Решение № 1065 от 23.07.2020, Софийски градски съд

Р

Е Ш Е Н И Е № ….. гр.

София, 23.07.2020 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИЯТ

ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-16 състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети юли две хиляди и двадесета година, в състав:

СЪДИЯ: ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА при секретар Диляна Цветкова разгледа докладваното от съдията търговско дело № 2411 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 365 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба на „Я.” ЕООД, ЕИК Я., със седалище ***, предявена срещу „П.” ЕООД, ЕИК Я., със седалище ***, за връщане на сумата 34778,95 лева, представляваща авансово заплатена цена за доставка на стоки по договор, който ищецът развалил поради неизпълнение с предявяването на исковата молба.

В исковата молба се твърди, че страните сключили договор за доставка на стоки (материали за водопровод и канализация), необходими за извършване на строеж на многофункционална жилищна сграда, по който договор ищецът заплатил авансово цялата дължима цена от 34778,95 лева, за която била издадена фактура № **********/24.11.2016 г.. Стоките обаче не били доставени, а строежът на сградата бил приет с протокол от 26.03.2018 г., с оглед което интересът от забавеното изпълнение отпаднал. Поради неизпълнението на договора от страна на продавача, ищецът с исковата молба отправя волеизявление за разваляне на договора и претендира връщане на даденото.

В срока по чл. 367 ГПК ответникът „П.”

ЕООД не депозира отговор на предявената искова молба. В хода на производството изразява становище за неоснователност на иска, който не бил доказан, включително липсата на подаден отговор не освобождавала ищеца от тежестта да проведе пълно и главно доказване. Твърди, че процесната сума не била заплатена в полза на ответника и последният не бил в неизпълнение на договора.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, намира от фактическа и правна страна следното:

Видно от фактура

№ **********/24.11.2016 г., издадена от „П.”

ЕООД на ищеца същата има за предмет доставка на материали по опис, приложен към фактурата на стойност 34778,95 лева с ДДС, цената на които следвало да се заплати по банков път. По посочената във фактурата банкова сметка ***.11.2016 г. ищецът наредил да бъде преведена сумата в размер на 34778,95 лева, като в платежното нареждане като основание за плащането е посочена именно фактура № 85/24.11.2016 г..

В производството е прието неоспорено заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира като съответно на събраните в производството доказателства и въз основа на което приема за установено, че процесната фактура е отразена както в търговските книги на ищеца, така и в тези на ответника, като сумата е преведена по банкова сметка ***.11.2016 г..

Други доказателства от значение за правния спор не са ангажирани. Следва да се посочи, че представената от ответника фактура № **********/09.02.2017 г., издадена от трето, неучастващо в спора лице за извършена на „П.” ЕООД транспортна услуга по релация София, България – Берлин, Германия по никакъв начин не установява предаване на закупените стоки на ищеца. Фактурата установява единствено сключен договор за превоз, но не и какви стоки са превозени, респ. на кой правен субект са предадени в местоназначението, за да се правят каквито и да било фактически изводи във връзка с настоящия спор.

Относно иска с правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл. 3 вр. чл. 87 ЗЗД.

Основателността на предявения осъдителен иск при квалификацията на чл. 55, ал. 1, предл. 3 вр. чл.

87 ЗЗД, се обуславя от кумулативното наличие на предпоставките: валидно възникнало между страните правоотношение от сключен договор за продажба, по който авансово е заплатена цялата договорена цена, разваляне на договора, поради неизпълнение на задължението на продавача да достави и предаде във фактическа власт на ответника закупените движими вещи (материали) и неизпълнение на възникналото за ответника задължение за връщане на полученото по разваления договор.

С оглед разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест за установяване на фактите, съставляващи основание на иска и имащи характер на положителни такива, се носи от ищеца, който трябва да проведе пълно и главно доказване, независимо от процесуалното поведение на ответника, включително и при липса на депозиран отговор. По отношение на неизпълнението, което като отрицателен факт от действителността – а именно неосъществяване на дължимо поведение за доставка на авансово заплатените материали, респ. за връщане на заплатената цена, е достатъчно твърдението на ищеца, като ответната страна носи доказателствената тежест да установи положителния факт, който го изключва – точно изпълнение, изразено в предаване във фактическа власт на купувача на материалите, като при липсата на ангажирани годни доказателства и доказателствени средства за последното, съдът следва да приеме за несъществуващи недоказаните факти, т. е. наличието на неизпълнение на договорното задължение. Ответникът твърди, че не е бил в неизпълнение на задължението за доставка на стоките, но не представя никакви доказателства в подкрепа на осъществено изпълнение на договорното си задължение.

Договорът за продажба не се нуждае от някаква особена форма, в която волеизявленията на страните да са облечени, за да е действителен, т.е. същият е неформален и поражда правни последици от постигане на съгласие ответникът „П.” ЕООД да достави определени материали по опис, а ищецът да ги придобие срещу заплащане на уговорената цена.

Възникналото продажбено правоотношение се установява от представената фактура, която макар да не е подписана от представител на получателя „Я.” ЕООД, е надлежно отразена в счетоводните му книги, съответно отражение е намерила и в търговските книги на ответника „П.” ЕООД, което е получило и пълно плащане на цената на материалите на 28.11.2016 г.. Действително, фактурата е първичен счетоводен документ, чието предназначение е да документира стопанските операции във връзка с изискването за пълно и точно водене на счетоводната отчетност в предприятието на търговеца. Тя е частен свидетелстващ документ, който удостоверява предоставянето на определена стока или услуга, когато е подписана от получателя. Съдебната практика е последователна в разбирането си, че фактурата не е основание за плащане, основанието е извършването на материалната престация, а фактурата само удостоверява този факт.

