Решение № 132 от 12.04.2024, Районен съд - Петрич

РЕШЕНИЕ

№ 132 гр. П., 12.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Андрей Ив. Николов при участието на секретаря Величка Андреева като разгледа докладваното от Андрей Ив. Николов Гражданско дело № 20231230100811 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са искове по чл. 26, ал. 1, предл. 1 – 3 ЗЗД.

Ищцата – С. А. Т. , с адрес в гр. П., ул. „Ц. С.“ № 29, ЕГН **********, твърди, че между нея (като заемополучател) и „В. К.“ ООД (като заемодател), чийто правоприемник е ответникът, е бил сключен договор за паричен заем с № 5817753/05.05.2022 г. Заявява, че, съгласно чл. 1, ал. 3 от този договор, тя трябва да заплати на заемодателя „такса за експресно разглеждане“ от 245,52 лв., а съобразно чл.

4, ал. 2 от същия договор, следва да му плати и „неустойка заради непредоставяне на обезпечение“ от 163,62 лв. Счита, че цитираните уговорки са нищожни, защото влизат в колизия с добрите нрави и противоречат, респ. заобикалят императивни разпоредби на ЗПК и на ЗЗП. Иска нищожността им да бъде прогласена от съда. Желае да й бъдат присъдени съдебните разноски, които е сторила по делото, а в полза на адвокатското дружество, което й е предоставило безплатна правна помощ в настоящото производство – да бъде определено съответно възнаграждение.

Ответникът – „В. К.“ АД, със седалище и адрес на управление в гр. С., бул.

„Дж. Н.“ № 28, ет. 2, офис 73Г, ЕИК ***, оспорва ищцовите претенции, настоява за отхвърлянето им и за присъждане на съдебно-деловодни разходи. Излага доводи, че договорните клаузи, оспорвани от ищцата, не страдат никакви пороци, които да обуславят нищожността им.

1

Съдът приема следното:

1. Принципни положения, имащи значение за решаването на делото:

Недействителността на правните сделки е родово понятие, което обединява всички сделки, имащи недостатък, предвиден в закона, който им пречи да произведат юридическото действие, искано от страните по тях. Нормативната й уредба е с разпоредби от императивен порядък. Нищожността пък е нейната най-тежка форма, доколкото нищожната сделка изначално не поражда ефекта, към който е насочена (вж. по-подробно по тези въпроси проф. В. Таджер, „Гражданско право на НРБ. Обща част. Дял II“, издателство „Софи-Р“, 2001 г., стр. 454 и сл.).

С оглед диспозитивното начало в исковия граждански процес (чл. 6 във вр. с чл.

124, ал. 1 ГПК), когато е сезиран с иск за обявяване на нищожността на правна сделка или на отделни клаузи от нея, съдът е обвързан да се произнесе само по релевирания в исковата молба порок (съобр. мотивите към Тълкувателно решение № 1/27.04.2022 г. по тълк. д. № 1/20 г., ОСГТК на ВКС).

В практически аспект е възможно една сделка (или клауза от нея) едновременно да страда от няколко порока, всеки от които да обуславя нищожността й, и всички те да са заявени от ищеца по съдебен път. Тогава ще става въпрос за първоначално обективно съединяване на искове (чл. 210, ал. 1 ГПК), понеже всяко различно основание за нищожност представлява основание на отделен иск (вж. Определение № 494/05.08.2011 г. по ч. гр. д. № 267/11 г., IV г. о. на ВКС).

В такава ситуация кумулативното разглеждане на исковете ще е допустимо, ако с уважаването на всеки от тях ще се постигнат различни правни последици за страните (вж. Решение № 245/31.10.2011 г. по гр. д. № 1189/10 г., ІІ г. о. на ВКС). В случай, че подобен правен интерес не е обоснован от ищеца, обективното съединяване на исковете за нищожност ще е от евентуален тип, при което уважаването на един от тях (т. е. на едно от изтъкнатите основания) ще изключи необходимостта от произнасянето по останалите (вж. Решение № 97/08.02.2013 г. по т. д. № 196/11 г., І т. о. на ВКС).

