Решение № 3899 от 30.07.2026, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 763/2026
- Вид
- Решение № 3899
- Подписан
- 30.07.2026
- В сила
- 26.08.2026
- Състав
- Христо Георгиев Иванов
Цитирани разпоредби
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 26, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 92 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 143 · Закон за защита на потребителите
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 3899 гр. Пловдив, 30.07.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Христо Г. Иванов при участието на секретаря Елица Ч. Колибаровска като разгледа докладваното от Христо Г. Иванов Гражданско дело № 20265330100763 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК.
Предявен е иск от Е. Г. срещу „Вива Кредит“ АД, ЕИК 207343548, с искане да бъде прогласена нищожността на клаузата на чл. 4, ал. 2 от Договор за паричен заем № *********** г., предвиждаща задължение за заплащане на неустойка в размер на 366,52 лв., като противоречаща на добрите нрави, заобикаляща разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК и представляваща неравноправна клауза по смисъла на Закона за защита на потребителите.
Ищецът твърди, че между страните е сключен договор за потребителски кредит, по който е предоставена сума в размер на 1000 лв. В договора е предвидено задължение заемателят да осигури обезпечение под формата на поръчител или банкова гаранция, като при неизпълнение дължи неустойка в размер на 366,52 лв., разсрочена към погасителните вноски. Поддържа, че тази уговорка е нищожна, тъй като има единствено за цел да увеличи цената на кредита, без да изпълнява обезпечителната и обезщетителната функция на неустойката.
Ответникът оспорва иска като неоснователен.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и 1 в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Безспорно между страните е бил сключен договор за паричен заем, по силата на който на ищеца е предоставена сумата от 1000 лв. Договорът предвижда заемателят да представи обезпечение, а при неизпълнение на това задължение да заплати неустойка в размер на 366,52 лв., която се събира заедно с погасителните вноски.
При така установената фактическа обстановка съдът приема следното от правна страна:
Предявеният иск е допустим.
Разгледан по същество е основателен.
Съгласно чл. 26, ал. 1 ЗЗД нищожни са договорите и отделните договорни клаузи, които противоречат на закона или на добрите нрави.
Неустойката по чл. 92 ЗЗД изпълнява обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция. В процесния случай уговорената неустойка не обезпечава изпълнението на главното задължение за връщане на кредита, а неизпълнението на едно допълнително задължение – предоставяне на обезпечение след сключване на договора. Липсата на поръчител или банкова гаранция сама по себе си не причинява вреди на кредитора, които да обосновават начисляването на неустойка в предвидения размер.
Освен това съдът намира, че поставените към поръчителя изисквания са значително завишени и практически затрудняват изпълнението на задължението, поради което клаузата е създадена така, че да поражда предпоставки за начисляване на неустойката. По този начин същата се превръща в средство за увеличаване цената на кредита, а не за обезпечаване изпълнението на договора.
Размерът на уговорената неустойка – 366,52 лв. при предоставен кредит от 1000 лв. – е несъразмерен спрямо евентуалните вреди от неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение и противоречи на принципите на добросъвестност и справедливост.
Съдът приема още, че чрез включването на процесната неустойка кредиторът фактически си осигурява допълнително възнаграждение извън декларираните разходи по кредита, поради което клаузата заобикаля ограничението по чл. 19, ал. 4 ЗПК относно максималния размер на годишния 2 процент на разходите.
Процесната клауза създава значително неравновесие между правата и задълженията на страните във вреда на потребителя и не е индивидуално договорена, поради което има и характер на неравноправна клауза по смисъла на чл. 143 ЗЗП.
С оглед изложеното съдът намира, че клаузата на чл. 4, ал. 2 от договора е нищожна като противоречаща на добрите нрави, заобикаляща закона и накърняваща равновесието между страните по потребителския договор.
При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски съобразно представения списък по чл. 80 ГПК.
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА клаузата на чл. 4, ал. 2 от Договор за паричен заем № ************ г., сключен между Е. Г. Л., ЕГН:********** и „Вива Кредит“ АД, ЕИК 207343548, предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 366,52 (триста шестдесет и шест лева и петдесет и две стотинки) лева, като противоречаща на добрите нрави, заобикаляща разпоредбата на чл.
19, ал. 4 от Закона за потребителския кредит и представляваща неравноправна договорна клауза.
ОСЪЖДА „Вива Кредит“ АД, ЕИК 207343548, да заплати на Е. Г. Л., ЕГН:********** направените по делото разноски в размер на 25,60 евро.
ОСЪЖДА „Вива Кредит“ АД, ЕИК 207343548, да заплати на адв. Н. адв. хонорар в размер на 204 евро на осн.38 ЗА .
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _________/п/______________ 3