Решение № 147 от 16.10.2026, Окръжен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 147 гр. Разград, 16.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, 2-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валентина П. Димитрова

Членове:

Ирина М. Ганева

ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА при участието на секретаря СРЕБРЕНА СТ. РУСЕВА като разгледа докладваното от Ирина М. Ганева Въззивно гражданско дело № 20263300500205 по описа за 2026 година

Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от „Ти Би Ай Банк“ЕАД, подадена чрез пълномощник, против решение № 157/19.03.2026г., постановено по гр.д. № 1728/2025г. по описа на РС Разград, с което е прието за установено по предявен иск от Г. Б. Ф. срещу "Ти Би Ай Банк" ЕАД, че сключеният между страните договор за потребителски кредит № 310348123 от 12.09.2022 г. е недействителен на основание чл.22 от ЗПК, и "Ти Би Ай Банк" ЕАД е осъден да заплати на Г. Б. Ф. на основание чл.55, ал.1 пр.1 ЗЗД сумата 3044,36 евро, представляваща платена без основание сума. Жалбоподателят излага възражения за неправилност и необоснованост на обжалвания съдебен акт и моли въззивния съд да го отмени, като отхвърли предявените искове.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК въззиваемата Г. Б. Ф. е депозирала писмен отговор чрез пълномощник, в който изразява становище за неоснователност на въззивната жалба и прави искане за потвърждаване на обжалваното решение..

Съдът, след преценка на събраните доказателства и становищата на страните, констатира следната фактическа обстановка: Страните са сключили договор за потребителски кредит №310348123 от 12.09.2022 г., по силата на който ответникът е поел задължение да предостави на ищеца кредит в размер на 15 000 лв. В чл. 7. 1 от договора е посочен общ размер на застрахователна премия 7 169,36 лв. Така общия размер на кредита в същата договорна клауза е определен на 22 169,36 лв. Годишният лихвен процент е 1 определен на 30,39%, а годишният процент на разходите е посочен в чл.10 от договора в процент 34,82%. Общата дължима сума, определена в същата договорна клауза, възлиза на 43 353,60лв. Срокът на договора е 15.09.2027г. Чл. 11.2. съдържа погасителен план, включващ падеж по месеци, размер на вноската 722,56лв., главница, лихва и остатък от кредита.

По делото са представени застрахователни документи. От представения сертификат № 170533428282022 за застраховане на ищеца по застрахователна програма "Защита на кредита" и "Защита на сметките" и ползващо се лице по допълнителна медицинска услуга "Второ медицинско мнение" се установява, че срокът на застраховката е равен на срока на договора за потребителски кредит, както и че общата еднократна дължима сума възлиза на 7128,60 лв., добавен е данък върху сумата в размер 40,76лв. и е формирана обща еднократна дължима сума в размер 7169,36лв. Отбелязано е, че застраховката е сключена чрез "Ти би ай банк" ЕАД в качеството му на застрахователен агент. Застрахователният сертификат е подписан на 12.09.2022 г., в деня на подписване на договора за кредит.

Във въззивното производство е назначена съдебно-счетоводна експертиза, заключението на която съдът приема като изготвена от вещо лице в кръга на неговите компетенции, след запознаване със събрания по делото доказателствен материал и справка в счетоводството на банката. От заключението се установява, че кредитополучателят не е платил сумата на застрахователната премия. Тази сума е платена от банката и е добавена към задължението на Г. Б. Ф., както следва: 15 000,00лв. отпуснат кредит и 7169,36 лв. еднократно платена застрахователна премия, съответно 22 169,36 лв. задължение на кредитополучателя, което е записано подписания договор като общ размер на кредита.

На 12.09.2022 г. в банковата сметка на кредитополучателя е преведена сумата 22 169,36лв., (15000лв. +7169,36 лв.) с основание — усвояване на кредит. На същия ден банковата сметка е дебитирана: 15 000,00 лв. - усвояване на кредит, 7 169,36 лв. - усвояване на кредит, и двете плащания са с еднакъв код. „Ти Би Ай Банк"ЕАД е направила е плащания по застрахователната премия към застрахователния агент на 12.09.2022 г в размер 7169,36 лв.

Ищцата е извършила частични плащания в общ размер 21 659,75 лева.

Разходите, включени в изчисляването на договорения ГПР 34,82%, са само следващите се лихви при ГЛП 30,39 % - 21 184,24 лв. при главница 22 169,36 лв. /15 000 лв. кредит и 7129,36 лв. застрахователна премия/. Тогава общият размер на дължимата сума е 43 353,60 лв.

При условие, че застрахователната премия се включи като разход, а не към главницата от 15 000 лв. отпуснат кредит, тогава ГПР би бил 52,13% и общият размер на дължимата сума ще е 36 503,51 лв.

Законната лихва за просрочени задължения към 12.09.2022 г. е 10%. При условие, че в ГПР се включи застрахователната премия, то при този кредит от 15 000 лева, ГЛП – 30,39% и застрахователна премия 7169,36 лв., ГПР ще бъде 52,13 %, т.е. ГПР надвишава пет пъти 2 размера на законната лихва по просрочени задължения.

