Решение № 117 от 10.08.2026, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 117 гр. Варна, 10.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Румяна Панталеева

Членове:

Росица Ант. Тончева

Десислава Ст. Сапунджиева при участието на секретаря Хрисиела Кр. Д. в присъствието на прокурора Н. Л. Д. като разгледа докладваното от Росица Ант. Тончева Наказателно дело за възобновяване № 20263000600221 по описа за 2026 година Производството е по реда на Глава тридесет и трета от НПК.

Инициативата за процедурата е на осъдения М. Д., който чрез упълномощения адвокат Д. Д., е сезирал Апелативен съд – Варна с искане за възобновяване на наказателно дело от общ характер № 2543/2024 година по описа на Районен съд – Варна, двадесет и седми състав, отмяна на постановените по него актове – решение рег. № 89/03.04.2026 година, произнесено по ВНОХД № 32/2026 година от състав на Окръжен съд – Варна и присъда рег. № 245/16.09.2025 година по НОХД № 2543/2024 година, и вместо това оправдаване на искателя, на основание чл. 425, ал. 1, т. 2 от НПК, по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 144, ал. 3 вр. ал.1 от НК.

В искането се излагат доводи за неправилно приложение на материалния закон, поради несъответствие с установените по делото факти, сочещи на субективна несъставомерност на деянието, т.к. на инкриминираната дата искателят бил силно разгневен от чувство на обида от действие на своя син, в което състояние спонтанно изрекъл заплашителни думи към П., изпълнени единствено с емоционален заряд от яд, но не и с цел да предизвика страх от осъществяване на заканата. Твърди се също така немотивираност на съдебните актове по отношение на доказателствения анализ, от който не може да се установи как е формирано вътрешното убеждение на съдилищата относно момента на вербализиране на заканата с убийство, по отношение на времето и условията за създаване на възприятията на св. Н. (погрешно именуван Н.), поддържа се становище за изопачаване на показанията на св. К., както и отсъствие на доказателствен анализ на съобщените данни при разпита 1 на свидетелите Д. и К.. Мотивите към съдебните актове се критикуват и при мнение за друг техен недостатък – отсъствие на съображения относно субективната страна на престъплението по чл. 144, ал. 3 от НК, в която връзка се припомня заключение на експертиза, определяща личността на искателя за отличаваща се с персонална абнормност - при вербална агресия спрямо него, той отвръщал по същия начин, без значение към кой е насочена реакцията му.

По съществото на делото адв. Д. поддържа искането за възобновяване и пледира, че съдебните актове са постановени в нарушение на закона и в противоречие със събраните доказателства, по-скоро постановени при липса на доказателства за извършено престъпление по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 от НК от страна на осъдения Д.. В своята реч адвокатът поставя акцент върху показанията на св. П., изразявайки мнение, че тя е заинтересована от изхода на наказателното производство, затова не споделя подхода на инстанционните съдилища да се доверят безкритично на гласните доказателства, събрани при нейния разпит и същевременно да пренебрегнат липсата на други фактически данни, подкрепящи изложените от нея обстоятелства за начина на влизане на искателя в офиса и деятелността му по реализиране на физическо нападение и закана с убийство. Адв. Д. поддържа, че в проведената оценка районният и окръжният съд са пренебрегнали оправдателното значение на веществено доказателство – запис от съобщение на св. П. до спешен телефон 112, в чийто фон се чува гласът на осъдения с репликата „Аз само говоря“, която се тълкува за обективираща липса на умисъл за отправяне от страна на Д. на заплаха, която да възбуди основателен страх у бившата му съпруга. В полза на основанието по чл. 425, ал. 1, т. 2 от НПК пледиращият се позовава и на показанията на бащата на искателя, които счита за неоснователно игнорирани от районния и окръжния съд, дискутира също така поведението на св. П. след деянието - на публично място тя реализирала нападение над бившия си съпруг, което по несъмнен начин изключвало създаден страх у нея от осъществяване на заканата с убийство, отправена от искателя малко преди това на работното място на жената. Адв. Д. мотивира теза за възникнала разправия, която не е изненадала св. П., т. к. в семейния й живот с искателя е имало и други подобни ситуации. В заключение, упълномощеният адвокат поддържа искането за възобновяване на наказателното дело, за отмяна на постановените въззивно решение и присъда, и оправдаване на искателя по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 144, ал. 3 от НК.

