Решение № 940 от 05.11.2024, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 940 гр. Перник, 05.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Борислава П. Борисова-Здравкова при участието на секретаря Десислава Ст. Дрехарска като разгледа докладваното от Борислава П. Борисова-Здравкова Гражданско дело № 20241720103570 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени от В. В. Г., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощника адв. Л., срещу „Топлофикация – Перник“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“, искове с правно основание чл. 439 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника принудително изпълнение на сумата 1034,59 лв. – неплатена топлинна енергия за периода от 01.03.2004 г. до 30.04.2009 г. вкл., сумата 313,07 лв. – законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 02.05.2004 г. до 29.09.2009 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 01.10.2009 г., до окончателното изплащане на вземането, както и сумата 58,20 лв. – юрисконсултско възнаграждение, представляващи по ¼ част от вземанията, за които срещу наследодателя й И.С.Г. е издаден изпълнителен лист от 05.12.2011 г. по ч.гр.д. № 2761/2009 г. на РС-Перник и образувано изп.д. № 2073/2021 г. на ЧСИ С.Б..

В исковата и уточняващата молба се излага, че въз основа на изпълнителния лист първоначално е образувано изп.д. № 41/2012 г. по описа на ЧСИ С.Б., прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК с постановление от 03.06.2020 г., след което е образувано изп.д. № 2073/2021 г. по описа на ЧСИ С.Б., по което ищцата е конституирана като длъжник в качеството на наследник на И.С.Г.. Моли за уважаване на предявения иск и осъждане на ответника да му заплати сторените разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Топлофикация-Перник” АД, чрез юрк. С., е 1 депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва иска като неоснователен. Твърди, че давността за вземанията е прекъсната с образуване на изп.д. № 41/2012 г. и е спряла да тече до отмяна на тълкуването, дадено с ППВС 3/18.11.1980 г., извършено с Тълкувателно решение 2/26.06.2015 г. Сочи, че впоследствие изпълнителното дело е преобразувано под номер 2073/2021 г. по описа на ЧСИ С.Б., по което своевременно са извършвани изпълнителни действия, прекъсващи давността и към момента е висящо. Навежда довод, че перемпцията на изпълнителното дело е без правно значение за давността като се позовава на Решение № 37/24.02.2011 г. по гр.д. № 1747/2020 г. на ВКС. По изложените съображения моли за отхвърляне на предявените искове и присъждане на сторените разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца.

Съдът, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

От приложеното удостоверение за наследници на И.С.Г., ЕГН **********, се установява, че е починал на 19.12.2017 г., като е оставил наследници по закон двама низходящи: 1/ син - В.И.Г., починал на 16.06.2011 г. и заместен от своите деца – В. В. Г. и Н.В.Г., и 2/ дъшеря - Л.И.А., починала на 04.07.2022 г. и оставила за наследници две дъщери – М.Н.А. и И.Н.М..

От приложения заверен препис на изп.д. № 41/2012 г. по описа на ЧСИ С.Б. се установява, че е образувано по молба с вх. № 01201/25.01.2012 г. на „Топлофикация Перник” АД срещу И.С.Г., ЕГН **********, въз основа на изпълнителен лист от 05.12.2011 г., издаден на основание Заповед от 01.10.2009 г. по ч.гр.д. № 2761 по описа за 2009 г. на РСПерник за сумата 4138,38 лв. – главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.03.2004 г. до 30.04.2009 г. вкл., сумата 1252,29 лв., представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 02.05.2004 г. до 29.09.2009 г., ведно със законната лихва върху главницата от 4138,38 лв., считано от датата на подаване на заявлението – 01.10.2009 г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените разноски по делото в размер 232,81 лв. – юрисконсултско възнаграждение. С цитираната молба е направено искане да бъде проучено имущественото състояние на длъжника и наложен запор върху секвестируемите доходи, спиране на МПС от движение за срок от три месеца и налагане на възбрана върху недвижими имоти.

