Определение № 812 от 24.03.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 812 гр. София, 24.03.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Бистра Николова

Членове:

Тодор Тодоров

Милен Василев като разгледа докладваното от Милен Василев Въззивно частно гражданско дело № 20251000500681 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274 – 279 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от 11.02.2025 г. на ответника „Бор 8“ ЕООД срещу протоколното определение от 2.12.2024 г. по търг. дело № 1657/2024 г. на Софийския градски съд, VІ-14 състав, с което на осн. чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК е спряно производството по делото до приключване на търг. дело № 659/2024 г. на СГС.

В жалбата се твърди, че неправилно СГС е приел, че между настоящото и посоченото дело е налице връзка на преюдициалност. Сочи се, че по настоящото дело предявеният иск за установяване на съществуването на действащ между страните договор за наем от 18.01.2019 г. се основава на твърдението за надлежно извършени погасявания чрез прихващане на дължимите месечни вноски с прехвърлено от П. Б. вземане по т.д. № 659/2024 г. на СГС, но преценката за наличието на предпоставките по чл. 103 ЗЗД следва да се извърши в настоящото дело към минали моменти – на изискуемост на всяка от наемните вноски.

Поддържа се, че решението по т.д. № 659/2024 г. нямало да има действие към тези минали моменти, а към момента на постановяване на решението, поради което било ирелевантно към условията за прихващане.

Предвид изложеното жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалвания съдебен акт. Претендира разноски.

Ищецът „Химтрейд – Комет“ ООД в писмен отговор на процесуалния си представител оспорва частната жалба.

Софийският апелативен съд, след като прецени събраните доказателства и обсъди доводите по частната жалба и отговора, намира за установено следното:

Първоинстанционното производство е било образувано по искова молба от 9.08.2024 г., уточнена и с молба от 30.08.2024 г., на „Химтрейд – Комет“ ООД, с която срещу „Бор 8“ ЕООД е бил предявен иск за установяване, че между страните съществува наемно правоотношение по договор за наем от 18.01.2019 г., сключен за недвижими имоти – магазини № 1 и № 2 и паркомясто № 37, находящи се в гр. ***, ж.к. „***“, бул. „***“ № *, вх. *.

В исковата молба се твърди, че ищецът е наемател, а ответникът – наемодател по 1 посочения наемен договор, сключен за срок от 3 години, но по силата на уговореното действието му е било автоматично продължено за нов срок от 3 години, считано от 1.02.2022 г. Твърди се, че едноличен собственик на капитала на ответното дружество била Д. А. И., починала на 19.12.2020 г., като част от наследниците по закон били съпруга П. Н. Б. и сина П. П. Б., който е поел всички дялове на починалата от дружеството въз основа на завещание.

Твърди се, че съпругът П. Н. Б. имал право на запазена част от наследството в размер на 1/3, вкл. и върху дружествените дялове в ответното дружество, чиято равностойност възлизала на 550 000 лв., което вземане било предмет на т.д. № 659/2024 г. на СГС. Това вземане било прехвърлено от П. Н. Б. на ищеца с договор за цесия от 26.04.2024 г., с което вземане ищецът направил волеизявление за прихващане срещу всички настоящи и бъдещи вземания на ответника за наемни цени за м. 04 – м. 07.2024 г. и последващите наеми до размера на помалкото задължение, като аналогично изявление за прихващане е направено и с исковата молба. Ответникът не признал това прихващане, като с нотариална покана, връчена на 24.07.2024 г., поискал заплащане на наемите за м. 04 – м. 07.2024 г., при направено изявление за разваляне при неплащане и покана да се върне държането на наетите имоти.

Поради това за ищеца съществувал интерес да установи, че наемният договор не е прекратен, а е действащ и понастоящем. Поискано е спиране на настоящото исково производство на осн. чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до приключване на т.д. № 659/2024 г. на СГС.

Към исковата молба са приложени преписи от договора за наем от 18.01.2019 г.; нотариална покана с рег. № 7005/18.06.2024 г. от ищеца до ответника, връчена на 19.07.2024 г.; нотариална покана с рег. № 7007/18.06.2024 г. от П. Н. Б. до ответника, връчена на 19.07.2024 г.; нотариална покана с рег. № 8029/23.07.2024 г. от ответника до ищеца, връчена на 24.07.2024 г. В последната покана се съдържа освен покана за плащане на наемна цена за м. 04 – м. 07.2024 г. с предупреждение за разваляне на договора при неплащане, но и заявление на осн. т. 2 от раздел V от договора за нежелание за подновяване/продължаване на срока на договора за следващ 3-годишен период при същите условия, като е посочено, че при непостигане на уговорка за нови условия, то договорът следва да се счита за прекратен с изтичането на 3-годишния срок на 31.01.2025 г.

В отговора на исковата молба от 21.10.2024 г. ответникът е оспорил иска, като е оспорил наличието на вземане на ищеца, придобито с цесия, и неговото прихващане с вземанията на ответника по наемния договор. Оспорил е и искането за спиране, тъй като ищец по т.д. № 659/2024 г. на СГС не е настоящия ищец, а е П. Н. Б., като посоченото дело е спряно до приключване на гр. д. № 3500/2024 г. на СГС.