Прокурорът от Апелативна прокуратура – Варна изразява становище за неоснователност на искането за възобновяване. Пледира, че районният и окръжният съд в своите съдебни актове законосъобразно са обсъдили всички събрани по делото доказателства, от които се установява отправената от искателя закана с убийство спрямо Н. П., възприемането на тази закана и породеният основателен страх у жената за осъществяването й. Представителят на държавното обвинение припомня експертизите по делото, очертаващи от една страна осъдения, като личност с нисък праг на търпимост, импулсивен, агресивен, на които характерови особености св. П. е реагирала по съставомерен начин, включително за нейния страх по обективен начин се съди и от незабавното подаване на жалби след деянието до компетентни институции. Мотивирано прокурорът се противопоставя на предложения в искането за възобновяване анализ на доказателствата по делото, изразява 2 становище и за справедливост на наложеното наказание.

Настоящият съдебен състав, след като прецени основанията за възобновяване на наказателното дело, въведени с искането и поддържани по съществото на процедурата по Глава тридесет и трета от НПК, като обсъди становищата на страните и материалите по делото, приема следното:

Искането е допустимо – подадено е от осъдено лице от кръга по чл. 420, ал. 2 от НПК, чрез упълномощен защитник, и срещу влязъл в сила съдебен акт, непроверен по касационен ред.

Искането е депозирано в срока по чл. 421, ал. 3 от НПК - 1) по НОХД № 2543/2024 година по описа на Районен съд – Варна е постановена присъда рег.

№ 245/16.09.2025 година, с която М. Г. Д. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 144, ал. 3 вр. ал.1 от НК и осъден на осем месеца лишаване от свобода, с приложение на чл. 66, ал.1 от НК – с изпитателен срок от три години, в течение на който на основание чл. 67, ал. 3 от НК е постановена мярка за пробационен надзор по чл. 42а, ал. 2, т. 4, пр. 2 от НК; 2) с решение рег. № 89/03.04.2026 година по ВНОХД № 32/2026 година, на основание чл. 338 от НПК, първоинстанционната присъда е потвърдена изцяло. Присъдата е влязла в сила на 03.04.2026 година – на 02.06.2026 година е подадено искането за възобновяване.

Преценено по същество, искането е неоснователно.

Известно е, че при възобновяването по чл. 422, ал.1, т. 5 от НПК, апелативният съд осъществява своеобразна касационна проверка на влезлия в сила съдебен акт. При действието на чл. 426 от НПК, в тази процедура са приложими правилата на касационното производство, вкл. касационните основания по чл. 348, ал. 1 от НПК, които следва да бъдат заявени в искането за възобновяване и подкрепени със съответни данни. В генерален план, оплакването на искателя е, че влязлата в сила присъда е постановена при правни изводи в несъответствие със събраните по делото доказателства. За целта се предлага собствена оценка на данните и техните процесуални източници, с извод, че не е доказана по несъмнен начин деятелност по отправяне на закана с убийство от страна на осъденото лице към бившата му съпруга. Поддържа се алтернативно, че поведението на искателя във връзка със заканата е било предизвикано от чувство на обида от претенция на неговия син за издръжка, което е довело до гневна реакция и спонтанно изричане на думите „Ще те убия“, без в действителност Д. да е целял да предизвика страх у П. от заканата. Очертаното е подведено под касационното основание по чл.

348, ал. 1, т. 1 от НПК, с искане за възобновяване на наказателното дело, отмяна на постановените по него съдебни актове и оправдаване на М. Д. по реда на чл. 425, ал. 1, т. 2 от НПК.

