Решение № 13 от 05.01.2022, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 13 гр. Б., 05.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б., V СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МАЯ Н. СТЕФАНОВА при участието на секретаря РАЙНА Г. ЖЕКОВА като разгледа докладваното от МАЯ Н. СТЕФАНОВА Административно наказателно дело № 20212120205555 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.59-чл.63 ЗАНН и е образувано по повод жалбата на ИВ. Г. В. с ЕГН ********** от гр.Н. ,кв.“Ф.“ №... и съдебен адрес в гр.Б., ул.... чрез адв.А.А.

АК-Б. против наказателно постановление №21-0769-004130 от 02.11.2021г., издадено от началник група към ОДМВР, сектор „Пътна полиция“ –Б., с което на жалбоподателя за нарушение на чл. 21 ал.2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 182 ал.5 вр.ал.1 т.6 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 1500 (хиляда и петстотин) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.

Недоволен от наказателното постановление жалбоподателят го обжалва като счита, че същото е незаконосъобразно и неправилно. Твърди, че в НП фактите не отговарят на фактите в акта. Иска се отмяната му.

За открито съдебно заседание жалбоподателят е призован редовно и се явява лично Представлява се от упълномощен адвокат. Претендират се разноски.

Административнонаказващият орган-редовно уведомен, представител не се изпраща.Изразява писмено становище за неоснователност на жалба и молба за потвърждаване на НП. Не се претендират разноски.

По допустимостта на жалбата, съдът констатира следното:

Жалбата е подадена от легитимирано лице и е срещу годен за обжалване акт. Спазен е срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН (лист 5 и 6 от делото). Жалбата съдържа изискуемите от закона реквизити, подадена е пред териториално и материално компетентен съд и производството е редовно образувано.

Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, доводите на жалбоподателя представените по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна 1 следното:

Производството е започнало със съставяне на акт за установяване на административно нарушение серия АА и бланков №777261 за нарушение заснето с мобилна радарна система СПУКС „ARH CAM S1“ с фабричен № 11743D1, снимка №0030674 с приспадната допустима грешка от -3% и показана на водача при връчването на акта (лист 8 от делото).

На 16.09.2019г, в 15,21 часа, в Б., на път ПП І-9 км 232+700, в посока от ПВ С. към ПВ С., водач на лек автомобил марка „Ауди“ модел „А 8“ с рег.№ ... управлявал с наказуемата скорост от 137 км/ч, при максимално допустимата скорост в населеното място въведена със знак В-26 от 80 км/ч. Скоростта била фиксирана и заснета с автоматизирано техническо средство за скорост СПУКС „ARH CAM S1“ с фабричен № 11743D1, снимка №0030674 с приспадната допустима грешка от -3%. След установяване собственика на лекия автомобил (лист 10 от делото), същият бил поканен да се яви в сектор ПП–Б. за съставяне на акт за установяване на административно нарушение или попълване на декларация по чл.188 от ЗДвП. На 18.06.2019 г се явила собственичката на лекия автомобилМ. И. Д. с ЕГН ********** и вписала в декларация по чл.188 от ЗДвП, че на 16.09.2019г нейният автомобил бил предоставен за ползване на жалбоподателя ИВ. Г. В. като посочила адреса му и № на СУМПС. На същата дата 22.06.2020г бил поканен жалбоподателят да напише сведение, в което (лист 15 от делото) заявил, че не може да посочи за конкретната дата дали той е управлявал автомобила, (минала е вече една календарна година), но ако му покажат видеозаписа ще може да посочи. Още в същия ден на В. била връчена покана за съставянето на акт за установяване на административно нарушение (лист 13 от делото). На 27.07.2020г на жалбоподателя му бил съставен АУАН серия АА и бланков №777261 (лист 8 от делото). В акта не било описано, че това нарушение е извършено в условията на „системност“ (съгласно §1 т.62 от ПЗР на ЗДвП въпреки, че това е можело да бъде проверено служебно от актосъставителя. Актът бил връчен на 16.09.2021г на жалбоподателя, който като го прочел възразил, като в декларация по чл.188 от ЗДвП посочил, че на 16.09.2019г процесният л.а. бил управлявана не от него, а от свидетелката А.

Г. А.а с ЕГН ********** (лист 19 от делото). В същия ден деклараторката А.а потвърдила това в отделна декларация. В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН жалбоподателят подал писмени възражения по акта. В тях посочил, че не е управлявал на датата 16.09.2019г процесния автомобил и с възраженията представил и сведения изготвени от свидетеля А.а.

Като взел предвид възражението, акта и останалите писмени доказателства находящи се в административнонаказателната преписка, административнонаказващият орган издал атакуваното наказателно постановление №21-0769-004130 от 02.11.2021 г. В него при пълна идентичност на фактическата обстановка както в акта и с добавяне на обстоятелство, че процесното нарушение жалбоподателят извършил при условията на системоност, тъй като вече е бил наказван с електронни фишове –три на брой за нарушения извършени от влизане в сила на първото наказание за същото по вид нарушение.

С оглед новото обстоятелство е променена

2 и правна квалификация на административнонаказващата норма в такава по чл.182 ал.5 вр. ал.1 т.6 от ЗДвП. По този начин на жалбоподателя В. е наложена глоба в размер на 1500 лева ( в двоен размер от тази по чл.182 ал.1 т.6 от ЗДвП-750 лева) и бил лишен от право да управлява МПС за срок от 6 месеца. НП е било връчено лично на жалбоподателя срещу подпис на 24.11.2021 г (лист 6 от делото).