Съгласно уеднаквената практика, формирана по реда на чл.

290 ГПК, която макар по действащата уредба да няма задължителен характер, но се съобразява от настоящия състав, изразена в решение № 23 от 07.02.2011 г. по т. д. № 588/2010 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС, решение № 166/26.10.2010 г. по т. д. № 991/2009 г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 96 от 26.11.2009 г. по т.д. № 380/2008 на ВКС, І т.о. и решение № 46 от 27.03.2009 г. по т.д. № 546/2008 г. на ВКС, ІІ т.о., както и решение № 42 от 19.04.2010 г. по т.д. № 593/2009 г. на ВКС, ІІ т.о., фактурата може да се приеме като доказателство за възникнало договорно правоотношение по договор за продажба между страните, доколкото в самата фактура се съдържа описание на стоката по вид, стойност, начин на плащане, наименованията на страните и време и място на издаване. Само по себе си отразяването на фактурата в счетоводството на страните по сделката, включването й в дневника за продажбите/покупките по ЗДДС и ползването на данъчен кредит по нея, представляват признание на сделката и доказват възникналото между страните продажбено правоотношение (така решение № 42 от 19.04.2010 г. по т. д. № 593/2009 г. на ВКС, ІІ т.о.).

Задължението за заплащане на цената на закупените материали е изпълнено от купувача „Я.” ЕООД на 28.11.2016 г., като продавачът не твърди и не доказва да му е предал закупените и заплатени стоки. Това задължение на продавача обаче не е възникнало като срочно (с уговорен падеж), поради което приложима е разпоредбата на чл. 319 ТЗ - когато не е уговорен срок за предаване на стоката, купувачът може да иска предаването й в разумен срок.

По отношение изискуемостта на задължението на продавача, ищецът се позовава на разпоредбата на чл. 327, ал. 1 ТЗ, но тя урежда настъпване на изискуемостта на задължението на купувача да заплати цената на стоките, което ако не е уговорено друго следва да се осъществи в момента на получаването им.

При авансово заплащане на цената им, без същите да са предадени на купувача, приложимо е правилото на чл. 319 ТЗ. В неговия контекст се поставя въпросът – извършено авансово (преди получаване на стоките) плащане на пълния размер на цената им съставлява ли искане за предаване на стоките, което да се извърши в разумен според обстоятелствата срок или е необходимо купувачът изрично да е определил срок за предаването им в допълнение на извършеното плащане.

Настоящият състав приема, че престирането на цената следва да се цени като покана за извършване на доставката на закупените стоки, което продавачът да стори в разумен, с оглед предмета на договора и обстоятелствата, срок. Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, ако денят на изпълнение не е определен, то длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. Нормата регламентира момента, в който длъжникът изпада в забава, а падежът като правно явление принципно не съвпада със забавата. Забавата е вече закъсняло изпълнение, което поражда отговорност за мораторни вреди, т.е. форма на неточно във времево отношение изпълнение на задължението, което законът третира като противоправно поведение, докато падежът е моментът, в който кредиторът има право да иска и получи изпълнение.

Принципно падежът на задължението не е обвързан от получаването на покана за изпълнение и този извод се подкрепя от разпоредбата на чл. 69, ал. 1 ЗЗД, според която кредитор на безсрочно задължение може да иска изпълнението му веднага. Аналогична на чл.

69 ЗЗД е разпоредбата на чл. 303 ТЗ, регулираща търговските сделки. При липсата на уговорен срок за изпълнение, престацията е дължима веднага – от възникване на задължението, т.е. тя е с настъпил падеж, но за пораждане на отговорността на длъжника за престиране на мораторно обезщетение е необходима покана, с която да бъде поставен в забава. В съдебната практика терминът „веднага“ се е тълкувал именно като разумен период от време, с оглед конкретните обстоятелства.

Това именно разбиране е нормативно закрепено в чл. 319 ТЗ като е предвидена необходимостта от разумен срок за предаването на стоката, който да отчита спецификата в предмета на всяко продажбено правоотношение.

В процесния случай ищецът е изпълнил задължението си да заплати покупната цена на стоката с извършения на 28.11.2016 г. паричен превод. При липсата на изрична уговорка между страните, съгласно която да е определен срок за извършване на доставката, то с изпълнението на основното задължение на купувача, продавачът следва да се счита за поканен да изпълни насрещното задължение – да достави стоките в разумен срок. При заплатена в пълен размер цена от страна на купувача, продавачът е бил длъжен да престира своевременно според обстоятелствата. Доказателства да е изпълнил не са представени, поради което и до предявяването на исковата молба на 13.11.2019 г. – почти три години след извършеното от „Я.” ЕООД плащане, е ясно че всякакъв разумен срок за изпълнение е изтекъл и ответникът е в неизпълнение на задължението да достави заплатените материали.

Виновното неизпълнение на договорно задължение, каквото е това за доставка на заплатените материали, поражда за изправната страна – купувача „Я.” ЕООД, правата по чл. 79 ЗЗД - кредиторът има право да иска изпълнението, заедно с обезщетение за забава, или да иска обезщетение за неизпълнение, както и потестативното право да развали договора по реда и при предпоставките на чл. 87 ЗЗД, като изборът на съответното правно средство е предоставен на волята на кредитора. В случая кредиторът, който след три години забава е загубил интерес от изпълнението (сградата, в която материалите е следвало да бъдат вложени е изградена), е упражнил правото да се освободи от правната връзка, след като същата не е довела до удовлетворяване на интереса му, обусловил встъпването в продажбеното правоотношение.