Решение № 19294 от 23.11.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19294 гр. София, 23.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИВАНКА П. БОЛГУРОВА при участието на секретаря НАДЯ СТ. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от ИВАНКА П. БОЛГУРОВА Гражданско дело № 20231110100124 по описа за 2023 година

Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.36, ал. 1 ЗАдв. и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът Адвокатско дружество „Миладинов и Файтонджиев“ е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника „Винпром Русе 1956“ АД за сумата от 6 000 лв., представляваща дължимо възнаграждение по договор за правно обслужване/текуща правна помощ на юридическо лице от 01.04.2016г. и анекс №1 към него от 01.06.2017г. и издадени фактури № 337/01.10.2019г., № 354/02.12.2019г., №359/03.01.2020г., № 366/03.02.2020г. и № 375/05.03.2020г., ведно със законна лихва от депозиране на заявлението /30.09.2022г./ до изплащане на вземането, както и за сумата от 1 588,13 лв., представляваща лихва за забава за периода от 21.10.2019г. до 27.09.2022г. След постъпило в срока по чл. 414 ГПК възражение от страна на длъжника, ищецът е предявил установителни искове за вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение.

Ищецът твърди, че съгласно сключения с ответника договор за правно обслужване/текуща правна помощ на юридическо лице от 01.04.2016г. и анекс №1 към него от 01.06.2017г. същият се е задължил да му заплаща месечно възнаграждение за правно обслужване в размер на 1000 лв. без ДДС в срок до 20-то число на месеца, следващ месеца за който се дължи възнаграждението, независимо от това дали през съответния месец е предоставена юридическа консултация. Твърди, че за месеците 09.2019г., 11.2019г., 12.2019г., 01.2020г. и 02.2020г. не му е заплатено дължимото съгласно договора възнаграждение. Моли съда да установи вземанията така, както са предявени в заповедното производство. Претендира разноски.

1

Ответникът „Винпром Русе 1956“ АД в срока по чл. 131 ГПК е депозирал писмен отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове, като твърди, че за процесния период ищецът не е предоставил, съответно ответникът не е получил юридически услуги. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи

По иска по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.36, ал.1 ЗАдв.:

За основателността на иска ищецът следва пълно и главно да докаже наличието на сключен валиден договор за правно обслужване/текуща правна помощ на юридическо лице от 01.04.2016г. и анекс №1 към него от 01.06.2017г. между страните, както и уговорения размер на възнаграждение по същия.

При доказване на горното, в тежест на ответника е да докаже положителния факт на погасяване на дълга.

От представения по делото договор за правно обслужване/текуща правна помощ на юридическо лице от 01.04.2016г. се установява, че страните са били обвързани от валидно облигационно правоотношение, по силата на което ответникът в качеството си на доверител е възложил на ищеца като негов довереник да осъществява чрез работещите в адвокатското дружество адвокати и/или сътрудници, при поискване от страна на доверителя, правно обслужване/текуща правна помощ във връзка с дейността на ответното дружество, като предоставя в разумен срок необходимите му услуги и консултации по правни въпроси. В чл. 2, ал. 1 от договора е посочен обхватът на дейността на адвокатското дружество, а именно: предоставяне на текущи устни и писмени консултации и отговори на поставени въпроси от доверителя; изготвяне, юридическо оформяне и прецизиране по искане на доверителя на проекти на документи, оформяне на кореспонденция и други свързани с отношенията между доверителя и негови партньори и контрагенти, предоставяне на становища и консултации по горните проекти на документи, както и изготвяне, юридическо оформяне, прецизиране и предоставяне на становища и препоръки по документи на доверителя, включително договори, актове, заповеди и други подобни; участие по искане на доверителя при провеждане на преговори и осъществяването на комуникацията с клиенти и други контрагенти на доверителя; подготовка на всички необходими правни документи и извършване на необходимите правни и фактически действия пред Търговския регистър във връзка с попълване и подаване на всякакви заявления за вписване на всякакви промени в обстоятелствата по партидата на дружеството и/или за обявяване на негови актове; при допълнително изрично възлагане и упълномощаване – осъществяване на процесуално представителство и защита на доверителя в съдебни, арбитражни, изпълнителни и/или други производства, по които същият е страна. В чл. 9, ал.4 изрично е уговорено, че за времето на действие на този договор доверителят дължи и заплаща на довереника уговореното по ал. 1 на същия член месечно възнаграждение в размер на 600 лв. без включен ДДС, независимо от това дали през съответния месец доверителят е възложил/поискал от довереника предоставянето на конкретни юридически консултации или услуги.