На 26.01.2012 г. съдебният изпълнител е изпратил съобщение до ТД на НАП-гр.

Перник с искане за предоставяне на информация за сключени трудови договори и публични задължения на длъжника.

На 15.02.2012 г. е изпратена покана за доброволно изпълнение до длъжника, връчена чрез залепване на уведомнление, и запорно съобщение до Директора на РУ „СО“-гр.

Перник.

С писмо от 22.02.2012 г. РУ „СО“-гр. Перник уведомява съдебния изпълнител, че върху пенсията на длъжника ще бъде наложен запор от месец март 2012 г. в размер на 137,05 лв. месечно.

2

С молба от 06.03.2012 г. В. В. Г. е отправила искане за разсрочено плащане на задълженията по изпълнителното деложкато първоначално внесе 150,00 лв. и се задължава да внся всеки месец тази сума до окончателното им изплащане. Видно от ПКО от 06.03.2012 г., че на същата дата ищцата е внесла при съдебния изпълнител сумата 150,00 лв., за която е приложена и вносна бележка от 13.03.2012 г.; с ПКО от 06.06.2012 г. е внесла сумата 300,00 лв. - част от задължение за м.04 и м.05; на 30.07.2012 г. е внесла сумата 300,00 лв., за която е приложена и вносна бележка от 31.07.2012 г.

Със съобщение от 07.03.2012 г. съдебният изпълнител е уведомил РУ „СО“-гр. Перник, че вдига запора, наложен върху пенсията на длъжника, и с писмо от 14.03.2012 г. е уведомен, че удръжките ще бъдат преустановени от м. април 2012 г. На 23.03.2012 г. по изпълнителното дело е постъпила сумата 137,05 лв.

Със запорно съобщение от 17.01.2013 г. до Директора на РУ „СО“-гр. Перник съдебният изпълнител е наложил запор върху пенсията на длъжника, получено от задълженото лице на 21.01.2013 г.

С писмо от 22.01.2013 г. РУ „СО“-гр. Перник уведомяват съдебния изпълнител, че запорът не може да бъде изпълнен, тъй като до размера по чл. 446 ГПК е наложен зпаор по друго изпълнително дело.

На 17.04.2014 г. до длъжника е изпратено съобщение от съдебния изпълнител, че трябва да продължи редовно ежемесечните вноски по изпълнителното дело.

Съгласно извършеното върху изпълнителния лист удостоверяване изпълнителното производство е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК с постановление на съдебния изпълнител от 03.06.2020 г.

От приложения препис на изп.д. № 2073/2024 г. по описа ЧСИ С.Б. се установява, че е образувано по молба с вх. № 31122 от 13.07.2021 г. от „Топлофикация - Перник” АД срещу И.С.Г. за събиране на сумите по изпълнителен лист от 05.12.2011 г., издаден по ч.гр.д. № 2761/2009 г. на РС-Перник, като са посочени способи за принудително изпълнение – налагане на запор върху доходите и банковите сметки на длъжника, и са възложени правомощията по чл. 18 от ЗЧСИ.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Предявени са отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439 ГПК.

С оглед качеството на ищеца на наследник на ¼ част от наследството на И.С.Г., е налице правен интерес от предявените искове за установяване, че не дължи на ответника принудително изпълнение на ¼ част от вземанията, за които срещу наследодателя му е издаден изпълнителния лист.

Съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години. Влязлата в сила заповед за изпълнение се ползва със стабилитета на съдебните решения, тъй като фактите и възраженията, които са могли да бъдат направени до влизането й в сила, се преклудират. Резултат на стабилитета на 3 заповедта за изпълнение и преклудиране на възможността да се оспорват посочените факти и обстоятелства, е недопустимостта на последващ процес, основан на факти, несъвместими с материалното право, чието съществуване е установено с влязлата в сила заповед. Влязлата в сила заповед за изпълнение установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на изтичането на срока за подаване на възражение. Целта на заповедното производство е да се провери дали вземането е спорно или безспорно, което означава, че при влязла в сила заповед за изпълнение не е налице вече правен спор, каквото е положението при постановено съдебно решение. Следователно по действащия ГПК няма основание да се отрече приравняването на влязлата в сила заповед за изпълнение към съдебно решение по смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД. По изложените съображения съдът намира, че вземанията по влязлата в сила заповед за изпълнение са съдебно установени вземания, поради което погасителната давност за тях е общата 5 - годишна давност по арг. от чл. 117, ал. 2 ЗЗД, който е приложим и в настоящия случай / в този смисъл Решение № 321 от 16.10.2018 г. по в. гр. д. № 479 по описа за 2018 година на Окръжен съд – гр. Перник и др./.

В случая липсват данни за датата на влизане в сила на заповедта за изпълнение, поради което съдът приема, че началният момент, от който започва да тече предвиденият в закона петгодишен давностен срок, е 05.12.2011 г. – датата на издаване на изпълнителния лист, към който момент страните не спорят, че заповедта е влязла в сила.

Съгласно задължителната съдебна практика /решение № 170/17.09.2018г. по гр.д. № 2382/2017 г. на ВКС, IV г.о. и в решение № 51/21.02.2019 г. по гр.д. № 2917/2018 г. на ВКС, IV г.о., постановени по реда на чл. 290 ГПК/, когато е издаден тълкувателен акт за определена правна норма и впоследствие са настъпили промени, които налагат приемането на нов тълкувателен акт, отменящ предходния, последващият акт по тълкуването на дадена правна норма няма обратно действие, а се прилага от момента на постановяването му.

Съобразно това разрешение към момента на образуване на изп.д. № 41/2012 г. на ЧСИ С.Б. приложение намира тълкуването на чл. 116, б.„в“ ЗЗД, дадено с ППВС № 3/1980 г., съгласно което погасителната давност за вземанията вземанията е прекъсната на 25.01.2012 г. с молбата за образуването на изпълнителното дело, съдържаща искане за прилагане на конкретни изпълнителни способи, и е спряла да тече по време на висящността му.

При бездействие на кредитора в период от две години производството се прекратява поради т. нар. „перемпция“, като това се осъществява по силата на закона, без да е необходим допълнителен юридически факт, а постановлението на съдебния изпълнител единствено констатира осъществяването на предвидените в закона материални предпоставки – в продължение на две години взискателят да не е поискал извършването на изпълнителни действия. В случая след подаване на молбата за образуване на изпълнителното дело са предприети следните изпълнителни действия: на 15.02.2012 г. с изпращане на запорното съобщение до РУ „СО“-гр. Перник, внасянето на ежемесечните суми по изпълнителното дело, последното от които извършено на 30.07.2012 г., на 17.01.2013 г. с изпращането на запорното съобщение до РУ „СО“-гр. Перник. След тази дата в продължение на две години /до 17.01.2015 г. вкл./, по изп.д. № 41/2012 г. на ЧСИ С.Б. не са поискани и предприемани 4 изпълнителни действия, поради което с същото е прекратено по силата на закона на 18.01.2015 г., на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Съгласно постановките на приложимото към това принудително изпълнение ППВС № 3/1980 г., от този момент започва да тече предвиденият в закона петгодишен давностен срок за погасяване на съдебно признати вземания.

Ответникът, чиято е доказателствената тежест, не е доказал настъпването на факти, водещи до спиране или прекъсване на погасителната давност в петгодишен срок, считано от 18.01.2015 г., поради което същата е изтекла на 18.01.2020 г.

Молбата, въз основа на която е образувано изп.д. № 2073/2021 г. по описа на ЧСИ С.Б., е подадена на 13.07.2021 г., след като вземанията са погасени по давност, поради което извършените по него изпълнителни действия не следва да бъдат обсъждани.

Разпечатката съдържа 34 от 53 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/04554176-413f-43f8-8e06-2a9cdd872066