Не е спорно, че с искова молба с вх. № 38123/2.04.2024 г. от П. Н. Б. е предявен срещу „Бор 8“ ЕООД иск по чл. 125, ал. 3 ТЗ за заплащане на сумата 550 000 лв., представляваща равностойността на 1/3 от дружествените дялове, притежавани от едноличния собственик на капитала Д. А. И., починала на 19.12.2020 г. По иска е образувано т. д. № 659/2024 г. на СГС, което е било спряно с определение от 17.04.2024 г. до приключване на гр. д. № 3500/2024 г. на СГС. Последното е образувано по искова молба с вх. № 34503/25.03.2024 г., с която П. Н.

Б. е предявил срещу П. П. Б. иск по чл. 30 ЗН за възстановяване на запазената му част от наследството на Д. И. чрез намаляване на завещание в полза на ответника по това дело.

За да постанови обжалваното определение от 2.12.2024 г. съдът е приел, че са налице предпоставките на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, тъй като спорът по т. д. № 659/2024 г. е преюдициален спрямо настоящия спор. Прието е, че за настоящото дело е от значение дали съществуват непогасени задължения за наемна цена на ищеца, от което зависи правото на разваляне, упражнено от ответника, а към това е относимо и дали е породило действие направеното изявление за прихващане.

При така установените обстоятелства въззивният съд намира от правна страна следното:

Частната жалба е подадена срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Основанието за спиране на производството по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК е налице, когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното 2 решаване на спора. Основанието предполага връзка на преюдициалност между предметите на двете дела, която ще е налице, когато по едното дело със сила на пресъдено нещо ще бъде признато или отречено право, правоотношение или факт /в хипотезата на чл. 124, ал. 4 ГПК/, които са от значение за предмета на иск по другото дело – така и мотивите към ТР № 1/9.07.2019 г., ТР № 2/9.07.2019 г., ТР № 2/19.11.2014 г. и ТР № 8/7.05.2014 г. на ВКС – ОСГТК. В конкретния случай е налице такава връзка на обусловеност между настоящото дело и т. д. № 659/2024 г. на СГС.

Предмет на настоящото дело е положителен установителен иск за съществуването между страните на действащ договор за наем от 18.01.2019 г. От заявените насрещни позиции на двете страни от значение за действието на процесния договор е дали ответникът надлежно е развалил същия поради неизпълнени от ищеца задължения за плащане на наемната цена за м. 04 – м. 07.2024 г., каквото изявление е направено с нотариалната покана с рег. № 8029/23.07.2024 г., връчена на ищеца на 24.07.2024 г. Същевременно, ищецът е направил изявление за извънсъдебно прихващане между тези негови задължения и твърдяно негово вземане по чл. 125, ал. 2 ТЗ, предмет на т.д. № № 659/2024 г. на СГС, което вземане било прехвърлено от П. Н. Б. на ищеца с договор за цесия от 26.04.2024 г.

При тези твърдения едно от условията за действието на направеното изявление за прихващане е съществуването на твърдяното вземане по чл. 125, ал. 3 ТЗ, което ще се установи със СПН в производството по т.д. № № 659/2024 г. на СГС. Страните по настоящото дело ще бъдат обвързани от решението по другото дело – ответникът е страна и по двете дела, а настоящият ищец е частен правоприемник по чл. 226 ГПК на ищеца по другото дело, поради което решението ще има действие и за настоящия ищец. Това е достатъчно за наличието на връзка на преюдициалност между двете дела по чл. 229, ал. 1, т.

4 ГПК. Без значение е дали са налице останалите предпоставки за прихващането по чл. 103 ЗЗД, чието наличие е въпрос по същество на спора. Ако прихващането е породило действие, то ищецът няма да се счита в неизпълнение на задълженията за наемни вноски за посочения период, а следователно – няма да е възникнало право на разваляне на договора за наем в полза на ответника, поради което неговото изявление в тази насока няма да е породило действие. В този смисъл налице е връзка на обусловеност на изхода на настоящия спор от спора по т.д. № № 659/2024 г.

Все пак и във връзка с доводите по частната жалба следва да се посочи, че моментът на изискуемост на вземането по чл. 125, ал. 3 ТЗ е идентичен с момента на възникване на самото вземане, а той съвпада с момента на прекратяване на членството на съответния съдружник, т.е. в случая – от момента на смъртта на едноличния собственик, настъпила на 19.12.2020 г., което значително предхожда възникването на насрещните задължения за наемна цена за м. 04 – м. 07.2024 г. Последващата цесия от 26.04.2024 г. не променя падежа на прехвърленото вземане – то се прехвърля в състоянието, в което се намира, вкл. и с вече настъпилата изискуемост. Ирелевантен към темпоралното действие на прихващането е моментът на настъпване на ликвидността /безспорността/ на активното вземане – т. 1 от ТР № 2/18.03.2022 г. на ВКС – ОСГТК.

Ето защо налице е основанието по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК за спиране на настоящото исково производство.

С оглед на изложеното частната жалба се явява неоснователна, поради което обжалваното определение следва да се потвърди.

Така мотивиран, Софийският апелативен съд,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определението от 2.12.2024 г. по търг. дело № 1657/2024 г. на Софийския градски съд, VІ-14 състав, с което на осн. чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК е спряно производството по делото до приключване на търг. дело № 659/2024 г. на СГС.

3

Определението подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл. 280 ГПК в 1седмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4