рамките на законоустановения срок, отговор на въззивната жалба, въззиваемата страна излага съображения за неоснователност на подадената въззивна жалба, като твърди, че първоинстанционният съд правилно, обосновано и законосъобразно е възложил упражняването на родителските права и по отношение на двете деца - непълнолетният К. С. и малолетният В. С., на тяхната майка и законен представител /въззиваемата страна/, като е определен и режим на лични отношения с въззивника, позволяващ на последния да осъществява пълноценни контакти и с двете си деца, както и да участва наравно с майката при отглеждането и възпитанието им, поради което счита, че първоинстанционното решение следва да бъде изцяло потвърдено. Първоинстанционният съд в цялост е обсъдил събраните по делото гласни доказателства, в т.ч. законосъобразно е провел процедурата по изслушването на двамата родители по чл 59, ал.6 СК, като непосредствено е придобил впечатления от тяхната личност, с което е изпълнил предназначението на горепосочената разпоредба.

В рамките на проведените пред настоящата инстанция, няколко на брой открити съдебни заседания - всяка от страните се явява лично. Въззивната страна, в т.ч. и чрез надлежно упълномощения си процесуален представител, поддържа доводите, изложени във въззивната жалба. Въззиваемата, лично и чрез своя процесуален представител, по същество поддържа съображенията в отговора на въззивната жалба, като счита, че правилно първоинстанционният съд е възложил упражняването на родителските права спрямо двете деца 2 малолетният В.И. С. и непълнолетният К.И. С., на нея, като е оставил без уважение предявената насрещна искова претенция за предоставяне упражняването на родителските права спрямо двете деца - на въззивната страна.

По така наведените от страните с въззивната жалба и отговора към нея, съображения, както и с оглед становищата им, заявени в хода на проведеното открито съдебно заседание, при преценка на събраните в хода му - писмени и гласни доказателства, настоящата съдебна инстанция намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Първоинстанционният съдебен акт, предмет на въззивна проверка, е валиден, тъй като съдържа всички предвидени формални реквизити на съдебното решение по см. на чл.236 ГПК, постановен е от законен съдебен състав и е подписан. Първоистанционното решение се явява и допустимо, тъй като е постановено при липсата на отрицателни - абсолютни и относителни, както и при наличието на всички положителни предпоставки за съществуването и упражняването на процесуалното право на иск.

I. От фактическа страна

От съвместното си съжителство, страните в настоящото производство, имат общородени две деца - малолетният В.И. С., роден на 04.12.2009г. и непълнолетният К.И. С., роден на 20.11.2006г. Същите /страните/ живеели на съпружески начала в дома на въззиваемата, находящ се в гр. В.Т., ул. "Ц.И.А" II № .., заедно с тяхната баба по майчина линия. През 2013г., страните закупили недвижим имот - апартамент, находящ се в гр. В.Т., ул. " И.Д." № .., който бил придобит в съсобственост помежду им. По време на фактическото си съжителство, страните споделяли грижите за двете си общи деца, едното от който - по -голямото, К.И. С., страдало от тежко генетично заболяване, което налагало засилени постоянни грижи, внимание и отдаденост от страна на родителите, както и специфично лечение и терапия. При израстването на двете деца, участие в тяхното отглеждане и възпитание вземали и двамата родители, като непосредствените грижи и преимуществена роля в поддържането на домакинството в по- ранната възраст на децата, била на въззиваемата - тяхната майка Д. ИВ. Д., като бащата бил отговорен за материалната издръжка на семейството. Последният осъществявал активни действия по ремонт и обновяване на новозакупеното съсобствено жилище, с намерението семейството да заживее там, поради по-голямото удобство. През месец ноември 2020г., въззивникът И.С. се разболял от вирусно заболяване /“Ковид - 19”/ и поради тази причина, както и с оглед желанието да предпази семейството си, се карантиринирал в апартамента, който все още бил в процес на ремонт, като при заявеното си желание да се завърне в дома, където живеели, заедно с децата, въззиваемата и майка на децата - Д.Д., изразила своето явно несъгласие това да се случи, както и желанието си да прекратят съжителството си, в т.ч. същата да поеме изцяло грижите и отглеждането на двете общи деца, които да останат да живеят при нея.

В хода на първоинстанционното производство, настъпили промени във фактическото положение - по - голямото от двете деца - К.И. С., изразявайки 3 явно несъгласието си да продължи да живее в дома на майката, напуснало същия и заживяло заедно с въззивника - бащата И.С., в обитаваното от последния жилище - апартаментът, находящ се на ул. " И.Д." № .., като бащата поел изцяло грижите за сина си, в т.ч. му закупил необходимите медицински консумативи /инхалатор/, както и лекарствени средства, необходими за всекидневното провеждане на необходимата медицинска терапия за поддържане на нормалното здравословно състояние на детето.