Горната фактическа обстановка се доказа по несъмнен и категоричен начин от събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства. Съдът кредитира показанията на свидетелите Т.А. и Г.С. като ги счита за безпристрастни.

По желание на жалбоподателя съдът допусна в качеството на свидетел А.а, която и пред съда заяви, че на 16.09.2019г е управлявала процесния автомобил даден й за ползване от жалбоподателя. Съдът кредитира тези показания като ги счете за безпристрастни.

В това производство съдът прави преценка по правилността и законосъобразността на воденото до този момент административнонаказателно производство.

Нарушението е било заснето с мобилна камера за видеоконтрол. Същата е била преминала последваща проверка и е била технически изправна (лист 23 от делото).

Системата за видеоконтрол представлява одобрен тип средство за измерване от 24.02.2010 г. видно от удостоверение находящо се на лист №24 от делото. В настоящия случай, макар че нарушението е констатирано без участието на контролен орган, е съставен акт за установяване на административно нарушение, тъй като санкцията на чл.182 ал.5 вр.ал.1 т.6 ЗДвП предвижда две кумулативни наказания–глоба и лишаване от право да се управлява МПС. Недопустимо е в този случай издаването на електронен фиш, тъй като той се издава в случаите, ако за нарушението в ЗДвП е предвидено само наказанието глоба. Към момента на извършване на административното нарушение в закона не е имало изискване за поставянето на знак Е-24 –изискване на чл.165 ал.2 т.6 и т.7 и ал.3 от ЗДвП вр. чл.7 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 г за условията и реда за използване на автоматизирани техническо средства и системи (отменен в сила от 16.01.2018 г ).

Съдът приема, че нарушението е доказано по несъмнен начин.

По несъмнен начин е установен субектът на административнонаказателна отговорност. Жалбоподателят В. е декларирал, че не може да посичи на 16.09.20219г в 15,21 часа кой е управлявал процесния автомобил.

В разпоредбата на чл.182 ал.1 т.6 от ЗДвП (в редакцията й от ДВ бр.101 от 2016г в сила от 21.01.2017г) действала по време на нарушението, предмет на настоящото производство, е б и л а предвидена санкция глоба в размер на 750 лева. Следва да се отбележи, че за извършеното нарушение предвидените в закона административни наказания са определени като вид, размер и метод за изчисляване по абсолютен начин, поради което за административните органи и за съда не съществува правна възможност да ги обсъждат, нито да ги намаляват. Неправилно е приложен о б а ч е материалния закон като административнонаказаващият орган е приел, че е налице системност и това е отразено само и единствено в НП, поради което е допуснато съществено нарушение на процесуалните 3 правила.

В хода на административнонаказателното производство е нарушено правото на защита на санкционираното лице, което винаги представлява съществено нарушение на процесуалните правила.

Това е така, защото в АУАН липсват констатации за осъществен, квалифициращ признак на състава на нарушението- системност.

Налице са обаче доказателства за осъществен състав на нарушение по чл. 182, ал.

1, т. 6, пр. 1 от ЗДвП . Фактите, въз основа на които може да се направи извод за съставомерност са изложени както в АУАН, така и в наказателното постановление, и срещу тези факти санкционираното лице е имало възможност да се защитава, и в административнотаказателното и в съдебното производство.

При това положение, съдът, на осн. чл. 84 от ЗАНН следва да приложи разпоредбата на чл. 334, т. 3 във вр. с чл. 337, ал. 1, т. 2 от НПК и наказателното постановление да бъде изменено, като вместо наложените с него административни наказания глоба в размер на 1500 лева и лишаване от право на управление на МПС за срок о т шест месеца, на основание чл. 182, ал. 5, вр. ал. 1, т. 6 от ЗДвП , се определи административно наказание глоба в размер на 750 лева на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП, а лишаването от право да управлява МПС следва безусловно да бъде отменено като незаконосъобразно.

Извършеното нарушение е установено с мобилна радарна система, за която по делото са налични доказателства, че е одобрен тип средство за измерване и технически годна да отчита всички параметри на измерването.

С оглед изхода на делото на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски, но тъй като такива не са били заявени изрично, съдът не се произнася.

Мотивиран от горното, Б.кият районен съд, V наказателен състав, на основание чл.63 ал.1 предложение второ и трето от ЗАНН

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ наказателно постановление №21-0769-004130 от 02.11.2021г., издадено от началник група към ОДМВР, сектор Пътна полиция –Б. с което на ИВ. Г. В. с ЕГН ********** от гр.Н. ,кв.“Ф.“ №... и съдебен адрес в гр.Б., ул.... чрез адв.А.А. АК-Б., в ЧАСТТА му, в която за нарушение на чл. 21 ал.2 вр. ал.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 182 ал.5 вр. ал.1 т.6 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 1500 (хиляда и петстотин) лева, като я НАМАЛЯВА от 1500 лева на 750 (седемстотин) лева.

ОТМЕНЯ наказателно постановление №21-0769-004130 от 02.11.2021г от 02.01.2021г., издадено от началник група към ОДМВР, сектор Пътна полиция –Б. с което на ИВ. Г. В. с ЕГН ********** от гр.Н. ,кв.“Ф.“ №... и съдебен адрес в гр.Б., ул.... чрез адв.А.А.

4

АК-Б., в ЧАСТТА му , в която за нарушение на чл. 21 ал.2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 182 ал.5 вр. ал.1 т.6 от ЗДвП е бил лишен от право да управлява МПС за срок от 6 (шест) месеца.

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №21-0769-004130 от 02.11.2021г., издадено от началник група към ОДМВР, сектор Пътна полиция –Б. в останалата му част.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд–гр.Б. в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Б.: _______________________

5