Следвайки логиката на настоящето сезиране, осъденият очаква апелативният съд да се превърне в съд по същество - да направи благоприятен за него доказателствен анализ и да го оправдае с приложение на чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, с каквито компетенции този съд не разполага. Процедурната намеса, по посочения и желан от искателя ред, е допустима единствено във фактическите положения на влязлата в сила присъда, които обаче са изцяло престъпни. Както вече бе казано, в искането за възобновяване е посочено единствено касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, но 3 доколкото то е мотивирано с доводи за допуснато нарушение от съдилищата при формиране на вътрешното им убеждение, т.к. не са изследвани всички обстоятелства, които имат съществено значение за правилното решаване на делото и оплакване за липса на мотиви към съдебните актове, то настоящият състав приема да е сезиран и по реда на чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК – съществени нарушения на процесуалните правила.

Внимателното запознаване с въззивното решение само то е актът, подложен на проверка в настоящата процедура, показва, че аргументите на искането за възобновяване не могат да бъдат възприети. Видно от съдържанието на решението, второстепенният съд не е достигнал до различни фактически изводи, споделяйки изцяло доказателственото им обосноваване, направено с постановената присъда. В този случай, съобразно еднообразната съдебна практика, въззивният съд не е длъжен да прави нов, собствен анализ или да преповтаря съображенията на районния съд, но е длъжен да даде отговор защо потвърждава направените изводи (напр. Р 132-2020-1н.о., Р 6015-2022-3н.о., Р 379-2024-1н.о., Р 50182-2022-1н.о.). Това задължение е изпълнено от окръжния съд, който е извършил собствен анализ на обясненията на подсъдимия, на показанията на св. П., съпоставил е двата доказателствени източника с други фактически данни и техните процесуални носители – с показанията на св. св. Г. Д., Н., М. Д., К., Д., К., Х., с веществени доказателства, както и със заключенията на назначените по делото експертизи, на което основание се е солидаризирал с изключително подробните мотиви на районния съд за недостоверност, неубедителност и вътрешна противоречивост на обясненията на подсъдимия и показанията на св. Г. Д..

Съществен за правилното решаване на делото е въпросът дали е осъществена или не заканата с убийство, отправена от искателя към св. П. на работното й място, доколкото само това деяние е обхванато от обстоятелствената част на повдигнатото спрямо М. Д. обвинение.

Неоснователен е упрекът на искането за възобновяване, че вътрешното убеждение на въззивния съд в тази част е неправилно изградено - при игнориране на обясненията на искателя и показанията на неговия баща, при избирателна оценка на аудиозаписа от проведено съобщение до спешен телефон 112, при даване доверие единствено на показанията на св. П., без да се вземат предвид съдържащите се в тях съществени противоречия и непоследователност по отношение на момента на отправяне на заканата с убийство, времето на формиране на субективните възприятия на св. Н. спрямо деянието, липсата на подкрепящи данни за агресивно поведение от страна на осъденото лице. Напротив, окръжният съд се е доверил на показанията на св.

П. с изрични съображения за тяхната последователност и безпротиворечивост, изведени при оценка на доказателствения източник по собственото му съдържание и проверен при съпоставяне с останалите събрани по делото доказателства, споделяйки и доказателствената оценка на районния съд по отношение на въпросните показания. При формулиране на оплакването си във връзка с нарушение на чл. 14 от НПК, искателят пропуска фактът, че св. П. е била разпитана в съдебното следствие, проведено в първостепенния съд, като по отношение на момента на отправяне, съответно възприемане на заканата с убийство спрямо сигнализирането на тел. 112 е възникнало противоречие, отразено на л. 119, първи абзац и на л. 120, последни три изречения от 4 съдебния протокол по НОХД №2543/2024 година. С оглед разкриване на обективната истина при обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, законосъобразно е бил приложен чл. 281, ал. 5 вр. ал.