Бащата осъществил всички необходими действия за провеждане на необходимото лечение, когато детето К.И. С. се разболяло от вирусно заболяване през м.август 2021г. и се наложило предприемане на антибиотично лечение, в т.ч. и необходима медицинска консултация преглед при специалист в гр. София, който провеждал и следял лечението на основното заболяване, от което страдало детето. По искане на въззивника, на основание чл.127, ал.3 СК, първоинстанционният съд, пред който било висящо производството, постановил привременни мерки, като възложил упражняването на родителските права по отношение на детето К.И. С., на въззивника - бащата И.С. и определил местоживеенето на детето на неговия адрес. И към настоящият момент, детето К.И. С., продължава да живее при своя баща - въззивникът по настоящото производство, като е изразил изрично това свое желание и в рамките на проведената пред първоинстанционния съд, процедура по изслушването и на двете деца, проведена съобразно правилата на чл.15 ЗЗакр.Дет. По - малкото дете на страните - малолетният В.И. С., продължава и към момента да живее със своята майка и с баба си, в жилището, находящо се в гр. В.Т., ул. "Ц.И.А" II № ...

Между двете деца - К.И. С. и В.И. С., съществува силна емоционална връзка на привързаност, топлота и братска обич, като въпреки усложнените взаимоотношения между двамата родители, двете деца съумяват да осъществяват чести контакти помежду си и да общуват пълноценно, като раздялата на родителите им, се отразява изцяло негативно върху психоемоционалното състояние на всеки един от тях, тъй като и двете деца притежават изградена емоционална връзка и с двамата родители и необходимостта да осъществяват пълноценни контакти с всеки един от тях.

2. От правна страна

От така установената фактическа обстановка, преценявайки критериите, изброени в разпоредбата на чл.59, ал.4 СК, анализирайки ги поотделно и в тяхната съвкупност, настоящата съдебна инстанция намира, че следва да предостави упражняването на родителските права спрямо непълнолетния К.И. С., роден на 20.11.2006г., на неговия баща - въззивникът И.С..

От събраните както в хода на първоинстанционното, така и на въззивното производство, писмени и гласни доказателства, по безспорен начин се установи, че въззивникът притежава родителските качества, необходими за задоволяване на потребностите на своя ненавършил пълнолетие син - К. С..

Последният фактически пребивава в дома на баща си, в обновеното жилище апартамент, находящо се в гр. В.Т., ул. " И.Д." № .., считано от 21.04.2021г., съобразно взетите от първоинстанционния съд, на основание чл.127, ал.3 СК, привременни мерки. От събраните писмени доказателства - амбулаторни 4 листи, копия на касови бонове от закупени медикаменти, медицинско становище от лекуващ специалист, извлечения от направени медицински изследвания, се установява, че въззивникът, напълно адекватно и пълноценно е полагал непосредствените грижи за непълнолетното си дете К., в т.ч. и към момента /м.август 2021г./, в който е възникнало влошаване в здравословното му състояние и необходимост от провеждане на продължително лечение.

Същевременно през целия времеви период, през който детето е живяло със своя баща, то е продължило редовно да посещава учебни занятия, като поддържало много добри резултати в хода на обучителния процес.

Действително в хода на производството пред настоящата съдебна инстанция се установиха факти свързани с поведението на непълнолетния К., а именно, че същият е счупил свой горен крайник при инцидент в училище, както и твърдения, че заедно със свои връстници е взел участие при осъществяването на противообществени прояви, като в хода на настоящото производство не се събраха доказателства в подкрепа на достоверността на последните твърдения. Въпреки това, за наличието на такива прояви, свързани с определени дефицити в поведението спрямо окръжаващата среда, като основен фактор на първо място следва да се отчита специфичната възраст, в която се намира непълнолетния К. от една страна, а от друга - конкретните особености на ситуацията, в която детето се намира и е поставено по причини, извън неговата воля. В тази връзка, настоящата съдебна инстанция кредитира изцяло като пълно, всестранно и обосновано, експертното заключение, изготвено по назначената от първоинстанционния съд, съдебно психологична експертиза, в която подробно и непосредствено, вещото лице психолог е обследвало както двете деца, така и техните родители. В експертното заключение, вещото лице е изследвало генезисът на конфликта, възникнал между двамата родители - страни по настоящото производство, като е приложил съответните психологически способи, за да илюстрира по какъв начин породения разрив във взаимоотношенията се отразява на всяко едно от децата в зависимост от тяхната възраст и индивидуални психоемоционални особености. Обсъжданото експертно заключение напълно и в цялост кореспондира с целия събран по делото доказателствен материал /писмени, гласни доказателства, социален доклад и пр./ От направеното психологическо обследване на двамата родители, се формира извода, че всеки един от двамата притежава т. нар. “родителски капацитет”, т.е. съвкупността от необходимите на един родител личностни, морални, емоционални качества, за полагането на грижи, възпитаване, създаване и поддържане на нормална и пълноценно функционираща връзка “родител-дете”. В тази връзка за настоящата съдебна инстанция се формира убеждението, че неоснователни и недоказани се явяват твърденията, изложени в отговора на исковата молба, че единствено въззиваемата е участвала в отглеждането и възпитанието на децата, както и че същите нямат изградена емоционална връзка със своя баща.