Логиката е, че така ще се постигне резултатът, търсен от ищцовата страна, и съответно няма да съществува правнолегитимен интерес от разглеждането и на другите пороци за нищожност, защото ефектът от съдебното прогласяване на нищожността поначало е еднакъв при всичките й основания (чл. 34, ал. 1 ЗЗД).

Тъй като определянето на основанието на предявения иск и на юридическата квалификация на правата и на възраженията, заявени от страните, е в прерогативите на съда, сезиран със спора (чл. 146, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК), той разполага и с правомощието да извършва преценка за съотношението, в което се намират помежду си съединените искове, без да е обвързан от изявлението на ищеца в тази връзка (вж. Решение № 527/21.06.2010 г. по гр. д. № 1363/09 г., ІV г. о. на ВКС).

2. Фактически и правни изводи по съществото на производството:

2

С доклада по делото, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, е отделен за ненуждаещ се от доказване признатият от страните факт за наличието на процесния договор помежду им, включително относно клаузите от него, оспорвани от ищцата заради нищожност, като договорът е и част от доказателствения материал.

Няма спор и по обстоятелството, че ищецът е пълен правоприемник на заемодателя по тази сделка, което се потвърждава и от справка, направена от съда, съгласно чл. 23, ал. 6 във вр. с чл. 34, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ, по партидата на дружеството ответник, на интернет-страницата на Търговския регистър при Агенцията по вписванията.

Изискването правните сделки да съответстват на добрите нрави, за да бъдат валидни, предполага известна еквивалентност на насрещните престации на страните, когато става дума за един двустранен договор. Явното несъответствие в престациите е основание за извода, че добрите нрави са накърнени, което води до нищожност (вж.

Решение № 452/25.06.2010 г. по гр. д. № 4277/08 г., І г. о. на ВКС, Решение № 615/15.10.2010 г. по гр. д. № 1208/09 г., ІІІ г. о. на ВКС и Определение № 126/27.01.2014 г. по гр. д. № 903/12 г., IV г. о. на ВКС). Иначе казано, когато съществува очевидна нееквивалентност между предоставената услуга и уговорената цена, се нарушава принципът на добросъвестност при участие в облигационните отношения. В този смисъл добрите нрави поставят предел на волята на страните досежно уговарянето на насрещните престации.

Допълнително е важно да се каже, че една клауза за неустойка е нищожна поради накърняване на добрите нрави, когато е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции (съобр. постановките, възприети в Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/09 г., ОСТК на ВКС, както и в съдебната практика, формирана след неговото приемане /вж. например Решение № 234/17.11.2016 г. по гр. д. № 1856/16 г., III г. о. на ВКС/ ). Критериите, от които е детерминирана преценката дали дадена неустоечна уговорка накърнява пределите на нравствената допустимост, трябва да се основават на: естеството на задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойката; вида на неизпълнението, за обезщетяване на което е уговорена тя; начина на определянето й (като глобална сума или процент от главницата); базата за нейното начисляване (съотношение между задължението и предварително определеното обезщетение за вредите); наличието или липсата на уговорка за плаващо нарастване на размера на неустойката, с оглед на продължителността на неизпълнението; наличието на други правни способи, обезпечаващи изпълнението; принципа за забрана за неоснователното обогатяване, респ. възможни са и други критерии (вж. отново цитираното вече Решение № 776/05.01.2011 г. по гр. д. № 969/09 г., IV г. о. на ВКС , а също и Решение № 228/21.01.2013 г. по т. д. № 995/11 г., II т. о. на ВКС, Решение № 74/21.06.2011 г. по гр. д. № 541/10 г., IV г. о. на ВКС, Решение № 142/12.03.2011 г. по т. д. № 336/10 г., II т. о.

3 на ВКС и Решение № 4/25.02.2009 г. по т. д. № 395/08 г., I т. о. на ВКС).