С анекс № 1 към процесния договор от 01.06.2017г. страните по взаимно съгласие са приели уговореното по договора от 01.04.2016г. месечно възнаграждение да се увеличи до размер от 1 000 лв. без включен ДДС, което увеличение е приложимо, считано от датата на подписване на анекса. В чл. 2 от същия изрично е предвидено, че 2 всички други клаузи и условия на договора от 01.04.2016г. остават в сила без изменения и допълнения.

Спорен по делото се явява въпросът дали възникването на правото на адвокатското дружество да получи възнаграждение по договора е обусловено от полагането на труд в изпълнение на конкретно възлагане на работа от доверителя, или такова се дължи единствено с оглед ангажираността към последния дори и когато такива услуги не са предоставени.

Съобразно съдебната практика правото на адвоката да получи възнаграждение от полагане на труд в изпълнение на възложеното му от доверителя по договор за такава услуга възниква тогава, когато е налице възлагане и положен труд. При сключен договор за предоставяне на адвокатски услуги при поискване, когато такива услуги не са предоставени, адвокатско възнаграждение не се дължи. Според уговореното в договора обаче може да се дължи възнаграждение за ангажимент, тоест не за извършена услуга, а за това, че адвокатът е поел задължение за готовност да се грижи за работите на възложителя. Тъй като договорът е ненаименован (няма законова уредба), поемането на такива задължения от страните по него не може да се предполага, а следва да е сторено изрично /в този смисъл Решение № 94 от 20.04.2021г. по гр.д. № 2752/2020г., IV г.о. на ВКС/.

В процесния случай, тълкувайки отделните уговорки между страните в тяхната взаимовръзка и цялост, изхождайки от смисъла, който произтича от целия договор и съобразно неговата цел, на основание чл. 20 ЗЗД, съдът намира, че адвокатското дружество в качеството на довереник по договора е приело да осъществява цялостно абонаментно правно обслужване на дейността на ответника независимо от обстоятелството дали от последния са му възложени конкретни задачи за изпълнение.

Така в чл. 7 е предвидено довереникът да отговаря за правилното и пълно поддържане на досие на извършената работа за доверителя, което свидетелства за трайна ангажираност, отдаденост към работния процес и доверие между страните, изградено на база продължителния характер на взаимоотношенията им и широкия кръг на правни услуги, които дружеството поема ангажимент да предоставя при поискване. В тази връзка адвокатското дружество се е задължило при оказване на дължимата правна защита и съдействие да действа своевременно, при полагане на необходимата квалифицирана грижа и усилия съобразно чл. 4, ал. 1 от договора.