При така установената фактическа страна, съдът направи следните правни изводи, съвпадащи с изводите на районния съд:

Сключеният договор между Г. Б. Ф. и „Ти Би Ай Банк“ЕАД представлява договор за потребителски кредит, по аргумент от чл.9 ал.1 от Закона за потребителския кредит, поради което са приложими разпоредбите на ЗПК. От представения договор за потребителски кредит е видно, че кредиторът е предоставил кредит в размер на 15 000 лв. и застрахователна премия в размер 7169,36лв. с включен данък, при посочен ГПР 34,82%.

Спорен е въпросът, повдигнат пред районния съд и понастоящем във въззивната жалба, за характера на застрахователната премия – дали е разход и съответно дали е необходимо включването й като разход при изчисляване и формиране на ГПР.

С нормата на чл. 10а ал. 1 ЗПК на кредитора е дадена възможност да събира такси и комисионни от потребителя само за допълнителни услуги по договора за кредит. В §1 т. 1 от ДР на ЗПК е предвидена възможност за заплащане на разходи за допълнителни услуги, свързани с кредита, в т.ч. и застрахователните премии, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита. Установява се от представените доказателства, че застрахователната премия е изплатена еднократно от банката на застрахователя, след което връщането й от кредитополучателя е включено като част /неустановена отделно по размер/ от месечната погасителна вноска по кредита. Фактът, че застраховката е сключена към момента на сключване на договора, както и че възстановяването й е включено в цената на месечната вноска по кредита /без ясна индивидуализация на нейния размер в общия размер на месечната погасителна вноска/, води до извод, че същата представлява разход по кредита. Съвкупността от горните факти, както и обстоятелството, че застраховката е посочена в определянето на общия размер на кредита, а в същото време в чл.19 от договора за потребителски кредит е посочено, че кредитополучателят не е задължен да сключва застраховка, мотивират настоящия съд да приеме, че целта е заобикаляне на разпоредбата на чл.19 ал.4 ЗПК, която изисква ГПР да не надхвърля пет пъти размера на законната лихва.

Разходът за застраховка следва да се включи при формиране на годишния процент на разходите, а невключването му води до липсата на яснота относно действителния размер на ГПР. Така от заключението на ССЕ се установява, че когато застрахователната премия се включи като разход, а не към главницата от 15 000 лв. отпуснат кредит, тогава ГПР би бил 52,13% и ще надвишава пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения. От значение е и обстоятелството, че при условията на сключения договор, когато застрахователната премия е включена в главницата, а не е отнесена към ГПР, общият размер на дължимата за връщане сума е 43 353,60 лв., която, съпоставена със сумата 36 503,51 лв., дължима при включване на застраховката като разход към ГПР, е с 6850,09лв. по-голяма и съответно във вреда на потребителя.

В подкрепа на горните изводи е определението, съдържащо се в чл. 3, буква "ж" на 3

Директива 2008/48/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити, разтълкувано в решение от 21.03.2024 г. по дело С-714/22 на СЕС в смисъл, че подобни разходи попадат в обхвата на понятието "общи разходи по кредита за потребителя", а оттам и на понятието "годишен процент на разходите", когато закупуването на посочените услуги се оказва задължително за получаването на съответния кредит или те представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит.

Налице е нарушение на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК, водещо до недействителност на договора на осн. чл.22 ЗПК, което пък влече последиците на чл.23 с.з.

Чистата стойност на кредита е 15 000лв. Това е сумата, която реално е получена от ищцата. Застрахователната премия в размер 7169,36 лв. не е била на разположение на потребителя, същият не е разполагал с възможността да се разпорежда с нея. Г. Ф. е извършила частични плащания в общ размер 21 659,75 лева. Разликата между усвоения кредит и извършените плащания за неговото погасяване в размер 6659,75лв. е недължимо платена. Исковата претенция е за сумата 5954,25лв., поради което е основателна и доказана.

Констатираните от вещото лице възстановени суми на ищцата от застраховател в общ размер 660,16лв. се отнасят до други предсрочно погасени договори, поради което са неотносими към предмета на настоящия спор. Дори и да бъдат взети предвид, недължимо платената сума от ищцата по процесния договор отново е по-голяма от претендирания размер.

Решението е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Страните претендират присъждане на направените във въззивното производство разноски. Предвид изхода от правния спор, такива се следват на въззиваемата страна. Г. Ф. е заплатила депозит за вещо лице в размер 200 евро и жалбоподателят следва да бъде осъден да й изплати тази сума. Въззиваемата е представлявана от адвокат, но по делото не е представен документ за извършен разход за възнаграждение за адвокат, поради което такова не се следва.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

Потвърждава решение № 157/19.03.2026г., постановено по гр.д. № 1728/2025г. по описа на РС Разград.

Осъжда „Ти Би Ай Банк ЕАД да заплати на Г. Б. Ф. сумата 200 евро за направени деловодни разноски във въззивното производство.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

4

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5