Сегашната хипотеза се отнася до потребителски паричен заем на ниска стойност (500 лв.). Заемополучателят е физическо лице, встъпващо в тази облигационна обвързаност, с цел задоволяване на лични нужди от парични средства, докато заемодателят е търговец, които сключва такива договори по занятие (т. е. те са част от професионалната му търговска дейност). Възнаграждението (245,52 лв.), което заемополучателят трябва да плати на заемодателя за т. нар. услуга „експресно разглеждане“ на документите за отпускане на заема, представлява 49,10 % от заетата сума. Естеството на тази услуга е такова, че тя е директно свързана с усвояването на заема, а начинът на разписването й в анализирания договор показва, че е установена, само за да се създаде привидно основание за допълнително плащане от страна на заемодателя в размер, равняващ се почти на 1/2 от самия заем.

Аналогично е положението и с уговорената неустойка. Тя е предназначена да санкционира заемополучателя за виновното неспазване на договорното му задължение да предостави обезпечение на заемодателя. Задължението за обезпечаване на основното задължение (например за главница) има вторичен характер и неговото неизпълнение не рефлектира пряко върху последното. На тази плоскост и доколкото неустойката е свързана с неизпълнението на вторично задължение, липсва адекватен критерий за преценка дали и как размерът й ще надхвърли вредите от неизпълнението.

Същевременно непредоставянето на обезпечение за дадено (основно) задължение не води до претърпяването на някакви конкретни вреди. Размерът на коментираната неустойка е фиксирана сума (163,62 лв.), която е 32,72 % от стойността на главницата, и то заради непредоставяне на обезпечение, след като сделката вече е била сключена. В този смисъл кредиторът, въпреки че е имал възможността предварително да прецени участието си в договора, се е съгласил да предостави заема без обезпечение, поради което санкционирането на длъжника само поради последващо непредоставяне на обезпечение, с начисляването на неустойка, възлизаща на повече от 1/3 от заемната сума, явно не кореспондира с риска, който кредитодателят носи.

Очертаните характеристики на договорната връзка между страните, преценени на плоскостта на принципните постановки, изведени по-горе, ясно насочват, че атакуваните договорни клаузи са натоварен с функции, излизащи извън присъщия им ефект, който би трябвало да бъде:

- за таксата – да обезпечи облигационно правоотношение, при което длъжникът да получи от кредитора определена услуга, от която има необходимост и полза, срещу което да му заплати разумна цена;

- за неустойката – да осигури обезпечаване и обезщетяване при неизпълнение на главното (основното) задължение, за което е бил сключен договорът.

В този контекст се налага и логичната констатация, че посредством оспорваните договорни клаузи пряко се нарушава принципът на справедливостта, което е в 4 директна колизия с добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД.

В обобщение на казаното трябва да се подчертае, че едната от обективно евентуално съединените ищцови претенции е основателна, поради което не подлежат на разглеждане по същество останалите такива, които са ориентирани към идентичен процесуален резултат, но на други основания – за нищожност на същите клаузи по чл.

26, ал. 1, предл. 1 и 2 ЗЗД, заради противоречието им със закона и поради неговото заобикаляне.

3. По съдебните разноски:

Изходът от спора предоставя право на съдебни разноски само на ищцата (чл. 78, ал. 1 ГПК). Техният размер е 100 лв. и включва заплатената държавна такса по делото.

Ищцата е получила безплатна правна помощ в производството пред настоящата инстанция. На адвокатското дружество, което я е предоставило – Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, със седалище и адрес на управление в гр. С., бул. „Ал.

С.“ № 125-2, ет. 5, офис 3-5, с код по БУЛСТАТ ***, представлявано от адвокат Д. М.

М., трябва да бъде присъдено възнаграждение (чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.). То е 480 лв. и е определено, по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет. Тъй като адвокатското дружество, на което се присъжда това възнаграждение, е регистрирано по реда на ЗДДС, съобразно представеното копие на удостоверение за регистрация, издадено от органите на Националната агенция по приходите, в него е включен и дължимият ДДС (вж.

Определение № 280/14.06.2018 г. по ч. гр. д. № 1704/18 г., IV г. о. на ВКС, Определение № 216/19.06.2018 г. по т. д. № 1587/17 г., II т. о. на ВКС и Определение № 429/19.07.2018 г. по ч. т. д. № 1673/18 г., II т. о. на ВКС).