Предвид изложеното неоснователни са възраженията на ответника, че ищецът не е предоставил, съответно самият той не е получил юридически услуги, още повече и с оглед ангажираните от адвокатското дружество писмени доказателства за оборване на тези твърдения. Видно от приложените по делото разпечатки от електронната поща на управителя на ищцовото дружество, отразяващи кореспонденция, проведена в периода от м. септември 2019 г. до м. февруари 2020 г., между адвокат Томислав Файтонджиев и лицата Наталия Къснеделчева и Силвия Д. – представители на ответника съгласно наличната информация по партидата на „Винпром Русе 1956“ АД в Търговския регистър в графа „история“ на представителите и на членовете на Съвета на директорите на дружеството /л. 187-188/, действително на ищеца е възлагано изпълнението на различни по характер правни услуги, които същият е извършвал своевременно, а именно: процесуално представителство и защита по образувани съдебни производства – изготвяне на пълномощни, отговори на искови молби, жалби, изпълнение на указания на съда, в това число излагане на подробна информация относно хода на делата, предприетите действия, приложимата нормативна уредба към възникналите спорове, както и даване на конкретни указания относно необходимото 3 съдействие от страна на ответника /заплащане на държавни такси, входиране на документи в съда/, съответно участие при осъществяването на комуникация с контрагенти на доверителя, каквито данни са налице във връзка с прекратяване на договор с „Булгаргаз“. Изложеното свидетелства в пълна степен за точното и добросъвестно изпълнение на задълженията на адвокатското дружество по договора. В тази връзка ищецът е издал процесните фактури №337/01.10.2019г., №354/02.12.2019г., №359/03.01.2020г.,№366/03.02.2020г. и №375/05.03.2020г. с посочено основание договора от 01.04.2016 г. и анекс № 1 към него от 01.06.2017г., както и дължимото за съответния месец възнаграждение, конкретно за месеците септември 2019 г., ноември 2019 г., декември 2019 г., януари 2020 г. и февруари 2020 г. – всяко по 1 200 лв. с ДДС.

Следва да се посочи, че по своята същност договорът между клиента и адвоката може да се определи като договор за поръчка по смисъла на чл. 280 и сл. ЗЗД, поради което приложимата правна уредба дава право на доверителя да оттегли поръчката, ако довереникът е загубил доверието му, и да прекрати предсрочно мандатното правоотношение. Дори оттеглянето на поръчката обаче не е основание да се приеме, че уговореното възнаграждение за работата не се дължи съгласно разпоредбата на чл. 288 ЗЗД, което по аргумент за по-силното основание обуславя основателността на иска.

По изложените съображения и доколкото се установи, че на ищеца се дължи възнаграждение независимо от обстоятелството дали му е възлагано конкретно изпълнение на поставени задачи през процесния период, още повече, че в действителност такива са извършвани в интерес на доверителя, съдът намира, че последният дължи заплащане на дължимото възнаграждение. При доказателствена тежест за ответника, до приключване на съдебното дирене пред настоящата инстанция, същият не е ангажирал доказателства за извършено плащане на претендираната от ищеца главница в размер на 6 000 лв., представляваща дължимо възнаграждение по процесните фактури, поради което предявеният иск е основателен и следва да бъде изцяло уважен.

По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:

За основателността на иска в тежест на ищеца е да докаже наличието на главен дълг и момента на изпадане на длъжника в забава.

Съдът формира правни изводи за наличие на главен дълг.

Съгласно чл. 9, ал. 2 от процесния договор срокът за плащане на възнаграждението по него е до 20-то число на месеца, следващ месеца, за който се дължи възнаграждението, за които суми довереникът издава фактура. В случая ответникът не оспорва получаването на фактурите, а възраженията му, че в дневниците на „Винпром Русе 1956“ АД липсва надлежно отразяване за каквито и да е възлагателни действия и упълномощавания към ищеца не само че не са подкрепени от ангажирани от негова страна доказателства, но и се опровергават от съдържанието на обсъдената електронна кореспонденция между страните, по отношение на която ответникът не е взел становище. В този смисъл съобразно постигнатата договорна уговорка относно падежа на задължението за плащане на дължимото адвокатско възнаграждение, следва да се приеме, че считано от 21-во число на месеца, следващ този, за който се дължи възнаграждението във връзка с издадените фактури на основание процесния договор и анекса към него, ответното дружество е изпаднало в забава относно плащането на 4 главниците по тях, или от 21.10.2019г. по отношение на фактура № 337/01.10.2019г.